Р
Е Ш Е Н И Е
№……
гр.Варна, 11.12.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 34-ти
състав, в публично заседание на четИ.десети септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАГДАЛЕНА ДАВИДОВА
при участието
на секретаря Светлана Г., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 736 по описа на ВРС за 2020г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени Румяна С.С. срещу Д.Т.Г. и М.Б.Г. за прогласяване на договор за
покупко-продажба от 15.12.2004г., оформен в нотариален акт № 124, том V, рег. №
7695, дело № 833/2004г. на нотариус С.Д., нотариус, с район на действие
РС-Варна, вписана под № 363 на НК, по отношение на ½ ид.ч.
от недвижимите имоти, предмет на договора, както следва:
- поради неспазване на предвидената в закона форма, на основание чл. 576
във вр. чл. 583 във вр. чл.
26, ал. 2, предл. трето ЗЗД, евентуално
- поради липса на съгласие, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, евентуално
- като привиден, на основание чл. 26, ал. 2, предл.
второ ЗЗД, евентуално
- поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
В исковата молба и уточняващите такива ищцата Р.С.С.
твърди, че е наследник на П.Ц.М., починала на **.**.****г. Твърди се, че
приживе П.Ц.М. е била във влошено здравословно състояние – високо кръвно
налягане и разклатено емоционално състояние, тъй като единственият й син бил
починал. По тази причина коментирали с ответниците
сключване на договор за издръжка и гледане. На 15.12.2004г. била изповядана
сделката между П. М. и Д.Г. (по време на брака й с М.Г.), обективирана
в нотариален акт № 124/2004г. на нотариус С.Д.. След 2008г. отношенията между
страните се влошили, като ответниците престанали да
се грижат за нея, гони ли я от имота, били я, държали се непристойно,
включително използвайки трети лица.
Ищцата поддържа, че към момента на изповядване на сделката прехвърлителката поради влошеното си здравословно състояние
– високо кръвно налягане, не е чувала добре, включително и обикновен говор,
като слухът й бил допълнително намален от стреса, поради което и не е могла да
чуе прочита на нотариалния акт. Последният бил подписан без прехвърлителката
да ползва очила, тъй като не е могла да вземе същите при излизане от дома си. Прехвърлителката положила подписа си там, където нотариусът
и посочил да подпише акт, закривайки другата част от съдържанието му. Горното
счита, че опорочава процедурата по сключване на договора и води до нищожност на
нотариалното удостоверяване, на основание чл. 576 ГПК. Излага се, че не е
получила отразената в нотариалния акт продажна цена, която счита и че е под
данъчната оценка и силно занижена в сравнение с продажната цена на имота,
поради което и поддържа, че сключеният договор противоречи на добрите нрави. Твърди
също, че е липсвала воля от страна на наследодателката
й за сключване на процесния договор за
покупко-продажба, доколкото към този момент тя е мислел, че прехвърля
притежавания от нея имот срещу задължение за издръжка и гледане, респективно
волеизявлението й за продажба на имота е направено без намерение за обвързване
по сделка с посоченото в нотариалния акт съдържание. Отделно поддържа, че е
налице относителна симулация, тъй като при сключване на договора за
покупко-продажба страните са уговорили, че в действителност срещу прехвърленото
право на собственост върху недвижимия имот, приобретателите
поемат задължение за издръжка и гледане на прехвърлителката,
а не заплащане на продажна цена.
По изложените аргументи моли за прогласяване нищожността на договора за
покупко-продажба поради неспазване на предписаната от закона форма; поради
накърняване на добрите нрави, като привиден (прикриващ договор за прехвърляне
на имот срещу издръжка и гледане, без да се иска разкриване на относителна
симулация), поради липса на съгласие.
В срока по чл. 131 ГПК, ответниците Д.Т.Г. и М.Б.Г.,
депозират отговор на исковата молба, в който изразяват становище за
неоснователност на исковете. Поддържат, че оформения в нотариален акт №
124/2004г. договор за покупко-продажба отразява действителната воля на страните
по съглашението, като оспорват то да прикрива друго правоотношение между тях.
След като съобрази доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, че ищцата Р.С.С. е наследник по закон П.Ц.М., починала на ***г., която е
наследена и от М.М.В., видно от приложеното на л. 4
от гр.д. № 14282/2018г. по описа на ВРС, удостоверение за наследници.
Страните не спорят, че на 15.12.2004г. между П.Ц.М. и Д.Т.Г.,
по време на брака й с втория ответник (факт, обявен за безспорен между
страните), е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 124, том V, рег. № 7695, дело № 833/2004г. на нотариус С.Д., рег. №
363 в Нотариалната камара (л. 5 от гр.д. № 14282/2018г. по описа на ВРС).
От съдържанието на приложения нотариален акт, в който е обективирана процесната сделка,
се установява, че предмет на договора е дворно място, находящо
се в гр. А., представляващо УПИ ХV-598, в кв. 26, с площ от 820 кв.м., при граници: улица, УПИ №№ ХVI-597, II-594, VI-606, XIV-957, ведно с
построените в него жилищна сграда и стопанска постройка, без посочени граници и
площ по предходен акт за собственост. Данъчната оценка на имота е посочена в
размер на 2757.10 лева, а продажната цена – 2757.10 лева, която е отразено да е
изплатена изцяло в брой от купувача на продавача към момента на сключване на
сделката. Съгласно т. 2 от договора продавачът П. М. си е запазила пожизнено и
безвъзмездно право на ползване върху продавания имот.
Горното нотариално производство е започнало по молба на П.
М. и Д.Т.Г., видно от приложените на л. 77-85 от гр.д. 609/2009г., по описа на
ВРС, съхранени документи от нотариално дело № 883/2004г. по описа на нотариус С.Д..
С молбата е отправено искане към нотариуса за валидиране
с подписа му на представения проект на нотариален акт, с който първият молител
– П. М. продава на втория молител – Д.Г. собствения си недвижим имот, описан
по-горе.
Видно от приобщеното гр.д. № 1237/2010г. по описа на Окръжен
съд – Варна, че между П.Ц.М. и ответниците по
настоящото производство е налице влязло в сила съдебно решение, по което е
отхвърлен предявения от М. иск с правно основание чл. 29 ЗЗД за унищожаване на
същия договор за покупко-продажба поради измама.
В рамките на производството по гр.д. № 1237/2010г. по
описа на Окръжен съд – Варна са изслушани и обясненията на П. М. (о.с.з.,
проведено на 22.10.2010г. – л.20-23), която е заявила, че е искала да прехвърли
имота си срещу задължение за издръжка и гледане, а пък като почине да го
наследят. Посочила е, че ответниците не са й говорили
за никакъв договор и не са водили разговори, че договорите за издръжка и
гледане се развалят лесно. Нито един от ответниците
не й е споменал за такъв договор. Обещанието им било, че ще я гледат и ще я издържат.
Твърдения за поето от ответниците
обещание за полага на грижа и издръжка по отношение на прехвърлителката
М. се съдържат и в отправената от нея до Д. и М. Георгиеви нотариална покана от
08.10.2008г. (л. 17-20 от гр.д. № 14282/2018г. по описа на ВРС).
В материалите по цитираното дело (л. 32-34) се съдържа
жалба от Д.Г., депозирана пред началника на ОД на МВР, РУ-А., в която се
съдържат твърдения, че семейството на жалбоподателката
е молено от П. М. да я придружат до нейните близки в гр. Ловеч, като целта на
пътуването е било желанието на М. да бъде приета и издържана от роднините си
срещу безвъзмездно дарение на нейния имот след смъртта й. Близките й отказали
да се грижат за нея в гр. А., а от своя страна М. да се мести от този град.
Последната започнала настойчиво да моли Георгиеви да поемат грижата за нея с
обещание за дарение на имота. Въпреки категоричния им отказ за гледане и липса
на средства за преживяване, М. им предложила да продаде къщата си, за си запази
ползването докато е жива, с цел имотът да бъде възстановен от Георгиеви, като
единственото й желание било да може да живее в нормални условия и да не е сама.
Георгиеви решили да приемат това тежко бреме, като укрепили къщата на М.,
създали й условия за живот, къщата била обзаведена с нови електроуреди и
мебели, осигурявали й храна и пари всеки месец, за да може да се почувства
доколкото е възможно по-добре след тежката загуба на сина й. Декларирано е, че
всичко, което Георгиеви са направили, е с цел да осигурят на прехвърлителката нормален живот и щастливи старини.
Приобщени към доказателствения
материал по делото е и рецептурна книжка на П. М.,
издадена на 19.04.2016г. (л.54-55), както и рецептурни
бланки от 20.03.2018г. (л.56) за предписани на същата медикаменти.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
проведената съдебно-оценителна експертиза (л. 162-165 от гр.д. № 14282/2018г.
на ВРС), се установява, че към датата на процесната
сделка – м. декември 2008г., средната пазарна стойност на имота, предмет на
атакувания договор, е 77861 лева и 48516 лева - при съобразяване запазеното
право на ползване, стойността на което е определена на 16855 лева.
Събрани в хода на производството са и гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д.П.Ш. и И. Т. Ш. – водени от ищцата и свидетелката
Мариана Т. Павлова – водена от ответниците.
Свидетелят Шуликов в съдебно
заседание на 10.05.2019г. излага, че познава П. М., като от нея зная за
извършената сделка, както и че същата е симулативна.
Узнал е за сключената сделка след подписване на договора, през 2005г., като при
самото нотариално изповядване не е присъствал. Съобщава обаче, че към момента
на сделката П. М. е била в шоково състояние след загубата на последната си
опора (починалия неин син на 10.06.2004г.).
В съдебно заседание на 14.09.2020г., излага, че познава съпруга
на М. от 1975-1976г., а по-късно и самата нея. Сочи, че съпругът й е искал да й
немери работа и тъй като била неграмотна, ръководството на летището се
съгласило да наемат като метачка. По отношение на процесния
договор и отношенията между страните по него излага, че знае от самата П. М.,
че към средата на м. декември 2004г., ответниците са
я взели от дома й и без да я предупредят я водят при нотариус. Една след четири
години се е разбрало какъв е договора, след като племенницата й отишла в дома
на М., поискала да види договора и тъй като такъв приобретателите
не са й представили са се снабдили от Агенцията по вписванията. Именно тогава
се влошили отношенията между М. и ответниците. Тогава
и самият свидетел е научил за прехвърлянето, тъй като М. не е споделяла с него
до 2008г., че ще продава или ще отстъпва имота при издръжка и гледане и въобще
не е споделяла с него какво има намерение да прави. Що се отнася до
здравословното състояние на прехвърлителката, излага,
че след като синът й починал била в депресивно състояние, ходила като замаяна,
имала високо кръвно налягане.
Свидетелката И.Ш. излага, че познава П. М. от 1982г.
Излага, че малко преди да почине синът й, споделила, че имала затруднения с
парите с оглед необходимостта от закупуване на медикаменти за лечението му,
като споменала, че трябва да продаде нещо, за да си помогне финансово. Продала
едно лозе и така решила финансовия въпрос. П. М. живеела в къща, която е
наследствена от бащата на съпруга й. П. М. не е споделяла да има намерение да
продава тази къща. Повдигал се въпроса единствено ако се наложи имотът да бъде
прехвърлен срещу издръжка и гледане до смъртта й. Конкретно не е казвала на
кого иска да завещава имота. Впоследствие, станало ясно, че имотът е продаден и
П. М. била много изненадана от това, била разочарована, отчаяна и измъчена от
това обстоятелство. Сочи, че не знае какво образование има П. М., можела да
пише, но много несигурно.
Мариана Т. Павлова също излага, че познава П. М., тъй
като са били съседки. Сочи, че същата била много привързана към сина си, който
починал през 2004г. Именно през тази година излага да знае, че П. М. е продала
имота си, знание за което е имала от самата прехвърлителка
и преди сключване на договора. Сочи, че самата М. й споделила, че е финансово
затруднена, тъй като получавала минималната пенсия и й е трудно да се издържа
сама и да се грижи за къщата, която имала нужда от сериозен ремонт. Именно
поради това е преценила, че не може да се справя сама. На самата сделка
свидетелката излага, че не е присъствала, както и на водени между П. М. и ответниците разговори. Излага, че прехвърлителката
била покрусена от загубата на детето си, но въпреки това била в добро,
психическо състояние. Слухът й бил приличен, съзнанието – ясно. Свидетелката
заявява, че няма създадени впечатления, че П. М. не може правилно да възприема
нещата.
Разпитана в хода на производството е и нотариус С.Д.,
която излага, че няма конкретен спомен за самата сделка. Сочи, че по правило,
когато в сделка участва възрастен човек пита дали е чул това, което е
прочетено, разяснява с неюридечски термини
последиците от сделката. Излага още, че не й е правила впечатление цената, тъй
като тя е равна на данъчната оценка, а сключването на сделки по данъчна оценка
е обичайна практика, още повече, че в процесния
случай е прехвърлена „голата“ собственост, тъй като прехвърлителката
е запазила правото на ползване върху имота.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Исковете, с които съдът е
сезиран, са предявени в условията на евентуалност, като съдът не е обвързан от
заявената в исковата молба последователност на основанията за нищожност, а е
длъжен да разгледа същите според естеството на поддържания порок, като държи
сметка, че съществуването на някой от пороците – основания за нищожност на
сделката съгласно чл. 26 ЗЗД, изключва или поглъща останалите (в този смисъл –
решение № 97 от 08.02.2013г. по т.д. № 196/2011г. на ВКС, I т.о., определение
№ 494/05.08.2011г. по ч.гр.д. № 267/2011г. на ВКС, ІV г.о. и др.).
Съобразявайки горепосоченото, настоящият съдебен състав намира, че следва да
разгледа предявените искове за нищожност на процесния
договор в следната последователност: поради неспазване на предписана от закона форма (предвид наведените
твърдения, че опорочената форма е препятствала възможността на ищеца да
възприеме съдържанието на изповядваната сделка), поради липса на воля
(доколкото наличието на съвпадащи насрещни волеизявления е условие за
възникване на облигационното правоотношение по двустранния договор), поради
накърняване на добрите нрави и като привиден (тъй като симулацията предполага
наличието на формално валиден договор, чийто порок се изразява в
несъответствието между манифестираните и действително целените от страните
негови правни последици). При извод за основателност
на някоя от исковите претенции в посочената последователност, съдът не дължи
произнасяне по същество по останалите евентуални искове.
По
предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради неспазване на предписаната от закона форма:
Според чл. 18 ЗЗД договорите за
прехвърляне на собственост или за учредяване на други вещни права върху
недвижими имоти трябва да бъдат извършени с нотариален акт. Нотариалните
производства са уредени в чл. 569 и сл. ГПК. Разпоредбата на чл. 576 ГПК
предвижда, че нотариалното
действие е нищожно, когато нотариусът не е имал право да го извърши (чл. 569,
чл. 570, ал. 1, чл. 573, ал. 1, чл. 574 и 575), както и когато при неговото извършване
са били нарушени чл. 578, ал. 4 (относно личното явяване на участващите лица),
чл. 579, чл. 580, т. 1, 3, 4 и 6, чл. 582, 583 и чл. 589, ал. 2. Според чл. 583 ГПК, на чието нарушение ищецът се позовава, когато участващото лице е
грамотно, но е нямо, глухо или глухонямо, глухият трябва сам да прочете гласно
документа и да обяви дали е съгласен със съдържанието му, а немият или
глухонемият трябва след прочитането на документа да напише собственоръчно в
него, че го е прочел и че е съгласен със съдържанието му. Когато посочените
лица са неграмотни, нотариусът назначава тълковник,
чрез който се съобщава на глухото или глухонямото лице съдържанието на
документа и се предава одобрението на прочетеното от нямото или глухонямото
лице, като в тези случаи нотариусът прави съответна бележка в акта.
При съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства съдът достига до извод, че са спазени разпоредбите на ГПК относно
изискванията за извършеното нотариално удостоверяване и последното е
действително, респ. предвидената в закона нотариална форма на сделката –
спазена. От представените медицински документи, датиращи повече от десет години
след сключване на атакуваната сделка не може да бъде направен извод, че
предписаните медикаменти на прехвърлителката са
свързани със заболяване, което се отразявана на слуха по начин, който я е
възпрепятствал да възприеме прочита на нотариалния акт, още повече може да се
направи извод, че такова заболяване е съществувало към датата на изповядване на
сделката. Единственото доказано по делото е, че в годината на сделката, прехвърлителката е изгубила сина си, който й е бил
единствена й опора и това по несъмнен начин се е отразило негативно на
емоционалното й състояние. Липсват обаче годни доказателства как негативните
емоционални изживявания са се отразили на възможността на прехвърлителката
да чува и да я е поставило в практическа глухота. Следователно не се доказаха здравословните
проблеми на страната, които да са били повод за приложението на чл. 583 ГПК от
нотариуса. Този извод се потвърждава и от свидетелските показания (в частност
тези на св. Мариана Павлова), която установява, че слухът на П. М. бил
приличен, а съзнанието – ясно. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Шуликов, че прехвърлителката била
неграмотна, доколкото надлежни твърдения за опорочаване на нотариалната форма на
това основание не са наведени своевременно, а една с депозираните писмени
бележки. Дори обаче последното да не бъде споделено, показанията на свидетеля
се опровергават от факта, че нотариалният акт е подписан лично от прехвърлителката, която наред с това е подписвала и други
документи, в това число и нотариално заверени, като няма данни да е била
подпомагана от тълковник, ако се възприеме тезата на
ищцата, че П. М. е била неграмотна и с ограничения в слуха.
По
предявения иск за прогласяване нищожността на договора поради липса на съгласие:
Липсата на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, предл.
второ от ЗЗД е налице, когато волеизявленията на страните съвпадат, но някое от
тях или и двете са дадени при т.нар. „съзнавано несъгласие”, тоест при
отсъствие на намерение за обвързване. Такова намерение липсва в случаите,
когато изявлението е направено несериозно (на шега, като учебен пример) или
когато същото е изтръгнато чрез насилие или е извършено в състояние, изключващо въобще
формирането на воля, но по причини, не дължащи се на някое от посочените
заболявания – малолетие, поставяне под пълно запрещение, тежко алкохолно
опиянение, тежка интоксикация и др. (така - решение
№ 198/10.08.2015 г. по гр.д. № 5252/2014 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 813/7.09.2011 г. на ВКС по гр.д. № 256/2010 г., IV г.о. и др.).
В настоящия случай посоченият порок на сделката е
поддържан с твърдения, че прехвърлителката е мислила,
че се обвърза по друг договор, какъвто бил предварително уговорен между
страните, а не по обективирания в нотариалния акт
договор за покупко-продажба, като тя не разбрала какво подписва и била с
убеждението, че изразява воля за прехвърляне на имота срещу задължение за
издръжка и гледане. Това несъответствие не може да бъде квалифицирано като
липса на съгласие по смисъла, посочен по-горе, доколкото не е съзнавано. Наведените
твърдения за въвеждането на прехърлителката в
заблуждение относно вида на сделката са относими
по-скоро към унищожаемостта на договора поради
измама, какъвто иск е бил предявен и отхвърлен с влязло в сила съдебно решение
по гр.д. № 1237/2010г. по описа на Окръжен съд – Варна, което на основание чл.
298, ал. 2 ГПК има действие и по отношение на ищцата.
По предявения иск за прогласяване нищожността на договора
поради противоречие с добрите нрави:
Основанието
за нищожност "противоречие с добрите нрави" е налице, когато сделката противоречи по драстичен начин на общоприетите
в обществото и в практиката
при подобни случаи разбирания за морално и правно
допустимо. В тази насока обемът
или материална оценка на насрещните
престации не е и не може да
бъде единствено меродавен, с оглед предвидената в чл. 9
ЗЗД свобода на договарянето. Единствената законова разпоредба, която въвежда като
изричен елемент от хипотезиса си
явната нееквивалентност на престациите е тази на чл. 33
ЗЗД, която обаче включва и допълнителни предпоставки и не предмет на
настоящото производство.
Ето защо противоречие с добрите нрави, по критерий еквивалентност на престациите, би могла да
е налице, само когато се установи
такова драстично несъответствие между съдържанието на задълженията, при което едното от
тях е незначително до степен на
практически нулево (така и Решение № 24/09.02.2016 г.
по гр.д. № 2419/2015г. на
3-то ГО на ВКС и други).
За това при
преценка на двустранните договори относно това, дали
са накърняващи добрите нрави, следва да се
преценява в контекста на действителната обща воля на
съконтрагентите, на база на всички
уговорки, взаимната им връзка и цел,
като еквивалентността на престациите е само един от
белезите за това, при това
не абсолютен, а преценяван с желания от страните допустим
от закона интерес от възникването
на облигационната връзка.
По предявения
иск за прогласяване нищожността на договора като привиден:
Посочените доводи са неоснователни. В частта, в която
е отразено, че купувачът е заявил, че е платил цената, а продавачът - че е
получил същата, нотариалният акт представлява частен свидетелстващ документ и
материализира удостоверителното изявление на своя издател за даден факт
(плащането на цената), като има характер на разписка и не е необходимо
издаването на отделна такава съгласно чл. 77, ал. 1 ЗЗД (така - решение №
403/10.01.2012 г. по гр. д. № 1543/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
402/17.01.2012 г. по гр. д. № 449/2011 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение №
173/27.07.2010 г. по гр. д. № 5166/2008 г. на ВКС, ІV г. о. и др.). Съгласно
чл. 180 ГПК подписаните частни документи (диспозитивни
и свидетелстващи) притежават формална доказателствена
сила и съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от това лице. Когато частният свидетелстващ документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти, той се ползва и с материална доказателствена сила, тоест има доказателствено
значение за стоящите вън от него факти, до които се отнася удостоверителното
изявление. В настоящия случай в нотариалния акт се съдържа клауза, че
уговорената продажна цена е изплатена изцяло в брой към датата на подписване на
акта, като документът е подписан лично от продавача и автентичността му не е
оспорена, поради което съдът приема за доказано, че продажната цена е реално
заплатена, предвид направения по-горе извод за действителност на нотариалното
удостоверяване.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и с оглед изхода на
делото, в полза на ответниците следва да бъдат
присъдени направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лева.
ОСЪЖДА Р.С.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, да
заплати на Д.Т.Г., ЕГН ********** и М.Б.Г., ЕГН **********,***, сумата от 400.00 лева (четиристотин
лева) за сторените по делото съдебно-деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.