Р Е Ш Е Н И Е № 35

гр. Сливен, 04.03.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на осми февруари

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

 

при секретаря                                     Радостина Желева                          и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от               съдията          административно  дело № 430       по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази:

      Производството е административно и намира правното си основание в чл.83 ал.6 от ЗОБВВПИ във вр с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано по жалба на А.П.А. против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси УРИ № 306р-17805/09.10.2020 г., издаден от Началника на Районно управление - Нова Загора към ОД на МВР - Сливен, с което е отказано на А.П.А. издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на в. късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. боеприпаси.

В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е неправилен и незаконосъобразен. На оспорващия е било издадено разрешение, въз основа на което е придобил пистолет ******, който бил изключително неадекватен за самоотбрана. Поради това била налице необходимост за издаване на разрешение за в. късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана. През 2017 г. А. заявил в Районно управление – Котел, че притежавано от него малокалибрено оръжие е откраднато, поради което поискал издаване на в. късоцевно огнестрелно оръжие. Твърди, че с. му е л. и работила по трудови договори с б. в гр. Нова Загора, като посещавала с. в общината и правела д. в.. Тази дейност била подпомагана от А., който я т.. Съществувала опасност от посегателства върху м.. Заявява, че липсват мотиви в обжалвания отказ. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания административен акт.

В съдебно заседание оспорващия, чрез пълномощника си адв. П.А.П. – С.а. к. поддържа жалбата на изложените в нея основания. Претендира за направените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба - началникът на РУ “Полиция”-Нова Загора, чрез пълномощника си гл. юриск. К. Б. счита жалбата за неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

В служба „КОС" при РУ - Нова Загора постъпило „Заявление" с вх. № 306000- 7052/ 14.08.2020 год. от А.П.А. - ЕГН: ********** ***, за издаване на разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него с изписана основателна причина: „за самоотбрана като *****". В заявлението е посочено още, че притежава разрешение за съхранение, носене и употреба на оръжие за самоотбрана и ловни цели № *****, валидно до *****г.. Преписката била комплектована съгласно нормативните изисквания на чл. 78, ал.2 от ЗОБВВПИ.

Административният орган е извършил служебна проверка на основание чл.83 ал.4 от ЗОБВВПИ. При тази проверка е представена докладна записка от м.п. и.П. М. с. в сектор “КОС” РУ-МВР Нова Загора, от която става ясно, че заявителя не е установил необходимост от в. огнестрелно оръжие за самоотбрана след като вече притежава такова. Предложил на Началника на РУ – Нова Загора да откаже издаване на исканите разрешения.

С писмо с peг. № 306р-16595/2020 г., Началника на РУ Нова Загора  уведомил оспорващия, че започва процедура по издаване на отказ за издаване на разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси за него. А. се е възползвал от дадената му възможност и е внесъл допълнителни мотиви с вх. .№ 306000-9264/2020 г.., в които е изложил мотиви аналогични на съдържащите се в жалбата.  

Началникът на Районното управление Нова Загора към ОДМВР Сливен постановил Отказ за издаване на разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси УРИ № 306р-17805/09.10.2020 г., с което е отказано на А.П.А. издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на в. късоцевно нарезно огнестрелно оръжие и до 50 бр. боеприпаси.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима - подадена е от лице, което пряко е засегнато от издадения и обжалван административен акт т.е. има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147 ал.1 от АПК. Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Произнасянето с оспорения административния акт е извършено в рамките на надлежно проведено административно производство, започнало по искане на самия оспорващ. Административният акт на Началника на Районното управление Нова Загора, с който на жалбоподателя е отказано издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие и боеприпаси, е издаден от надлежния орган, в рамките на неговата компетентност, съгласно разпоредбата на чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ.

Административния орган е изпълнил изискванията на чл.35 от АПК, да издаде административния акт, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Дадена е възможност на оспорващия да представи допълнителни доказателства и обоснове необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие. Посочените от оспорващия мотиви са обсъдени от административния орган и същия ги е приел за недостатъчни. В този смисъл, не са допуснати съществени нарушения на административнопроцесуалните правила по чл.146 т.3 от АПК.

Административен съд Сливен намира оплакванията в жалба за противоречие на оспорения административен акт с материалния закон за неоснователни. Съгласно чл.58 ал.1 т.10 от ЗОБВВПИ (в относимата редакция) разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешението. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие.

По административната преписка и по делото обаче не е установена необходимостта от издаване на исканото разрешение. От доказателствата по делото става ясно, че оспорващият притежава късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, което използвал при лов, като мотивите му са, че то било неадекватно за целта за която му било необходимо в.то. Заявява, че необходимостта от самоотбрана била свързана с обстоятелството, че придружава с. си, която била л. и извършвала домашни визите.

В оспорения административен акт органът е изложил доводите, поради които лицето не отговаря на изискванията на закона – липсва необходимост от издаване на исканото разрешение, като е посочил, че възможна основателна причина би била самотбраната, но липсват данни за заплахи срещу живота, здравето и имуществото на лицето, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. Изтъкнатите съображенията на жалбоподателя не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Не е установена нито реална, нито потенциална заплаха за неговата сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона. Административният орган е извършил справка в масивите на МВР, при която не е установил регистрирани сигнали за нападение спрямо личността или имуществото на оспорващия.

Действително искането на жалбоподателя не е подкрепено с доказателства, които да обосноват основателна причина от придобиване, съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, с което не са налице изискуемите от закона предпоставки за разрешаване на придобиването на огнестрелно оръжие за граждански цели по отношение на жалбоподателя.  Доказването на необходимостта от притежаването, носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на дейност по ЗОБВВПИ.

