ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№47/19.01.2022 г., гр.Хасково
Административен съд – Хасково, в закрито
заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Ива Байнова
разгледа
докладваното от съдия Байнова Адм. дело №767 по описа за 2021 година.
Производството е по чл.248 от ГПК вр.
чл.144 от АПК.
Делото е образувано по искова молба от П.Т.З.
***, подадена чрез пълномощник, против
Община – Димитровград, с претенция за заплащане на обезщетение в размер 1.10 лв
за причинени имуществени вреди от незаконосъобразен административен акт – т.5
от Решение №ОбС-07-316#1 от
05.01.2021г., издадено от Председателя на Общински съвет – Димитровград,
отменена по съдебен ред с влязло в сила решение по адм.д.№17/2021г. по описа на
Административен съд – Хасково.
С постановеното по делото Решение
№588/24.11.2021г. предявеният иск е отхвърлен, поради погасяване на спорното
притезание чрез плащане, извършено в хода на производството, като на ищеца са
присъдени разноски в размер на 370.00 лв , представляващи заплатена държавна
такса в размер от 10.00 лв и договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в
размер 360.00 лв.
С Молба вх.№7507/29.11.2021г. ответникът чрез пълномощник отправя искане на
основание чл.248 от ГПК да се измени постановеното по настоящото дело решение в
частта за разноските като моли адвокатското възнаграждение да бъде намалено под
предвидения минимум в Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения или да бъде редуцирано до минималния предвиден размер. Излага
съображения, че разгледания спор не се характеризира с каквато и да е правна
сложност, не е налице извършване на множество процесуални действия от
пълномощника на ищеца, а извършените такива не са направени по повод оспорване
от страна на ответника и са процесуално безмислени и юридически
непрецизни. Обръща внимание, че
настоящият процес е бил образуван, поради липса на предварително отправена
покана от ищеца и е заведен единствено с цел натоварване със съдебни разноски. В този смисъл още при получаване на
исковата молба претенцията била удовлетворена , с което отпаднал правния
интерес от завеждане на иска, което следвало да бъде отчетено при произнасяне
по разноските за адвокатско възнаграждение. Наред с горното, ответникът сочи,
че не само е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение, но е
поискал и размерът на същото да бъде определен под предвидения минимум, а
произнасяне от съда в тази насока липсвало. Молителят се позовава на съдебна
практика, вкл. и на Административен съд-Хасково, според която по сходни казуси
между същите страни е застъпено становище, че при липса на правна сложност и
удовлетворяване на претенцията, и отпадането на правния интерес, съдът следва
да определи адвокатско възнаграждение в
размер под предвидения в Наредба №1/2004г. минимум. Счита, че определеното в
наредбата минимално възнаграждение не следва да се приема като начална граница
и забрана от страна на съда да редуцира искането за адвокатско възнаграждение.
Изразява несъгласие с изразеното становище в решението, че тъй като адвокатския
хонорар от 360.00 лв е близо до минимума, следва да се приеме за справедлив,
предвид начина, по който се е развил настоящият процес. По изложените
съображения счита, че съдебният акт в частта на разноските не е съобразен и
противоречи на константната съдебна практика както на ВАС, така и на
АС-Хасково, и моли същият да бъде изменен като адвокатското възнаграждение бъде
определено под определения минимум по Наредба №1/2004г. или бъде редуцирано до
този минимум.
На основание чл.248 ал.2 от ГПК искането
е съобщено на насрещната страна.
В указания едноседмичен срок е постъпил отговор
с вх.№7582/01.12.2021г. от П.З., депозиран чрез пълномощника му по делото. В
отговора се излагат доводи за неоснователност на искането по Молба вх.№7507/29.11.2021г.
Ищецът се позовава на първо място на
коефициента на тежест на съдебните производства по ЗОДОВ, определен от ВСС.
Наред с това изразява несъгласие с твърдението на ответника, че е следвало
преди предявяване на иска да бъде поканен да възстанови вредите като се позовава на чл.114 от ЗЗД. Твърди, че е подал
комплексна Молба от 29.03.2021г. за
уреждане на вземането, но същата била оставена без уважение, поради което завел
5-6 иска срещу Община Димитровград. Сочи също, че съгласно чл.78, ал.5 от ГПК
вр. чл144 от АПК, съдът не може да присъжда адвокатско възнаграждение под
минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата вр.
чл.8, ал.1 от Наредба №1/2004г., който е 300 лв. като цитира съдебна практика.
Сочи, че цитираната такава от ответника не е задължителна, а освен това е
налице и обратна такава. Навежда и доводи, че отговорът по исковата молба, в
който е повдигнато възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
както и искането по чл.248 от ГПК, изхождат от лице без представителна власт. В
тази връзка излага съображения относно липса на надлежно упълномощаване на ст.
юрисконсулт Т.И. като счита, че липсва възражение по чл.78, ал.5 от ГПК и съдът
не следва да го зачита. Сочи също, че адвокатът носи дисциплинарна отговорност,
ако договори размер на възнаграждението под минимума по Наредба №1/2004г.
По изложените съображения, моли молбата
да се отхвърли като неоснователна.
Съдът намира искането за изменение на
постановеното по делото решение в частта му за разноските за допустимо като подадено
от страна по делото в срока по чл.248, ал.1, предл.1 от ГПК.
Разгледано по същество, искането е
неоснователно.
Предмет на исканото изменение в случая
се явява само частта от решението, в която на ищеца е присъдено адвокатско
възнаграждение в размер 360.00 лв.
В постановеното по делото решение са
изложени съображения, по които е счетено, че на ищеца се дължат разноски , вкл.
за адвокатско възнаграждение като не е възприето възражението на ответната
страна за прекомерността му.
Доводите на ответната страна, с които
обосновава искането си за изменение на съдебния акт в частта на присъденото
адвокатско възнаграждение не се споделят от настоящия състав.
Обстоятелството, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност е отчетено от съда, но следва да се отбележи, че преценката за прекомерност на адвокатското възнаграждение изисква да бъде съобразен и обема на осъщественото процесуално представителство от упълномощения адвокат. Последното е в съответствие с разписаното в чл.36 от Закона за адвокатурата, че размерът на адвокатското възнаграждение следва да е справедлив и обоснован, и не по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая, предвид материалния интерес по делото – до 1000 лв., размерът на адвокатското възнаграждение от 360 лв не надвишава значително минималния такъв по чл.8 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.07.2004г. Освен това, с оглед обема на осъществената от упълномощения адвокат дейност в хода на производството, съдът счита, че този размер се явява справедлив и обоснован.
Неотправянето на покана от страна на
ищеца за заплащане на претенцията е обстоятелство, което не рефлектира върху
размера на адвокатското възнаграждение. Следва да се отбележи, че за ищеца не
съществува законоустановено задължение да отправя покана за доброволно изпълнение
преди предявяване на претенцията си по исков път.
Доводите
за отпаднал правен интерес от завеждане на иска не могат да обосновават
определяне в случая на адвокатско възнаграждение в минимален размер, нито
определяне на такова под минимума, визиран в чл.8, ал.1, т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г. Правният интерес от завеждане на иска не може да се счете за
отпаднал, поради заплащане на исковата претенция и в тази насока съдът е
изложил съображения в мотивите на съдебното решение, съобразени с актуалната
практика на ВАС .
Относно цитираната от ответника по
делото съдебна практика, следва да се посочи, че тя касае случаи на прекратени
съдебни производства, при които не е осъществено процесуално представителство в
открито съдебно заседание, какъвто не е настоящият.
Предвид гореизложеното, съдът не намира
основания да ревизира постановения по
делото съдебен акт относно присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение в
размер от 360.00 лв. , поради което искането за изменение на същото в тази му
част е неоснователно и следва да се отхвърли.
За пълнота съдът следва да отбележи, че
намира за изцяло неоснователно твърдението на пълномощника на П.З.,
обективирано в отговора по чл.248, ал.2 от ГПК, че възражението по чл.78, ал.5
от ГПК, както и искането по чл.248 от ГПК е са направени от лице без
представителна власт. Изложените в тази връзка доводи са меко казано несериозни
и несъстоятелни. Относно позоваването на определения от ВСС коефициент на
тежест на съдебните производства по ЗОДОВ следва да се посочи, че същият, а и
въобще коефициентите за тежест на съдебните производства, нямат отношение към труда
на адвоката, респ. към определянето на размера на адвокатския хонорар.
Водим от горното и на основание чл.144
от АПК вр. чл.248 ал.3 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ искането на Община
Димитровград, подадено чрез пълномощник, обективирано в Молба вх.№7507/29.11.2021г.,
за изменение на Решение № 588/24.11.2021г. , постановено по адм.д.№767/2021г.
по описа на Административен съд – Хасково в частта му за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: