Решение по дело №953/2020 на Районен съд - Велико Търново

       Р Е Ш Е Н И Е

     №

                             гр. Велико Търново, 05.10.2020 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, осемнадесети състав, на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Албена Шишманова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 953 по описа за 2020 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД.

Ищецът основава исковата си претенция на твърдения, че е на основание договор за съвместна обработка № 519/17.05.2018г. е отдал под наем на ответника собствените си земеделски земи - нива с площ от 5, 254 дка, представляваща имот № 030004, нива с площ от 9, 133 дка, представляваща имот с № 072015 и нива с площ от 9, 000 дка, представляваща имот с № 045019, находящи се в землището на с. Павел, общ. П. Тръмбеш. Ищецът сочи, че срещу предоставеното ползване ответникът се е задължил да му заплаща по 60 лв. на декар, като за стопанската 2018/2019г. общия размер на наемното плащане при отдадени под наем 23, 387 дка ниви възлиза на 1403, 22 лв. Ищецът посочва, че понастоящем липсва плащане от страна на ответника, въпреки отправената до него покана за доброволно изпълнение, поради което иска от съда да го осъди да му заплати сумата от 1403, 22 лв., представляваща наем за стопанската 2018/2019г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира разноски.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 вр. чл. 45 ГПК. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не изпраща представител и не се представлява в първото редовно по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован отново на основание чл. 50 вр. чл. 45 ГПК, нито е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

С нарочна молба преди съдебното заседание пълномощника на ищеца е поискал по делото да се постанови неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 23.09.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените към нея писмени доказателства. Представените от ищеца документи установяват, че между страните по делото е възникнало валидно наемно правоотношение по договор за съвместна обработка № 519 от 17.05.2018г. По силата на договора ищецът е предоставил на ответника за възмездно ползване три земеделски имот в землището на с. Павел, общ. П. Тръмбеш - нива с площ от 5, 254 дка, представляваща имот № 030004, нива с площ от 9, 133 дка, представляваща имот с № 072015 и нива с площ от 9, 000 дка, представляваща имот с № 045019. При уговорен размер на наемната цена от 60 лв. на декар и при настъпил падеж на задължението за стопанската 2018/2019г., както и с оглед липсата на твърдения и доказателства ответникът да е изпълнил задължението си за плащане, последният следва да бъде осъден да заплати на ищеца процесната сума.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовата страна направените в исковото производство разноски за платена държавна такса в размер на 56, 15 лв. и за адвокатски хонорар в размер на 350 лв. или общо 416, 15 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СЪДРУЖИЕ – 94”, със седалище и адрес на управление с. Павел, общ. П. Тръмбеш, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Ч., ЕГН: ********** ***, на основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 232 ал. 2 ЗЗД, СУМАТА 1403, 22 лв. /хиляда четиристотин и три лева и 22 стотинки/ – главница, представляваща дължима наемна цена за стопанската 2018/2019г. по договор за съвместна обработка № 519 от 17.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 14.05.2020г. до окончателното й изплащане

ОСЪЖДА „ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „СЪДРУЖИЕ – 94”, със седалище и адрес на управление с. Павел, общ. П. Тръмбеш, ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на И.П.Ч., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 416, 15 лв. /четиристотин и шестнадесет лева и 15 стотинки/, представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: