Решение по дело №211/2018 на Районен съд - Тервел

Номер на акта: 164
Дата: 12 декември 2018 г. (в сила от 6 юли 2022 г.)
Съдия: Росен Иванов Балкански
Дело: 20183250100211
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 април 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                       От публичен регистър, том №……,стр……..

Гр.Тервел, 12.12.2018 година

          Решение от книга за открити заседания №…… от 12.12.2018 година

В името на народа   

          Тервелски районен съд в открито съдебно заседание , проведено на     деветнадесети ноември , през две хиляди и осемнадесета  година  в състав:

Районен съдия : Росен Балкански 

При участието на секретаря Иванка Чукачева    и участието на прокурора......................................................... като сложи на разглеждане  докладваното от районния съдия....................... гр.дело No211 по описа на Тервелски районен съд за 2018 година и за да се произнесе взе предвид  следното :

       Гр. Дело211 / 2018 година по описа на Тервелски районен съд е образувано по искова молба с вх. №1077 от 19.04.2018 година   предявена от    ЕТ „ ИСМ 91-ИСА САЛИ “ с ЕИК  *********, със седалище  и адрес на управление  село  Каравелово, общ. Никола Козлево , обл. Шумен , представлявано от И.С.Ф. , чрез процесуалния си представител – адвокат Г.А.С. , със  съдебен адрес *** срещу Б.  М.Ю. с ЕГН ********** *** .

Според преценката на  съда   е предявен   положителен  установителен иск черпи своето правно основание от   разпоредбата на чл. 124 от ГПК във  вр. с чл. 422  ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК  и чл. 410 ал. 1 т.1 от ГПК,във вр. С чл. 50  във вр. С чл. 45 от ЗЗД  .

  Предявен е иск  с  правно основание  чл. 50 във вр. с чл. 45 от  ЗЗД , ответника да бъде  осъден да  заплати на ищеца  сумата от  1520,00 , представляваща  обезщетение за причинени   на  едноличния търговец имуществени  вреди – стойността на унищожените      4 броя водни крана с муфа ф 160 , всеки  на стойност  380,00 лева, които са били  част от системата за напояване на имотите , монтирани  в имоти с номера : №029012 , № 029027 и имот № 029014  по земеразделителния план на  землището на село Зърнево , общ. Тервел в мастността „ Мандрата“ стопанисван   от  ищеца  с обща площ от 380,00  дка. ,  унищожени   на 12.12.2017 година , от  стадо  овце собствени на ответника , преминало на паша през  имотите , което и стадо  към момента на деликта е било под  надзор на ответника.

 

   Предявен е иск от  ищеца срещу ответника  ,представляващ  по своята правна същност  осъдителен иск - обезщетение за пропуснати ползи ,предявен на същото основание- чл. 50 във вр. с чл. 45 от  ЗЗД  , по който  ответника  да бъде осъден да заплати на ищеца  сума в  в размер на  8600,00  лева,  представляващ  иск за пропуснати ползи  причинени от нереализирана печалба на земеделска култура – люцерна, засята  в имоти с номера : №029012 , № 029027 и имот № 029014  по земеразделителния план на  землищетона село Зърнево , общ. Тервел в местността „ Мандрата“ стопанисвани   от  ищеца  с обща площ от 380,00  дка. , поради потъпкване  на дата  12.12.2017 година  на посева от  люцерна  от  селскостопански  животни собствени на ответника – стадо овце , които животни  са оставени под  контрол на ответника и невъзможността   ищеца да реализира  доходи от  непроизведени  1240 бали люцерна   ,  за които и суми   настоящия  ищец е  предявил   заявление по реда на чл. 410 от ГПК ,по което и  е било образувано ч. гр. Дело №  26  / 2018 година  по описа на ТРС . 

С Разпореждане № 523 от 04.06.2018 година съдът приема исковата молба за редовна  и  разпореди същата ведно  с  доказателствата към нея да се изпратят  на ответника . Със  същото съдът изиска за послужване ч. гр. Дело №26 / 2018 година по описа на Рс Тервел .

В законоустановения срок ответника е  депозирал  отговор на исковата молба  - вх. № 1791 от 10.07.2018 година . Предявените  искове   ответника намира  за  допустими, но не основателни , като чрез процесуалния си представител – адвокат Д. А. *** , със съдебен адрес *** ,  излага в отговора си съображения в тази насока.Моли  исковете да се отхвърлят , като претендира  разноски по делото .  С отговора си ответника  депозира писмено  доказателство  - Констативен протокол от  08.01.2018 година  и  адвокатско пълономощно .

       По делото ищеца   действащ като  едноличен търговец не се явява , по делото се представлява от процесуалния си преставител адвокат Г.С. ***. Исковете  се  подържат по основание и размер .

        В съдебно заседание проведено на 01.10.2018 година процесуалния представител на ищеца подържа  сторените искания   с исковата  молба  за  назначаване на  две експертизи – агротехническа експертиза  със  задачи към вещото  лице  посочени по исковата молба и  съдебно оценъчна експертиза  по кото  вещото  лице да даде  ескпертно  становище за това каква е   цената на 4-те водни крана  монтирани  в посочените   недвижими имоти – земеделски земи.

     По делото  съдът допусна и  разпита свидетел воден от  ищеца – Я.Б.М. -  в  трудово правоотношение с   ищеца .

   По делото съдът допусна и  разпита  двама свидетели водени от  ответника – С.Б.О. и А.Б.Х.  - двамата от село Зърнево – без  родствена връзка  с ответника .

      След преценка на събраните по делото доказателства- писмени , има се  предвид  депозирани с   исковата молба от ищеца  и  с дадения писмен отговор  от ответника , също и  изисканата  за послужване по делото  преписка № 591 / 2017 година  по описа на Районна прокуратура ,  разпита на  свидетелите , както и  от  заключението на  вещото  лице П. П.  натоварен от съда да  изготви двете ескпертизи  / като по  едната съдът включи  въпроси поставени от  процесуалния представител на ответника /, като взе предвид нормативната уредба , приема  за установено  от  фактическа страна следното :

   При РС Тервел  е  било подадено заявление от ЕТ „ИСМ 91-ИСА САЛИ“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Каравелово, общ.Никола Козлево, обл.Шумен, със законен представител И.С.Ф. с ЕГН **********, чрез адв.Н.Ж.К. от ДАК, със съдебен адрес *** срещу Б.М.Ю.   с ЕГН ********** ***  като длъжник по парично вземане за обезщетение за непозволено увреждане, извършено на 12.12.2017г. и изразяващо се в унищожаване на 4 водни крана и посеви люцерна, за издаване на заповед за изпълнение за вземане на парични суми в размер на:  10120,00 /десет хиляди сто и двадесет/ лева, явяваща се главница за обезщетение за непозволено увреждане, извършено на 12.12.2017г., а именно: 1520лв.   за унищожаване на 4 водни крана с муфа ф160, собственост на заявителя, всеки на стойност по 380,00лв от животни собственост на длъжника и 8600,00лв. пропуснати ползи, причинени от нереализирана печалба от продажба на земеделска продукция-люцерна, засята в нива, находяща се в землището на с.Зърнево, с площ от 380 дка, поради потъпкване на посевите от животни собственост на длъжника,  ведно със законната лихва върху сумата, считано датата на подаване на заявлението до съда 19.01.2018 година до окончателното изплащане на цялата сума.

          Претендира се и  присъждане на съдебно деловодни разноски по делото в размер на 202,40 /двеста и два лева и 40ст./ лева- държавна такса.

        На основание на  заявлението е било орзазувано ч. гр. Дело № 26 / 2018 година . С разпореждане № 59 от 23.01.2018 година , съдът  е уважил заявлението като е издал Заповед за  изпълнение на парично  задължение  № 22 от 23.01.2018 година . Срещу  заповедта е  постъпило възражение, като с Разпореждане № 120 от 05.02.2018 година съдия докладчик по  цитираното  ч. гр. Дело  разпорежда на заявителя,че може да предяви иск относно вземането си .

     При и  по повод  възражението  ищеца  е предявил настоящата искова молба .

    С молбата се твърди , че описаните по  същата недвижими имоти са  стопанисвани от ищеца .

   Свидетеля Я.Б.М.  сочи в показанията си , че на 12.12.2017 година му се е обадил по телефона  неговия работодател – С.Ф. , кайто му  е заявил ,че  минавайки покрай нивите  видял чобанина   Б.  със стадото си   вътре  в нивите , които били засяти с люцерна . Работодателя му заявил  да отиде до имотите   за да   констатира вероятни поражения по тях. Свидетеля твърди , че при проверката в имотите  установил , че крановете са  счупени ,като  през насажденията с люцерна  имало следи от преминали  животни – овце .Твърди , че при огледа на имота стадото   вече било изведено от  имотите.

    Свидетеля С.Б.О.  твърди , че имотите били през  2017 година засяти с люцерна , част от  тях към 2018 година с царевица ,като  крановете  били  така  разположени – на около  300 метра   навътре в имотите  от към селския път и   крановете са служили да  се оттичат в нивите  отпадните води , които се отделят от кравекомплекс   намиращ се  над   имотите  по посока крайната част на село Зърнево . Според свидетеля О. последния  откос от люцерна   може да се прибере най- късно  началото на месец октомври, като към дата на деликта  12.12.2017 година  приема , че насажденията не дават реколта , като  твърди , че  утъпкване от  животни не би следвало да се отрази на  новия разтеж  на куртурата ,който   следва да  е  пролетта на следващата година . Според показанието  на свидетеля ответника  притежава стадо от около 100-120 броя овце , стада имат според  свидетеля още двама или  трима  земеделски  стопани в селото , като всички  минават за водопой  по  черен път  непосредствено до имотите стопанисвани от ищеца , твърди ,че е възможно  част от  овцете да  преминат в  съседните имоти , но имотите  на ищеца били обградени с камари оборска тор , което прави малко вероятно  преминаването в имотите на  селскостопански животни .

   Свидетеля А.Б.Х. в показанията си пред съда ,твърди ,че е чувал  от   ответника ,че има неприятности с ищеца ,но не може да осочи причините за това . Твърди   че имотите  на ищеца са оградени с   натрупана оборска тор  което прави  преминавнето на   животни – овце трудно . 

  От правна страна по делото   :

   По  първия иск  :

     На основание на свидетелските  показания, съдът приема за безпорно  установено по делото , че ответника е  собственик  на   стадо  овце -  100-120 броя .

     Съдът независимо , че по делото с  исковата молба ищеца не е представил   удостоверение за регистрация по  реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 година за създаване  и подържане на  регистър  на земеделските производители, от еднопосочните в този смисъл  показания на  всички  разпитани  по делото свидетели  и от  заключението на  вещото лице  по  назначената от съда агротехническа експертиза приема , че именно  ищеца  е  ползувател на  описаните по исковата  молба недвижими имоти – земеделски  земи .

       Не е спорен въпроса , че именно   собствените на ответника животни са били  навлезли  на  12.12.2017 година  в посочените  имоти .

       За да се ангажира отговорността на ответника, на основание чл. 50 от ЗЗД, е необходимо да се установи, че ответникът е собственик на вещта, че са нанесени вреди на ищеца, видът на вредите, размерът на същите и сумите, необходими за тяхното отстраняване, както и че вещта е причинила тези вреди. Отговорността на ответника се претендира на основание собствеността и отговорността да осигури безопасността за хората, като собственик на  животни – стадо  овце, такаа , че те да не   могат да  унищожат чужди вещи.

       Собственикът на животните , в случая ответника , е лицето, под чийто надзор са  се намирали на 12.12.2017 година   овцете от неговото стадо  и той би бил  отговорен за вреди , причинени от животните , не поради свои виновни действия, а само защото е собственик на стадото  и  стадото се   намира под негов надзор / безвиновна отговорност/. Той би се освободил от отговорност за вредите, само ако те са в резултат на случайно събитие, непреодолима сила или са причинени изключително и изцяло от трети лица, както и че увреждането се дължи на изключителна вина на пострадалия.

          Спорен е въпроси  дали  именно  животните  са причинили  имуществените  вреди – счупени   4 броя  водни крана с муфа ф 160. Дори основателно да се предположи , че ищеца  е  установил  в  имотите си стадото на ответника , след което  съгласно  показанията на  разпитания свидетел Я.Б. М.   последния  е извършил оглед  за  щетите  по имотите ,по  указания на  работодателя си , по делото  по реда на пълното и главно  доказване не се  установи  именно  животните на ответника да са причинили   описаните щети предмет на възмездяване с предявения първи иск – за  имуществени вреди . Свидетеля Я.Б.М.   прави   ревизия на  имотите  след  отправения му от  работодателя сигнал, но  неговите констатации,че намира  4 броя кранове   счупени ,не  подкрепят твърдението  ,че именно  животните на  ответника  при преминавнето си  през масивите са  счупили /  повредили /  оаписаните  4 броя   кранове .

     По делото  ищеца не доказа твърденията си ,че въпросните  кранове са били изправни  до   деня   на 12.12.2017 година и  повредени именно от  животните  собствени на   ответника,  при преминаването си  през имотите на  посочената  дата  на деликта.Без  съмнение монтираните  в имотите посочени  по исковата молба   кранове представляват по  смисъла на чл. 2 от ЗАКОНА ЗА ОПАЗВАНЕ НА СЕЛСКОСТОПАНСКОТО ИМУЩЕСТВО- „ селскостонапско имущество“ , но   по делото   ищеца не представи  Констативен протокол за  увредено  такова  имущество  назначена от Кмета на Община Тервел  по  реда на  чл. 20 ал. 1 от ЗОСИ.

     По изисканата за  послужване  преписка № 591 / 2017 година по описа на  Районна прокуратура  Тервел е  налице  Постановление за отказ да се образува досъдебно производство за престъпление по чл. 216 ал. 1 от НК  - унищожаване  на кран от напоителна система  ,  изградена  в имоти  стопанисвани от ищеца едноличен търговец .

      В цялост по делото не са ангажирани    доказателства установяващи унищожаването  на 4 броя ПВЦ водни  кранове с муфа ф160, собственост на заявителя, вследствие на  преминалите на  12.12.2017 година  през процесните  имоти  животни – стадо овце  собствени на ответника .

      При така изложените фактически обстоятелства, съдът намира, че в случая не  е изпълнен фактическият състав на чл. 50, изречение 2от  ЗЗД  във вр. С чл. 45 ЗЗД и искът за непозволено увреждане   на  12.12.2017 година на  4 броя ПВЦ водни  кранове с муфа ф160 от  животни- стадо овце  собствени  на ответника , не е  доказан по  основание . Съгласно  заключението на  вещото  лице по  назначената от съда съдебно оценъчна експертиза при  огледа на стопанството на ищеца  са му били  показани и същия е  направил  фотоснимка  на  повредени такива  кранове- от което се налага извода , че е налице възниклнала за ищеца вреда  /  ВЛ е направил оглед и на  подменените  в имотите  нови  кранове/ но по делото  не се  доказа по несъмнен  ред  същата  вреда да е в причинна връзка  с настъпило събитие от някаква вещ – съдът има в предвид   установеното,  че на 12.12.2017 година  стадо   овце собствени на ответника е преминало през имоти  стопанисвани от    ищеца едноличен търговец.

      При така  установеното, съдът не следва  да  дири   въпроса  каква  е пазарната цена на    упревените вещи.

    По иска за обезщетение за пропуснати ползи ,предявен на същото основание- чл. 50 във вр. с чл. 45 от  ЗЗД  , в размер на  8600,00  лева, съдът приема следното :

 Уважаването на претенциите ,основани на непозволено увреждане е обусловено от наличие на  противоправно,каузално за вредата и виновно поведение на ответника.Функцията на обезщетението е да се поправят вредите,а не да се обогатява увреденият.

Обективна е вредата, която нормално,типично се очаква да претърпи едно лице при съответното увреждане.Субективна е вредата ,която реално и действително е настъпила за конкретния кредитор. Правно релевантна за уважаване на претенцията за вреди  е субективната такава  и именно тя подлежи на обезщетяване. Вредата е това намаляване на имуществото на кредитора,което последният може да  докаже,че конкретно и реално е претърпял,а  не предполагаемата съобразно обичайното за увреждането от конкретния вид. Претърпените вреди винаги подлежат на доказване.

В процесния случай от страна на ищеца не са представени каквито и да е доказателства за това , че на 12.12.2017 година  стадо  овце собствено на  ответника , с преминаването си  в имотите описани по  делото  е нанесло претендираните  поражения, за които дири възмездяване ищеца  по втория предявен от него  осъдителен иск – за присъждане на пропуснати ползи в посочения размер.

 От заключението на  вещото  лице по изслушаната и приета агротехническа  експертиза , изпълнена от вещото лице П. П. ***, което  съда възприема изцяло като дадено обективно, компетентно и безпристрастно, от експерт без да е заинтересован от изхода по делото, се установи следното :

  Върху   имот № 029012 с площ от 302  дка., която е бил засят с  люцерна , през пролетта на  2018 година  насаждението е било   разорано и е бил засят с царевица .  Установи се ,че имоти с номера № 029207 и № 029014 са   засяти с люцерна.

 В хода на делото както по- горе съдът  отбеляза, не се  представи от ищеца  Протокол по реда на чл. 20 от ЗОСИ , който да даде на  съда основаниета,  които са мотивирали   собственика на имота да  премахне  от имота   така  засятата   земеделска култура и да извърши  засяване на  царевица.

 По отношение  на  имот № 029012 с площ от 302  дка., свидетеля Я.Б.М.   - в трудово правоотношение с ищеца на  въпрос на процесуалния представител на   ответника кое е наложило  разораването  през  пролетта на  2018 година  на имота  засят със земеделска култура люцерна / многогодишно  растение/  даде  отговор ,че такава е била преценката  на огрономите.

Лишаването на арендатор да извлича полезните свойства и реализира продукцията  от вещта има характер на пропусната полза,тъй като правомощието да ползва земеделската земя,включва и възможността да придобива добивите- така изричната разпоредба на чл. 2 ал.2 от Закона за арендата в земеделието.

По делото не се  събраха никакви доказателства ,сочещи  на това  че  разораването на  насаждението с люцерна е било   наложително и да е станало  като следствие  на  увреждането на    земеделската  култура  от преминаването на  12.12.2017 година на стадо овце  собствено на  ответника – около 100-120 броя  глави добитък.

 

 

 

 

След извършеното разораване през  пролетта на  2018 година на имот № 029012 с площ от 302  дка., за което  разораване  не  се събраха никакви  доказателства от  ищцовата страна   да е  пряка последица  от  увреждането на    земеделската  култура   вследствие на  утъпкването   на  12.12.2017 година, от преминало през имота   стадо овце  собствено на  ответника – около 100-120 броя  глави добитък , ищеца  едноличен  по  своя преценка    е засял имота  с пролетна култура .

Основателен   следва  извода , че  есента на  2018 година  именно ищеца прибира  добива от процесния имот ,комуто това право принадлежи . Доколкото същият е пропуснал ползи,те  не следват обективно и закономерно от поведението на ответника,не са пряка и непосредствена последица от настъпило увреждане в предходен момент – на  дата  12.12.2017 година  а по други неотносими към спора  причини и  фактори.

Предвид   събраните  доказателства  за  състава на  РС Тервел    следва  извода , че   през активния стопански  период / съдът има в предвид  сезонността на прибирането на реколтата от лцерна – два или  три откоса  през актимния сезон /  през  2018 година ищеца   прибира  добива от процесните имоти  засяти с такава   култура - / имоти с номера № 029207 и № 029014 са   засяти с люцерна, съгласно  заключението на вещото лице/ ,комуто и   това право принадлежи и което не е оспорено от ответника .

Горното води до извод за неоснователност на осъдителните претенции,които подлежат на отхвърляне в цялост.С оглед изхода по спора на ответника се следват сторените съдебно-деловодни разноски – сума в размер на  600,00 лева – представляваща договорено и заплатено адвокатско  възнаграждение по договор за правна  защита и  съдействие.

 Водим от горното, съдът,

                           Р   Е   Ш   И:

 

 ОТХВЪРЛЯ  предявения  от ЕТ „ ИСМ 91-ИСА САЛИ “ с ЕИК  *********, със седалище  и адрес на управление  село  Каравелово, общ. Никола Козлево , обл. Шумен , представлявано от И.С.Ф. ,   срещу Б. М.Ю. с ЕГН ********** *** иск  с  правно основание  чл. 50 във вр. с чл. 45 от  ЗЗД , ответника да бъде  осъден да  заплати на ищеца  сумата от  1520,00  лева, представляващи  обезщетение за причинени   на  едноличния търговец имуществени  вреди , представляващи стойността   на   унищожените      4 броя водни крана с муфа ф 160 , всеки  на стойност  380,00 лева, които са били  част от системата за напояване на имотите , монтирани  в имоти с номера : №029012 , № 029027 и имот № 029014  по земеразделителния план на  землището на село Зърнево , общ. Тервел в мастността „ Мандрата“ стопанисван   от  ищеца  с обща площ от 380,00  дка. ,  унищожени   на 12.12.2017 година , от  стадо  овце собствени на ответника , преминало на паша през  имотите , което и стадо  към момента на деликта е било под  надзор на ответника , изцяло като  неоснователен .

ОТХВЪРЛЯ  предявения  от ЕТ „ ИСМ 91-ИСА САЛИ “ с ЕИК  *********, със седалище  и адрес на управление  село  Каравелово, общ. Никола Козлево , обл. Шумен , представлявано от И.С.Ф. ,   срещу Б.  М.Ю. с ЕГН ********** *** иск  с  правно основание  чл. 50 във вр. с чл. 45 от  ЗЗД , ответника да бъде  осъден да заплати на ищеца  сума   в размер на  8600,00  лева,  представляваща  пропуснати ползи  причинени от нереализирана печалба на земеделска култура – люцерна, засята  в имоти с номера : №029012 , № 029027 и имот № 029014  по земеразделителния план на  землището на село Зърнево , общ. Тервел в мастността „ Мандрата“ стопанисван  от  ищеца  с обща площ от 380,00  дка. , поради  стъпкване   на дата  12.12.2017 година  на посева от  люцерна  от  селскостопански  животни собствени на ответника – стадо овце , които животни  са оставени под  контрол на ответника и невъзможността   ищеца да реализира  доходи от  непроизведени  1240 бали люцерна,изцяло като неоснователен, за които суми   е издадена Заповед за изпълнение въз основа на документ по  реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №26/2018 година по описа  на Тервелски районен съд .

ОСЪЖДА  ЕТ „ ИСМ 91-ИСА САЛИ “ с ЕИК  *********, със седалище  и адрес на управление  село  Каравелово, общ. Никола Козлево , обл. Шумен , представлявано от И.С.Ф. да  заплати на Б.  М.Ю. с ЕГН ********** *** сумата от 600,00 лева – представляваща договорено и заплатено адвокатско  възнаграждение  на един  адвокат ,по договор за правна  защита и  съдействие- на основание чл. 78  ал. 3 от ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр.д. №26/2018 година  по описа на Тервелски районен съд  да се върне  при деловодството на съда , ведно с препис от настоящото решение.

 След влизане на решението в сила  преписка № 591/2017год. по описа на РП гр.Тервел ,да се върне  на същата.

 

                                                    Районен съдия :