Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ,01.03.2021 год., гр.Пазарджик
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД,
граждански състав, на втори февруари двехиляди двадесет и първа година, в
публично заседание, в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
секретар Стоянка Миладинова,
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №2930
по описа за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК и в условията на
евентуалност осъдителен иск.
Подадена е
искова молба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Н. Г.
С. и А. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез
пълномощник юрк.С.Р.Р. против Г.Д. Б., с ЕГН **********, с адрес за
призоваване: гр.Плевен 5800, ул.“Любен Каравелов“ №19, ет.5, ап.15, в която дружеството
ищец, чрез пълномощника си, твърди, че е образувало ч.гр.дело №8624/2018г. по
описа на Районен съд-гр.Плевен по реда на чл.417 от ГПК срещу Г.Д. Б., с ЕГН **********.
Твърди, че въз основа на издадените заповед за изпълнение на парично задължение
и изпълнителен лист образували изпълнително дело №17/2019г. по описа на ЧСИ
Надежда Вангелова №814. Със свое разпореждане, получено от дружеството на
08.04.2019г., съдът им предоставил едномесечен срок, съгласно чл.415 от ГПК за
предявяване на иск за установяване вземането им.
Твърди, че на 04.05.2018г. „ТИ БИ
АЙ Банк“ ЕАД сключило Договор за потребителски кредит №********** с ответника Г.Д.
Б.. В чл.7 ал.1 от договора е посочен размерът на предоставения кредит - 4000
лв., като към отпуснатия кредит се включва еднократна такса за оценка на риска
в размер на 633,58 лв., дължима в деня на подписване на договора за кредит,
която се финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите
месечни вноски, съгласно погасителния план, предвид заявеното желание в
искането-декларация. Сочи, че съгласно чл.7 ал.2 от договора, средствата по
кредита се превеждат от кредитора по банкова сметка ***. Посочва, че когато потребителят
е пожелал сключване на застраховки или да се присъедини към застрахователни
програми, средствата се превеждат от кредитора към сметка на застрахователя, за
което потребителят дава изричното си нареждане и съгласие с подписването на
договора. Твърди, че в настоящия случай, видно от чл.7.1, потребителят е
пожелал да сключи застраховка живот в размер на 633,60 лв., както и застраховка
безработица в размер на 646,**лв. Общото крайно задължение по договора (чл.10
от договора) възлиза на 10 526,03 лв., която сума е разсрочена на 48
погасителни месечни вноски, 47 в размер от 219,30 лв., ведно с една последна
изравнителна вноска в размер от 218,93 лв. Уговореният между страните лихвен
процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент, е в размер на 31,84% (чл.9 ал.1 и ал.2 от договора). Твърди, че така
предоставената сума кредитополучателят се е задължил да върне на месечни
вноски, всяка включваща 2 /два/ компонента: главница и договорна лихва.
Твърди, че длъжникът не е
извършил нито едно от предвидените в договора плащания, съответно е пропуснал
да погаси три последователни месечни вноски, съгласно описания в него
погасителен план, а именно: вноски с падежи 05.06.2018г., 05.07.2018г.,
05.08.2018г. Предвид гореизложеното и съгласно чл.16, т.2 от договора, считано
от 06.08.2018г. е настъпила предсрочна изискуемост на задължението.
Твърди, че в договора е уредена
автоматична предсрочна изискуемост върху непогасеното задължение на клиента при
неплащане на три поредни месечни вноски (основание чл.16 ал.2 от договор за
потребителски кредит). Въпреки това ответникът е уведомен за настъпилата
предсрочна изискуемост на кредита. Сочи, че в чл.25.11 от договора, между страните е договорено
следното: „Всички писма, независимо от
съдържанието им, изпратени на последния посочен писмено от страната адрес, се
смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е променила адреса си за кореспонденция и
контакти, но не е изпълнила задължението си по чл.25.10. Писмата,
уведомленията и/или изявления, изпратени с препоръчана пощенска пратка (писмо с
обратна разписка), доставяна от пощенски оператор, лицензиран за извършване на
универсална пощенска услуга, които не са получени лично от потребителя, а от
лице, пълнолетен член на домакинството му, или са върнати на подателя като недоставени,
поради отсъствие на получателя или лице, пълнолетен член на домакинството му,
или са върнати на подателя, поради това че са непотърсени от получателя, се считат за лично достигнали до получателя (адресата). В случай,
че писмо, изпратено с препоръчана пощенска пратка (писмо с обратна разписка) е върнато на кредитора, за дата на
фактическото му лично получаване от потребителя се приема датата, на която
писмото се е върнало и която е отразена в пощенското клеймо на пощенския оператор".
Твърди, че е налице договорна фикция за
редовно връчване на книжа. Твърди, че в случая „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД
разполага с писмени документи, според които уведомлението за предсрочна
изискуемост е адресирано до адреса на кредитополучателя, посочен в процесното
съглашение, като постоянен и настоящ адрес,***. Достатъчно е изпращането на
писмото да се извърши до посочения от страната адрес, за да се счита връчването
за редовно. В тежест на страните по договора е да актуализират адресите, които
обитават и съответно да уведомяват насрещната страна по договора за настъпилите
промени. Видно е от приложената обратна разписка за доставка на пратка ИД PS
1421 005BLB 1, с бар код: 9118170901215, че длъжникът е търсен на посочения в
договора за потребителски кредит адрес, където лично е получил волеизявлението
на кредитора
Твърди, че от изложената
фактическа обстановка е видно, че кредитодателят е предприел съответните
действия и е уведомил длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост. В
конкретния случай предсрочната изискуемост е настъпила на 06.08.2018г., поради
неплащането на три поредни месечни вноски: падежи 05.06.2018г., 05.07.2018г.,
05.08.2018г. След тази конкретна дата длъжникът е загубил възможността да
погасява месечно и цялото вземане на кредитора от 10 526,03 лв. (5 913,45
лв. главница и 4609,29 договорна лихва) е станало незабавно и предсрочно
изискуемо.
Твърди, че към дата на входиране
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК
(28.11.2018г.), задължението на Г.Д. Б.към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по договора, е
било в размер на 10 526,03 лв. (5913,45 лв. главница и 4 609,29 договорна
лихва). Отделно от това, съгласно чл.9 ал.4 от договора за потребителски
кредит, ответникът дължи и обезщетение за забава (лихва за просрочие) за
периода от 05.06.2018г. до 14.11.2018г. в размер на 362,06 лв.
Моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено, че Г.Д. Б., в качеството си на кредитополучател
(потребител) по Договор за потребителски кредит №**********/04.05.2018г. дължи
изпълнение на парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на „кредитор"
по същия договор, в общ размер на 10884,80 лв., от който неизплатена главница в
размер на 5913,45 лв., договорна лихва в размер на 4609,29 лв. за периода от
05.06.2018г. до 06.08.2018г., обезщетение за забава в размер на 362,06 лв. за
периода 05.06.2018г. до 14.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от
дата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК (28.11.2018г.) до
окончателното изплащане на задължението.
В условията на евентуалност, моли
съда да постанови решение, с
което да осъди Г.Д.
Б., в качеството си на кредитополучател (потребител) по Договор за
потребителски кредит №**********/04.05.2018г. дължи изпълнение на парично
задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на Кредитодател по съшия
договор, за сума в общ размер 5128,42 лв., представляващи непадежирала главница
за периода от 05.05.2019г. до 05.05.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на подаване на настоящата искова молба до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да се разпредели
отговорността за разноските в заповедното производство, съобразно изхода от
спора. В случай, че искът бъде уважен изцяло, моли да им бъдат присъдени
разноските в заповедното производство в общ размер на 367,70 лв. (217,70 лв. -
държавна такса за образуване на заповедното производство и 150 лв. – юрисконсултско
възнаграждение).
Моли да им бъдат присъдени разноски
за настоящото исково производство, за които прилагат списък по чл.80 от ГПК.
Предоставя банкова сметка – №BG **TBIB ***************в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, по която
може да се заплати задължението.
Представя
писмени доказателства. Прави доказателствено искане.
С допълнителна уточнителна молба,
ищецът е посочил, че условната им претенция е съобразена и с постановяването на
ТР №8/2017г. от 02.04.2019г. на ОСГТК на ВКС, с което е вменено задължение на
съда да установява действителното положение между страните към датата на
приключване на съдебното дирене и формиране на силата на присъдено нещо, дори
при липса на обявена предсрочна изискуемост. При такова стечение на
обстоятелствата, съдът би признал за установена дължимостта на падежиралите към
този момент вноски, което предвид желанието им като кредитор да бъдат напълно
удовлетворени, обосновава и отправянето на молба към съда да осъди
кредитополучателя да заплати и дължимата главница по непадежиралите към този
момент вноски.
В срока по чл.131 от ГПК по
делото е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответницата, с който взема
становище, че искът, предявен по реда на чл.422 от ГПК е допустим. Предявеният
в условията на евентуалност осъдителен иск е допустим.
Възразява, че искът, предявен по
реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8624/2018г. на
Районен съд-Плевен, е неоснователен и недоказан по основание и размер.
Възразява, че предявеният в
условията на евентуалност осъдителен иск за сумата в общ размер на 5128,42 лева,
представляваща непадежирала главница за периода от 05.05.2019г. до
05.05.2022г., по договор за потребителски кредит №**********/04.05.2018г., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на задължението, в случай, че се отхвърли
главният установителен иск по реда па чл.422 от ГПК, е основателен.
Излага становище по отношение на
предявения иск по реда на чл.422 от ГПК.
Твърди, че от приложените към
исковата молба от ищеца писмени доказателства, се установява, че на
04.05.2018г. между страните е сключен договор за потребителски кредит
№**********, по силата на който банката - ищец в качеството на кредитор е
предоставила на ответника в качеството на кредитополучател /потребител/ кредит
в размер на 4000 лв. Срокът на договора за кредит е до 05.05.2022г.
Кредитополучателят е сключил застраховка „комбо" живот - в размер на
633.60 лв. и застраховка безработица в размер на 646.**лв. За целта е
определена еднократна такса за оценка на риска в размер на 633.58 лв., която е
дължима в деня на подписването на договора. Уговорено е, че тази такса се
финансира от кредитора и се възстановява от потребителя с дължимите месечни
вноски, съгласно погасителния план. Според чл.7.2.1 от договора средствата по
кредита се превеждат от кредитора в срок до три работни дни, считано от датата
на сключване на договора по сметка на потребителя, открита в банката - кредитор
и посочена в чл.11.2 от договора. Кредитът се счита усвоен от потребителя в
деня, в който кредитните средства постъпят в посочената банкова сметка. ***.7.2.2
от договора частта от средствата по кредита, представляващи застраховка се
превеждат от кредитора директно по банковата сметка на съответния
застраховател, за което потребителят дава изрично съгласие с подписването на
договора. В чл.9.1 от договора е уговорено, че лихвеният процент, с който се
олихвява предоставения кредит, изразен като годишен лихвен процент е 31.84%.
Съгласно чл.9.4 от договора при просрочие потребителят дължи и лихва за
просрочие в размер на законната лихва върху просрочената сума за периода на
просрочието. Законната лихва е в размер на ОЛП плюс 10 пункта надбавка. Съгласно
погасителния план, посочен в т.11.2 от договора вноските са разпределени на 48
месечни вноски, от които 47 вноски всяка в размер на 219.30 лв. и последна
изравнителна вноска в размер на 218.93 лв., падежът на всяка вноска е на пето
число на съответния месец като първата вноска е била дължима на 05.06.2018г., а
последната вноска е била дължима на 05.05.2022г.
Оспорва предявения иск по реда на
чл.422 от ГПК по основание и размер. Оспорва обстоятелството, че е настъпила и
твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост на задължението по кредита, като
твърди, че уведомлението на банката не е достигнало до нея. Оспорва претенцията
за договорна лихва в размер на 4609.29 за периода от 05.06.2018г. до
06.08.2018г. като противоречаща на чл.19 ал.4 от ЗПК. Оспорва основанието,
размера и периода на претендираното обезщетение за забава в размер на 362.06
лева за периода от 05.06.2018г. до 14.11.2018г.
Оспорва претендирания размер на
главница, като счита, че същата не е коректно изчислена. Към размера на
договорената сума от 4000 лева са добавени и такса за оценка на риска в размер
на 633.58 лева, застраховка живот 633.60 лева и застраховка безработица 646.**лева.
Не става ясно как се е формирала претендираната главница и какъв е нейният
размер. По този начин и върху тези суми са изчислени договорна лихва и
обезщетение за забава. Твърди, че в договора има неравноправни клаузи по смисъла
на чл.145 от ЗЗП и по точно т.5 - банката задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка, т.9 - налага на потребителя да приеме клаузи, за които той не е
имал възможност да се запознае преди сключване на договора, т.18 - не позволява
на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора. Твърди,
че са налице неравноправни клаузи по смисъла на чл.143, т.5, 9 и 18 от ЗПК
относно клаузите на чл.9, 11, 15, 16 и 22 от договора. Твърди, че договорът е
сключен в нарушение на нормата на чл.11 от ЗЗП като липсва изискуемото се
съдържание по закон, което води до противоречието му със закона и поради това
същият е недействителен. Процесният договор противоречи с разпоредбите на ЗПК,
които съгласно чл.22 обуславят недействителност на облигационната връзка.
Сочи, че съгласно чл.10а ал.1 ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит, като в ал.2 на чл.10а ал.1 ЗПК е предвидено, че кредиторът не може да иска заплащане на такси и комисиони
за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Независимо от
използваната в договора формулировка „такса за оценка на риска“, счита, че
сумата от 633.58 лева, посочена в чл.7.1 от договора „еднократна такса за
оценка на риска“, представлява такса за усвояване на заема, тъй като тази такса
ще се дължи само при одобряване на кредита. Таксата би следвало да е
осчетоводена от самия ищец като комисионна, такса за
отпускане/усвояване/одобряване на кредита, което по несъмнен начин сочи, че не
съставлява възнаграждение за действията на кредитора по преценка
платежоспособността на кандидатстващото за кредит лице и рискът на кредитора от
загуби. Счита, че включената в главницата сума от 633.58 лева по съществото си
представлява прикрита такса за управление на кредита, а съгласно чл.21 ал.1 ЗПК,
всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат
заобикаляне изискванията на закона, е нищожна и като такава непораждаща права и
задължения за страните по заемното правоотношение.
Сочи, че в чл.9.1 от договора
страните са уговорили фиксиран годишен лихвен процент от 31.84 пункта. В
цитираната клауза на договора е посочено, че лихвата се изчислява ежемесечно по
метода на простата лихва върху остатъчния размер на главницата по кредита на
база 30 дни в месеца и 360 дни в годината. Така уговореното не позволява в
достатъчна степен на кредитополучателя да прецени икономическите последици от
кредита. Твърди, че размерът на договорната лихва е прекомерно висок, а
съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти от размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
ПМС, като в случая претендираният размер на лихвата превишава 5-кратния размер
на законната лихва, определена като възнаградителна лихва за периода от
05.06.2018г. до 06.08.2018г. в размер на 4609.29 лева. Възразява, че този
размер е несъответен на справедливата печалба.
Сочи, че в чл.9.4, чл.11.1, чл.15
и чл.16 е предвидено, че при допусната забава, кредитополучателят ще дължи
лихва за забава, клаузите на договора задължават потребителя при неизпълнение
на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение.
Твърди, че ищецът не е
предоставял на кредитополучателя да се запознае с Приложение №2 по чл.5 ал.2 от ЗПК, с което е лишен от възможността да направи информиран избор и е накърнил
правата му на потребител на предоставената от него услуга. Чл.9 от процесния
договор е неясно формулиран и двусмислен, в смисъл, че разпоредбата на чл.9.4,
изр.2 въвежда лихва за просрочие в размер на ОЛП плюс 10 пункта. Това е нарушение
на ЗПК и ЗЗП. Неяснотата в един от двата основни компонента на договора за
кредит, какъвто е договорната лихва, представлява очевидно нарушение на чл.21
ал.2 от ЗПК, във връзка с чл.10 ал.1 от ЗПК и съответно води до
недействителност на тази клауза. Твърди, че размерът на определената лихва за
просрочие също е определен в нарушение на чл.21, във връзка с чл.32 ал.4 от ЗПК, което също води до недействителност на този текст. Нарушена е и
разпоредбата на чл.147 ал.1 и 2 от ЗЗП.
Твърди, че при липса на съобщение
за предсрочната изискуемост е недопустимо да се търсят лихви за просрочие на
цялото оставащо вземане.
Сочи, че е налице неравноправно
договаряне и по чл.7.2 от договора, предвиждащи задължение на кредитополучателя
да заплаща и застраховка живот и застраховка безработица. Не е ясно дали
действително банката - ищец е превела по сметка на застрахователя сумите по
застрахователна премия по застраховка „безработица" и застраховка
„живот" на името на ответника.
В случай, че съдът приеме, че
клаузите на договора относно еднократна такса за оценка на риска, застраховка
живот, застраховка безработица са нищожни, и чийто размер е включен в
погасителните вноски, тези суми моли да бъдат отнесени към задължението за
връщане на заетата сума и евентуално дължимата лихва за забава.
Твърди, че не е уведомена за
предсрочната изискуемост на кредита. Според чл.11.1 от договора в случай на
просрочие при изплащане на една или повече дължими месечни вноски, потребителят
е длъжен да заплати и начислени лихви за периода на просрочието. В чл.16.2 от
договора е уговорено, че при пълно или частично просрочие на изплащането на три
поредни месечни вноски, цялото непогасено задължение, съгласно погасителния
план към договора, става предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на
падежа на последната от трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от
тази дата върху цялото непогасено към момента задължение на потребителя се
начислява законна лихва по чл.9.4 до окончателното погасяване на задължението.
Съгласно чл.25.8 от договора цялата кореспонденция между страните, свързана с
изпълнение на договора, се изпраща единствено и само на адресите за
кореспонденция и контакти, посочени в чл.3 и 4 от същия. При промяна на
адресите /чл.25.10/ страната трябва да уведоми за това другата страна
предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно при промяна на
адреса. Всички писма /чл.25.11/, изпратени на последния, посочен писмено от
страната адрес, се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната
е променила адреса си за кореспонденция и не е изпълнила задължението си по
чл.25.10. Сочи, че от приложените към исковата молба от ищеца, писмени
документи, е видно, че е изпратил чрез „Български пощи" ЕАД на
кредитополучателя уведомление за настъпила предсрочна изискуемост на вземането
по договора, а от приложеното известие е видно, че пратката не е потърсена,
поради което не е връчена. Твърди, че върната в цялост пощенска пратка не може
да бъде приравнена на уведомяване на длъжника, макар и изпратена на обявения от
него адрес, доколкото в чл.36 ЗПУ, вр. чл.14 от Общите правила за условията за
доставяне на пощенските пратки и пощенските колети, не урежда изрично фикция за
връчване в този случай. Твърди, че към датата на сезиране на съда фактическият
състав за отнемане преимуществото на срока за връщане на предоставения кредитен
ресурс и по отношение на непадежиралите вноски е бил недовършен.
Волеизявлението на кредитора не е достигнало до длъжника и съответно не е
настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора за кредит. Сочи, че
в заявлението за издаване на заповед за изпълнение се съдържат твърдения за три
неплатени погасителни вноски по договора с падеж: 05.06.2018г., 05.07.2018г. и
05.08.2018г., които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е
настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но тези три вноски не са с
посочен размер, нито е разграничено основанието за тяхната дължимост - каква
част от погасителната вноска се отнася до главница и каква част до лихва.
Твърди, че при липсата на
доказателства за валидно направено волеизявление от страна на банката, обявено
писмено на длъжника преди иницииране на заповедното производство, че счита
кредита за предсрочно изискуем, не би могло да се приеме, че кредиторът надлежно
е упражнил правото си да иска принудително изпълнение на непогасеното си
вземане. Поради което, счита, че предявеният от ищеца установителен иск по реда
на чл.422 от ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че
дължи сумите по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.д. №8624/2018г. на
PC-Плевен е неоснователен и моли да се отхвърли.
Прави искане за допускане на съдебно-икономическа
експертиза.
В проведените
по делото съдебни заседания, процесуалният представител на ищеца, с
депозираните писмени молби, поддържа предявените искове и моли съда да уважи
главния, съответно евентуалния иск. Претендира разноските по представения
списък по чл.80 от ГПК. Подробни съображения по същество излага в представената
писмена защита.
Пълномощникът
на ответницата поддържа писмения отговор на исковата молба.
Съдът,
като взе предвид твърденията на ищеца в исковата молба и възраженията на
ответницата в писмения отговор и като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
На 28.11.2018
год., ищцовото дружество „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД е подало Заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу ответницата Г.Д. Б., в качеството й
на длъжник, въз основа на което е образувано ч.гр.дело №8624/2018 год. по описа
на Районен съд - Плевен. Същото
е било уважено и Плевенският районен съд е издал Заповед №5459 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от
ГПК на 29.11.2018г., с която е разпоредил ответницата-длъжник да заплати на ищеца-заявител и кредитор сумата от 5913,45 лева –
главница, договорна /възнаградителна лихва/ в размер на 4609,29 лева за периода
05.06.2018г. до 06.08.2018г., лихва /обезщетение за забава/ в размер на 362,06
лева за периода 05.06.2018г. до 14.11.2018г. и законната лихва върху главницата
от 28.11.2018г. до изплащане на вземането, както и сумата от 217,70 лева за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение. Посочено е, че вземането произтича от Извлечение от счетоводните книги
към 14.11.2018г. по партида Договор за потребителски кредит
№**********/04.05.2018г.
Срещу така
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК е постъпило възражение от длъжника в срока по чл.414 ал.2 от ГПК,
поради което на кредитора са дадени указания и срок за предявяване на
установителен иск за съществуване на вземането му. В законния едномесечен срок, дружеството-ищец е
предявило настоящия установителен иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК.
Предвид горното съдът приема, че
предявеният установителен
иск е процесуално допустим и
подлежи на разглеждане. По съществото му, съдът счита следното:
От
представените, приети и неоспорени писмени доказателства се установява, че на
04.05.2018г. между ищеца и ответницата е бил сключен Договор за потребителски
кредит №**********, по силата на който банката - ищец е предоставила на ответницата
потребителски кредит за общо ползване в размер на 4000 лв. Срокът на договора
за кредит е до 05.05.2022г., видно от чл.6 на същия. Към отпуснатия кредит е
включена еднократна такса за оценка на риска в размер на 633,58 лв., дължима в
деня на подписване на договора за кредит, която се финансира от кредитора и се
възстановява от потребителя с дължимите месечни вноски, съгласно погасителния
план и предвид заявеното желание в Искането-декларация.
Съгласно чл.7.2.1 от договора,
средствата по кредита се превеждат от кредитора по сметката на потребителя,
открита в банката-ищец и посочена в чл.11.2 от договора. Когато потребителят е
пожелал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за
конкретната застраховка, се превежда от кредитора директно по банковата сметка
на съответния застраховател, за което потребителят дава изричното си нареждане
и съгласие с подписването на договора.
В конкретния случай, видно от
чл.7.1 от договора, потребителят-ответницата е пожелала да сключи застраховка
живот в размер на 633,60 лв. и застраховка безработица в размер на 646,**лв.
Така общият размер на кредита,
съгласно чл.7 от договора, е 5913,45 лева.
Общото крайно задължение по договора,
съгласно чл.10 от същия, възлиза на сумата от 10 526,03 лв., дължима на 48
погасителни месечни вноски, от които 47 вноски в размер на 219,30 лв. и една
последна изравнителна вноска в размер на 218,93 лв., съгласно погасителния
план. Падежът на всяка вноска е на пето число на съответния месец като първата
вноска е била дължима на 05.06.2018г., а последната вноска е с падеж
05.05.2022г.
Според чл.9.1 от договора, уговореният
между страните лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит,
изразен като годишен лихвен процент, е в размер на 31,84%. Съгласно чл.9.4 от
договора при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на
законната лихва върху просрочената сума за периода на просрочието. Законната
лихва е в размер на ОЛП плюс 10 пункта надбавка.
Според чл.11.1 от договора в
случай на просрочие при изплащане на една или повече дължими месечни
вноски потребителят е длъжен да заплати
и начислени лихви за периода на просрочието. В чл.16.2 от договора е уговорено,
че при пълно или частично просрочие при изплащането на три поредни месечни вноски
цялото непогасено задължение, съгласно погасителния план към договора става
предсрочно и незабавно изискуемо, считано от датата на падежа на последната от
трите поредни просрочени месечни вноски. Считано от тази дата върху цялото непогасено към момента
задължение за главница, на потребителя се начислява законна лихва по
чл.9.4 до окончателното погасяване на
задължението.
Съгласно чл.25.8 от договора
цялата кореспонденция между страните, свързана с изпълнение на договора се
изпраща единствено и само на адресите за кореспонденция и контакти, посочени в
чл.3 и чл.4 от договора. С чл.25.10 от договора е предвидено, че при промяна на
адресите, съответната страна трябва да уведоми за това другата страна
предварително в писмен вид, а при невъзможност - незабавно след промяната на
адреса. Според чл.25.11 от договора всички писма, изпратени на последния посочен писмено от страната
адрес се смятат за получени от страната и в случаите, когато страната е
променила адреса си за кореспонденция и контакти, но не е изпълнила
задължението си по чл.25.10 от договора.
В конкретния случай, видно от
книжата по делото е, че банката – ищец е изпратила, чрез „Български пощи“ ЕАД, до
ответницата уведомление за предсрочна изискуемост на вземането по процесния
договор. Установява се от приложеното известие /обратна разписка/, че пратката
е непотърсена, следователно не е връчена. Настоящият съдебен състав приема, че
върната в цялост пощенска пратка не може да бъде приравнена на уведомяване на
длъжника - ответницата, макар и изпратена на посочения от нея в договора адрес.
При така приетата фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
В конкретния случай между
страните по делото – ищеца и ответницата е възникнало правоотношение по договор
за паричен заем по смисъла на разпоредбата на чл.9 и сл. от Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл.9 ал.1 от ЗПК договорът за
потребителския кредит е договор, въз
основа на който кредиторът предоставя
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане или всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
С оглед тази правна норма следва
да се преценят и възраженията на ответницата за противоречие на процесния
договор с разпоредбите на ЗПК, които съгласно чл.22 от същия закон обуславят
недействителност на облигационната връзка. Процесният договор за потребителски
кредит е сключен в писмена форма, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт /не
по-малък от 12/. Договорът съдържа всички реквизити по чл.11 от ЗПК,
включително и тези по т.7-12 от посочената разпоредба. Предвиден е общият
размер на кредита и условията на усвояването му. Отразен е годишният процент на
разходите и лихвеният процент, както и общо дължимата от потребителя сума. В
погасителния план, инкорпориран в текста на договора и подписан от потребителя
– ответницата са посочени условията за издължаване на кредита – размер, брой и
периодичност на погасителните вноски и датата /падежа/ на плащане.
По отношение на процесните вземания, съдът не
констатира наличието на неравноправни клаузи в процесния договор, водещи до
неговата недействителност.
С оглед на това, съдът счита
възраженията на ответницата за недействителност на процесния договор за кредит,
поради противоречие със ЗПК, за неоснователни.
Установи се по делото, от
приетото заключение на вещото лице, че сумата по кредита е била усвоена от
ответницата в деня на сключване на договора. Установи се, а и този факт не е
спорен, че ответницата не е извършвала
въобще плащания по процесния кредит и не е погасила нито една от дължимите
месечни вноски.
При това положение и съгласно
уговореното в чл.16.2 от договора, а и съгласно нормата на чл.60 ал.2 от ЗКИ,
ищецът е имал правото да обяви кредита за предсрочно изискуем. За настъпване на
предсрочната изискуемост е необходимо уведомяване на длъжника, като изявлението
на кредитора следва да достигне до него, съгласно императивното изискване на разпоредбата
на чл.60 ал.2 от ЗКИ и разясненията, дадени в т.18 от ТР №4/2013г. от
18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. В конкретния случай не се установи отправеното от
банката-ищец до ответницата волеизявление за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем да е достигнало до длъжника /ответницата/ преди подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК. Към исковата молба са приложени уведомление за
настъпила предсрочна изискуемост, обратна разписка и известие от пощенска
станция като видно от отбелязването, пратката не е доставена на адресата, а е
върната с отбелязване, че е непотърсена. Това удостоверяване не е достатъчно,
за да се приеме, че е настъпила предсрочната изискуемост. В този смисъл е Решение
№148 от 02.12.2016г. по т.д. №2072/2015г. по описа на ВКС, с което е прието, че
съгласно чл.36 ал.2 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/, условията за доставяне на пощенските пратки се определят според Общите правила,
приети с Решение №581/27.10.2010г. на Комисията за регулиране на съобщенията.
Общите правила и чл.36 ал.2 от ЗПУ не въвеждат фикция, че при липса на
фактическо връчване, дори и при изпълнение на задълженията на пощенския оператор по чл.5 ал.3 от ОП пратката ще се
счита доставена на получателя.
В процесния договор страните са
уговорили, че цялата кореспонденция ще се води на посочените в договора адреси,
както и че при промяна на адрес съответната
страна следва да уведоми за това другата /чл.25.8 и 25.10 от договора/. В
чл.25.11 от договора е предвидена фикция, че всички писма, изпратени на
последния посочен от страната адрес, се смятат за получени от страната и в
случаите, когато страната е променила адреса си, но не е изпълнила задължението
си по чл.25.10. В процесния договор, обаче, липсва изрично приравняване на
опита за доставяне на фактическо получаване. Договорната клауза не предвижда
фингирано връчване. По тези съображения съдът намира, че волеизявлението на
кредитора не е достигнало до длъжника и
съответно не е настъпила предсрочната изискуемост на вземането по договора за
кредит към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
В конкретния случай, с връчването
на исковата молба и приложенията, банката-ищец е уведомила ответницата за това,
че обявява кредита за предсрочно изискуем, поради неплатени погасителни вноски.
Съгласно т.1 от Тълкувателно
решение №8 от 02.04.2019г. по тълк. дело №8/2017г. на ОСГТК на ВКС, предявеният
по реда на чл.422 ал.1 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по
договор за банков кредит, поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към дата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, въз основа на
документ по чл.417 от ГПК.
При тези данни и въз основа на събраните по делото писмени доказателства,
съдът приема, че предявеният установителен иск с правно основание чл.422 ал.1
от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК е доказан и основателен за следните процесни
претендирани вземания: за главницата по договора за паричен кредит в размер на 5913,45
лева и за договорната /възнаградителна/ лихва в размер на 411,64 лв. за периода
от 05.06.2018г. до 05.08.2018г.
Установи се по делото наличието на валидно договорно правоотношение по
процесния договор за паричен кредит от 04.05.2018г., по което кредиторът е дал
в заем, а ответницата е получил сумата по кредита. Кредиторът е изправна страна
по договора, докато ответницата не е изпълнила
задълженията си за връщане на заетата парична сума за главница и
договорна /възнаградителна/ лихва в посочените по-горе размери. Няма данни, а и
възражения по делото ответницата да е изпълнила тези си задължения, поради
което същата дължи на ищеца заплащането на посочените главница и договорна
лихва по процесния договор за кредит.
Основателна е и претенцията за вземането за законна лихва върху главницата,
считано от 29.05.2019г. /датата, на която дата ответницата е получила препис от
исковата молба и е уведомена за обявяването на кредита за предсрочно изискуем/ и
до окончателното изплащане на сумата.
За възнаградителната лихва над размера от 411,64 лева и до претендирания
с исковата молба размер от 4609,29 лева, както и за обезщетението за забава в
размер на 362,06 лева за периода от 05.06.2018г. до 14.11.2018г., исковите
претенции като недоказани и неоснователни ще следва да се отхвърлят.
С оглед уважаването изцяло на претенцията за вземането за главница по
установителния иск, съдът не дължи произнасяне по предявения при условията на
евентуалност осъдителен иск за главница.
С оглед
изхода на делото, ответницата следва да заплати на ищеца част от сторените в
заповедното производство и в настоящето исково производство разноски, съобразно
уважената част от исковите претенции и при определен от съда размер на
юрисконсултското възнаграждение за настоящето производство на основание чл.78
ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ в размер на 150
лева, а именно сумата от 564,47 лева.
По
изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
По иска на
„ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано от Н. Г. С. и А. Ч. Д.,
в качеството им на изпълнителни директори на дружеството, чрез пълномощника
юрк.С.Р.Р. против Г.Д. Б., с ЕГН *********, с адрес: ***, с правно основание
чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че
Г.Д. Б., с ЕГН ********** в качеството си на кредитополучател (потребител) по
Договор за потребителски кредит №**********/04.05.2018г. дължи изпълнение на
парично задължение към „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, в качеството му на „Кредитор"
по същия договор, както следва: неизплатена главница в размер на 5913,45 лв.,
договорна лихва в размер на 411,64 лв. за периода от 05.06.2018г. до
06.08.2018г. и законна лихва, считано от 29.05.2019г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед №5459 за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК на 29.11.2018г. по ч.гр.дело №8624/2018г. по описа на Районен съд-Плевен.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 от ГПК, във връзка с чл.415 ал.1 от ГПК за претендираните вземания за: договорна /възнаградителна/ лихва над размера от 411,64 лева и до претендирания с
исковата молба размер от 4609,29 лева, за обезщетението за забава в размер на
362,06 лева за периода от 05.06.2018г. до 14.11.2018г. и за законна лихва за
периода от 28.11.2018г. до 29.05.2019г. като неоснователен.
ОСЪЖДА Г.Д. Б., с ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“Димитър Хаджикоцев“ №52-54, представлявано
от Н. Г. С. и А. Ч. Д., в качеството им на изпълнителни директори на
дружеството разноски в заповедното производство и в настоящето исково
производство в размер на 564,47 лева.
Банкова сметка, ***: №BG **TBIB ***************в „ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД.
Решението подлежи
на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: