Р Е Ш Е Н И Е
№...
13.12.2019г. Гр.Стара
Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ
РАЙОНЕН СЪД XI Граждански състав
На 20.11.2019г.
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЕЛИНА МИНЧЕВА
Секретар Емилия Димитрова, като
разгледа докладваното от съдия Минчева гражданско
дело №3137 по описа за 2019г. и за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.240 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Искът е предявен от В. К.С. *** срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД гр.Стара Загора. Ищецът
твърди, че през периода 2000г. – 2010г. е участвал в управлението на
„Многопрофилна болница за активно лечение – Стара Загора“ ЕАД Стара Загора,
която впоследствие била преименувана на „УМБАЛ СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД Стара Загора.
От месец септември 2000г. до месец септември 2008г. бил Изпълнителен директор,
а до 2010г. - член на Съвета на директорите на „УМБАЛ СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД Стара
Загора.
Към момента на назначаването си с Решение
№3505 от 12.09.2000г. по ф. д. №1637/2000г. на Старозагорския окръжен съд,
фирмено отделение, ищецът имал и задължение да предостави парична гаранция за
добро управление в размер на три трудови възнаграждения. По данни от лечебното
заведение ищецът бил внесъл сумата от 2602,73лв. като гаранция.
Впоследствие, с Договор №РД 16-137/25.05.2004г. за възлагане на
управлението на лечебното заведение „УМБАЛ СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД на ищеца и
останалите членове на Съвета на директорите било възложено управлението на
лечебното заведение. По силата на чл.29 от горепосочения договор, членовете на Съвета
на директорите били задължени да предоставят парична или непарична гаранция за
своето управление в размер на три трудови възнаграждения. Практически било
прието, че ищецът вече бил предоставил парична гаранция в изисквания размер -
три месечни заплати. Тази гаранция не била освободена при прекратяване на
Договор №РД 16-137/25.05.2004г., а била приета от лечебното заведение като
дължима и внесена и по последващите му Договори за възлагане на управлението
през годините – Договор №РД – 16-393/03.09.2008г., Договор №РД – 16-506/22.10.2008г.
На 04.09.2008г. правомощията на
ищеца били прекратени като Изпълнителен директор, но същият бил останал член на
Съвета на директорите. С Протокол РД – 16-89/26.02.2010г. бил освободен като
член на Съвета на директорите.
Впоследствие „УМБАЛ СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД Стара Загора се
вляла в „МБАЛ ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД, като последното дружество било
универсален правоприемник на „УМБАЛ СТАРА ЗАГОРА“ ЕАД Стара Загора. Понастоящем
обединената болница била с наименование „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА
ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД.
Ищецът твърди, че е бил освободен
от отговорност за 2008г. с Решение №РД – 16-232/08.06.2009г. на Министъра на
здравеопазването. Същият продължил да бъде член на Съвета на директорите на
болницата до 26.02.2010г., когато бил освободен от Съвета на директорите с
Протокол от ОС на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ –
ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД. Ищецът сочи също така, че освобождаването му било
както по негова инициатива и искане, така и на още двама от членове на Съвета
на директорите, поради създаваните им пречки да изпълняват задълженията си. В
този дух било изпратено и писмо до Министъра на здравеопазването на
04.02.2010г.
Въпреки, че бил освободен като член
на Съвета на директорите още през 2010г., към настоящия момент все още не бил
освободен от отговорност за последващия период – за 2009г. както и за двата
месеца на 2010г., макар оттогава да бил изтекъл значителен период от време.
Съгласно чл.29 от сключения Договор
за управление, внесената гаранция, която е в размер на три работни заплати
следвало да бъде възстановена на ищеца след прекратяването на договора и след
освобождаването му от отговорност. Ако гаранцията била парична, на връщане
подлежали и лихвите върху сумата. Досега обаче паричната гаранция не била
възстановена на ищеца. По негови изчисления лихвата възлизала в размер на 5000,00лв.,
за периода от внасяне на паричната гаранция до завеждането на настоящия иск.
През месец януари 2015г. било
отправено искане до Министъра на здравеопазването за връщане на гаранцията.
Отговор бил получен чрез писмо рег. №94-34/22.04.2015г., с което Министърът
заявявал, че ищецът не бил освободен от отговорност за 2009г. и 2010г., поради
което не били налице основанията за връщане на гаранцията. Изпратена била още
една покана до ответника вх. №РД -24-735/07.03.2019г., с която се искало
освобождаване от отговорност. Отговор на поканата не бил получен.
Ищецът моли ответникът да бъде
осъден да заплати внесената гаранция през 2000г. в размер на 2602,73лв., сумата
от 5000,00лв., представляваща дължимите лихви върху гаранцията съгласно чл.29
от Договора за управление за периода от 12.09.2000г. – до 12.06.2019г.
Претендира се също така законна лихва
върху главницата, както и разноските по делото.
В законоустановения срок по чл.131,
ал.1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, като се оспорва
предявения иск по основание и размер.
Ответникът сочи, че от създаването
си през 2000г. бившето дружество „УМБАЛ – Стара Загора“ ЕАД било 100 %
собственост на държавата (Решение №3505 от 12.09.2000г. по ф. д. №1637/2000г.
по описа на ОС – Стара Загора), като правата на държавата се упражнявали от
Министъра на здравеопазването. Внесената гаранция била с правно основание
чл.240, ал.1 ТЗ, като след приемането на Правилника за упражняване правата на
държавата в търговските дружества с държавно участие в капитала задължението
било предвидено и в чл.27, ал.2 от Правилника. Гаранцията се внасяла в полза на
собственика на капитала, а не на дружеството като юридическо лице. „УМБАЛ –
Стара Загора“ ЕАД, а впоследствие „УМБАЛ – проф. Д-р Ст. Киркович“ АД се явявал
единствено държател на внесената гаранция в полза на държавата, но не можело да
се разпорежда с нея, както и да се изисква от него да я заплати. Всички искания
и претенции следвало да бъдат предявени към собственика на капитала, а не към
юридическото лице. В подкрепа на това твърдение бил и фактът, че всички
Договори за управление, по силата на които се внася гаранция се сключвали между
Министъра на здравеопазването и лицата, определени за членове на Съвета на
директорите. Именно това правело иска неоснователен, като сочело и за
недопустимост, поради наличие на отрицателна процесуална легитимация спрямо
„УМБАЛ – проф. Д-р Ст. Киркович“ АД, като правоприемник на „УМБАЛ – Стара
Загора– ЕАД.
Ответникът оспорва твърдението на
ищеца, че внесената на 12.09.2000г. гаранция, се считала внесена и по
последващите договори, т.е. при прекратяване на един договор се освобождавала и
автоматично се прехвърляла като гаранция по следващ договор. Това противоречало
на разпоредбата на чл.27, ал.2 от Правилника.
Сочи се, че според чл.240, ал.1 ТЗ,
както и чл.27, ал.2 от Правилника гаранцията се предоставяла за срока на
управление на членовете на Съвета на директорите. Срокът бил от определянето на
ищеца за член на Съвета на директорите до неговото освобождаване. Последващото
му избиране било нов срок на управление и не можел да се слива с предходния.
Това се потвърждавало и от факта, че при всяко негово освобождаване и
последващо избиране бил сключван нов договор за управление с нов срок и
съответно ново задължение за внасяне на гаранция.
Ако не било налице освобождаване от
отговорност, нямало как и гаранцията да бъде върната, още по-повече, освободена
по предходен договор и прехвърлена към последващ сключен договор за управление.
На практика се оказвало, че ищецът не бил внесъл гаранция по последващите
договори, а внесената на 12.09.2000г. гаранция била останала неосвободена. Тази
гаранция била относима за периода от 2000г. до последващото му освобождаване
като член на Съвета на директорите на 19.04.2007г. За този период внесената
гаранция не била освободена и нямало как да бъде приета за нова такава по
сключения нов договор от 19.04.2007г.
В подкрепа на това твърдение
ответникът излага и обстоятелството, че по договорите за управление от 2008г.,
размерът на дължимата гаранция е по-голям отколкото този на внесената през
2000г. Гаранцията, според чл.29 от Правилника била в размер на три месечни
възнаграждения. Това възнаграждение било брутно трудово и възлизало на стойност
от 981.09лв. по отношение на ищеца. Цялата сума на гаранцията следвало да бъде
в размер на 2943.27лв. за 2008г., а не 2602.73лв., която била внесена през
2000г.
Дори тезата на ищеца да била вярна,
то предпоставките на чл.27, ал.2 от Правилника не били налице – прекратяване на
договора за управление и освобождаване от отговорност с решение на органа,
който упражнява правата на едноличния собственик на капитала. Нямало никакви
данни ищецът да бил освобождаван от отговорност за периода от 2000г. до 2010г.
Налице било само едно решение на Принципала, с което ищецът бил освободен от
отговорност за отчетния период – 2008г. (Решение №РД – 16-368/29.06.2010г.).
Същевременно обаче били налице две решения, с които ищецът не бил освободен от
отговорност, като в първото били изложени мотиви – влошени финансови показатели
и неизпълнение на тригодишна програма.
Ответникът прави също така
възражение за изтекла погасителна давност на основание чл.110 от ЗЗД. Твърди,
че внесената гаранция на 12.09.2000г. е такава само до освобождаването му като
член на Съвета на директорите и сключването на нов Договор за управление на
19.04.2007г. Вземането на ищеца за връщане на гаранцията възниквало от датата
на освобождаването му и следващото приемане на ГФО при което можело да бъде или
не освободен от отговорност. С Решение №РД – 16-245/27.06.2008г. ищецът не бил
освободен от отговорност и следователно правото му на иск за връщане на
внесената гаранция било възникнало на 28.06.2008г. Пет годишният давностен срок
бил изтекъл на 28.06.2013г. и дори да е било основателно искането, същото било
погасено по давност и не се дължало.
Дори и да била вярна тезата на
ищеца, че „практически се приемало“, че бил внесъл гаранцията и по последващите
договори за управление, то последният договор на ищеца е прекратен с Решение
№РД-16-89/26.02.2010г. Понеже за отчетния период – 01.01.2010г. – 26.02.2010г.,
ищецът можело да бъде освободен от отговорност едва през 2011г., то правото му
на иск се пораждало от 2011г. и се погасявало по давност през 2016г.
Твърди се, че дори правото на иск
да било допустимо, се е погасило по давност към настоящия момент. Счетоводните
записвания нито прекъсвали давността, нито спирали изтичането й.
По отношение на претендираната
мораторна лихва се сочи, че тя не следвало да се дължи от ответника, тъй като
тя имала акцесорен характер, т.е. когато главното задължение отпадне, отпадало
и задължението за лихва.
Прави се възражение и на основание
чл. 111, б „в“ от ЗЗД – ако се дължала лихва, тя следвало да се дължи
единствено за периода три години назад от датата на завеждане на исковата
молба. От което следвало, че и лихвата е погасена по давност.
Моли
искът да бъде отхвърлен като недопустим и неоснователен. Претендират се
разноските по настоящото дело.
В съдебно заседание страните
поддържат така наведените твърдения и възражения.
С доклада по делото съдът е приел
за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: сключен Договор №РД –
16-127/19.04.2007г. за възлагане управлението на лечебно заведение –
„Многопрофилна болница за активно лечение – Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора;
сключен Договор №РД – 16-393/03.09.2008г. за възлагане управлението на лечебно
заведение – „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Стара
Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора, сключен Договор №РД – 16-506/22.10.2008г. за
възлагане управлението на лечебно заведение – „Университетска многопрофилна
болница за активно лечение – Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора,
освобождаване на доц. Д-р В. К.С. (ищец
по настоящото производство) и определянето му като член на Съвета на
директорите на „МБАЛ – Стара Загора“ ЕАД /считано от 06.06.2007г./ с Протокол
на ОС на „МБАЛ – Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора № РД 16.126/19.04.2007г.; освобождаване на доц. Д-р В. К.С. (ищец по настоящото
производство) и определянето му като член на Съвета на директорите на „УМБАЛ –
Стара Загора“ ЕАД с Протокол на ОС на „УМБАЛ – Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара
Загора №РД 16.392/03.09.2008г.,
определяне като член на Съвета на директорите на „УМБАЛ – Стара Загора“ ЕАД на
доц. Д-р В. К.С. (ищец по настоящото производство) с Протокол на ОС на „УМБАЛ –
Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора №РД
16.505/22.10.2008г. и прекратяването на Договор №РД-16-393 от 03.09.2008г.;
освобождаване на доц. Д-р В. К.С. (ищец
по настоящото производство) и определянето му като член на Съвета на
директорите на „УМБАЛ – Стара Загора“ ЕАД с Протокол на ОС на „УМБАЛ – Стара
Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора №РД
16.89/26.02.2010г., неосвобождаването от отговорност доц. Д-р В. К.С. (ищец по
настоящото производство) за отчетния период с Протокол на ОС на „УМБАЛ – Стара
Загора“ ЕАД, гр.Стара Загора №РД 16.245/22.06.2008г.;
освобождаване от отговорност доц. Д-р В. К.С. (ищец по настоящото производство)
за отчетния период с Протокол на ОС на „УМБАЛ – Стара Загора“ ЕАД, гр.Стара
Загора №РД 16.232/08.06.2009г.;
неосвобождаването от отговорност доц. Д-р В. К.С. (ищец по настоящото
производство) за отчетния период с Протокол на ОС на „УМБАЛ – Стара Загора“
ЕАД, гр.Стара Загора №РД
16-368/29.06.2010г.; внасянето на гаранция в размер на 2602,73лв. от ищеца на
12.09.2000г. по решение по ф.д. № 1637/2000г., която не е била възстановявана
на ищеца при прекратяването на първия му договор за управление, както и че
ищецът не е внасял други гаранции по последващите договори за управление.
По делото бе назначена
съдебно-счетоводна експертиза, заключението на която неоспорено от страните, бе
прието от съда като компетентно и добросъвестно изготвено. Съгласно
заключението на вещото лице ищецът е внесъл гаранция по реда на чл.240 ТЗ на
три вноски – на 29.11.2000г. сумата от 1641,69лв., на 28.12.2000г. сумата от
400,41лв. и на 31.01.2001г. сумата от 560,63лв., като по този начин общо
внесената сума за гаранция възлизала на 2602,73лв. Процесната гаранция не била
върната на ищеца. За периода до 30.05.2012г. върху внесената гаранция са
начислени лихви в счетоводството на ответника в размер на 2955,58лв., като
началната дата за начисляване на лихвите не можела да се установи. След
30.05.2012г. лихви не били начислявани.
По делото бе разпитана в
качеството на свидетел З.Г.В., която в периода от 1999г. до 2012г. е работела
при ответника като „оперативен счетоводител“. От показанията на свидетеля се
установява, че при избирането на ищеца за изпълнителен директор, той е внесъл
гаранция в размер на три брутни работни заплати на няколко вноски. Внасянето е
станало с приходен касов ордер. Докато свидетелката е работела при ответника,
тази гаранция не е била връщана на ищеца. При извършването на одит са били
отправени препоръки за начисляването на лихви върху сумата за гаранция, поради
което такива лихви за били начислявани за определен период, но свидетелката не
помни точно периода.
Съдът кредитира с доверие
показанията на свидетелката, която споделя свои непосредствени впечатления и
показанията й кореспондират със събраните по делото писмени доказателства.
От приетите като писмени
доказателства копия на Писмо с рег.№94-34/22.04.2015г. на Министерство на
здравеопазването и Покана от Проф. Д-р В. К.С. с вх.№РД-24-735/07.03.2019г. се
установява, че ответникът не освобождава внесената от ищеца гаранция, тъй като
ищецът не бил освободен от отговорност за дейността си през 2009г. и 2010г.,
което било необходимо условие за освобождаването на гаранцията. От друга
страна, въпреки изрично отправената от ищеца покана до ответното дружество да
предприеме нужните действия да го освободи от отговорност, не са налице данни
такива действия да са били предприети.
Съдът намира за неоснователни
доводите на процесуалния представител на ответното дружество, че внесената
първоначално гаранция била само по първоначалния договор за управление, а за
всеки следващ договор е следвало да бъде внесена отделна гаранция. Безспорно се
установи, че гаранцията не е върната на ищеца, а същевременно са сключвани
последващи договори за управление, по които той също е имал задължение да внесе
гаранция. След като първоначалната гаранция не е била възстановена на ищеца и
съответно при последващите договори не му е изисквано да внася нова гаранция,
очевидно е, че и двете страни са считали, че първоначалната гаранция се отнася
за последващия договор за управление. Действително нейният размер не е бил
актуализиран, но това е пропуск на ответното дружество, за което не следва
ищецът да бъде санкциониран.
Съгласно разпоредбата
на чл.240, ал.1 от ТЗ членовете на съвета на директорите задължително дават
гаранция за своето управление в размер, определен от общото събрание, но не
по-малко от 3-месечното им брутно възнаграждение. Членовете на съветите
отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството. Всеки
от членовете на съответния съвет може да бъде освободен от отговорност, ако се
установи, че няма вина за настъпилите вреди.
Безспорно е
установено, че към настоящия момент не е налице решение на едноличния
собственик на капитала ищецът да бъде освободен от отговорност, но не става
ясно поради какви причини. По делото липсват доказателства за предприети
действия за ангажиране на отговорността на ищеца. Няма решение на едноличният
собственик на капитала срещу ищеца да се заведе иск за конкретни вреди на дружеството.
Ако дружеството има претенция за вреди спрямо някои от членовете на съвета за
определен период от време, през който последният не е бил освободен от
отговорност, то редът за защита на съответното право е свързан с предявяване на
осъдителен иск по чл.240 от ТЗ,
каквито данни по делото липсват. Следва да се отбележи и, че предвид
освобождаването на ищеца като член на Съвета на директорите още през 2010г.
означава, че предявяването на иск срещу същия за вреди нанесени на дружеството
би било погасено по давност към настоящия момент. При липсата на предприети
каквито и да е действия за ангажиране на отговорност на ищеца, а и изложени
доводи за това какво към настоящия момент обезпечава тази гаранция, на практика
няма основание за нейното задържане. Поради тази причина съдът намира, че
ответникът дължи на ищеца възстановяването на внесената гаранция. Претенцията
не е погасена по давност, тъй като поради неосвобождаването на ищеца от отговорност,
на практика ответното дружество само се е поставило в положение, че не е била
налице изискуемост на вземането. При всяка от поканите на ищеца до ответника
или принципала за освобождаването на гаранцията, полученият отговор е бил, че
не са налице предпоставките за освобождаването й, т.е. че вземането не е
изискуемо. Поради тази причина не може да става дума за бездействие от страна
на ищеца, което да доведе до изтичане на погасителна давност. Поради това ответното дружество
„УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН
КИРКОВИЧ“ АД гр.Стара Загора следва да заплати на ищеца В. К.С. сумата от 2602,73лв.,
подлежаща на възстановяване гаранция, внесената през 2000г., в качеството му на
Изпълнителен директор и впоследствие член на Съвета на директорите на ответното
дружество.
По отношение на иска
за заплащане на обезщетение за забава в размер на 5000,00лв., представляваща
лихва за забава върху главницата.
По делото са
представени копия на Писмо с рег.№94-34/22.04.2015г. на Министерство на
здравеопазването и Покана от Проф. Д-р В. К.С. с вх.№РД-24-735/07.03.2019г., от
които се установя, че ищецът е поканил принципала да издаде разпореждане за
връщане на гаранцията по чл.29 от Договора за възлагане на управлението. Не е
ясно обаче, нито от коя дата е така представената покана, нито какъв срок е
предоставен и от кога ищецът счита вземането си за изискуемо. По същия начин е
изпратена и поканата до ответното дружество. Отправено е искане да се предприемат
действия в най-кратки срокове, но не е определен падеж на задължението. Задължението за връщане на гаранцията няма
определен ден за изпълнение, поради което съдът намира, че приложение следва да
намери разпоредбата на чл.84, ал.2 от ЗЗД, че когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В
случая за такава покана следва да се приеме подадената от ищеца искова молба на
12.06.2019г. и следователно на ищеца се дължи законна лихва от тази дата до окончателното
изплащане на сумата. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 5000,00лв.,
представляваща дължимите лихви върху гаранцията съгласно чл.29 от Договора за
управление за периода от 12.09.2000г. – до 12.06.2019г. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат присъдени направените от ищеца съдебни и деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете в размер на общо 440,00лв. за платена
държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК, в тежест на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от ответника съдебни и деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на общо 658,00лв. за платено
адвокатско възнаграждение. Съдът счита, че платеното от ответника адвокатско
възнаграждение не е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на
делото.
Воден от горните
съображения, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев да заплати на В. К.С., ЕГН ********** *** сумата от 2602.73лв. /две хиляди шестстотин и два лева и 73 стотинки/, представляваща подлежаща на възстановяване гаранция, внесената през 2000г., в качеството на Изпълнителен директор и впоследствие член на Съвета на директорите на ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата считано от подаване на исковата молба в съда – 12.06.2019г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 440,00лв. /четиристотин и четиридесет лева/, за направените от последния разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. К.С., ЕГН ********** *** срещу „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев иск за заплащане на сумата от 5000,00лв., представляваща дължимите лихви върху гаранцията съгласно чл.29 от Договора за управление за периода от 12.09.2000г. – до 12.06.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА В. К.С., ЕГН ********** *** да заплати на „УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р СТОЯН КИРКОВИЧ“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, ул.”Ген.Столетов” №2, представлявано от изпълнителния директор Йовчо Петков Йовчев сумата от 658,00лв. /шестстотин петдесет и осем лева/, представляващи направе разноски за адвокатско възнаграждени съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: