Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София, 23.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети
февруари през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теменужка
Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Димитринка
Костадинова-Младенова
при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното
от съдия Костадинова-Младенова в. гр.дело №
14 373 по описа за 2020 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК
С Решение № 20234125 от 23.10.2020г., постановено по гр.дело
№ 17895/2020 год. по описа на СРС, ГО, 64 състав признато за незаконно и отменено на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на ищеца Г.К.Ч.,
ЕГН **********, наложено със Заповед № 729/04.05.2020г. на Директора на МИ-МВР
– проф С.и в Заповед № 731/04.05.2020г., ищецът Г.К.Ч.
е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност
„професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР. С посоченото
решение ответникът – Медицински институт на МВР
е осъден да заплати на ищеца Г.К.Ч.
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.225, ал. 1 КТ сумата от
11 677.15 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за
периода 06.05.2020г. -23.09.2020г. , ведно със законната лихва от 18.05.2020г. (датата на подаване на исковата
молба) до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния
предявен размер от 15 342 лв. за периода 24.09.2020г. до 06.11.2020г.
както и в искането законната лихва върху обезщетението да бъде присъдена от
датата на уволнение от - 04.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба
-18.05.2020г. С посоченото решение ответникът
- Медицински институт на МВР е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от
1320.84лв., сторени по делото разноски, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да
заплати по сметка на СРС сумата от 517.09 лв. – разноски. Ищецът Г.К.Ч. е
осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 53.74
лв. – разноски.
Срещу решението в частта, в която са уважени предявените искове, е подадена
в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК
въззивна жалба от ответника Медицински институт на МВР, представлявано от проф.
д-р Н.П.С.чрез процесуалния си представител адв. К.М.. Твърди, че обжалваното
решение е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния
закон. Излагат се доводи, че в хода на производството по налагане на
дисциплинарно наказание, както и в хода на съдебното производство по
първоинстанционното производство, са събрани достатъччно писмени и гласни
доказателства за извършеното от ищеца дисциплинарно нарушение. Освен това както
по време на дисциплинарното производство така и по време на съдебното
производство в поведението на ответника не се забелязвало съжаление за
отправените от него обизди и унизително
отношение към подчинените и колегите си. Сочи, че по делото са представени
писмени доказателства, от които се установява едно продължително и константно
поведение на ищеца, което се изразява в обиди и унизително отношение към
медицинския персонал на отделението по Кожни и венерически болести при
Медицински институт на МВР. Част от тези документи са послужили като иницииращи
документи за образуване на дисциплинарното
производство. Изложеното в тях се подкрепя напълно от събраните по
делото гласни доказателства. Твърди, че поведението на ищеца представлява
системно нарушение на трудовата дисциплина
и на Правилника за вътрешния трудов ред на МИ на МВР, което не може да бъде
определено като маловажно или представляващо инцидентно поведение. Излага
доводи, че констатираната системност и продължителност на това поведение на
ищеца е основание за налагане на най-тежкото наказание. В жалбата се излагат
доводи, че при налагане на наказанието въззивникът е спазил законосустановеният
ред за налагане на дисциплинарни наказатния като е защитил и правата на проф. Ч.,
давайки му възможност да вземе становище по твърдените в докладните записки
обстоятелства. Сочи, че от съвкупната преценка на писмени и гласни
доказателства безспорно се установява, че ищецът системно е нарушавал трудовата
дисциплина, като грубо е нарушавал чл.19 ал. 2 от Правилника за вътрешния
трудов ред. Повишаването на глас, обидите, унизителното отношение, създаването
на страх в някои служители да посещават своите работни места, напрежението в
работния процес на отделенитео не може да
бъда оправдано с твърдения отн ищеца стремеж за повишаване на
квалификацията на специализантите или да ги предпази от лекарски грешки. С оглед на изложеното поддържа, че неправилно
СРС бил приел, че наложеното дисциплинарно наказание не съответнства на
тннарушшението на трудовата дисциплина, извършено от отпвптника. Ето защо моли
обжалваното решение да бъде отменено, като бъде постановено друго, с което да
се потвърди заповедта за налагането на дисциплинарно наказание и бъдат
отхвърлени като неоснователни останалите предявени искове.
Ответникът по жалбата – ищецът Г.К.Ч., действащ чрез процесуалния си
представител адв. И.П. от САК оспорва твърденията във въззивната жалба. Твърди,
че не отговаряло на истината, че ищецът е отправял обиди и е имал унизително отношение
към колегите си от отделението. Твърди, че от събраните писмени и гласни
доказателства може да се достигне до едниствено правилния извод, че ищецът в
качеството си на ръководител на цялата
кожната клиника и в частност на
визитациите е държал на дисциплината и
точността. Установено е, че на визитациите минават около десет лекари заедно с
две сестри., поради което е особено важно тя да започне в уговорения час.
Самият ищец държал много на точността, все пак пил завършил медицина в Германия
и получил професорската си титла в Италия. Не намира, че практиката с
използване на порцеланова камбанка за събиране за визитация за обидна. Това обстоятелство се установявало от
показанията на разпитаните по делото свидетели. По отношение на твърдените от
ответника нарушения на трудовата дисциплина,
извършени при оценка на специализантите в клиниката, твърди че с
действията си не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, защото е оценявал
обективно показаните знания на д-р Сапунджиева, която е получила двойка, защото
не е била подготвена. По отношение на твърдението зе обидно отношение, сочи, че
от показанията на разпитаните по делото свидетели – д-р С., д-р М.и д-р Т.се
установява, че им е повищвал тон само и единствено при проявен пропуск при лечение
на пациент и при незнание на отговори на
медицински въпроси. Счита, че изпитването на специализантите и получаването на
оценка от професора, че не е подготвен, не е нарушение на трудовата дисциплина,
а част от процеса по обучение. Акцентира на обстоятелството, че в един
определен период лекарите от клиниката са били организирани от новото ръководство на института да изразят
мнение за неговата работа, за да се намери формален повод за уволнение на
ищеца. С оглед на изложеното моли решението да бъде потнърдено като правилно и
законосъобразно.
Срещу посоченото решение в частта, в която е отхвърлен иска по чл. 225, ал.
1 от КТ за разликата до пълния предявен разцзмер от 15 342 лв. е подадена
въззивна жалба от ищеца Г.К.Ч., действащ чрез процесуалния си представител адв.
И.П. от САК. В жалбата се сочи, че в тази част решенето е неправилно. В съдебно
заседание настоящия състав е извършил
преглед на представен оригинал на трудова книжка, от която е видно, че след
прекратяване на процесното правоотношение ищецът не е постъпил на друга работа.
Моли се искът да бъде уважен в целия предявен размер.
В законоустановеният срок не е постъпил отговор
на въззивната жалба от страна на на
въззваемата страна МИ на МВР.
Софийски градски съд, като
прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакувания
съдебен акт, приема
следното:
Първоинстанционният
съд е бил сезиран от Г.К.Ч., ЕГН
********** с искова молба, с която срещу Медицински институт на МВР са били
предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 от КТ за отмяна на уволнението на
ищеца, извършено със Заповед № 731/04.05.2020 г. на управителя на директора на
МИ-МВР проф. Д-р Н.С., връчена на 04.05.2020г., за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност професор” в Отделение по кожни и венерически болести
при МИ на МВР; за заплащане на сумата от 15 342 лева обезщетение за
останаве без работа поради уволнението
за периода 06.05.2020г. до 06.11.2020г. ведно със законната лихва от деня на
уволнението до окончателното плащане.
Не
се спори между страните, а това е видно и от представения трудов договор №897
от 12.04.2016г., че считано от 12.04.2016г., между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал
длъжността "професор" в Отделение по кожни и венерически болести
Терапевтичен профил на Многопрофилна болница цза активно лечение Централна
клинична база в София към лечебни заведения, при пълно работно време.
Последният пълен работен месец е април 2020г. с брутно трудово възнаграждение в
размер на 1600 лв. Ищецът е бил началник на кожната клиника на Медицински
институт на МВР. Ръководел е работата на клиниката и е осъществявал и учебна
дейност. Последната е била насочена към
облучението на докторанти и специализанти, също така към редовни и
задочни курсанти и новоназналчени държавни служители от Академията на МВР по
дисциплината „Долекарска помощ” и „Първа помощ”.
По делото е безспорно
установено, че с връчена на 04.05.2020 г. заповед № 729/04.05.2020г. на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание уволнение
и е издадена и връчена Заповед № 731/04.05.2020г. в която е обективирано
прекратяването на трудовия договор. Като основание за прекратяване на договора
се сочат следните нарушения: говорене на висок тон, блъскане с длани по бюрото,
обиди и унизително поеведение, което било демонстрирано от ищеца ежедневно по
отношение на лекарите и средния медицински персонал; постоянни опити за
конфронтация между отделни членове и
колектива; събиране на лекарите и сестрите с порцеланова камбана, като специализантът,
който звъни няма право да спира, докато не се съберат всички, независимо какво
вършат или довършват; иронични подмятания и уронване престижа на лекарите от МИ на МВР както пред персонала на
отделението, така и пред пациентите, непристойно поведение, включващо ежедневни
обиди, унизителни подмятания, ирронизиране, добре скалъпени интриги, ежедневно
отправяни към медицинския екип на Отделението по кожни и венерически болести.
Посочено е още, че ищецът гонел д-р Ж.Г.-
лекар специализант в ОКВБ на МИ-МВР да не присъства на визитациите като
това действие е правил крещейки пряко пред пациентите, използвайки изрази, че
д-р Г.е некомпетентна, като това било
придружавано с внушения към пациенти да не отиват при нея по никакъв повод.
Според посочената заповед описаното поведение преддставлявало недостойно,
невежливо и некоректно поведение към д-р Г.и по същество било нарушение на чл.
19, ал. 2 от Правилника на вътрешния трудов ред. Според посочената заповед за налагане на
дисциплинарно наказание не са установени нарушения в работаата
на д-р Г., д-р Б.И.и д-р И.Ю., които също са подали оплакване, че служебната
комуникация с тях от страна на ищеца се осъществява чрез обиди и унизително
отношение. В посочената заповед се сочи, че ищецът е ограничавал достъпа на д-р
С.в отделението до лежащо болните и манипулационната. Д-р И.Т.също съобщавала
за ежедневно уронване от страна на ищеца на престижа на МИ – МВР посредством
действията си като началник на
отделението. Изложени са аргументи, че с това поведение ищецът е злоупотребил с
доверието на работодателя и е уронил доброто име на работодателя, изразяващо се
в злоупотреба с възложените му ръководни функции на началник на Отделение по
кожни и венерически болести при МИ на МВР предвид установеното неуважително,
непристойно и обидно отношение към подчинените му служители в института. В
заповедта е посочен и период на
извършване на нарушенията както следва: по отношение на обстоятелствата, сочени
от д-р Ж.Г.- 01.08.2019г. -04.11.2019г.;
по отношение на обстоятелствата, сочени д-р С.С.; д-р
И.Т., д-р Б.И., д-р И.Ю.– м. 05.2019г. -04.11.2019г.
По делото е
установено, че със Заповед № 3141/07.10.2019г. на директора на МИ вана МВР е
извършена проверка относно организацията
на работа и състоянието на микроклимата
в Отделението по кожни и венерически болести. Резултатите проверката са
отразени в Протокол от 15.10.2019г. /л.63 от делото/. От него е видно, че
работата в отделението е силно затруднена поради постоянно напрегната
атмосфера. Напрежението се създавало и поддържало от изпълняващият функциите началник на
отделението проф. Г.Ч.. Крайната констатация на комисията, извършила проверката
е че с поведението си проф. Ч. в качеството си на ръководител има обидно
отношение към подчинените си, не е зачитал достойнството им, упражнявал тормоз
върху тях, с което е нарушил чл. 19, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов
ред на МИ на МВР в изискването относно медицинската етика от длъжностната
характеристика за длъжността „професор“. Комисията е предложила на директора на
МИ на МВР да прекрати възложеннте със Заповед № 1037/14.04.2016г. функции на
началник на отделение по кожни и венерически болести. Съгласно заповед №
3215/01.11.2019г. е отменена заповед № 1037/14.04.2016г. за възлагане на
допълнителни задачи и функции на проф.
д-р Г.К.Ч., считано от 04.11.2019г.
Като доказателство е приета и докладна записка №
4425/11.02.2020г. от проф. д-р С. М., началник на отделение по кожни и
венерически болести, в която се съдържат данни
относно нарушения на някой правила за добра медицинска практика от страна на ищеца /л. 64 от делото/. В нея е
отразена, че в пряката си работа ищецът нарушава установени медицински
практики, както с неадекватни медицински комуникационни умения с персонала,
така и с инсуфициентна работа в екип. Изложени са твърдения, че поведението
му е императивно и не внушава доверие, често е извън границите на
нормалното като поражда страх и
напрежение. Тези настоения се отразявали негативно на
екипа и пречели на работата. При
извършената проверка е установено вписване в документацията на пациентите и
препоръчване на методи за диагностика извън утвърдените медицински стандарти.
Констатирано е, че не съобщава по съответния ред за възникнали нежелани
лекарствени реакции, като прави заключения без статистическа обработка.
Установени са конфликти с авторитетни, водещи и утвърдени фармацевтични
компании, включително и с Изпълнителната агенция по лекарствата. При проверката
са констатирани действия, с които е уронен престижа на държавни институции,
включително и МИ на МВР с множество неадекватни, некоректни и обидни публикации
във фейсбук. Констатирани са нарушения в обучението
на специализиращите в отделението лекари като са им възлагани несъответстващи и
дейности и искане за заплащане при включване като съавтори в научни статии.
Често проявявал неадекватно поведение –блъскане с длан по бюрото при разговор,
обидно и унизително поведение, демонстрирано както към останалите лекари, така
и към средния медицински персонал. При изготвяне на докладната са взети предвид
впечатления на лекари-специализанти в периода април 2016г. до ноември 2019г. в
която ищецът е бил началник на Отделението по кожни и венерически болести. Докладната е подписана от няколко лекари и
медицински сестри, работили под ръководството на ищеца.
По
делото са приети като писмени доказателства следните докладни записки: докладна
записка № 5597/09.03.2020г. /л. 73 от делото/ от д-р Ж.Г., лекар-специализант в
ОКВБ на МИ на МВР от 01.08.1019г. до 03.11.2019г. докладна записка №
5695/10.03.2020г. /л. 104 от делото / от д-р С.С.- лекар-специализант в ОКВБ на МИ на МВР;
докладна – записка № 5665 от 10.03.2020г. /л. 105 от делото/ на д-р И.Т.- лекар-специализант в ОКВБ на МИ на
МВР; докладна – записка № 5599 от
09.03.2020г. /л. 106 от делото/ на д-р Б.И.-
лекар в ОКВБ на МИ на МВР; докладна – записка № 5923 от 12.03.2020г. /л. 108 от
делото/ на д-р И.Ю.- лекар-специализант в ОКВБ на МИ на МВР.
Представен е и
Правилник за вътрешния трудов ред на Медицински институт на МВР /л. 33-46 от делото/, утвърден със
Заповед № 589 от 01044.2014г. на
директора а медицинското заведение.
Данните от
посочените докладни са обобщени и анализирани с представената по делото
докладна записка № 6089/13.03.2020г.
изготвена от доц. П.Й., председател на Комисията по медицинска етика при МИ на
МВР /л. 69 от делото/. Тя се позовава на извършена проверка на комисията по
медицинска етика, отразена в Протокол от 11.03.2020г. Заключението, което е
направено е, че микроклиматът в отделението е трайно и дълбоко нарушен поради
конфликтите на проф. Ч. с началника на отделението и останали лекарски екип, което възпрепятства
работата на отделението. Установено е, че същият не се включва в лечебнодиагностичната дейност.
След анализ на данните от извършената проверка етичната комисия е препоръчала докладните
да бъдат предадени на дисциплинарна комисия за преценка на основание чл. 186,
чл. 187 и чл. 194 от КТ за нарушения на трудовата дисциплина. С цел
възстановяване на атмосферата в отделението е предложено отпадане на
длъжността, която заема ищецът.
Ръководството
на Медицински институт воден от посочените докладни е започнал дисциплинарно
производство срещу ищеца. С писмо изх. № 8401/16.04.2020г. на основание чл.
193, ал. 1 от КТ е поискано писмено обяснение от ищеца, като са поставени
конкретни въпроси с цел изясняване на констатирани дисциплинарни нарушения. Предоставено
е и копие от докладните записки. Ищецът Г.Ч. е депозирал отговор вх. № 8453/21.04.2020г. /л. 77 от делото/, в
който е изложил становище по поставените въпроси като е взел отношение по всяка
една от докладните записки. По отношение на констатираното негативно отношение
към лекаря- специализант д-р Ж.Г., заявява, че същата е избрана за специализант
без негово знание, въпреки че й липсвали базови знания в областта на общата
медицина. Заявява, че същата не спазвала утвърденото работно време, явявала се
неподготвена на визитациите, по време на
които дъвчела дъвка. Твърди, че същата се отнасяла непрофесионално със
задълженията си като си тръгвала често без да е нанесла конкултативните
прегледи, лично назначени от него, като проявявала немарливост към задълженията
си като цяло.
По
делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля д-р К.М.С.
/л. 158 от делото/, който работи в МИ на МВР от 03.01.2017г. се установяват
данни за организацията на работа в отделението. Свидетелят съобщава, че
няма преки впечатления как е избрана за специализант д-р Г.,защото по
време на избора й работил в Александровска болница. Твърди, че често влизал в операции
заедно с ищеца, който се дразнел на липсата на организация и липсата на
консумативи, което затруднявало непосредствената им на работа. Свидетелят
разказва, че визитацията била определена за 8.45 ч. всяка сутрин, когато
лекарите следвало да се съберат пред манипулационната. В случай, че някой
липсвал д-р М.с помощта на порцеланова камбанка извиквал останалите Използването
на камбанката било по-скоро за по-бързо събиране на лекарите, вместо да се
използва телефон, за да се съберат. Свидетелят разказва, че е поканен от проф. М.по
заповед на проф. С.да напише докладна записка във връзка с поведението на проф.
Ч., в която е отразил, че последният често повишавал тон, но това се случвало
само ако свидетелят не е подготвен или не знае отговора на медицински въпрос.
От показанията
на свидетелката д-р И.Д.Т./л. 160 от делото/, лекар в отделението от март
2018г., които следва да бъдат ценени
като ясни, убедителни и кореспондиращи с останалия доказателствен материал по
делото, се установява, че практиката с камбанката е въведена от ищеца с цел
дисциплиниране на лекарите за визитации. Ако всички са точно в 8.45 ч. не се
използвала. По повод на конфликта с д-р Г.свидетелката разказва, че както всеки
специализант и на нея й се е случвало да не може да отговори на въпросите,
задавани от професора. Те били задавани, когато д-р Г.не е била подготвена за
визитация. Имало е случаи, когато е отказвала да проведе назначено от професора
лечение. Има впечатления, че е имала редовни закъснения за работа, по повод на
което също е била в конфликт с проф. Ч.. Свидетелят разказва, че атмосферата в
отделението е напрегната, в резултат на поведението на проф. Ч., който редовно
повишавал тон, репликирал лекарите и им казвал, че не
са там, за да мислят. Често е имало обидни реплики и повищаване
на тон от страна на ищеца не само по повод на нарушения на дисциплината, но и
по повод на лично изразено мнение по даден въпрос , разминаване становище за
статия или за диагноза. Не винаги споровете са били на медицинска тема. Поради
създадената напрегната атмосфера в отделението свидетелката е написала докладна
записка, която е адресирала до ръководството на отделението.
От показанията
на свидетеля д-р Х.М./л. 155 от делото/, който работи в клиниката от четири
години и два месеца се установява, че практиката за използване на порцеланова
камбанка се е въвела от ищеца Ч., защото трудно се събирали всички лекари за
визитацията в 8.45 ч. Лично той не се е почувства засегнат и унизен от тази
практика. Участвал е при писане на научни трудове с научните си ръководители.
Написал е докладна за микроклимата в отделението по искане на новия ръководител
на отделението проф. М..
Свидетелските
показания на св. Д.Г./л. 162 гръб по делото/ съдържат информация, че ищецът се
отнасял обидно и унизително със специализантите и целия медицински екип. Чувала
е по време на визитация да повишава тон и да обижда някой от лекарите пред
пациентите. Викал им, че не си познават пациентите и не са подготвени за
визитация. Разказва, че по време на визитация се е случвало
лекарите-специализанти да не могат да отговорят на поставени от проф. Ч.
въпроси, при което той е повишавал тон. Най-често повод за такова отношение са били
медицински въпроси. Свидетелката разказва, че отивала притеснена и напрегната
на работа, напрягала се много психически и била стресирана.
В съдебното
заседание във въззивното производство, проведено на
16.02.2021г., СГС е направил констатация по оригинала на трудовата книжка на
ищеца, от която се установява, че след процесното уволнение няма
друго записване за започване на работа по трудово правоотношение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
За да бъде
уважен предявеният иск за проверка законосъобразността на заповедта за налагане
на дисциплинарно наказание и неговата отмяна, в тежест на работодателя е да
установи законосъобразността на извършените от него действия. Дисциплинарното
наказание следва да бъде наложено при строго спазване на определената
процедура, изискваща писмена форма на заповедта с изрично установени реквизити,
спазване на предвидения в чл. 194 КТ срок, снемане обясненията на работника,
както и преценка за съответствие на тежестта на наказанието с извършеното
дисциплинарно нарушение съгласно чл. 189 КТ. Задължението за изслушване или
приемане на писмени обяснения от работника е съществен елемент от
дисциплинарната процедура. Работодателят следва да събере доказателства,
относно извършеното нарушение, да си изясни отношението на работника или
служителя към извършеното и да му даде възможност да се защити. Също така
дадените обяснения следва да бъдат взети предвид при определяне тежестта на
нарушението и съразмерното наказание за извършеното. В процесния
случай са спазени всички изисквания при
провеждане на дисциплинарното производство.
В настоящия спор на една дата работодателят е издал две заповеди - една, с която е наложил на ищеца дисциплинарно наказание "уволнение"- Заповед № 729 от 04.05.2020г. / на основание чл. 52, ал. 3 от ЗМВР и чл. 188, т. 3 от КТ, чл. 190, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. Първо от КТ във връзка с чл. 187, ал. 1, т. 8 /предл. първо/ и т. 10 КТ и при спазване на изискванията на чл. 189, чл. 193, чл. 194 и чл. 195 КТ във връзка с установено по съответния ред нарушение на трудовата дисциплина и друга, с която поради наложеното наказание Директорът на Медицински институт на МВР е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 52, ал. 3ЗМВР и чл. 330, ал. 2 т. 6 от КТ и във връзка със Заповед № 729 от 04.05.2020г.И двете заповеди са издадени и връчени на ищеца в един ден. Следва да бъде отбелязано обстоятелството, че ефектът на прекратяване на трудовото правоотношение настъпва с връчването на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение " и изискването по чл. 195, ал. 1 от КТ за мотивираност е относимо към нея
Тежестта на доказване, т. е. задължението за установяване законността на уволнението носи ответникът по настоящото дело, работодателят Медицински институт на МВР на ищеца. Законността на едностранното прекратяване на трудовото правоотношение се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени в чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето потестативно субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния работник.
При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението –чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание, е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказания служител, както предписва правната норма, регламентирана в чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основания за налагане на дисциплинарното наказание се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.
В настоящият случай дисциплинарната отговорност на ищеца е осъществена от надлежен орган на работодателска власт по чл. 192, ал. 1 КТ, за което обстоятелство страните не спорят.
Установява се от събраните по делото доказателства, че преди да наложи процесното дисциплинарно наказание органът на дисциплинарна власт е изискал, а въззиваемият/ищец е дал обяснения по отношение на релевираните в процесната заповед нарушения на трудовата дисциплина, като по този начин е спазена процедурата, предвидена в чл. 193 КТ. По делото е несъмнено установено, че обяснения са били поискани от ищеца преди издаване на процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание-уволнение. Ищецът се е възползвал от правото си на защита и в рамките на определения му срок е депозирал писмени обяснения, с които е оспорил извършването на сочените от работодателя дисциплинарни нарушения. Доколкото работодателят е приел тези писмени обяснения, то СГС приема, че това е достатъчно за извода, че задължението по чл. 193 КТ е изпълнено /изслушването на работника или служителя и приемането на писмените му обяснения са алтернативни форми за защита/. Следва да се посочи също така, че работодателят не е длъжен да възприема защитната позиция на работника или служителя, като очевидно налагането на дисциплинарно наказание свидетелства, че той не е приел обясненията за оневиняващи, а дали те действително са такива е въпрос, който е относим към законосъобразността по същество на наказанието, а не представлява формално нарушение на процедурата по чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно нормата на чл. 194, ал. (1) КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на нарушението и не по-късно от 1 година от извършването му. Посочените два срока са преклузивни и съдът следи служебно за спазването им от работодателя. Моментът на налагане на дисциплинарното наказание е моментът на връчване на заповедта за уволнение. Двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ тече от откриване на нарушението. Откриване на нарушението ще бъде налице, когато са изготвени всички материали, установяващи нарушението от обективна и субективна страна. Едва когато материалите, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнат до наказващия орган, можем да говорим за откриването му и от този момент започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ. От събраните по делото писмени доказателства СГС приема, че за дата на откриване на нарушението следва да се приемат датите на докладните записки към посочените в заповед № 729/04.05.2020 г. нарушения, а те са депозирани в периода 09.03. 2020г. до 13.04.2020г, като процесът на събиране на доказателства по дисциплинарното производство е приключил на 30.04.2020г., датата на даване на писмените обяснения от страна на ищеца, достигнали до работодателя, като на тази дата са били събрани всички необходими материали, обективиращи данни за извършеното нарушение, достигнали са до наказващия орган и от този момент можем да говорим за откриването на нарушението от страна на наказващия орган, като от този момент започва да тече двумесечният срок по чл. 194, ал. 1 от КТ, който е спазен.
Задължението на работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание по чл. 195, ал. 1 КТ е въведено с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за съобразяване на сроковете по чл. 194 КТ и за възможността на наказания работник или служител да се защити ефективно. Ето защо, когато изложените в заповедта мотиви са достатъчни за удовлетворяване на тези изисквания, заповедта е мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 КТ-така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1962/2010 г., IV г. о., ГК. В случая, настоящата инстанция приема, че заповедта е мотивирана. В заповедта са описани нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ, извършени в периода 01.08.2019г. -04.11.2019г. и обективирани в докладна записка на д-р Ж.Г.и нарушения, изразяващи се в недостойно, невежливо и некоректно отношение към лекарския екип и към други служители на отделението, извършени в периода 05.2019г. – 04.11.2019г., обективирани в докладна записка от д-р С., д-р И.Т., д-р Б.И., д-р И.Ю.; Констатираните нарушения са трудовата дисциплина от страна на ищеца са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните обективни и субективни признаци и време на извършването им, доколкото и предвид спецификата на работата такова може да бъде конкретно установено и за всяко едно от тях работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и за всяко едно от тях не е изтекъл срокът по чл. 194, ал. 1 от КТ.
Настоящият състав приема, че описаното в
заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен
конкретизирано, за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда
разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта
съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат изводите, че
работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал.
1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Основанието послужило на работодателя за
налагане на дисциплинарно наказание и издаване на заповедта за уволнение е
свързано с установени от него системни нарушения на трудовата дисциплина по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Такива са налице, когато
служителят е извършил три или повече отделни дисциплинарни нарушения.
При определяне на броя им се вземат предвид тези, за които дисциплинарно наказание
не е наложено, както и тези, за които дисциплинарното наказание е
наложено, но още не е заличено (решение № 53 от 13.02.1991 г. по гр. дело №
858/90 г. на ВКС, Трето Г. О). В самата заповед са описани повече от три
нарушения, които са индивидуализирани в уволнителната заповед, съгласно
изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, с описание на техните обективни и
субективни признаци и времеизвършването им, и за
всяко едно от тях работодателят е приел писмените обяснения на ищеца и за всяко
едно от тях не е изтекъл срокът по чл. 194, ал.
1 от КТ. Доколкото се установи, че по отношения на най-малко три от
описаните нарушения са спазени горните императиви, е налице хипотезата на чл. 190, ал.
1, т. 3 от КТ сочеща на системност.
След преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства настоящият състав установи, че е спазена процедурата за установяване на нарушенията, които могат да дадат основания за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Процедурата по която се налага наказание за допуснато дисциплинарно нарушение представлява дисциплинарно производство, съдържащо норми от процесуален характер, които следва да бъдат спазени от наказващия орган преди налагане на дисциплинарното наказание. Тези норми са императивни и за спазването им съдът следи служебно при разглеждане законосъобразността на уволнението в неговата съдебна фаза. Това са нормите на чл. 195, ал. 1 от КТ, въвеждаща изискване относно съдържанието на уволнителната заповед, чл. 193, ал. 1 от КТ, а именно - в стадия на установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина работодателят е длъжен да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения.
Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарно наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят, нарушението - кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага, като и както бе посочено по-горе, за наличието на изискуемите от закона реквизити на заповедта съдът следи служебно. Съгласно трайната съдебна практика на ВКС мотивирането на заповедта е изпълнено при наличие на данни за еднократност на наказанието, спазване на сроковете по чл. 194 КТ и осигуряване на възможност на работника или служителя да се защити ефективно чрез индивидуализиране на нарушението по начин, който не буди съмнение относно съществените му белези от обективна и субективна страна.
Това задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт представлява, от друга страна, право на работника или служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Това означава, че ако работодателят счита, че един работник следва да бъде наказан, е необходимо да го уведоми за това, че срещу него се провежда дисциплинарно производство. В противен случай работникът ще бъде поставен в положение на нерегламентирана от закона изненада-в този смисъл е решение № 764 от 01.12.1998 г. по гр. дело № 1738/97 г. на ВКС, Трето Г. О. Важно законово изискване е и това обясненията да са поискани преди връчване на уволнителната заповед и да се отнасят за дисциплинарните нарушения, за които е наложено наказанието, в рамките на дисциплинарното производство, а не по друг повод. От депозираните по делото писмени доказателства-покана за представяне на писмени обяснения за извършено дисциплинарно нарушение с изх. № 8401/16.04.2020 г. и изх. № 8923/28.04.2020г., отправена до ищеца от директора на МИ на МВР, както и представените писмени обяснения с вх. № 8453/21.04.2020г. и 9103/30.04.2020г. от страна на ищеца - проф. Г.Ч. се установява, че писмените обяснения са били изискани от ищеца във връзка с констатираното конкретно нарушение на трудовата дисциплина, в което са описани видът на нарушението в какво се изразява то и периодът, в който е извършено.
Изводът е, че е била спазена процедурата по налагане на дисциплинарно наказание във връзка с осигуряване правото на защита на ищеца чрез изискване на обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ за вменените нарушения преди налагане на наказанието, като и изискванията наказанието да е наложено с мотивирана заповед със съдържанието на чл. 195, ал. 1 КТ, издадена от компетентен орган, като до този извод е достигнал и районният съд.
Противно на твърдението на ищеца, че липсва индивидуализиране от страна на работодателя на конкретно деяние, което може да бъде квалифицирано като дисциплинарна простъпка, то в поканата за представяне на писмени обяснения и в уволнителната заповед са констатирани нарушения на трудовата дисциплина от ищеца, като са му представени и копия от докладни записки от лекари –специализанти в отделението. Посочено е изрично, че това представлява нарушение на трудовата дисциплина за времето, през което ищецът е изпълнявал длъжността началник на Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР и на чл. 19, ал. 2 от Правилника да вътрешния трудов ред.
СГС счита, че описаното в заповедта дисциплинарно наказание е в достатъчна степен конкретизирано за да може да бъде извършена надлежна проверка от съда разглеждащ законосъобразността на уволнението. При положение че заповедта съдържа конкретизация на допуснатите нарушения се налагат изводите, че работодателят не е нарушил императивните разпоредби на чл. 193, ал. 1 и чл. 195, ал. 1 от КТ. Работодателят е доказал извършването от страна на ищеца на тежки дисциплинарни нарушения, които да обосноват правото на работодателя да прекрати законосъобразно ТПО на ищеца чрез налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Извършеното от ищеца деяние се квалифицира като грубо нарушение на общите правила за коректно и колегиално отношение към служителите на отделението, на което е ръководител, с което е нарушил чл. 19, ал. 2 от Правилника за вътрешния трудов ред на Медицински институт.
При спор относно законността на наложеното дисциплинарно наказание, съдът е длъжен да извърши съдебен контрол по въпроса за съответствието между извършеното дисциплинарно нарушение и наложеното дисциплинарно наказани респ. относно това дали работодателят преди да наложи дисциплинарното наказание е извършил преценката по чл. 189, ал. 1 КТ, като е взел предвид тежестта на нарушението /определя се от значимостта на неизпълненото задължение и формата на вината/, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника или служителя – в този смисъл Решение № 461 от 17.06.2010 г., на ВКС по гр. д. № 626/2009 г., ІІІ г. о., ГК, Решение № 305 от1.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 620/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 372 от 1.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1040/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 236 от19.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 34/2012 г., III г. о., ГК.
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, това число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено неизпълнението, както и субективното отношение на работника или служителя към конкретното неизпълнение.
Настоящият съдебен състав намира, че наложеното на ищцата най-тежко дисциплинарно наказание – уволнение, съответства на тежестта на установени по делото нарушения на трудовата дисциплина. Несъмнено е установено от събраните писмени и гласни доказателства, че поведението на ищеца е в разрез с редица етични и морални норми и вътрешни правила, за спазването на който ищецът се е задължил по силата на длъжностната си характеристика като ръководител на отделението. Поведенческите прояви по отношение на лекарите-специализанти в това число и пред пациентите на клиниката, представляват изключително грубо и недопустимо уронване престижа не само на медицинско заведение, в което полага труд ищецът. Налице е злоупотреба с гласуваното му доверие от страна на работодателя, че при изпълнение на професионалните си функции ще спазва нравствените и етични правила и норми, ще се отнася с уважение към честта и достойнството на лекарите и медицинския персонал, ще спомага за издигане престижа на Медицински институт и ще обучава специализантите съгласно утвърдените правила и обща медицинска практика. Това има още по-силно значение предвид обществената важност и значимост на трудовата функция на ищеца да провежда професионално обучение на лекари – специализанти, което се отнася не само до преподаването на теоретични познания, но и до възпитаването на етични и морални навици у младите лекари в отношението помежду им и по отношение на пациентите.
Това деяние на ищеца представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, т. 4, пр. 1 и т. 7 КТ/ злоупотреба с доверието на работодателя/ и правилно работодателят е ангажирал дисциплинарната отговорност на ищеца за същите прояви. Злоупотребата с доверие, визирана в чл. 187, т. 8, пред. 1 КТ представлява нарушение, проявяващо се в различни форми, чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на работодателя, обаче е налице и в случаите, когато без да е извлечена имотна облага, работникът или служителят, възползвайки се от служебното си положение е извършил деяние, компрометиращо оказаното му доверие, при което е злепоставил интересите на работодателя, независимо дали деянието (действие или бездействие) е извършено умишлено. В конкретния казус, със самото си системно поведение, в качеството си на ръководител на отделението е създал атмосфера на страх и нежелание за работа от страна на преките си подчинени, като по този начин са настъпили неблагоприятни последици за работодателя, изразяващи се в уронване авторитета на отделението, което е станало арена на ежедневни скандали и унизителни действия по отношение на медицинския екип. От обективна страна, осъщественото деяние "злоупотреба с доверие" е не моментът на непристойното поведение на ищеца, а неговото обективиране пред обществеността чрез груби действия пред пациенти и външни за отделението лица, т. е. злоупотреба с доверие и уронване на престижа има в случаите, когато с действията си работникът/служителят е злепоставил работодателя пред трети лица, каквато е и трайната практика на ВКС. Това нарушение е санкционирано от законодателя, тъй като основното задължение на работника/служителя, вменено му в чл. 126, т. 9 от КТ е да бъде лоялен към работодателя, като не злоупотребява с неговото доверие и да спазва всички вътрешни правила. Както бе посочено по-горе в изложението, от субективна страна, злоупотреба с доверието на работодателя е налице и когато работникът като се е възползвал от служебното си положение, е извършил действия, които компрометират оказаното му доверие, без значение дали извършените от него действия са били умишлени или не /умисълът не е част от фактическия състав на визираната правна норма/.
С оглед на изложеното въззивната жалба на ответникът се явява изцяло основателна и искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и като такъв трябва да бъде отхвърлен.
По отношение исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Основателността на така предявените искове е обусловена от основателността на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като обуславящият иск е неоснователен, то такива се явяват и обусловените искове, поради което трябва да бъде отхвърлени.
В конкретния казус, крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. ІІ ГПК следва да се отмени, а предявените искове да бъдат изцяло отхвърлени.
По отношение на разноските:
Предвид предявената претенция и изхода на спора, ищецът дължи на ответното дружество направените разноски за първата инстанция за адвокатски хонорар в размер на 550 лв.За въззивната инстанция въззиваемият следва да заплати на въззивника разноски за настоящата инстанция за държавна такса в размер на 244 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20234125 от 23.10.2020г., постановено по гр.дело № 17895/2020 год. по описа на СРС, ГО, 64 състав в частта, в която е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ дисциплинарното уволнение на ищеца Г.К.Ч., ЕГН **********, наложено със Заповед № 729/04.05.2020г. на Директора на МИ-МВР – проф С.и в Заповед № 731/04.05.2020г., ищецът Г.К.Ч. е възстановен на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на заеманата преди уволнението длъжност „професор“ в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР, ответникът Медицински институт на МВР е осъден да заплати на ищеца Г.К.Ч. на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.225, ал. 1 КТ сумата от 11 677.15 лв. – обезщетение за оставане без работа поради уволнението за периода 06.05.2020г. -23.09.2020г. , ведно със законната лихва от 18.05.2020г. (датата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и да заплати на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата от 1320.84лв., сторени по делото разноски, и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 517.09 лв. разноски по делото, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, предявен от Г.К.Ч., ЕГН **********, с адрес ***, наложено със Заповед № 729/04.05.2020г. на Директора на МИ на МВР – проф. С.и в Заповед № 73104.05.2020г. е обективирано прекратяване на трудовия договор; иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ на Г.К.Ч., ЕГН **********, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "професор" в Отделение по кожни и венерически болести при Медицински институт на МВР; иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ на Г.К.Ч., ЕГН ********** за осъждане на Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ***** да заплати сумата от 11 677.15 лв. – обезщетение за оставяне без работа поради уволнение за периода 06.05.2020г. -23.09.2020г. ведно със законната лихва от 18.05.2020г. –датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20234125 от 23.10.2020г., постановено по гр.дело № 17895/2020 год. по описа на СРС, ГО, 64 състав в частта, в която е отхвърлил иска с правно основание чл. 344, ал. 1 т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата над 11677.15 лв. до пълния предявен размер от 15 342 лв. и за периода 24.09.2020г. -06.11.2020г. както и искането законната лихва върху обезщетението да бъде присъдена от датата на уволнението -04.05.2020г. до датата на подаване на исковата молба 18.05.2020г.
ОСЪЖДА Г.К.Ч., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на " Медицински институт на Министерство на вътрешните работи, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. *****направените разноски за първата инстанция в размер от 550 лв. и направените разноски за въззивна инстанция - държавна такса в размер на 244 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 1800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването преписа на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/