№ 8812
....................., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:.....................
при участието на секретаря ...................
като разгледа докладваното от ..................... Гражданско дело №
20241110144536 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ.
Производството е образувано по искова молба на .........................., ЕИК
...................... срещу ....................., с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
789,87 лева, представляваща незаплатен остатък от регресно вземане в общ
размер 1594,75 лева (с включени 15 лева ликвидационни разноски),
представляващо платено застрахователно обезщетение за вреди на МПС марка
......................, причинени при ПТП, настъпило на .................... в .........................
преди кръстовището с ул. ......................., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – ........................, до окончателното
плащане.
Ищецът .......................... твърди, че в срока на застрахователното покритие
по договор за имуществена застраховка ...................., клауза ...................
обективиран в застрахователна полица № ......................, с период на
застрахователното покритие от ..................., е настъпило събитие – ПТП, на
...................., в ......................... преди кръстовището с ул. ......................., в
причинна връзка, с което са причинени вреди на застраховано при ищеца МПС
марка ....................... Твърди, че ответникът е застраховател по валидна
задължителна застраховка ................... на тролейбус марка .....................,
участвал в процесното ПТП. Поддържа, че събитието е настъпило поради
виновното и противоправно поведение на застрахования при ответника водач,
който при маневра за изпреварване не оставя достатъчно странично
разстояние и реализира процесното ПТП със спрелия и подготвящ се за
маневра за паркиране лек автомобил марка ......................, за което бил
съставен ДКП за ПТП от .................... При ищеца била образувана преписка по
щета № ...................., по която след оглед от експерти и опис на вредите,
1
същите били отстранени за сметка на ищеца. Ищецът твърди, че по силата на
възникналото от договора за имуществена застраховка облигационно
отношение, изплатил сума в размер 1579,75 лева на сервиза, извършил
ремонта. Сочи, че изпратил до ответника извънсъдебна покана за заплащане
на платеното обезщетение за отстраняване на нанесените вреди на
застрахованото при ищеца МПС в размер 1579,75 лева и 15 лева
ликвидационни разноски, като с платежно нареждане от ....................
ответникът изплатил на ищеца сума в размер от 804,88 лева, от които 15 лева
ликвидационни разноски, като разликата в размер на 789,87 лева останала
неплатена. Моли за уважаване на предявения иск за посочената сума.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника – З.................., с който предявеният иск се оспорва по основание и
размер. Поддържа, че претенцията на ищеца е завишена по размер и не
отговаря на действително претърпените от страна на застрахованото лице
вреди, за които служителите на ответника установили, че цената на труд за
бояджийски операции била завишена – 36 лв./час, поради което признали
осреднена стойност на труд от 24 лв./час и регресната претенция била
коригирана. Оспорва представения ДКП, тъй като не бил попълнен, съобразно
нормативните изисквания. Оспорва твърдения механизъм на ПТП и
причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените вреди.
Оспорва, че вина за настъпване на процесното ПТП има водачът на
тролейбуса, като твърди, че вината е на водача на лекия автомобил, който без
да се увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението, паркирал на непозволено за този участък място, с което нарушил
чл. 98 ЗДвП. В условията на евентуалност твърди, че е налице съпричиняване.
Моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
По иска по чл. 411 КЗ:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования срещу причинителя на вредата. За възникване на
регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е
сключен договор за имуществено застраховане, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
противоправно поведение на водач на МПС, застрахован при ответника да е
настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на
договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования
застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.
С доклада по делото съдът е отделил на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК
като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
че към датата на ПТП – ...................., ищецът е имал качеството застраховател
по застраховка ...................... на МПС марка ......................, ответникът е имал
качеството застраховател по валидна застраховка ..................., покриваща
отговорността на водача на МПС тролейбус, марка .....................; че ищецът е
2
заплатил застрахователно обезщетение в размер 1579,75 лева, че
извънсъдебно е предявил регресна претенция към ответника, по която
ответникът е заплатил на ищеца сумата от 804,88 лева.
От събраните по делото писмени доказателства – двустранен констативен
протокол за ПТП от ...................., уведомление-претенция от ....................., опис
по щета № .................... от ....................., доклад по щета № ...................., както и
от приетото и неоспорено от страните заключение на САТЕ и от събраните по
делото гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите К. Ц. Д. и
М. Г. Ч., се установява, че в срока на застрахователното покритие, на
.................... в ......................... преди кръстовището с ул. ....................... водачът
на л.а. .................... – свидетелят К. Ц. Д., е спрял в дясната лента за движение
на бул. .................., където е и контактната мрежа на трасето за движение на
тролейбуси, в посока към кръстовището с ул. ......................., като от дясната
му страна се намират други МПС, паркирани в обособената .....................
Потегляйки от спирката на масовия градски транспорт водачът на тролейбус
...................... – свидетелят М. Г. Ч., виждайки спрелия автомобил, предприема
маневра за заобикалянето му и поради недостатъчна дистанция и контрол при
прибиране в лентата си на движение (тази, в която се намира спрелият л.а.
.....................), реализира ПТП със спрелия л.а. ...................., като със
страничната дясна габаритна част на тролейбуса - между втора и трета врата,
реализира удар в предна лява габаритна част на спрелия автомобил -
странично ляво огледало, предна лява врата, преден ляв калник.
От протокола за ПТП, заключението на САТЕ и от събраните по делото
гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелите, се установява, че
причина за настъпване на процесното ПТП е виновното поведение на водача
на тролейбус ......................, който е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 1 и чл.
25, ал. 1 ЗДвП, като е предприел маневра за заобикаляне на спрелия в лентата
за движение л.а. ....................., но при прибиране в лентата си на движение, не е
оставил достатъчната странична дистанция, спрямо спрелия автомобил и не е
осъществил в достатъчна степен контрол чрез огледалата за обратно виждане,
поради което със страничната дясна габаритна част на тролейбуса – между
втора и трета врата, е реализирал удар в предна лява габаритна част на
спрелия автомобил – странично ляво огледало, предна лява врата, преден ляв
калник.
С оглед на изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, че
вина за процесното ПТП има водачът на лекия автомобил, който без да се
увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението,
паркирал на непозволено за този участък място, с което нарушил чл. 98 ЗДвП
респ., че поради изложеното е налице съпричиняване.
Съгласно задължителната за долустоящите на ВКС инстанции практика,
обективирана в постановените по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС -
решение № 45 от 15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. на ІІ т. о.; решение № 206
от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ІІ т. о.; решение № 159 от 24.11.2010 г.
по т. д. № 1117/2009 г. и решение № 58 от 29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. на
ІІ т. о., при преценката за съпричиняване на настъпилите в резултат от ПТП
вреди следва да се отчита не само факта на извършено от страна на
3
пострадалия нарушение на правилата за движение по пътищата, но и дали
нарушенията са в пряка причинна връзка с вредоносния резултат. В
действителност, по делото се установява, че водачът на лекия автомобил е бил
спрял в лентата за движение на бул. .................., където е и контактната мрежа
на трасето за движение на тролейбуси, но той по никакъв начин не е
допринесъл за настъпване на ПТП, което изцяло е причинено от поведението
на водача на тролейбуса, застрахован при ответника, който след като е видял
спрелия автомобил е предприел маневра за заобикалянето му, но поради
неосъществен в достатъчна степен контрол чрез огледалата за обратно
виждане, не е спазил необходимата дистанция при връщане в лентата си за
движение, при отсъствие на причини от техническо естество или техническа
неизправност, която да е съществувала като аварийна опасност и да е
възникнала внезапно преди и/или по време на конкретното пътно-транспортно
произшествие и по този начин да е довела до настъпването му.
От заключението на САТЕ се установява, че за водача на тролея е било
технически възможно да заобиколи спрелия автомобил, както и да не
предизвика ПТП, като заходи и направи отклонение вляво спрямо дясно
намиращия се автомобил, изнесе тролейбуса в допустимия диапазон, който е
позволявал достатъчна странична дистанция, и едва след като отмине спрелия
автомобил, с контрол в огледалата за обратно виждане, да се прибере в лентата
за движение, над която се намира контактната мрежа. Установява се, че
водачът на тролея е бил в състояние да предотврати удара и е имал
необходимата видимост и възможност за безопасно извършване на маневрата.
В този смисъл съдът съобразява практиката на ВКС, обективирана в решение
№ 21/03.02.2017 г. по т. д. № 437/2016 г., 2, т. о., и цитираните в същото актове
по т. д. № 762/2010 г., 2, т. о. и по д. № 1117/2019 г., 2, т. о., че при определяне
поведението на пострадалото лице като съпричиняване не е достатъчно да е
установено несъответствие на същото със съответни правни норми, а то да е в
пряка и непосредствена причинна връзка с настъпването на конкретните
вреди. В случая дори и да е налице нарушение на чл. 94 вр. чл. 98 ЗДвП, не е
налице обективна причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП.
Независимо от това дали е спазил правилата за спиране в случая, не е налице
съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил, тъй като, както е
посочил и експерта, и е видно от скицата и данните по делото, ударът е
настъпил поради недостатъчен контрол над превозното средство и
неосигуряване на достатъчна дистанция при връщането му в лентата за
движение от страна на водача на тролея, което ако беше сторил, не би ударил
спрелия автомобил, чието местоположение е имал реална възможност да
възприеме.
В причинна връзка с противоправното поведение на водача на тролея са
настъпили и описаните в протокола за ПТП вреди на МПС ....................,
конкретизирани в представената преписка по щета на ищцовото дружество.
От приетото заключение на САТЕ се установява, че посочените от
застрахователя повреди на л.а. ....................., отговарят на установения
механизъм на ПТП. Претърпените от реализираното ПТП вреди по
застрахования автомобил се установяват и от опис на претенция, доклад по
4
щета, фактура, възлагателно писмо, калкулация по претенция, приемо-
предавателен протокол. Вещото лице е категорично, че щетите по л.а.
..................... се намират в пряка и причинно - следствена връзка с процесното
ПТП.
Съобразно разпоредбата на чл. 411, изр. 1 и 2 КЗ в случаите, когато
причинителят на вредата има сключена застраховка ...................,
застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по
застраховка ................... до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. Застрахователят по имуществена
застраховка може да предяви вземанията си направо към застрахователя по
.................... Обхватът на регресното право зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на
застрахования и от размера на обезщетението, което третото лице дължи на
застрахования. Съгласно трайната съдебната практика, постановена по реда на
касационния контрол – решение № 52 от 08.07.2010 г. по гр.д. № 652/2009г. на
ВКС, ТК, І ТО, при съдебно предявена претенция, съдът следва да определи
застрахователното обезщетение единствено по действителната (средна
пазарна) стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, стига то да не е под минималните размери,
установени в Методиката. При това делинквентът/застрахователят на неговата
гражданска отговорност дължи обезщетение за действителните вреди без да
се отчита овехтяване. С оглед изложеното при определяне на действителния
размер на щетите, съдът кредитира изцяло приетото и неоспорено от страните
заключение на САТЕ, съгласно което стойността необходима за възстановяване
на л.а. ....................., изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП, е 1648,63 лева.
Обемът на регресното вземане се определя от по-малката от двете суми –
на действителните вреди и на извършеното застрахователно плащане, в случая
това е размерът на извършеното плащане – сумата от 1579,75 лева. На
основание чл. 411 КЗ ищецът има право да получи и обезщетение за
направените обичайни разходи във връзка с щетата. Съдът приема, че сумата
от 15 лева, претендирана като разноски, съставлява обичаен разход за
приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ, поради
което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника
сума, като общият размер на дълга възлиза на 1594,75 лева. Безспорно между
страните е, че ответникът е заплатил сумата от 804,88 лева преди завеждане на
настоящия иск, поради което искът за непогасена част от регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение в размер 789,87 лева следва да бъде
уважен изцяло, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата
молба в съда – ........................, до погасяването.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК право на
разноски има ищецът в размер на 550 лева, от които заплатена държавна такса
в размер 50 лева, депозит за САТЕ в размер 350 лева, депозит за свидетел в
размер 50 лева, както и юрисконсултско възнаграждение в размер 100 лева,
5
определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ..................... да заплати на .........................., ЕИК ......................
на основание чл. 411 КЗ сумата от 789,87 лева, представляваща непогасена
част от регресно вземане за платено застрахователно обезщетение за вреди на
лек автомобил марка ......................, настъпили в резултат от ПТП на
.................... в ....................., на бул. .................. преди кръстовището с ул.
......................., ведно със законната лихва от ........................ до погасяването ,
както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 550 лева разноски по
делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6