В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие, като ирелевантно в случая се явява обстоятелството дали на заявителят е било издадено предходно разрешение за носене на огнестрелно оръжие или че вече притежава такова. Т. е. административният орган е длъжен да съобрази наличието на всички изискуеми се от закона предпоставки, респ. заявителят е длъжен при всяко отправено свое искане да проведе пълно и главно доказване на релевантните по закон обстоятелства. Следва също така да се посочи, че в тези случаи, административният орган действа в условията на оперативна самостоятелност и разполага със самостоятелна преценка за всеки един случай, а не действа в условията на обвързана компетентност, за да бъде задължен да се съобразява само с изискуемата документация от формална страна. Обстоятелството, че в предходен момент на оспорващия е било издадено разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие за самоотбрана, не означава, че без проверка на законовите изисквания, административния орган е длъжен да издаде ново такова разрешение. Проверката, която е длъжен да извърши административния орган е към момента на подаване на заявлението, като относимите за издаването на разрешението обстоятелства към настоящия момент и тези към момента на издаване на предходното разрешение е логично да бъдат различни, предвид изминалия период от време. Ето защо и основна предпоставка за издаването на разрешение за дейностите с огнестрелно оръжие по закона е наличието на основателна причина, която следва да бъде установена от заявителя във всички случаи, когато се иска издаване на разрешение, в който смисъл е и константната практика на ВАС. (напр. Решение № 3526 от 9.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4739/2019 г., VII о.)

Към заявлението обаче не са представени никакви доказателства за заплахи срещу жалбоподателя или негови близки, както и за посегателство спрямо имуществото му, т. е. липсва обоснована необходимост от защита с исканото оръжие. От доказателствата по административната преписка и делото е видно, че съображенията на жалбоподателя са свързани единствено с твърдения за евентуална опасност за живота и здравето на неговата с., произтичаща от естеството на извършваната от нея дейност.

Така визираните обстоятелства обаче не покриват критериите за основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доводите, които жалбоподателят изтъква не сочат нито на реална, нито на потенциална заплаха за неговата или на негови близки сигурност, за да се приеме, че е налице основателна причина за притежаване на в. огнестрелно оръжие за самоотбрана по смисъла на закона.  Този извод на съда не се променя и предвид показанията на разпитаният по делото свидетел, на когото не са известни случаи на оправяни заплахи към жалбоподателя и семейството му, а само на факта, че носи притежаваното от него късоцевно оръжие при лов.

Следва също така да се посочи, че отстояваната в хода на съдебното производство причина за исканото издаване на разрешителното за оръжие сама по себе си не може да обоснове исканата от закона цел - самоотбрана. Оспорващият заявява, че исканото оръжие е за охрана на трето лице – с. на заявителя, която да придружава и охранява при пътуванията й по служба в страната. В случая не става въпрос за малолетно или непълнолетно дете, а за възрастен човек и освен това, ако жалбоподателя счита, че действително е необходимо да охранява друго лице, то не следва да иска разрешително за самоотбрана, тъй като фактически иска да извършва дейност по охрана на друго лице.

Видно от изложеното самите доводи, с които жалбоподателя обосновава основателността на причината за исканото разрешение - самоотбрана, обосновават законосъобразността на отказа, а не доказват основателност на причината - самоотбраната не е охрана на друго лице, дори то да е в роднински връзки със заявителя. (Решение № 126 от 7.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7047/2013 г., VII о.,)

С оглед заявените в искането обстоятелства, административният орган правилно е приел в мотивите на отказа си, че при липсата на конкретни фактически твърдения и представени доказателства за необходимост от снабдяване с оръжие за самоотбрана, не са налице предвидените предпоставки за постановяване на благоприятстващ (разрешителен) административен акт по заявлението на А. и в съответствие с материалния закон органът е счел, че след като в рамките на проведеното административно производство заявителя не е установил наличието на основателна причина за носене на огнестрелно оръжие за самоотбрана, искането му е неоснователно.

Релевираните доводи за потенциална опасност не могат да обосноват по несъмнен начин необходимост от извършване на правно регламентираната дейност, доколкото такава опасност съществува за всеки член на обществото, независимо от неговото занятие. Потенциалната нужда на заявителя не попада в обхвата на специалния закон, тъй като въведеният разрешителен режим изисква установяване на основателна причина, която по несъмнен начин обосновава необходимост от носене на оръжие, извън хипотетични предположения.

Предвид изключителния характер на дейностите с огнестрелно оръжие и необходимостта от установяване на конкретна нужда от носенето на огнестрелно оръжие - конкретна заплаха за личността на заявителя, Съдът споделя изводите на административния орган, обосноваващи отказа му за издаване на разрешение за придобиване, съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие.

Липсата на нарушения на материалния закон и административно-производствените правила при издаване на оспорения административен акт налагат извода, че обжалваният отказ на Началника на РУ – Нова Загора към ОД на МВР-Сливен, се явява правилен и законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

При този изход на правния спор е неоснователно искането на оспорващия за присъждане на разноски. Административният орган не е правил искане за разноски.

Ръководен от изложените съображения,  и на основание чл.172 ал.2 от АПК съдът

 

Р   Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.П.А., ЕГН **********, с адрес ***, против Отказ за издаване на разрешение за придобиване на в. късоцевно огнестрелно оръжие и боеприпаси УРИ № 306р-17805/09.10.2020 г., издаден от Началника на Районно управление - Нова Загора към ОД на МВР - Сливен.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото, пред Върховния Административен съд.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: