№ 1712
гр. Варна , 10.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на дванадесети ноември,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Николай С. Стоянов
Секретар:Нина И. Иванова
като разгледа докладваното от Николай С. Стоянов Гражданско дело №
20203100101646 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по иск на Г. Й. А., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.
„Калач“№9 срещу А. М. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5
(тавански етаж), с правно основание чл.45 ЗЗД за осъждане на ответника за сумата
50000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпяни болки,
страх, страдания, лични, социални и битови неудобства, свързани с нанесената на ищеца от
ответника средна телесна повреда на дата 01.07.2018г., а именно – прорезни рани в областта
на 3-ти и 4-ти пръсти на дясна ръка, с увреждане на сгъвната мускулатура и сухожилие,
обусловили трайното затруднение движенията на дясната ръка – установени с одобрено
споразумение по НОХД №1200/2020г. на ВРС, ведно със законната лихва върху сумата от
деня на деликта – 01.07.2018г. до окончателното й изплащане.
Ищецът твърди, че на 01.07.2018г. в жилище в гр.Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5,
след кратък спор, му били нанесени удари от ответника с кухненски нож, които довели
следните увреждания: прорезни рани в областта на 3-ти и 4-ти пръсти на дясна ръка, с
увреждане на сгъвната мускулатура и сухожилие, обусловили трайното затруднение
движенията на дясната ръка. Деянието и вината на ответника били съдебно признати с
одобрено споразумение по НОХД №1200/2020г. на ВРС.
Ищецът твърди още, че освен силните болки, страдания и неудобства от получената
телесна повреда, той претърпял и свързани с тях лични, социални и битови неудобства, сред
които нужда от помощ в ежедневието от близките, притеснение за излизане и социални
контакти, нарушен сън и други, както и до момента продължаващи понякога болки в ръката.
По тези причини ищецът претендира обезщетение за претърпяните от инцидента
неимуществни вреди в заявения размер, както и законна лихва.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор. С него той оспорва вида
и размера на твърдяните неимуществени вреди, причинната им връзка с деянието и
справедливия за тях размер на обезщетението. Прави още и възражение по чл.51, ал.2 ЗЗД за
1
съпричиняване от ищеца, с „агресивното и неконтролируемо поведение“ на същия по време
на инцидента. Моли да бъде отхвърелн искът, а евентуално обезщетението да бъде
съществено намалено.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се потвърждава изцяло от приетия препис на част от
материалите по НОХД на ВРС, че с одобрено от съда споразумение №212/03.06.2020г. по
НОХД №1200/2020г. на ВРС е съдебно установено и е признато пред съд от А. М. С., че на
01.07.2018г. в жилище в гр.Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5, след кратък спор, на ищеца
били нанесени удари от Салиев с кухненски нож, които довели следните увреждания:
прорезни рани в областта на 3-ти и 4-ти пръсти на дясната ръка, с увреждане на сгъвната
мускулатура и сухожилие, обусловили трайното затруднение на движенията на дясната ръка
на Г. Й. А..
НОХД е образувано въз основа на също приложения по делото препис на
обвинителен акт от 10.03.2020г. на ВРП.Към материалите е и препис от СМЕ по НОХД,
която не е събрана пред настоящия граждански съд. Самите телесни за Г. Й. А. увреждания
са обективирани и в приетите по делото епикриза от 02-05.07.2018г. и амбулаторен лист от
24.08.2018г.
Прието за безспорно в о.с.з. на 15.10.2020г. по делото е (л.54) че А. М. С. няма
сключен трудов договор към момента на делото.
От заключението по приетата СМЕ, което съдът възприема за обективно и
неоспорено от страните, се установява, че в резултат на престъплението, за което А. М. С. е
признат за виновен със споразумението по НОХД №1200/2020г. на ВРС, Г. Й. А. е
претърпял: прорезни рани по дланта и средните отдели на трети и четвърти пръсти на
дясната ръка, с прекъсване на сухожилията на мускула сгъвач на пръстите; и прорезна рана
по лява предмишница с подлежащо засягане на мускулатурата и схуожилието, участващи в
разгъването на китката. Морфологичната характеристика на тези рани съответства те да са
нанесени по описания в споразумението по НОХД начин. Вследствие на това са настъпили
контрактури в междуфлангиалните стави на трети и четвърти пръст, водещи до
непроменяща принудителна поза и невъзможност за пълно разгъване и сгъване на пръстите
към дланта. Налице е и към деня на експертизата трайно затруднение в движенията на
крайника, без да е напълно отнета хватателната функция. Намалена способност за захват и
намалена мускулна сила също са налице и досега. Опитът за преодоляването на
дисфункциите води до болка, постоянен дискомфорт и неудобства. По повод уврежданията
са били хирургически обработени и зашити раните, след което е била направена гипсова
имобилизация за 25 и е било назначено и проведено медикаментозно лечение. Терапията е
обичайната при подобни случаи. Има препоръки за физиотерапевтичен курс, нбез данни
дали такъв е проведен. От друга страна това не е решаващо, тъй като при скъсяване на
сухожилията, както в случая, съществено подобрение може да бъде постигнато само чрез
последваща операция за удължаването им. Дори повторна операция обаче не може да
гарантира пълно възстановяване на анатомичното здраве и функциите на крайниците. Няма
отклонение в зарастванията, но възстановяване няма как да се случи по естествен начин и
уврежданията биха останали доживот и биха създавали постоянен дефицит при сгъване и
разгъване под 90 градуса и 140 градуса и всички свързани с това дейности на ръцете.
От заключението по приетата СПсЕ, което съдът възприема за обективно и
неоспорено от страните, се установява, че през 2010г.Г.А. е бил диагностициран с
„параноидна шизофрения“. От този момент и до днест той е посещавал редовно психиатър и
е провеждал медикаментозно лечение, което е довело до актуална ремисия, при правилен
прием на медикаментите. Случаят, за който А. М. С. е признат за виновен със
2
споразумението по НОХД №1200/2020г. на ВРС, е причинил на Г. Й. А. стресови
преживявания и болки. По принцип такъв тип стрес може по-лестно да доведе до влошаване
положението на страдащи от психични заболявания лица, като ищеца по делото, но в
конкретния случай няма данни за обостряне на общото му психиатрично състояние след
инцидента.
Показанията на св. Ц.А. съдът цени по реда на чл.172 от ГПК, но същевременно и
като непосредствени. При това уточнение от тях може да се приеме за установено следното:
Свидетелката е видяша Г.А. (неин син) малко след инцидента на 01.07.2018г. в жилището в
гр.Варна на ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5. Г.А. бил „нарязан…в кръв“. В спешния център на
Окръжна болница бил приет, защото трябвало да остане за операция заради срязани
сухожилия и мускули. Но тъй като бил много уплашен се прибрал през нощта в дома си, със
съгласието на лекарите, и постъпил отново на другия ден. През цялата нощ А. имал
страшни болки. След последвалата операция А. бил в ужасно състояние, с големи болки и се
страхувал много. Също не е можел да се обслужва сам, поради което е имал постоянна
нужда от майка си в ежедневието. Това, както и гипсирането на ръцете му, продължило
близо 2 месеца, през което време А. не можел да прави почти нищо сам, като за хранене,
къпане, тоалента и други нужди му помагали майка му и брат му. След махане на гипса
положението не се подобрило бързо, въпреки направените в клиника в Аспарухово
физиотерапия от 20 процедури. И към настоящия момент Г.А. не може да си служи добре с
дясната ръка, поради което няма и възможност да работи. Вкъщи редовно изпуска чаши и
чинии, ако трябва да ги носи със същата дясна ръка.
Допуснатият на ответника свидетел за доказване на възражението му за
съпричиняване от ищеца на деянието не беше доведен, въпреки предоставена от съда
двукратна възможност за това, със съответно предупреждение.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и приложимата към нея
нормативна регламентация, съдът достигна до следните правни изводи:
Предпоставките за уважаване на предявения иск се свързват с пълното и главно
доказване от ищеца на: твърдяното виновно и противоправно деяние на ответника;
описаните по вид и обем вреди, пряка и непосредствена последица от деянието; размера на
обезщетението за вредите по законовия критерий за справедливост; забавата на ответника от
сочената начална дата на деликта.
В процесуална тежест на ответника е да докаже положителните факти, на които
основава възраженията си; следва още да докаже пълно и главно възражението си за
съпричиняване от пострадалия на вредоносния резултат с твърдяното „агресивно и
неконтролируемо поведение по време на инцидента“.
За деянието, противоправността и вината: Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила
присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд и за страните по
деликтното правоотношение по въпросите за противоправността на деянието и вината на
извършителя, включително вменяемостта. Ето защо тези обстоятелства изцяло са доказани
по делото, с оглед крайния съдебен за случая акт по относимото и предхождащо НОХД, а
всякакви възражения срещу тези съставомерни по НК обстоятелства са недопустими за
преразглеждане.
Вредите и причинната им връзка с деликта са всъщност въпросите, които е призван
гражданският съд да разгледа и разреши. След което на база на тях и съобразно принципа на
справедливост по чл.52 ЗЗД да определи размера на дължимото се за случая обезщетение за
неимуществени вреди.
Въз основа на приетата и ценени от съда според горепосочените мотиви СМЕ, СПсЕ
3
и свидетелски показания съдът намира за установени преживяните от ищеца физически и
психологични увреждания, в пряка причинна връзка с престъплението на ответника, а
именно: От СМЕ е видно, че ищецът е получил и претърпял: прорезни рани по дланта и
средните отдели на трети и четвърти пръсти на дясната ръка, с прекъсване на сухожилията
на мускула сгъвач на пръстите; и прорезна рана по лява предмишница с подлежащо засягане
на мускулатурата и схуожилието, участващи в разгъването на китката; вследствие на това са
настъпили контрактури в междуфлангиалните стави на трети и четвърти пръст, водещи до
непроменяща принудителна поза и невъзможност за пълно разгъване и сгъване на пръстите
към дланта; налице е и към деня на експертизата трайно затруднение в движенията на
крайника, без да е напълно отнета хватателната функция; намалената способност за захват и
намалена мускулна сила също са налице и досега, а всеки опит за преодоляване на
дисфункциите води до болка, постоянен дискомфорт и неудобства; по повод уврежданията
са били хирургически обработени и зашити раните, след което е била направена гипсова
имобилизация за 25 и е било назначено и проведено медикаментозно лечение, като
терапията е обичайната при подобни случаи; при скъсяване на сухожилията, както в случая,
съществено подобрение може да бъде постигнато само чрез последваща операция за
удължаването им; но дори повторна операция обаче не може да гарантира пълно
възстановяване на анатомичното здраве и функциите на крайниците; възстановяване няма
как да се случи по естествен начин и уврежданията биха останали доживот и биха създавали
постоянен дефицит при сгъване и разгъване под 90 градуса и 140 градуса и всички свързани
с това дейности на ръцете. От СПсЕ се изясни, че ищецът е търпял силни болки и стрес от
инцидента. А от показанията, дадени от свидетелката и майка на ищеца, освен че се
потвърдиха силните болки още веднага след злополуката и дни наред след това, се изясни и
че следващите близо 2 месеца Г.А. не е можел да се обслужва сам, не е можел да прави
почти нищо сам, за хранене, къпане, тоалента и други нужди му помагали ежедневно майка
му и брат му; към настоящия момент Г.А. не може да си служи добре с дясната ръка, поради
което няма и възможност да работи; а вкъщи редовно изпуска чаши и чинии, ако трябва да
ги носи с дясната ръка. С оглед на изложеното съдът приема всички тези вреди за доказани
и свързани пряко с престъплението на ответника.
Размерът на подлежащите на обезщетяване морални вреди следва да бъде определен
при съблюдаване принципа на справедливостта по чл.52 ЗЗД. Нормата предполага обезвреда
на всички телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпяните във връзка с
тях болки, страдания, шок, стрес, дискомфорт и други негативни усещания. Въведеният от
закона критерий не е абстрактен, а е детерминиран от обективно съществуващи
обстоятелства, сред които са икономическата ситуация в страната, общественото
възприемане на справедливостта, вида, обема и характера на вредите, възрастта на
пострадалия, прогнозите за възстановяване или настъпилото такова, времето, изминало от
увреждането, положените от пострадалия усилия за преодоляване на последиците и други
(ППВС 4/68 и трайната съдебна практика).
В настоящия случай в по–предходния абзац на решението бяха посочени вредите по
вид и обем, които съдът приема за доказани по делото. От същите следва да се изведат, като
значими за процеса: травматичните и болезнени за пострадалия увреждания по вид
(прорезни рани по двете ръце, с прорязвания на сухожилията и на мускулите на ръцете);
силните болки и стрес през немалък период от време след зашиването и гипсирането;
невъзможността за обичайно и базисно самообслужване при хранене, къпане, обличане,
тоалента и други съвсем основни за всеки човек дейности, налагащи ежедневна нужда от
чужда помощ - за пеирод около и дори над 2 месеца; освен това намалените и досега
способност за захват и мускулна сила, ведно с болка, дискомфорт и неудобства при всеки
опит за преодоляване на дисфункциите, а също и невъзможността за пълно възстановяване
на анатомичното здраве и функциите на крайниците по естествен начин и съмнително при
последваща операция за удължаването им; затруднената възможност за полагане на труд; и
в крайна сметка всичко това – по отношение на лице на около 45 години, в активна възраст.
При тези данни, в съвкупност и в съпоставеност анализирани, мотивират оправдания според
4
съда в случая размер на дължимото обезщетение от 12 000лв. – тоест над средния
присъждан в практиката при подобни случаи. Което се обяснява с обсъдените водещи
обстоятелства и изрично с оглед на доживотния характер на вредите в тяхната цялост или
поне за част от тях. Поради което искът следва да се уважи до тази сума, а за горницата – да
се отхвърли.
За пълнота следва да се посочи, че дали деликвентът има или няма сега или по
принцип парични средства, няма абсолютно никакво значение за обема на отговорността му
към пострадалия.А възражението за съпричиняване, освен че беше абстрактно заявено,
остана и абсолютно недоказано по делото.
На осн. чл.84, ал.3 ЗЗД се следва и законната лихва от деня на деликта.
По разноските: Предвид изхода по спора и представените доказателства, на ищеца се
следват сторените от него разноски, съразмерно с уважената част от иска –адв. хонорар по
чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (неоспорен) върху присъдената сума, или в размер на 890.00лв. по
Наредба №1/2004г., лично на адвоката.
Разноски от ответника не се претендират.
На осн. чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса по уважената
част от иска – в размер 480.00лв. На същото основание той следва да заплати в полза на
БСВ и направените от Бюджета разноски, съразмерно с уважената част от иска – от общо
250.00лв. (за СМЕ) следва да заплати сумата в размер на 60.00лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5
(тавански етаж), да заплати на ищеца Г. Й. А., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.
„Калач“№9, сумата 12000.00лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
претърпяни болки, страх, страдания, лични, социални и битови неудобства, свързани с
нанесената на ищеца от ответника средна телесна повреда на дата 01.07.2018г., а именно
прорезни рани в областта на 3-ти и 4-ти пръсти на дясна ръка, с увреждане на сгъвната
мускулатура и на сухожилието, обусловили трайното затруднение движенията на дясната
ръка – установени с одобрено споразумение по НОХД №1200/2020г. на ВРС, ведно със
законната лихва върху тази сума от деня на деликта – 01.07.2018г. до окончателното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 12000лв. до 50000лв., ведно със
законната лихва върху сумата от деня на деликта – 01.07.2018г. до пълното й изплащане, на
осн. чл.45 ЗЗД вр. чл.84, ал.3 ЗЗД.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5
(тавански етаж), да заплати на адвоката на ищеца по делото – Д.С. от ВАК, сумата
890.00лв. – адвокатски хонорар по уважената част от иска, при условията на чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв.
ОСЪЖДА А. М. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул. „Тунджа“, бл.17, ет.5
(тавански етаж), да заплати в полза на БСВ, по сметка на ВОС, сумата общо 540.00лв. –
държавна такса и разходи за СМЕ по делото, според уважената част от иска, на осн. чл.78,
ал.6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – Варна, в двуседмичен
срок от получаване на съобщението.
5
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
6