О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Русе, 14.10.2021
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд –Русе, VІІІ състав, в закрито съдебно заседание на 14 октомври през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: РОСИЦА
БАСАРБОЛИЕВА
като
разгледа докладваното от съдията адм.
дело 474 по
описа за 2021 год., за да се произнесе, съобрази:
Производство
е по реда на чл.1 от ЗОДОВ вр. чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по исковата молба от И.Т.Г.,
с настоящ адрес ***, действащ чрез пълномощника си – адв. С.Е. от ШАК, срещу
Агенцията за социално подпомагане (АСП), гр.София.
Предявени са обективно съединени
искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение в размер на 50
000 лева за претърпени неимуществени вреди в периода от 01.01.2015 г. до
подаване на исковата молба и лихви върху главницата в размер на 33 343,55
лева за периода 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба, както и законна
лихва върху главницата, считано от деня, следващ датата на подаване на исковата
молба.
Съдът е констатирал нередовности на
исковата молба и с определение от з.з. на 08.09.2021 г. е дал подробни указания
за отстраняването им, като е изискал от ищеца уточняване на обстоятелствената
част на исковата молба с посочване на конкретни факти и обстоятелства /л.192 и л.193 от делото/.
В отговор от страната е постъпила
молба с вх. №3785/23.09.2021 г. по
описа на съда, в която са направени уточнения относно обстоятелствената част в
пет пункта. Въпреки пространно изложение в молбата, в някои от пунктовете не са
посочени достатъчно конкретно или ясно релевантни обстоятелства ,
с които страната обосновава исковата си претенция.
По т.1 от молбата – ищецът твърди, че “Валентина Шиварова, майка на детето Теодор, макар да не е направила изричен отказ да сътрудничи на АСП във връзка с работата с детето, то постъпките й водят до категоричен извод, че същата отказва на сътрудничи, дори отрича да е налице проблем във връзката баща-дете, прародители-внук, в който случай АСП е следвало да съобрази разпоредбата на чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД, според която - в случаите, при които не може да се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите, попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето, ползването на социални услуги се извършва въз основа на заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане". Ищецът не изяснява за какви конкретни постъпки на майката се касае, в какъв период от време са проявени, респ. кога и как същата е отказвала да сътрудничи на органите на АСП, в резултат на което, по твърдението на ищеца, е следвало от органите да бъде упражнено правомощието по чл.20, ал.4, т.1 от ППЗЗД.
По т.2 от молбата.
От една страна се твърди, че
родителите и детето са консултирани и насочвани към различни социални услуги
т.е. не се сочи бездействие на органите на АСП. От друга страна са наведени
твърдения, че за АСП детето Теодор не страда от СРО /синдром на родителско
отчуждение/, поради което и спрямо него не се работи активно по Методическото
указание за работа по случай на деца в риск от родителско отчуждение. Ищецът
твърди, че той многократно се е обръщал към АСП с молби, искания за назначаване
на СПЕЕ на детето Теодор от специалисти към АСП, но отговорът който получавал
е, че АСП не назначава и не изготвя експертизи.
Така направената формулировка е
неясна и неконкретна – не са изложи данни кога и по какъв повод ищецът е
отправял молби до органите на АСП, какво е съдържанието на тези молби,
изисквал ли съдействие и предприемане на
конкретни действия от органите във
връзка с проблем на родителско отчуждаване,
откога е наличен според него такъв синдром, в какъв период от време от
органите на ответника не са предприети действия във връзка с него.
По т.3.
С оглед изложеното от ищеца в този
пункт в молба му с вх. №3785/23.09.2021
г. от същият следва изрично да се заяви: следва да ли да счита, че
твърдяното от него бездействието на
органите на ответника се състои в
неиздаването на заповед за насочване към социална услуга по реда на чл.20, ал.4
ППЗЗД и на задължително предписание по реда на чл.18, ал.4 ППЗЗД.
По т.4
Ищецът е конкретизирал, че
твърденията му за необективност в работата на АСП и на докладите, изготвяни по
водени съдебни производства, се отнася до
молба от ДСП-Варна по гр. д. № 20605/2019 г. на PC –
Варна /с цитати от молбата/, както и до възражение с изх.№0301-11-00-0629 от
02.03.2020 г. от директора на ДСП-Варна, депозирано до ОС-Варна по повод
жалбата на И.Г. против решение №385 от 27.01.2020 г. по гр. д. № 20605/2019 г.
на PC – Варна.
По т.5 от молбата.
По тази точка, както и в
първоначалната искова молба, ищецът поддържа доводите си за бездействие на
органите на ответника, състоящи се в неуведомяването от страна ДСП-Варна на
съда по гр.д. №20203100503133/2020 г. по описа на ОС-Варна и на ДСП-Вълчи дол,
че ДСП – Вълчи дол като дирекция, която е поела случая на детето Теодор Г.,
следва да участва в съдебното производство.
Предвид
изложеното и на основание чл. 129, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 204, ал. 5 АПК,
съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ ДВИЖЕНИЕ производството по
исковата молба на И.Т.Г., с настоящ адрес ***, действащ чрез пълномощника си –
адв. С.Е. от ШАК, предявена срещу Агенцията за социално подпомагане (АСП),
гр.София, за обезщетение в размер на 50 000 лева за претърпени неимуществени
вреди в периода от 01.01.2015 г. до подаване на исковата молба и лихви върху
главницата в размер на 33 343,55 лева за периода 01.01.2015 г. до подаване
на исковата молба, както и законна лихва върху главницата, считано от деня, следващ
датата на подаване на исковата молба.
Дава допълнително възможност на ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението за настоящото определение да отстрани нередовностите
на предявената искова молба и по-конкретно да уточни допълнително обстоятелствената
й част, съобразно подадената от ищеца молба-уточнение от с вх. №3785/23.09.2021
г. по описа на АС-Русе и дадените указания в т.1 т.2 и т.3 от мотивите на
настоящото определение във връзка с тази молба-уточнение.
Уточнението на
исковата молба да се представи с преписи за връчване на останалите страни по
делото - ответника и ОП-Русе.
УКАЗВА на ищеца, че при
неотстраняване на нередовностите в посочения от съда срок, ще бъде приложена
разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ГПК
и исковата молба, заедно с приложенията към нея, ще бъде върната.
Определението не подлежи на обжалване.