Р Е Ш Е
Н И Е
№ 54
гр. Несебър, 11.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, шести състав в публично
заседание на пети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: В.С.
при участието на секретаря Д.К., като разгледа гр. д. № 1211 по описа на Районен съд Несебър за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 330 ГПК.
Делото е образувано по предявен от А.Г.Р. иск с правно основание чл. 49 СК за развод с ответницата М.И.Р.,
поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака им по изключителна вина на
Р.. Ведно с този иск са съединени и брачни искове по чл. 322, ал. 2 ГПК вр. чл.
56 СК, чл. 59, ал. 2 СК и чл. 143, ал. 1 СК за упражняване на родителските
права върху непълнолетните деца, родени по време на брака, личните отношения и
издръжката на децата и за ползването на семейното жилище. С молба вх. № 1655 от 27.02.2019г. по описа на Районен съд Несебър от страните
е направено искане за прекратяване на брака им по
взаимно съгласие. Към молбата е приложено споразумение по чл. 51 СК. Въз
основа на тази молба, която се поддържа от страните и в откритото съдебно
заседание от 05.03.2019г., и на основание чл. 321, ал. 5 ГПК производството е
преминало към разглеждане по реда на чл. 330 ГПК. Молителите желаят прекратяване
на сключения между тях граждански брак, като заявяват сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие. Прилагат споразумение, с което са уредили въпросите,
възникнали по повод на сключения между тях граждански брак. Лично и чрез
процесуалните им представители поддържат молбата и молят постигнатото между тях
споразумение да бъде утвърдено.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
съобразно чл. 12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Видно от приложено по делото удостоверение за сключен
граждански брак, издадено от община Несебър (на л. 11 от делото), молителите са
сключили граждански брак на 10.06.2006г., за което е бил съставен акт за
граждански брак № ****.
От удостоверение за раждане от ***г. (на л. 12 от делото)
се установява, че от брака си молителите имат малолетно дете – И.А.Р., а от
удостоверение за раждане от ***г. (на л. 13 от делото) се установява, че от
брака си молителите имат и друго малолетно
дете – Г.А.Р..
Молбата за развод по взаимно съгласие е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
С оглед заявеното от съпрузите в молбата и в съдебно заседание,
следва да се направи извод, че между тях е налице сериозно и непоколебимо
взаимно съгласие за развод. При това мотивите за развода са без значение,
поради което съдът не следва да ги издирва в настоящото производство. Представеното
по делото споразумение урежда всички въпроси, свързани с възникналото между
страните брачно отношение, намерили отражение в разпоредбата на чл. 51, ал. 1 СК. При извършена служебна проверка съдът установи, че споразумението не
противоречи на интересите на малолетните деца. Този факт се установява от
изготвения по делото социален доклад от Д.П. (на л. 39 – л. 41).
Обстоятелството, че споразумението е в интерес на децата се потвърждава и от
разпитаните по делото свидетели в съдебно заседание по искане за постановяване
на привременни мерки (С. и К.), а и от личното изслушване на малолетното дете А.Р.
в същото съдебно заседание. Ето защо се налага извод, че споразумението не
противоречи на закона и следва да бъде утвърдено. Със споразумението се уреждат
и имуществените отношения между страните, като няма пречка същото да бъде
утвърдено и в тази му част.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 330, ал. 3 от ГПК вр. чл. 50 и чл. 51 СК бракът между молителите следва да бъде прекратен, а
представеното споразумение - утвърдено.
На основание чл. 6, т. 3 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК молителите следва да бъдат осъдени да доплатят
по сметка на Районен съд Несебър държавна такса в размер на още 15 лева. Тъй
като при завеждане на исковата молба първоначалната държавна такса от 25 лв. е
била заплатена от А.Г.Р., то държавната такса при приключване на делото следва да бъде възложена на
М.И.Р..
Така мотивиран и на основание чл. 330, ал. 3 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 50 СК сключения между А.Г.Р., ЕГН **********, и
М.И.Р., ЕГН **********, граждански брак, за който е съставен акт за граждански
брак № ****.
УТВЪРЖДАВА
постигнатото между А.Г.Р., ЕГН **********, и М.И.Р., ЕГН **********, споразумение
по чл. 51, ал. 1 от СК, както следва:
Местоживеенето на малолетното дете Г.А.Р., ЕГН **********, се определя при неговия
баща на адрес в гр. С. В., ул. „Х. А.” № *.
Упражняването на родителските
права относно детето Г.А.Р., ЕГН **********, се предоставя на неговия баща А.Г.Р., ЕГН **********,***.
Режимът на лични отношения
между детето Г.А.Р., ЕГН ********** и неговата майка М.И.Р., ЕГН **********, е следният: майката ще има право
да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, 30 дни през лятната ваканция по избор
на майката, по време на коледните официални празници през четните дни, по време
на новогодишните официални празници през нечетните години, на рождените дни на
детето през нечетните години, през първата половина на зимната и пролетната
ваканция през четните години и през втората половина на зимната и пролетната
ваканция през нечетните години, както и по всяко едно време по споразумение на
двамата родители. Майката ще взема детето от дома на бащата и ще го връща
отново в дома на бащата.
Майката М.И.Р., ЕГН **********, ще заплаща чрез бащата А.Г.Р., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка на детето Г.А.Р., ЕГН
**********, в размер на 140 лв., считано от одобряване на споразумението до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на друга
законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката,
платима на 30-то число на месеца, за който се отнася плащането, ведно със
законната лихва върху всяка закъснявала вноска до окончателното плащане.
Местоживеенето на малолетното дете И.А.Р., ЕГН **********, се определя при
неговия баща на адрес в гр. С. В., ул. „Х. А.” № *.
Упражняването на родителските
права относно детето И.А.Р., ЕГН **********, се предоставя на неговия баща А.Г.Р., ЕГН **********,***.
Режимът на лични отношения
между детето И.А.Р., ЕГН ********** и неговата майка М.И.Р., ЕГН **********, е следният: майката ще има право
да взема детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 9.00 ч. на
съботния ден до 18.00 ч. в неделния ден, 30 дни през лятната ваканция по избор
на майката, по време на коледните официални празници през четните дни, по време
на новогодишните официални празници през нечетните години, на рождените дни на
детето през нечетните години, през първата половина на зимната и пролетната
ваканция през четните години и през втората половина на зимната и пролетната
ваканция през нечетните години, както и по всяко едно време по споразумение на
двамата родители. Майката ще взема детето от дома на бащата и ще го връща
отново в дома на бащата.
Майката М.И.Р., ЕГН **********, ще заплаща чрез бащата А.Г.Р., ЕГН **********,
ежемесечна издръжка на детето И.А.Р.,
ЕГН **********, в размер на 140 лв., считано от одобряване на споразумението до
навършване на пълнолетие на детето или до настъпването на друга
законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката,
платима на 30-то число на месеца, за който се отнася плащането, ведно със
законната лихва върху всяка закъснявала вноска до окончателното плащане.
Ползването на семейното жилище – апартамент, находящ се в
гр С. В., ул. „Х. А.” № *, ет. *, се предоставя на съпруга А.Г.Р., ЕГН **********, като жилището е съсобствено на
този съпруг с трети лица.
Съпругата М.И.Р., ЕГН **********, след прекратяване на брака ще възстанови
предбрачното си фамилно име „П.” и за в бъдеще ще се наименова М.И. П..
Страните нямат претенции за издръжка един към друг.
Разноските остават в тежест за всяка една от страните,
така както са направени.
ОСЪЖДА М.И.Р.
(след влизане в сила на решението П.), ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен
съд - Несебър държавна такса при допускане на развод по взаимно съгласие в
размер на 15 лева.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: