Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260114/26.1.2021г. Година
2021 Град Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд четвърти състав
На двадесети януари Година две хиляди двадесет и първа
В публичното съдебно заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ
като
разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело
номер 2219 по описа за две хиляди и двадесета година.
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
03-010828/20.12.2018г. на Директор на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което на «Ч.м. АД е наложено наказание
имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл.416 ал.5 вр. чл. 414 ал.1 от КТ.
ОСЪЖДА «Ч.м. АД, ЕИК ********* да заплати
на ДИТ Варна, на осн.
чл.27е от Наредба за правната помощ направените по делото разноски за
възнаграждение на юристконсулт в размер на 120 / сто
и двадесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ: Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на „Ч.м.“ АД ЕИК *********, против
НП № 03-010828 от 20.12.2018год. на Директора на Дирекция "Инспекция по
труда" гр.Варна, с което на дружеството е било наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева на основание чл. 414, ал.1
от КТ за нарушаване нормата на чл.128, т.2 вр.
чл.270, ал. 2 и 3 от КТ.
В жалбата си въззивникът твърди, че НП е
незаконосъобразно, неправилно и издадено при допуснати нарушения на процес.
правила. Същият оспорва да е извършил нарушението за което е санкциониран, сочи
че в НП липсвало ясно описание на нарушението и не били посочени
обстоятелствата при които то било извършено, както и не били посочени
доказателствата, които според АНО го потвърждавали. Сочи, че в НП липсвали
мотиви досежно това защо подаденото срещу АУАН възражение било отхвърлено.
Отделно от това излага становище за маловажност на нарушението, тъй като
липсвало виновно поведение, а изплащането на заплатите било съобразно исканията
на работниците плащането да става от най-старото дължимо без да се прескачат
периоди. Моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание за въззивното
дружество, редовно призовано за датата на съдебното заседание, представител не
се явява. По делото е постъпило становище от изпълнителния директор на ЮЛ в
които по същество се моли НП да бъде отменено както поради допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила така
и поради обективна несъставомерност.
В пледоарията си по съществото на делото
процесуалния представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно издадено като претендира присъждане и на
юрисконсултско възнаграждение.
Варненска районна прокуратура, редовно
призована за датата на с.з. не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление
с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока за обжалване от
надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
Що се касае до направената върху НП отметка
НП да се счита връчено на 15.01.2019год. по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН, същата
е без всякаква процес. стойност с оглед липсата на каквито и да било
доказателства за наличие хипотезата на чл.58, ал.2 от ЗАНН. Посочената
разпоредба намира приложение когато нарушителят или поискалият обезщетение не
се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен. В случая
данни още по-малко пък доказателства за напускане на адреса от страна на
въззивното дружество по делото липсват. Напротив от приложената към делото
обратна разписка се установява, че адресата е на адреса си, но в разписката е
отбелязано, че отказва да получи пратката. Доколкото връчването на книжа по
ЗАНН е подчинено на режима регламентиран в НПК, а там връчване на книжа по
пощата не е предвидено, още по-малко пък е допустимо неизвестен пощенски
служител да удостоверява отказ да с получа съдебни книжа, то отбелязването за
отказ да се получи НП също е без всякаква процес. стойност.
От фактическа страна съдът прие за
установено следното:
В периода от 26.11.2018год. до
13.12.2018год. служители на Дирекция „ИТ“ Варна, сред които св. Е. извършили
проверка на въззивното дружество като работодател по спазване на трудовото
законодателство. В хода на проверката било установено, че заплатите в
предприятието се изплащат до 25-то число на следващия месец, както и че
въззивникът не е изплатил заплатите за месец август 2018год. на работниците
(188бр. в общ размер на 108 279 лева), в това число на Х. И. Б. – счетоводител
в размер на 599.44лв., в срок до 26.09.2018 год.
Констатациите от проверката били
обективирани в КП № ПР1840850/13.12.2018год. в който били дадени и задължителни
предписания едно от които да се изплатят заплатите на работниците за месец агуст 2018год. в срок до 28.03.2019год.
Препис от протокола бил връчен на изп. директор на въззивното дружество на 14.12.2018год.
За констатираното нарушение на
14.12.2018год. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН бл. № 03-010828, в
който е посочено, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ. Посочено било че нарушението било
извършено в гр.Варна в „Ч.м.“ АД, на 26.09.2018год. към който момент следвало
да бъдат изплатени заплатите.
Актът бил надлежно предявен и връчен на изп. директор на въззивното дружество. В срока по чл. 44 от ЗАНН срещу него постъпило писмено възражение в което по същество не се
оспорвало неизплащането в срок на заплатите, но се сочело че синдикалната
организация на КНСБ настоявала забавените трудови възнаграждения да се изплащат
от най-старото без да се прескачат стари периоди.
На 20.12.2018год., въз основа на акта, АНО
издал атакуваното НП, като е приел изцяло фактическите констатации изложени в
акта, приел е че въззивното дружество като работодател е нарушило разпоредбата
на чл. 128, т.2 вр. чл.270, ал.2 и ал.3 от КТ и на
основание чл. 414, ал.1 от КТ му наложил адм.
наказание имуществена санкция в размер на 1500 лева.
В съдебно заседание показания депозира св. П.П.Е. –
актосъставител, който в показанията си споделя възприятията си от извършената
проверка и констатациите от същата с нужната конкретика.
Сочи че по време на проверката било установено, че заплатите се плащат до 25-то
число на следващия месец, както и че неплащането на заплатите за месец август
2018год. било установено въз основа на предоставена от страна на въззивника
справка за неизплатени заплати към месец декември 2018год.
Като писмени доказателства към АНП са
приложени възражение срещу АУАН, становище по това възражение, справка за
неизплатени заплати за периода от месец март 2018год. до месец октомври
2018год., идентификационна карта, призовка по чл. 45, ал.1 от АПК, протокол за
извършена проверка № ПР1840850/13.12.2018год., както и Заповед на ИД на ИА „ИТ“
№ 0280/03.08.2010год..
Като писмени доказателства в хода на
съдебното следствие са приети допълнително писмо изходящо от Председателя на
КНСБ до изп. директор на „Ч.м.“ АД вх.№
23/14.03.2018год., писмо изходящо от директора на Дирекция „ИТ“ Варна и
адресирано до изп. директор на въззивното дружество,
изх.№ 19005595/01.02.2019год., пълномощно изходящо от П. Й. М. към С. Ж. Ц..
Горната фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа всички събрани в хода на съдебното следствие
доказателства, както писмени така и гласни, които се кредитират от съда изцяло
с доверие като непротиворечиви, взаимно допълващи се и преценени по отделно и в
своята съвкупност не водят на различни правни изводи.
При проверка на приложените към преписката
АУАН и НП съдът констатира, че както АУАН така и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити
предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН досежно описание на
нарушението. Макар и твърде лаконични фактическите обстановки изложени в АУАН и
НП съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото
на въззивника нарушение – неизплащане в срок на заплатите за месец август
2018год., посочени са дата и място на нарушението както и нарушените законови
норми като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение.
Както в АУАН така и в НП са посочени и доказателствата които според АНО
подкрепят адм.наказателното обвинение. Нормата на чл.
128, т.2 от КТ вменява в задължение на работодателя да плаща в установените
срокове трудово възнаграждение, а тази на чл. 270 от КТ определя начините за
плащане. Допуснати съществени нарушения в хода адм.
наказателното производство съдът не констатира и в тази връзка не споделя
наведеното от въззивника възражение в тази насока.
Що се касае до изразеното становище за
допуснато нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН - АУАН бил издаден повече от три
месеца след откриване на нарушителя, то също не се споделя от съда. В случая
видно от показанията на св.Е. и приложения към АНП протокол от извършена
проверка, както нарушението така и въззивникът като негов автор са били
установени в хода на проверка извършена на въззивното дружество в периода от
26.11. до 13.12.2018год. при която проверка е била представена и справката от
въззивника за неизплатени заплати. АУАН е бил съставен на 14.12.2018год.
непосредствено след приключване на проверката, поради което соченото от
въззивника нарушение на чл. 34, ал.1 от ЗАНН не е налице. С оглед датата на
нарушението 26.09.2018год. е спазен и едногодишния срок за съставяне на АУАН
считано от извършване на нарушението. Отделен е въпроса, че сам във
възражението си въззивника не сочи от кой момент според него започва да тече
тримесечния срок който счита за изтекъл.
Действително в НП липсват изрични мотиви
защо възражението срещу АУАН не е било възприето от АНО. Горното обаче не
представлява съществено нарушение на процес. правила, тъй като на първо място
формалните реквизити на НП са изчерпателно посочени в нормата на чл.57, ал.1 от ЗАНН и там излагане на мотиви досежно отхвърляне на възражение не се съдържа. И
на следващо място защото в производствата с наказателен характер защитата се
осъществява срещу фактите, а не срещу становища, мотиви и прочие.
Събраните по делото доказателства
категорично налагат извод за извършено от жалбоподателя нарушение на чл. 128,
т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда.
По делото няма спор по отношение на това
,че въззивникът има качеството работодател, в частност че е такъв на св. Х. Б..
В горната насока в същност са и всички събрани по делото доказателства –
справка за неизплатени заплати на работници,
както и идентификационно карта. Не е спорно и това, че заплатите в
предприятието са се изплащали в срок до 25 число на следващия месец като в тази
насока са показанията на св. Е. който сочи, че така е било посочено и в
правилника за вътрешния трудов ред на предприятието. Следователно дължимото за
месец август 2018год. възнаграждение на
работниците в това число и на Б. е следвало да бъде платено до 25.09.2018г.,
което няма спор, а и по категоричен начин от изходящата от страна на въззивното
дружество справка за неизплатени възнаграждения на работниците за периода от
месец март до месец октомври 2018год. се установява че не било сторено.
Доколкото вмененото на дружеството административно нарушение се осъществява
чрез бездействие, то следва да се счита довършено в първия ден след изтичането
на срока, до който е следвало да бъде предприето действието, като в случая
правилно е определена датата на извършване на нарушението-26.09.2018г., защото
от този ден работодателят е в забава по отношение изплащането на процесното
трудово възнаграждение и това е денят, следващ този, до който е следвало
трудовото възнаграждение да бъде изплатено.
Неизпълнението на задължението от
жалбоподателя в качеството му на работодател по чл. 128, т. 2 от КТ в
установените срокове да изплати уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа на работниците в това число на Х. Б. за месец август 2018г.
по някой от способите, предвидени в чл. 270, ал. 3 от КТ, налага извод за
извършено от него нарушение на разпоредбите на чл. 128, т. 2 от КТ, във връзка
с чл. 270, ал. 1 от КТ.
Със специален закон – КТ са уредени
отношенията между работниците и служителите и работодателите, както и реда за
предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство,
каквото нарушение в случая се явява и неизплащането в срок на трудовото
възнаграждение, като в правомощията именно на служителите на „ИТ” е вменено
задължението за проверки, налагане на принудителни административни мерки и адм. наказания, регулиран е редът и основанията за тяхното
прилагане и възможността за контрол от страна на съда. В тази връзка
осъществяването на контрол по спазването на трудовото законодателство, даването
на предписания и налагане на санкции при констатирани нарушения не е самоволно,
а е строго регламентирана дейност. Закрилата на труда, осигуряването на
справедливи и достойни условия на труд са сред основните права на човека,
посочени и от Конституцията /чл.48, ал.5/, като Държавата чрез компетентните си
органи се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право /чл. 48,
ал.1/.
Поради горното съдът не споделя
възражението на жалбоподателя, че държавата не можела да се меси в гражданските
правоотношения. Отделен е въпроса, че е налице съществена разлика между
неизпълнението на облигационно отношение което възниква между работодателя и
работника по отношение на трудовото възнаграждение (което обективира и
наличието на трудов спор при неплащане) и задължението вменено на работодателя
с КТ не просто да плаща възнаграждение, а да го плаща в определен срок,
съответно предвидената санкция за нарушаване на това задължение.
Не се споделя и виждането на въззивника за
липса на нарушение поради липса на вина, тъй като в случая е ангажирана
обективната, безвиновна отговорност на ЮЛ, поради
което и въпроса за вината изобщо не стои. За ангажиране на адм.наказателната
отговорност е достатъчно осъществяване на нарушението от обективна страна, а по
делото спор, че заплатите не са били изплатени в определения срок няма.
Определено не може да бъде споделено
становището на въззивника, че той не можел да бъде наказан защото нормата на
чл. 83 от ЗАНН предвиждала, че на ЮЛ се налагала санкция за неизпълнение на
задължение към държавата, а в случая се касаело за неизпълнение на задължения
към работниците. В случая с поведението си въззивникът е нарушил установения
ред на държавно управление в сферата на трудовото законодателство гарантиращо
определените с конституцията права на работниците, поради което и може да бъде
субект на адм.наказателна отговорност каквато
отговорност е и изрично предвидена в КТ за ЕТ и ЮЛ.
Няма как писмото на лидер на една
синдикална организация, да се изплащат най-напред по-старите задължения, което
по никакъв начин не обвързва всички работници в предприятието, да обуслови
отпадане на административнонаказателна отговорност на
въззивника съответно да определи нарушението като маловажно – като такова с
по-ниска степен на обществена опасност, при положение, че се касае за
неизплащане на заплати на множество работници и при положение че очевидно това
писмо е резултат от явно системно неизплащане на заплати в уговорените срокове.
Още по-малко пък това писмо изходящ от
синдикален лидер може да замести клаузите в ТД и да дерогира
регламентираното в КТ задължение за ежемесечно изплащане на възнаграждение и на
конституционното право на работника в чл. 48, ал.5 от КТ за получаване на поне
минимално възнаграждение.
С оглед на всичко гореизложено, правилно и
законосъобразно административният орган е ангажирал отговорността на
жалбоподателя на основание чл.128, т.2 от КТ и му е наложил санкция съобразно
нормата на чл. 414, ал.1 от КТ доколкото точно тази разпоредба предвижда
санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство
извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.
В случая доколкото с НП на въззивника е
наложено наказание в минимален размер – имуществена санкция в размер на 1500лв.
съдът не дължи произнасяне досежно законосъобразността на размера на
наказанието.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът
счете, че атакуваното НП е издадено в съответствие с материалния закон, същото
не страда от пороци, които го правят процес. недопустимо и като такова следва
да бъде потвърдено.
С решението си съдът присъди и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: