Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. Плевен, 24.02.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен
съд, Х граждански състав, в публичното заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр. д. № 5645 по описа за 2016 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искова
с правно основание чл.59, ал.9 СК, чл.143 СК, чл.149 СК с цена на иска
1200 лв.
Производството по делото е образувано по искова молба от М.Щ.С., ЕГН**********,***
против Н.А.А., ЕГН**********,***, с правно основание
чл.59, ал.9 СК. Твърди се, че бракът
между страните по делото е прекратен с Решение от 14.05.2010 г, по гр. д. 4826
/ 2009 г. на Плевенски районен съд, като родителските права на двете деца *** С. с ЕГН ********** и *** с
ЕГН ********** били предоставени на майката. Твърди, че тъй като от м.
септември 2011 г. ответницата заминала да живее в *** и се установила трайно
там и след като изоставила едно от децата - *** , ищеца завел дало и с Решение
от 13.02.2012 г. по гр. д, 6094/2010 г. на Плевенски районен съд му били
предоставени роадителските права за същото дете.
Твърди, че от преди началото на 2016 г. и другото дете - *** е изоставено от
майката на грижи на ищеца, като детето трайно живее в домът му в ***, а
ответницата продължава да живее трайно в ***. Моли да бъде предоставено
упражняването на родителските права над малолетното дете *** с ЕГН **********
на ищеца по делото, а ответницата да бъде осъдена да изплаща месечна издръжка в размер на 200 лв.
от датата на завеждане на ИМ, както и размера на издръжката за шест месеца
назад- времето в което е полагал грижи за детето, на сумата от 1200 лв.
Претендира направените деловодни разноски.
В срокът по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответницата, в който взема становище, че предявената претенция е
допустима, но неоснователна. Твърди, че ответницатаникога
не е изоставяла детето си и не се е дезинтересирала
от него. Напротив желае то да живее при нея и тя да продължи да упражнява
родителските права върху него. Заявява, че както се твърди в исковата молба, в
началото на 2016г., детето действително е било доведено от *** в България и към
момента живее при баща си. Твърди, че тази промяна обаче е станала против
волята на майката и в резултат на осъществено по отношение на нея физическо и
вербално насилие от страна на ищеца. Счита, че при подобна насилствена и
неправомерна промяна на местоживеенето на детето и на установените с решението
на ПлРС по гр.д. № 4826/2009 г. мерки по
упражняването на родителските права върху детето ***, твърдялата от ищеца
„трайна промяна в обстоятелствата по упражняването но родителските права"
няма как да е налице и не са налице и основания за промяната на вече
установените мерки по упражняването на същите тези родителски права. Твърди, че
отделно от горното
ищецът не притежава необходимите материални условия,
финансови възможности и родителски качества, за да може пълноценно да се грижи
и възпитава детето си и да му осигури нормален и спокоен живот. Счита, че
предявените искове по чл.143 СК и чл.149 СК са пряко обусловени от изхода на
спора по предявения главен иск по чл.59, ал.9 от СК. При условие, че този
главен иск бъде отхвърлен като неоснователен, като такива и следва да бъдат
отхвърлени и обективно съединените искове за издръжка.
Съдът, след като се съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното :
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за раждане по акт № 30/03.07.2009г., че родители на детето ***, ЕГН********** са Н.А. *** и М.Щ.С..
Видно от Решение от 14.05.2010г., постановено по гр.д.№ 4826/2009 по описа на РС-Плевен, упражняването на родителските права по отношение на детето *** са предоставени за упражняване на майката, а на бащата е определен режим на лични контакти- всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване при бащата и един месец годишно, когато не съвпада с годишния отпуск на майката. Бащата е осъден да заплаща на детето ежемесечна издръжка в размер на 80 лв.
Установява се от Решение от 19.04.2011г. по гр.д.№ 5344/2010г. по описа на РС-Плевен, че е разрешено да се издаде паспорт на детето *** *** без съгласието на бащата *** С. и на детето е разрешено да пътува в чужбина за срок от 3 години без съгласието на бащата.
Не се спори между страните и се уставява и от горното съдебно решение, че страните по делото са родители и на детето *** С., ЕГН**********.
Установява се от Удостоверение № 9/27.10.2016г., от ЦДГ ***, че детето *** *** е било записано в подготвителна група през 2014/2015г и 2015/2016г., която е посещавало до 12.10.2015г., а на 15.10.2015г. е издадено удостоверение за преместване.
Видно от Удостоверение № 2525/12.10.2016г., детето *** *** е записано в 1 клас през учебната 2016/2017г. в ***.
Видно от служебна бележка № 11/07.01.2016г. от ***, на детето *** *** са изпълнени всички задължителни имунизации.
Видно от Договор за наем на жилище/л.40-48 от делото/ Н.А. и *** са наели за срок от една година, считано от 01.07.2016г. жилище в *** ***, състоящо се от 3 спални, кухня, хол, баня и коридор.
Видно от Нотариален акт за дарение/л.85/ М.С. е собственик на ***, находящ се в ***, състоящ се от 3 стаи, кухня, баня с тоалетна.
Установява се от трудов договор/л.49-58/ Н.А. е сключила срочен трудов договор за срок от 02.07.2016г. до 01.07.2017г. за длъжност сервитьор. От фиш за работна заплата за м.07.2016г. /л.59-61 от делото/ се установява, че месечното трудово възнаграждение на Н.А. е в размер на 1100 евро след приспадане на удръжките.
Видно от писмо от 06.09.2016г./л.62-65/ е бил подаден сигнал от Н.А. за семейни проблеми с М.С.. Сигнала е подаден от майката на Н.А. за физическо малтретиране от М.С..
Установява се от Справка за регистрирани трудови договори № 195771/06.12.2016г. на ТД на НАП-Велико Търново, офис Плевен, че Н.А. и М.С. нямат регистрирани трудови договори.
Установява се от Трудов договор № 13/23.10.2015г., сключен между *** и М.С., че последния е нает на длъжност „Шофьор тежкотоварен автомобил“
Не е спорно между страните и се установява от писмо/л.109/, че Трифон Йорданов изтърпява наказание „лишаване от свобода“ 3 години с начало 15.07.2015г. и към 14.07.2016г. е изтърпял 11 месеца и 29 дни, остатък 2 години и 1 ден. Лишения от свобода следва да търпи общо наказание по нохд 2576/13 на РС-Плевен и 760/14 на ОС-Плевен в размер на 10 години лишаване от свобода, като е зачетен арест от 02.02.13г. до 04.10.13г. – 8 месеца и 2 дни.
Не е спорно между страните и се установява от Удостоверение за раждане/л.16-17 от делото/, че *** е майка и на детето ***, родено на ***г., а като негов баща е посочен ***/ ***/.
Видно от Срочен трудов договор/л.19-21/ и фиш за работна заплата/л.12-14/, *** е работила по договора като помощник сервитьор за периода от 14.07.2015г. до края на сезон 2015г. и през м.август 2015г. е получила трудово възнаграждение в размер на 887,37 евро.
По делото е приета и разпечатка от електронна комуникация, от която не могат да бъдат установени правнорелевантни факти, тъй като не са установени по несъмнен начин авторите на изявленията, както и че разпечатката е автентична.
От обясненията на ищеца М.С. по реда на чл.176 ГПК се установява, че той работи като международен шофьор, като в домът си в България пребивава по 1-2 дни от седмицата.
От изслушването на М. *** по реда на чл.59, ал.6 ГПК се установява, че в по-голямата част от времето бабата по бащина линия полага грижи за детето ***. Твърди, че битовите условия в неговия дом са добри. Взел е детето *** да го отглежда в неговата семейна среда, тъй като в семейната среда на майката, то е било малтретирано от същителстващия с майката на семейни начала мъж. От брака си имат и по-голямо момче, по отношение на което родителските права упражнява бащата. Майката не заплаща издръжка за това дете, въпреки че е осъдена за това. Майката иска да полага грижи само за момиченцето, но не и за момчето. Поради трудовата заетост на майкта се е налагало детето *** да бъде оставяно времено през деня при роднини. М.С. има и друго дете от друга връзка, което се отглежда в семейната среда на неговата майка. Бащата съжителства с майка си и децата. Твърди, че е взел детето *** от *** и го е прибрал в неговата семейна среда със съгласието на майката. Твърди, че не е упетребил за това сила или заплаха. Детето живее в семейната среда на бащата в България от 2014г.
От изслушването на Н.А. по реда на чл.59, ал.6 ГПК се установява, че тя не желае детето *** да бъде отглеждано от баща си. Тя желае да упражнява родителските права и по отношение на двете деца. При развода родителските права са предоставени на майката по отношение на двете деца, но след това са предоставени на бащата по отношение на голямото дете. Н.А. няма други деца. В съвместния им живот с ищеца по делото, тя е била физически и психически насилвана от М.С., за което е подала сигнал в ***. Твърди, че има условия да полага грижи за двете деца. Твърди, че бащата въздейства върху децата, като им казва, че ако майката не даде съгласие, той да ги изведе в ***, то те да не комуникират с нея. Твърди, че апартамента, в който живеят бащата и децата в *** е закупен от двамата родители, но тя не е влизала там. Твърди, че децата са ставали свидетели, най-вече голямото на побой нанесен от М.С. върху Н.А.. Твърди, че бащата е взел детето *** от *** след като е упражнил принуда върху майката Н.А.. Твърди, че един месец след като детето е дошло с баща си в България, тя е идвала и искала да си вземе детето в ***, но бащата не позволил. Не завела дело за да си вземе детето, защото е искала да се споразумеят с бащата. От като детето *** живее в България, майката Н.А. си е идвала 5 пъти. Твърди, че е искала да вземе детето ***, но то се страхувало от баща си брат си. Счита, че бащата иска да изведе децата в ***, тъй като там би получавал по-големи детски добавки за тях. Плащала е през последната година 100 евро издръжка през февруари месец и през декември месец им е купила дрехи. Твърди, че за 2 години е изпратила около 2000 евро за издръжка на децата. Понастоящем Н.А. продължава да съжителства на семейни начала с мъжа, с който е съжителствала и по времето в който е отглеждала детето ***. Той има 2 деца- на 17 и 14 години момичета, които не живеят с тях, но ходят при тях.
Съдът дава вяра на показанията на св.*** и *** като логични взаимнокореспондентни и в съответствие с останалите събрани по делото доказателства. От тях се установява, че св.*** е баба на децата по бащина линия и тя основно полага грижа за тях. Когато детето *** е взето от бащата да живее с него са живели в *** заедно с братчето на ***. След това се преместили в *** в апартамент, състоящ се от хол, спалня и детска стая. Бащата работи като шофьор и се прибира при децата за по 1-2 дни в седмицата. Той осигурява парите за издръжката на децата. Той се държи добре с децата, не ги бие и те не се страхуват от него. За да вземе детето от ***, бащата М.С. е решил, тъй като майката на Н.А. му се обадила, че на детето не се осигурява подходяща грижа от майката и съжителя на майката се държал лошо с детето. Майката когато идва в България се вижда с децата, а през другото време си разговаря по телефона с тях. Двете деца са привързани много едно към друго.
Съдът кредитира показанията на св.Ф.Б.И. и Б.А. Алиев като логични, еднопосочни и подкрепени от останалите доказателства по делото. От тях се установява, че свидетелите са баба и дядо на Н.А.. Когато детето *** е било на 5 месеца, майката Н. заедно с детето се е прибрала от *** и заживяла в *** със свидетелите. Детето е отглеждано там до петата си година, след което заедно с майката са отишли да живеят отново в ***. М.С. през 2014г. е отишъл в *** и е взел детето ***. Майката Н.А. е опитвала да се споразумее с бащата, да си вземе детето *** отново при нея в ***. Когато си майката е в България се е случвало децата да осъществяват контакти с майката и тогава много й се радват. М.С. е нанасял побои над Н.А..
Съдът възприема заключението на съдебно-психологическата експертиза като обективно, обосновано, компетентно и безпристрастно. От него се установява, че *** сочи образът на бащата като фигура с преоритетна значимост пред тази на майката. В представите на детето баща й е водещия авторитет и й дава усещане за сигурност, спокойствие и стабилност. Тази тенденция е видна и от изследването с полупроективна методика на ***, където *** в ситуации на избор разполага пространствено себе си между двамата си родители, но по-чеето и по-близо до брат си и баща си. Въпреки това майката също има своята позитивна значимост в представите на детето като *** би приела и се съобразила с правила, наложени и от двамата родители, което показва, че и двамата са източник на авторитет за нея,макар и емоционалната й връзка да е по-силна с бащата, което е изводимо от продължителния период от време / последните две години /, в който реално живее с него и по-редки и опосредствени контакти с майката- по телефона или интернет поради нейното фактическо отсъствие от страната. В интервюто *** заявява предпочитание към баща си. Заявява следното: „И мама и тате обичам, по равно ги обичам...но искам да живея тук, защото бати е тук и никой не ме бие, а в *** *** ме бие и не се държи добре с мен. когато мама е на работа..все го дразня, телевизора бил пуснат силно. ...с ръка по бузата ме удари, не ме е ударил силно, но ме заболя.. .Ако *** го няма, бих живяла при мама, но искам и при тате. Ако мама беше в България и *** го няма- може, за да я виждам често...А в ***, ако *** го няма,не знам дали искам при мама да живея, защото няма да виждам тате често и няма да ми е чак толкова добре...Хубава случка с мама.. .когато си дойде ни заведе в МОЛ-а и гледахме филм на 3Д и играхме.. .тя си тръгна,но пак ще дойде и ще се обажда..Ако мама е в България, но с *** няма да искам да съм при нея..заради *** не искам.. .нито тате,нито мама са лоши.. .обичам ги и двамата, искам и двамата да са добре..". По-силна емоционална връзка на близост и привързаност *** има към баща си отколкото към майка си. Важен фактор, определящ избора й къде и с кого иска да живее е и силната емоционална връзка и привързаност и към брат й.:" При тате ми харесва повече, защото бате е тук, тате не ме бие, хубаво ни е, имаме парички, имаме какво да правим..искам да живея с бате дори *** да го няма при мама, искам там, където е и бате..аз много го обичам. Искам да живея с тате, а мама да я виждам често през месеца.. .и за празниците да си идва..Мама ми липсва малко.. .ако бате *** е при мама, бих живяла с нея дори *** да е там, защото бати ще ме защити". Видно от разказа на *** причина за избора й с кого от родителите си да живее , и по-точно да предпочита баща си , са както негативните преживявания, които е имала със съжителя на майка си, така и силната привързаност към брат й *** като последната е фактора с водеща значимост. Силната емоционална връзка на топли чувства , обич и привързаност между двете деца е видна и от наблюдението върху невербалното им поведение. *** сяда близо до брат си, търси физически контакт и близост с него като го прегръща спонтанно, показва грижовно отношение към него като почиства палтото му. Тази тенденция се потвърждава и от избора на *** да нарисува точно брат си при дадена й възможност за нарисува рисунка по собствено решение и преценка, което показва голямото място, което заема той в мислите на *** и степента на неговата значимост. От анализът на резултатите от проведеното психологично изследване с децата *** на 7 години и *** *** С. на 13 години, е видно, че е съхранена емоционалната връзка на привързаност и към двамата им родители. Съхранено е амбивалентното отношение и към двамата родители, никой от тях не е категорично и безалтернативно отхвърлен в представите на децата за семейството им. Връзката с майката не е прекъсната. Няма данни за наличие на синдром на родителско отчуждение спрямо нея, не се наблюдават отхвърляне и крайни негативни чувства спрямо нея.В наличната семейна ситуация обектната привързаност на изследваните деца е насочена основно към бащата, но фигурата на майката присъства неизменно в концепцията за „семейство". Връзката между сиблингите е добра, а фигурата на брата *** е регистрирана като емоционално значима за ***. *** се чувства комфортно и сигурно в семейството на баща си и поради това от гледна точка запазване стабилността на емоционалното състояние и психично благополучие на детето, не е удачно да се променя настоящата постоянна, сигурна и стабилна среда, в която се отглежда, развива и възпитава детето. Друга причина е силната емоционална връзка на близост, обич и привързаност, която *** има към брат си *** , има потребност от присъствието, помощта и подкрепата му за подготовката за училище и ежедневието въобще, има съвместни занимания и общи интереси, чувства се сигурна и защитена в негово присъствие. Поради тази причина не е в интерес на децата да бъдат разделени и живеят отделно едно от друго с вероятно редки контакти помежду си, поради факта,че двамата им родители живеят в различни държави, тъй като е нужно да се запази тяхното психично благополучие и изградената вече силна емоционална връзка между тях.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По
искът с правно основание чл.59, ал.9 СК:
Предявената
искова претенция намира правното си основание в разпоредбата на чл.59, ал. СК
Съгласно Постановление № 1 от 12.11.1974 Г. по
ГР. Д. № 3/1974 Г., ПЛЕНУМ НА ВС и
съгласно чл.59, ал.2 СК съдът постановява при кого да живеят децата и на кого
от тях се предоставя упражняването на родителските права. Съдът е длъжен да определи и мерки относно личните
отношения между децата и родителя, на когото не е предоставено упражнението на
родителските права. Това съдът следва да направи като изхожда от
обстоятелствата на конкретния случай, трябва да определят така личните
отношения между родителите и децата, че да се създава нормална обстановка за
поддържане на тези отношения. Необходимо е определените мерки с решението да не
стават допълнителен източник за недоразумения и спорове между родителите.
Упражняването на родителските права и определените
мерки могат да бъдат изменени по молба на единия от съпрузите или служебно, ако
обстоятелствата се изменят. Правната възможност да се измени упражняването на
родителските права и мерките в
зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана
правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита
на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за
ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските
права.
Разпоредбата на чл. 59, ал. 9 от СК има предвид
не нови данни за стари факти, а нови обстоятелства, настъпили след влизане в
сила на решението, които са променили съществено обстановката и начина на
отглеждане и възпитание на детето, че с оглед интересите му се налага изменение
постановените мерки и предписване на нови /виж Р -1454-1971 г., Р-1571-1971 г.
на ІІ г.о./. Съгласно чл. 59, ал. 9 СК ако обстоятелствата се изменят, съдът по
молба на единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени
постановените по-рано мерки спрямо детето и да определи нови. Към така общо
формулирана разпоредбата, могат да се отнесат много конкретни хипотези, но
основния и смисъл е, че трябва да е налице новосъздадена обстановка, при която
интересите на детето изискват ревизия на постановените мерки. Съгласно трайната
съдебна практика /ППВС № 1-74 г. / при изменение на постановените мерки относно
родителските права, са от значение както измененията засягащи обстоятелствата,
взети предвид във влязлото в сила съдебно решение, така и измененията, които
произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване
на родителските права. По вътрешното си съдържание тези нови обстоятелства
могат да имат различна проявна форма. За да се
постанови изменение мерките относно упражняването на родителските права по реда
на чл. 59, ал. 9 от СК е необходимо да са настъпили нови обстоятелства след
постановяване на решението и те да са предизвикали промяна в положението на
децата и ефикасността на взетите по рано мерки /ППВС-1-1974, Р 1571-1971 г. на
ІІ г.о/. Изменението трябва да бъде съществено, като се преценят промените
засягащи положението на детето с оглед интересите на последното.Избирането на
тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата
се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя
въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. По
вътрешното им съдържание новите
обстоятелства могат да имат различна проявна форма.
Едни от тях могат да се отнасят до родителските, възпитателските или моралните
качества, до социалната среда, в която живеят децата след решението, до
жилищните или битовите условия, до ефикасността на определения режим на лични
контакти и т. н. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали
обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на
ефикасността на мерките, които определят същото.
Съдът намира, че е налице трайно изменение в
обстоятелства, при които е определено упражняването на родителските права по
отношение на детето. Налице е трайна промяна на местоживеенето на детето, което
в последните 2 години живее и за него се полагат грижи в семейната среда на бащата.
То е адпитрано в тази среда, където живее заедно с
брат си ***ян, към когото е силно привързана. Видно е
от приетата съдебно-психологическа експертиза, че *** се чувства комфортно и
сигурно в семейството на баща си и поради това от гледна точка запазване
стабилността на емоционалното състояние и психично благополучие на детето, не е
удачно да се променя настоящата постоянна, сигурна и стабилна среда, в която се
отглежда, развива и възпитава детето. Друга причина е силната емоционална
връзка на близост, обич и привързаност, която *** има към брат си ***, има
потребност от присъствието, помощта и подкрепата му за подготовката за училище
и ежедневието въобще, има съвместни занимания и общи интереси, чувства се
сигурна и защитена в негово присъствие. Поради тази причина не е в интерес на децата
да бъдат разделени и живеят отделно едно от друго с вероятно редки контакти
помежду си, поради факта,че двамата им родители живеят в различни държави, тъй
като е нужно да се запази тяхното психично благополучие и изградената вече
силна емоционална връзка между тях.
Поради изложеното следва упражняването на
родителските права по отношение на детето *** *** да бъде предоставено на бащата
М.С..
На майката следва да бъде определен подходящ
режим на лични отношения с детето *** с оглед запазване на изградената
емоционална връзка между тях. Следва да бъде съобразен факта, че майката живее
в ***, а детето – в България. По изложените съображения, съдът намира, че би
било най-подходящо режима на лични контакти на майката с детето *** да бъде: всяка
втора и четвърта събота и неделя от
месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване при майката, както
и да го взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с
платения годишен отпуск на майката. Както и детето да осъществява лични
контакти с майката всяка сряда и всяка неделя чрез техническо средство- телефон
или интернет-средство за комуникация с продължителност от 15 минути всеки
контакт, осъществен, чрез телефонния номер, ползван от детето, а при липса на
такъв, на телефонния номер ползван от бащата.
Следва майката да бъде оъдена да плаща издръжка на детето ***. По делото се ангажираха доказателства, че майката реализира месечен доход от 1100 евро, а за бащата не се ангажираха доказателства за реализирание от него доход, но не е спорно, че той реализира висок доход. От друга страна, следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК, като се отчете и безусловния характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца, за разлика от издръжката по чл. 144 СК. Предвид горното следва извода, че на детето следва да бъдат осигурени такива битови условия и средства, които да му гарантират нормален живот и развитие, каквито то би имало, ако родителите му живееха заедно. При определяне размера на издръжката следва да бъде отчетена и нормата на чл. 142, ал. 2 СК, според която разпоредба независимо от предпоставките на чл. 142, ал. 1 СК (определен като функция на нуждите на правоимащия и възможностите на дължащия издръжката), при издръжката на дете се следва една минимална издръжка, която не може да бъде по-малък размер от една четвърт (1/4) от размера на минималната работна заплата /понастоящем 105 лв./. Тази материална разпоредба е с императивен характер и не подлежи на преценка от съда, каквито и да са материалните възможности на задължения родител. Съдът намира, че съобразно възрасттта на детето и факта, че няма твърдения, че същото има специални здравословни нужди или посещава допълнителни учебни занимания, размера на необходимата издръжка на детето *** е в размер на 270 лв. месечно, които следва да бъдат осигурявани от двамата родители по равно. Предвид изложеното искът следва да бъде уважен за сумата от 125 лв., а за разликата до претендирания размер от 200,00 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.149 СК.
Поначало издръжка се дължи за бъдещо време, защото тя е средство за задоволяване на текущи жизнени нужди. Издръжката за минало време е безпредметна, тъй като нуждите са вече задоволени. Но от това правило е предвидено изключение, като е допуснато търсене на издръжка и за известен период преди завеждане на иска - тук надделява съображението, че нуждата вероятно е била налице, нуждаещият се е правил опити за доброволно получаване на издръжка, необходимо е било време да се организира съдебната претенция, която хипотеза очевидно кореспондира и с настоящия казус. По делото се събраха доказателства, че въпреки, че родителските права по отношение на детето *** са били предоставени за упражняване на майката, то фактически през последните 2 години детето е отглеждано от бащата. Не се установи през последните 6 месеца преди подаване на исковата молба да е плащала изръжка за детето *** поради което следва да бъде осъдена да плати за периода от 25.01.2016г. до 25.07.2016г. сумата от 750 лв./по 125 лв. месечно/ за издръжка на детето *** по изложените по-горе съображения, а за разликата до предявения размер от 1200 лв./по 200 лв. месечно/ искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ищеца има право на разноски, но той изрично заявява, че не претендира
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
При този изход на делото и на основание чл.78,
ал.1 ГПК ответницата има право на разноски съразмерно с отхвърлената част на
претенцията поради което ищеца следва да бъде осъден да плати на ответницата
сумата от 200 лв. за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ.
При този
изход на делото ответника Н.А. следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
РС- Плевен ДТ върху присъдената издръжка в размер на 210,00 лв.
По така изложените съображения Плевенският
районен съд
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ, на основание чл.59, ал.9 СК, определените с Решение от 14.05.2010г., постановено по гр.д.№ 4826/2009 по описа на РС-Плевен МЕРКИ ОТНОСНО УПРАЖНЯВАНЕ НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА, ЛИЧНИТЕ ОТНОШЕНИЯ И ИЗДРЪЖКАТА по отношение на детето *** с ЕГН ********** В СЛЕДНИЯ СМИСЪЛ:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА по отношение на непълнолетното дете *** с ЕГН ********** на бащата М.Щ.С., ЕГН ********** и определя местоживеене на детето при бащата.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ НА майката Н.А.А., ЕГН ********** с детето *** с ЕГН ********** КАКТО СЛЕДВА : всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца от 10 ч. в събота до 16,00 часа в неделя с преспиване при майката, както и да го взема по един месец през лятната ваканция, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката. Както и детето да осъществява лични контакти с майката всяка сряда и всяка неделя чрез техническо средство- телефон или интернет-средство за комуникация с продължителност от 15 минути всеки контакт, осъществен, чрез телефонния номер, ползван от детето, а при липса на такъв, на телефонния номер ползван от бащата.
ОСЪЖДА Н.А.А., ЕГН **********, да заплаща на детето *** с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител М.Щ.С., ЕГН **********, ежемесечна издръжка в размер на 125,00 лв /сто двадесет и пет лева/, платими до 30–то число на съответния месец, за който се отнася издръжката, считано от 25.07.2016г. до настъпване на законни причини за нейното изменяне или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, а за разликата до предявения размер от 200 лв. отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.149 СК, Н.А.А., ЕГН **********, да
заплати на малолетното дете *** с ЕГН ********** чрез неговия баща и законен представител М.Щ.С.,
ЕГН **********, сумата от 750,00 лв./по 125 лв. месечно/, издръжка за периода от 25.01.2016г до 25.07.2016г.,
ведно със законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба/25.07.2016г./
до окончателното изплащане на сумата, а за разликата до предявения размер от 1200лв./по
200 лв. месечно/ отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, М.Щ.С., ЕГН ********** да плати на Н.А.А., ЕГН ********** сумата от 200,00 лв. направени деловодни
разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за ВЛ съразмерно с отхвърлената
част на претенцията.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 ГПК, Н.А.А., ЕГН ********** да плати по сметка на РС-Плевен държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 210,00 лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
районен съдия: