РЕШЕНИЕ
№ 2006
гр. Пловдив, 03.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Соня Ил. Букова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330114280 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове по чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 126, ал.1 и чл. 129 ЗЕ вр. с чл. 34, ал.1 ОУ на ищеца С искова молба
вх. № 49959/03.09.2021г. ЕВН България Топлфикация ЕАД чрез юрк. П.П. иска да се
признае за установено по отношение на отв. П. Л. П., че последният дължи сумите
както следва: 273,45 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до
31.05.2020г.; 32,71 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 19.05.2021г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на
подаването на заявлението 20.05.2021г. за които суми е била издадена заповед №
5669/27.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8253/2021г. по описа на РС – Пловдив.
Ищецът заявява, че настоящият иск е предявен в срока по чл. 415, ал.1, т.1 ГПК
тъй като против заповедта по чл. 410 ГПК е постъпило възражение по чл. 414 ГПК от
ответник П..
Ищецът поддържа, че има качеството на енергийно предприятие по чл. 126, ал.1
и чл. 129 от Закона за енергетиката / ЗЕ/, а съгласно чл. 150 ЗЕ продава топлинна
енергия на потребители при публично известни ОУ одобрени от ДКЕВР публикувани
в местен и национален ежедневник, както и на сайта на дружество. Твърди се че
качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди за ответника
произтича от факта, че същият е собственик на топлоснабдения имот съгласно чл. 153,
1
ал.1 ЗЕ и съгласно чл. 34, ал.1 ОУ ответникът е длъжен да заплаща както сумите за
доставка на 1 топлинна енергия, така и сумите за услугата дялово разпределение на
топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят.
Ищецът заявява, че претендираните суми са начислени в резултат на извършено
дялово разпределение от дружество "*****" ЕАД, което е разпределило за имота на
ответника топлинна енергия за отопление, за битово горещо водоснабдяване и
топлинна енергия отдадена от сградна инсталация - главница в размер от 273,45 лева
върху която сума е начислена лихва за забава в претендирания размер.
Посочва, че начислената топлинна енергия е в съответствие с методиката за
разпределение на топлинна енергия съгласно Наредба № 16- 334/06.04.2007г. за
топлоснабдяването.
Ответник П. Л. П. чрез адв. Н.И. оспорва предявените искове и заявява, че не е
ползвал доставяна от ищеца топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване, както
и че не е ползвана топлинна енергия за отопление.
Съдът след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 ГПК намира за
установено от фактическа и правна страна следното.
Със Заповед № 5669/27.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 8253/2021г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника
да заплати в полза на ищеца сумите от 273,45 лева - стойност на топлинна енергия за
периода от 01.11.2019г. до 31.05.2020г.; 32,71 лева – мораторна лихва за периода от
03.01.2020г. до 19.05.2021г., ведно със законната лихва за забава върху главницата
считано от момента на подаването на заявлението 20.05.2021г.
Против така издадената заповед е постъпило възражение по чл. 414 ГПК в срок.
Настоящите искове са предявени в срока по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК поради което
се явяват допустими.
От фактологична страна е установено по делото, че ответника е ползвател на
топлинна енергия тъй като на ****** е придобил собствеността върху процесното
топлоснабдено жилище – апартамент с идентификатор № **** с адрес: гр. П., ж.к.
*****, вх.**, ет.**, ап.** за което е оформен нотариален акт №**** – л.** от делото,
както и че на ***** е подадена декларация за отказ от ползване на топлинна енергия за
топла вода за това жилище към топлинен счетоводител „*****“ АД като в жилището е
достигала топлинна енергия единственото и само за битова и гореща вода, тъй като
абонатната станция не е подавала топлинна енергия за отопление.
Видно от приложение № 1 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице
В.Ш., която съдът кредитира като компетентна и безпристрастна се установява, че за
отчетен период след 01.02.2020г. до 31.05.2020г. топлинна енергия за битова гореща
2
вода не е начислявана. Начисляваната топлинна енергия за БГВ е за периода от
01.11.2019г. до 30.11.2019г. и за периода от 1.1.2020г. до 31.1.2020г., т.е за исковия
период съгласно представената препис-извлечение от сметка на л. 5 от делото.
Установено е че начисленията през горепосочените периоди са извършени при
условията на неосигурен достъп за отчет на водомерното устройство за топла вода на
основание чл.6.7 вр. с чл. 6.5 от Методиката за дяловото разпределение на топлинна
енергия в сгради етажна собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 13-
334/06.04.2007г. за топлоснабдяването като тези начисления са на база потребление от
минал период по 3 куб.м. на месец като според вещото лице Ш. това начисление е по-
благоприятно за ответника от законовото право на топлинния счетоводител да
начислява потребление в размер на 140 л. на денонощие на човек, което прави около
4.2 до 4.5 куб.м. потребление на човек.
Фактът на неосигурен достъп до процесния имот е документиран с протокол
1.4.1. „Име П. Л. П., № ****, АС: ***,**, вх.***“ – л. 72 от делото от който се
установява, че достъп до имота не е осигурен, като типа измервателно устройство,
според вещото лице Ш., изисква визуално отчитане на показанията на водомера за
топла вода.
Според показанията на св. С.П. / съпруга на ответника/ за процесния период
достъп до имота за визуален отчет на водомера не е отказван, тъй като ответника е бил
касиер на входа. Тези показания не се кредитират, тъй като, от една страна, ако е бил
осигуряван достъп, то ответникът е следвало да попълни протокол 1.4.1. „Име П. Л. П.,
№ ***, АС: ***, ***, вх.**“ – л. 72 и да положи подписа си в него, а от друга страна,
„****“ АД изрично посочва, че в края на месец април 2020г. ответникът не е подал
самоотчет по нито един от посочените начини / чрез регистрация в сайта на **** АД,
по имейл, по телефон или на вайбър, отбелязани в съобщението поставено на входната
врата на сградата, както и че не е бил осигурен достъп до имота в края на месеците май
и юни 2020г. на официално обявената дата за отчет.
Следователно, настоящата инстанция приема с категоричност, че претенцията
на ищеца за главницата е доказана по основание и размер, тъй като правилно и
законосъобразно топлинния счетоводител е приложил чл.6.7 вр. с чл. 6.5 от
Методиката за дяловото разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост, Приложение към чл. 61, ал.1 от Наредба № 13-334/06.04.2007г. като е
начислил количество топлинна енергия за БГВ при условията на неосигурен достъп
като разпределената топлинна енергия е правилно остойностена по действащите за
периода цени.
Предвид на гореното претенцията за мораторна лихва за процесния период като
акцесорно вземане също се явява доказана по основание и размер.
Ето и защо предявените искове следва да се уважат като основателни, а на
3
основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените в настоящата
инстанция и в заповедното производство разноски в размер на сумата от общо 450
лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, ЧЕ П. Л. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.
ж.к. ****, бл. **** вх.**, ап.** ДЪЛЖИ В ПОЛЗА на „ЕВН България Топлофикация”
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо
Г. Данов” № 37 чрез юрк. П.П. сумите за които е била издадена Заповед №
5669/27.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8253/2021г. по описа на РС – Пловдив както следва:
273,45 лева - стойност на топлинна енергия за периода от 01.11.2019г. до
31.05.2020г.;
32,71 лева – мораторна лихва за периода от 03.01.2020г. до 19.05.2021г.,
ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от момента на
подаването на заявлението 20.05.2021г. до окончателното изплащане на сумата;
ОСЪЖДА П. Л. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. П., ж.к.****, бл.***, вх.****,
ап.** ДА ЗАПЛАТИ в полза на „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37 чрез
юрк. П.П. сумата от 450 лева разноски за настоящата инстанция – по гр.д. №
14280/2021г. и за заповедното производство по ч.гр.д. № 8253/2021г. по описа на РС –
Пловдив;
Посочва банкова сметка за изпълнение на задълженията: IBAN
BG23UNCR70001501536861
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Пловдив в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/п/_____________
4