Р Е Ш Е Н И Е
№ 900/10.12.2019г. 10.12.2019 година град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХVI - ти граждански състав
На четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Георги Георгиев
при секретаря Н.Х.
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гражданско дело № 1692 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба
на „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с която се претендира да бъде прието за
установено по отношение на ответника В.З.Г., че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2019 г. на ЯРС.
В
исковата молба се посочва, че на 22.04.2013
год. между праводателя на ищеца и ответника бил сключен договор за
потребителски паричен кредит с чиста стойност 5100,00 лв., получена от ответника,
и който включвал още 153,00 лв. – комисионни и 353,40 лв. –застрахователна
премия. Кредитополучателят неколкократно внесъл суми, с които ищецът посочва
каква част от кредита е погасена. На 12.06.2014 год. бил сключен договор за
цесия, по силата на който ищецът придобил вземането срещу ответника по
процесния кредит с всичките му привилегии и принадлежности. По силата на изрично
пълномощно от страна на цедента, ищецът твърди да е уведомил длъжника за
настъпилата цесия, за което излага съображения. В случай, че не се приеме за
редовно съобщаването, се иска съдът да приеме, че ответникът е уведомен по чл. 99,ал.3 от ЗЗД с връчване
на исковата молба и приложенията. Иска се уважаване на иска, както и присъждане
на разноски.
В
законоустановения срок по чл.131 ГПК,не е постъпил писмен отговор от ответника.
В
съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
В съдебно заседание ответникът се явява
лично,като посочва,че претенцията е основателна.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по
делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2019
год. на ЯРС по което съдът е издал заповед за изпълнение №***/22.03.2019
г., с която е разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора следните суми – 5468, 25 лв. – главница, 14,39 – възнаградителна лихва за периода 22.04.2013
– 12.06.2014 г., законна лихва от
датата на подаване на заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното
изплащане, както и разноски в заповедното производство в размер на общо 159,65 лв. Предвид , че ответника в срока по
чл.414 ГПК възразил,че не дължи изпълнение на вземането по издадената заповед
за изпълнение,в указания едномесечен срок
от уведомяването си за това заявителят е предявил настоящия иск по чл.
422 ГПК.
По делото е представено копие от
договор за отпускане на потребителски паричен кредит от 22.04.2013 год., по силата на който кредитодателя „Уникредит
Кънсюмър Файненсинг“АД е предоставил на кредитополучателя В.З.Г. кредит в
размер на 5100,00 лв., включително такси – 153,00 лв. и застрахователна премия
– 353, 40 лв., като общата стойност на кредита е – 5606, 40 лв., а дължимата от потребителя сума – 7482,00
лв., при уговорени в договора условия и
срок за погасяване – 60 месеца. Приложен е и погасителен план към договора,
включително ОУ, неразделна част от него. Представена е и декларация за приемане
на застраховането, с която ответникът е приел към отпуснатия му кредит да се
добави застраховка за посочени рискове.
Приложен е и договор от 12.06.2014
год. за прехвърляне на вземанията, сключен между „“Уникредит Кюнсюмър Файненс“ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ЕАД по силата на който първата
договаряща страна е прехвърлила на втората всички свои права върху вземания,
посочени в Приложение 1, неразделна част от договора, като в чл. 3.2. страните
са уговорили, че след заплащане на пълния размер на цената, цесионерът се счита
изрично упълномощен да уведомява длъжниците.В приетото по делото Приложение 1
към договора фигурира вземането към
ответника по процесния кредит.
Ищецът е приложил и уведомление,
адресирано до ответника по смисъла на
чл. 99,ал.3 от ЗЗД, изпратено на адреса посочен в договора за кредит, като
видно от представеното известие за връчване – пратката не е потърсена от
получател.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на
предявения иск е чл. 422 ГПК.
Така предявения иск съдът намира за
допустим, т.к. е предявен от легитимна страна – заявител в заповедното
производство, в предвидения от закона едномесечен срок от уведомяването.
В настоящото производство в тежест
на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване дължимостта на
вземането си по оспорената заповед за изпълнение, а в тежест на ответника,
извършено плащане, респ. наличие на предпоставки за недължимост на сумата.
Според съда безспорно се установи по
делото, че праводателя на ищеца и ответника
са били във валидни облигационни отношение по сключен договор за потребителски кредит. Ответникът
не е оспорил в преклузивните срокове, че
реално е получил уговорената по кредита
сума.
Освен изложеното съдът намира, че
между стария кредитор на ответника и ищеца е сключен валиден договор за цесия,
който е надлежно съобщен на длъжника. За да има действие договорът за цесия по
отношение на длъжника, той следва изрично да бъде уведомен за извършеното
прехвърляне и това уведомяване да е направено от цедента /стария кредитор/ като
това задължение на цедента има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение
на неговото задължение, тоест срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Законодателят е въвел изискването съобщението за прехвърленото
вземане да бъде извършено именно от стария кредитор, за да се създаде правна
сигурност за длъжника и за да се обезпечи точното изпълнение на задължението
му. Установи се по несъмнен начин в настоящия казус, че към исковата молба е приложено
уведомление изходящо от пълномощник на цедента, като по силата на
договора за прехвърляне на вземанията – чл.3.2., длъжникът е уведомен за извършената цесия,
като макар и пратката да не е потърсена
от получателя, то кредиторът е положил дължимата грижа същата да достигне до знанието
на длъжника, търсейки го на единствения му известен адрес, посочен от самия
длъжник при сключване на договора за кредит. Допустимо е по силата на принципа на
свободата на договаряне съгласно чл. 9 ЗЗД, какъвто е и
настоящия случай, предишният кредитор /цедентът/ да упълномощи новия кредитор
/цесионера/ да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. В този
случай представителната власт възниква по волята на представлявания - цедента,
съгласно разпоредбата на чл. 36 ЗЗД, като
обемът й се определя според това, което упълномощителят е изявил
съобразно чл. 39 ЗЗД.
Упълномощаването не противоречи на целта на разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен и предвид следното: Според Решение №123 /
24.06.2009г. по т.д. 12/2009 год., 2 т.о. на ВКС, законът не поставя изрично
изискване за начина, формата и момента на съобщаването на цесията, затова
съобщаването може да се извърши и в хода на съдебното производство по предявен
иск за прехвърлено вземане/ какъвто е настоящия случай/ и няма как да бъде
игнорирано като по правилата на чл.235 ал.3 от ГПК следва да се вземе предвид като факт, настъпил след предявяване на иска,
който е от значение за спорното право.
Характер на такова съобщаване в хода на висящ процес няма самата искова
молба, а връченото със самата искова молба уведомление за извършена цесия,
изходящо от цедента и адресирано до длъжника. Установи се по несъмнен начин в
настоящия казус, че към исковата молба е
приложено уведомление/ обсъдено по-горе
в мотивите на съдебния акт/, изходящо от пълномощник на цедента и адресирано до
ответника, с което е уведомен за извършената цесия, като препис от това
уведомление , ведно с препис от исковата молба са връчени на ответника в хода на процеса. При
това положение съдът намира, че изискванията на закона за съобщаване на цесията
са спазени.
Ответникът не е релевирал твърдения,
нито посочил доказателства за извършено плащане на претендираната
сума,съобразно указаната му с определението по чл. 140 ГПК доказателствена
тежест.Искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на
ОСГТК - съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.
В процесния случай, ЯРС намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени
разноски в пълен размер – 159, 65 лв.
С оглед уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 409,65 лв.- заплатена държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На осн.чл.
241, ал.1 от ГПК и в съответствие с т.14 на ТР № 4/2013 от 18.06.2014 г. на
ОСГТК на ВКС, предвид искането на ответника за разсрочване на задълженията с
оглед финансовото му състояние, съдът намира, че това искане следва да се
уважи, като се постанови разсрочване на дълга, вкл. на разноските по делото,
като ответника следва да заплаща на ищеца по 200,00 лв. на месец, считано от
влизане в сила на решението.
Водим от гореизложеното, Я Р С
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на В.З.Г., ЕГН **********, че дължи на «Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, следните суми, за които е била издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № ***/2019 г. по описа на ЯРС, а
именно: 5468,
25 лв. – главница, 14, 39 – възнаградителна лихва за периода 22.04.2013
– 12.06.2014 г., законна
лихва от датата на подаване на
заявлението – 21.03.2019 г. до окончателното изплащане на главницата.
ОСЪЖДА В.З.Г., ЕГН **********
да заплати на «Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София сумата от 159,65
лв. – разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА В.З.Г., ЕГН ********** да заплати на
«Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София сумата от 409,65 лв. – разноски за настоящата
инстанция.
На осн.чл. 241, ал.1 от ГПК, РАЗСРОЧВА
задължението на ответника В.З.Г., ЕГН **********
към «Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ»ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, като ПОСТАНОВЯВА
същият да заплаща на ищеца месечни вноски в размер на 200,00 лв. за
погасяване на задълженията си по настоящото решение, вкл. на разноските,
считано от влизането на решението в сила.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: