РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
25.02.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 27 януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря ДАРИНА ИЛИЕВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 3506 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правно чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 228 от Закона за електронните съобщения
и чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
В
подадената след указание по чл.415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Теленор
България” ЕАД гр. София, твърди, че сключило с ответника договори за
предоставяне на електронни съобщителни услуги.
Моли съда да постанови решение с което
да се признае за установено, че ответникът дължи суми в общ размер на 591,99 лева,
представляващи неплатени лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********; неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер
++359*********; законна лихва, от подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК,
ответникът чрез назначеният му особен представител
подава отговор на исковата молба, в който развива пространни съображения за неоснователност на исковете.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от
представените с исковата молба писмени доказателства на 23.12.2015г.
между ответника и ищеца
е сключен Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца. На същата дата - 23.12.2015г. и по повод горепосочения договор
с предпочетен номер ++359*********, „Теленор България" ЕАД, с ЕИК
*********, като лизингодател, сключва с П.И.Т. - лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство с обща лизингова цена в размер на
482,77 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 20,99 лв.
По договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер на 188,91 лв.,
представляваща сбор от 9 лизингови вноски, начислени накуп, поради неплащане на
предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора за лизинг,
за отчетен период 10.03.2017г. -09.04.2017г., начислени във фактура №
**********/10.04.2017г.
На 12.07.2013г. между „Космо България
Мобайл" ЕАД, с ЕИК *********, понастоящем „Теленор
България" ЕАД, с ЕИК ********* и ответника е сключен Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца. На 09.04.2014г. между същите страни е
сключен договор за пакетни услуги, с който съгласно
чл. З, т. 3.1. срокът за ползване на услугите за предпочетен номер
++359********* се продължава до дата 09.04.2016г.
На 23.12.2015г. между ответника и „Теленор България" ЕАД, с ЕИК ********* е сключено
Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* за срок от 24 месеца.
На 16.03.2016г. между същите страни е
сключено ново Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359********* за срок от 24 месеца. На същата дата - 16.03.2016г.
по повод горепосоченото споразумение с предпочетен номер ++359*********,
„Теленор България" ЕАД, с ЕИК *********, като лизингодател, сключва с ответника лизингополучател, договор за лизинг, с който лизингодателят предоставя за
временно и възмездно ползване устройство с обща лизингова цена в размер на
772,57 лв. чрез внасяне на 23 месечни вноски, всяка една в размер на 33,59 лв.
По договора за лизинг ответникът дължи заплащане на сума в общ размер
403,08 лв., представляваща сбор от 12 лизингови вноски, начислени накуп, поради
неплащане на предходните такива, съгласно чл. 12 от Общите условия към Договора
за лизинг, за отчетен период 10.03.2017г. -09.04.2017п, начислени във фактура №
**********/10.04.2017г.
Горепосочените задължения били индивидуализирани във фактура №**********/10.04.2017г. за отчетен
период 10.03.2017г. - 09.04.2017г, срок за плащане - 25.04.2017г., издадена за
сумата от 1417,66 лв., представляваща неплатени неустойки и лизингови вноски. Дължимите суми суми са както следва:
-
325,67
лв. неустойки; ( не се
претендират от ищеца)
-
188,91
лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ++359*********;
-
403,03
лв. лизингови вноски, начислени накуп за предпочетен номер ++359*********;
Претендира се сумата
от 591,99 лева, представляваща начислени
накуп
лизингови вноски за горепосочените предпочетени номера.
На 05.03.2019г. ищецът „Теленор
България" ЕАД подава Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК до Районен съд - гр. Русе срещу П.И.Т., в което се претендират:
главница в размер на 591,99 лв. и деветдесет и девет стотинки) и законна лихва
от подаване на заявлението до изплащане на вземането. Образувано било ч.гр.д. № 1426/2019г. по описа на Районен съд - гр. Русе.
Издадена е заповед за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По
допустимостта на установителния иск:
Искът е
предявен от „Теленор България” ЕАД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал.
1 от ГПК, на основание чл. 422, ал.1 от ГПК, след издаване по негово заявление
в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на длъжник, на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
Налице е идентичност на страните по
заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на
вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото
и заповедното производство, приема, че установителният иск е допустим.
По основателността
на исковете:
По иска с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК
Доказа се,
че страните по делото са насрещни страни по валидно двустранно облигационно
правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ,
създадено чрез сключване при условията на чл.298 от ТЗ на индивидуален договор
за предоставяне на обществени електронни съобщителни услуги. По силата на
същия, ищецът, като доставчик, се задължил да предоставя на ответника, като
потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу насрещно задължение
на последния да заплаща цената на тези услуги. Установено е и не се спори, че претендираните от ищеца
суми не са заплатени от ответника.
По изложените съображения, съдът намира, че искът по чл. 422, ал.
1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК се явява основателен и доказан. Ето защо, по
отношение на страните следва да бъде признато за установено, че съществува
вземане на „Теленор България” ЕАД гр. София от ответника за
парична сума в общ размер на 591,99 лева, представляваща неплатени в срок лизингови вноски по договори, сключени
между страните.
С оглед
основателността на главния иск, основателен се явява и акцесорния иск за законната
лихва, от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането.
При направеното
искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на „Теленор България” ЕАД гр. София направените разноски по
настоящото исково производство в размер на 535,00
лв. и по заповедното производство в размер на 125,00 лева.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на П. И.Т. с ЕГН:********** ***, че съществува вземане на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД с ЕИК:*********
със седалище и адрес на регистрация гр.София в размер на 591,99 лева, представляващи неплатени лизингови
вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* и неплатени
лизингови вноски по Договор за лизинг с предпочетен номер ++359*********, ведно със законната лихва, от подаване на заявлението по
чл. 410 от ГПК до окончателно изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 700/11.03.2019 г. по ч.гр.д. № 1426/2019г. по описа на Районен съд – Русе.
ОСЪЖДА П. И.Т. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр.София, направените деловодни разноски в настоящото производство в размер на 535,00
лева.
ОСЪЖДА П. И.Т. с
ЕГН:********** да заплати на „Теленор България” ЕАД
гр. София, направените деловодни разноски по ч.гр.д. № 1426/2019г. на Русенски районен съд в размер на 125,00 лева.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/