Р Е Ш Е Н И Е
№ …
гр. Луковит, 15.02.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛУКОВИТСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, в
публично съдебно заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ
При
секретаря ВЕСЕЛКА ПЕТКОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 230 по описа на съда
за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Подадена е искова молба от „Б.“АД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска” № 19, в
качеството си на универсален правоприемник на „Е.“ АД /с предишно наименование
„С. Ж. Е.“ АД/, представлявана от
главния изпълнителен директор В. М. С. и изпълнителния директор Д. Н. Н. , като
законни представители на „B.” АД гр. София, чрез пълномощника В. Т. – главен юрисконсулт на „B.” АД, Регионален център - Плевен, против Я.Й.М.,
ЕГН **********, с адрес ***, с правно основание чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 430 ТЗ, с цена иска - 6 277,76 лева, от които главница - 4725.22
лв., 656.38 лв. възнаградителна договорна лихва от 25.04.2015 г. до 25.07.2018
г.; обезщетение за забава - 441.47 лв. от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.;
обезщетение за забава - 438.40 лв. от 25.07.2018 г. до 24.06.2019 г.;
нелихвоносно вземане от застрахователни премии - 16.29 лв. от 25.04.2015 г. до
25.07.2018 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 24.06.2019г.
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба са изложените твърдения,
че по Договор за кредит „Експресо“ № *****г. „Е."АД
е отпуснала на Я.Й.М. кредит в първоначален договорен и усвоен размер от 6 000
лв. Кредитополучателят се е задължил да върне предоставената му сума, ведно с
дължимите лихви със срок за издължаване от 54 месеца - до 25.07.2018 г., като
падежна дата е 25-то число на всеки месец, считано от 25.01.2014 г. съгласно
погасителен план - Приложение № 1 към договора за кредит. Твърди се, че „Е."
АД е изпълнила своето задължение по сключения договор за кредит, предоставила е
уговорената сума, която е усвоена изцяло на ******г.
Твърди се, че при погасяването на кредита
са допуснати нередовности в плащането на погасителните вноски по главница и/или
лихва. От представеното извлечение от счетоводните книги към датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист –
24.06.2019 г., е видно, че считано от 25.04.2015 г., когато е падежът на вноска
№ 16, се е формирала началната дата на просрочието. Към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение броят на вноските, които не са
били издължени са 40, с падежни дати от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г. Към дата
25.07.2018 г. целият остатък от кредита е изискуем - поради настъпил краен
падеж. Предвид настъпилия краен падеж за плащане на задължението, към
25.07.2018 г. „Е."АД /вляла се в „Б.“АД/ е предприела необходимите
действия за събиране на вземането си по съдебен ред. Сочи се, че според чл. 60,
ал. 2 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/ „когато кредитът или отделни
вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в
случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в
срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК въз основа на
извлечение от счетоводните си книги“. В съответствие с цитираната разпоредба, а
също и с разпоредбата на чл. 417, т. 2 от ГПК, на 24.06.2019 г. Банката е
подала Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК в PC
Луковит. По образуваното заповедно производство - ЧГД № 385/ 2019 г. по описа
на PC Луковит, на 08.07.2019 г. е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПК и Изпълнителен лист №
351 от 08.7.2019г. за предявеното в производството парично вземане на Банката,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.06.2019 г. до
окончателното изплащане на вземането. На Банката са присъдени и разноските за
заповедното производство - сумата 125.56 лева - заплатена държавна такса и
50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение. За събиране на вземането си Банката
е образувала изпълнително дело № 2019880401610 по описа на ЧСИ Р. Д. , peг. №
880, с район на действие - Окръжен съд - Ловеч. По изпълнителното дело
заповедта за незабавно изпълнение е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за „Б.“ЕАД, като
универсален правоприемник на „Е.“ АД е налице правен интерес от предявяване на
настоящия иск по чл. 422 от ГПК за установяване съществуването на вземането си
в рамките на определения ни от PC Луковит едномесечен срок срещу длъжника.
Отправена е молба съдът постанови решение,
с което да признаете за установено, че ответникът Я.Й.М. дължи на „Б.“АД като
универсален правоприемник на „Е.“ АД следите суми: главница: 4 725.22 лв.
/четири хиляди седемстотин двадесет и пет лева и двадесет и две ст./ лева,
договорна лихва - 656.38 лв. /шестстотин петдесет и шест лева и тридесет и осем
стотинки/ за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.; обезщетение за забава -
441.47 лв. (четиристотин четиридесет и един лев и четиридесет и седем стотинки)
за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.; обезщетение за забава - 438.40
лв. (четиристотин тридесет и осем лева и четиридесет стотинки) за периода от
25.07.2018 г. до 24.06.2019 г.; нелихвоносно вземане от застрахователни премии
-16.29 лв. (шестнадесет лева и двадесет и девет стотинки) за периода от
25.04.2015 г. до 25.07.2018 г., законна лихва върху главницата, считано от
24.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски в
размер на 125.56 лева и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Към исковата молба като писмени
доказателства са представени: Заверено копие от Договор за кредит „Експресо" № *****г. и общите условия по него; Заверено
копие от погасителен план към договор за кредит; Заверено копие от Извлечение
от счетоводните книги по договора; Заверено Копие от молба за образуване на изп. дело № 2019880401610 по описа на ЧСИ Р. Д. , peг. №
880; Заверено копие от заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ЧГД № 385/
2019 г. по описа на PC Луковит.
Отправено е особено искане - ако
ответникът не признае иска, за изясняване на обективната истина, да бъде
назначена съдебно-счетоводна експертиза, която след проверка на документите,
съхранявани в кредитното досие на длъжника в „Б.“АД и в информационната система
на Банката да даде отговор на следните въпроси: Кога е разрешен кредитът на Я.Й.М.?
Как е усвоен и на коя дата, по какъв начин и какви вноски са постъпвали за
погасяване на кредита, как се е погасявало е тях на падежна дата задължението
към банката по главница, и лихви е оглед условията на сключения договор? От коя
дата е преустановено плащането на суми за погасяването на задължението по
Договор за кредит „Експресо" № *****г..- за
главница, лихви и такси? Към 24.06.2019 г.-дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, какъв е размерът на
дължимата и непогасена главница по кредита, договорната лихва и обезщетението
за забава, както и към датата на образуване на настоящето дело?
Направено е доказателствено искане към
делото да бъде приложено като доказателство и ч. гр. д. № 385/ 2019 г. по описа
на PC Луковит.
Исковата молба, ведно с приложенията към
нея са връчени на ответника по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, чрез залепване.
С Разпореждане № 419 от 22.05.2020 г.,
постановено по настоящето дело, на основание чл. 23, ал. 1 от ЗПП съдът е
предоставил правна помощ под формата на процесуално представителство в полза на
ответника по делото Я.Й.М., като с Определение от 13.11.2020 г. за неин особен
представител е назначен адв. С.Х. ***.
В срока по чл. 131 от ГПК от страна на
назначения особен представител на ответника – адв. С.Х., е представен отговор
на исковата молба, с който е взето становище до допустимостта и основателността
на исковата претенция. Оспорва се приложеното извлечение от счетоводните книги
от дата 24.06.2029 г., въз основа на който документ е издадена Заповедта за
незабавно изпълнение в полза на Банката, относно сумата от 4725,22 лв. описана
като просрочена главница. Твърди се, че в таблицата не е посочен размер на
предсрочно изискуемата главница, съгласно Раздел II, чл. 10, ал. 2 от договора
за кредит, а в точка 2 е посочено обезщетение за забава върху цялата главница
след настъпване на предсрочна изискуемост. Оспорва се процентът, с който е
изчислена договорената лихва в размер на 656.38 лв. /възнаградителна лихва/ за
периода 25.04.2015 г. /датата на която са спрени плащанията по кредита/ до
25.07.2018 г. /датата на крайния падеж по погасителен план/ - дали е при
лихвения процент при сключване на договора в размер на 9.95% или по посочения
актуален лихвен процент в извлечението от 7.85%. В тази връзка се сочи, че от
извлечението е видно, че са начислени две обезщетения за забава: едното
посочено в таблицата е в размер на 411.47 лв. с период от 25.04.2015 г. до
25.07.2018 г., а второто посочено в таблицата под номер III в размер 438.40 лв.
- е с период от 25.07.2018 г. до 24.06.2019 г. /датата на входиране
на заявлението в PC гр. Луковит по реда на чл. 417 от ГПК/, но не става ясно
кое от тях обезпечава обезщетенията по т.1 и 2 от приложеното извлечение.
С представеното писмено становище
представляващият банката-ищец юрк. В. Т. моли съда да уважи предявения иск и да
признаете за установено по отношение на „B." АД, че ответникът Я.Й.М.,
дължи претендираните с исковата молба суми,
произтичащи от договор за кредит „Експресо“ № ******
от ******г.
Особеният представител на ответника – адв.
Х. представя писмено становище, в което от гледна точка на фактологията
излага мнение, че по делото е безспорно установено - фактът на сключване на
договора за кредит „Експресо“ № ****** между
ответника Я.М. и „Е.“ АД, че по този договор Банката се е задължила да
предостави на ответника кредит в размер на 6000 лв., че видно от приложеното
извлечение от счетоводните книги на банката кредитът е усвоен на дата ******г.,
като кредитополучателя се е задължил да върне заемната сума, ведно с дължимите
възнаградителни лихви, със срок на издължаване 54 месеца или до 25.07.2018 г. с
падежна дата 25 - числа на всеки месец, считано от 25.01.20214 г. съгласно
договора и Приложени 1- погасителен план. Видно от представените писмени
документи „Банка „ДСК“ АД като универсален правоприемник на „Екдпресбанк“ АД, е уведомила длъжника за издадената заповед
за изпълнение, по образуваното изп. дело № 1610/ 2019
г. по описа на ЧСИ Р. Д. , по реда на чл. 47 от ГПК, чрез залепване на
уведомление, като на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, за Банката се явява
правен интерес от предявяване на настоящия иск по реда на чл. 422 от ГПК, за
установяване на съществуване на вземането по издадения изпълнителен лист въз
основа на Заповед за незабавно изпълнение № 267 от 08.07.2019 г., постановена
по ч. гр. д. № 385/ 2019 г. по описа на PC - Луковит
Прави анализ на представените писмени
доказателства и заключението на вещото лице, от които се установява, че Банката
е предоставила уговорената сума, която е била усвоена от ответника на ******г.
Видно от заключението на вещото лице обслужването на кредита от ответницата е
преустановено от 25.04.2015 г. Броят на вноските, които не са били издължени е
40 с падежни дати от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г. /краен срок за издължаване
по договора/. От заключението се установява, че непогасената главница е в
претендирания от ищеца размер е 4725,22 лв., договорената лихва върху
непогасената главница е в размер на 656,38 лв. за периода 25.04.2015 г. до
25.07.2018 г. /крайния срок на договора по погасителния план/, лихвата за
забава е в размер 441,47 лв., по т.9.1 от договора - 6 пункта над актуалния
лихвен процент - представляващо 15,95%, начислена върху просрочените вноски от
25.04.2015 г. до 25.07.2018 г., обезщетението за забава е в размер 438,40 лв. и
представлява законната лихва върху непогасената главница за периода от
25.07.2018 г. /крайния срок на договора по погасителния план/ до 24.06.2019 г.
– датата на подаване на заявлението в съда за издаване на заповед за
изпълнение. Освен това се претендират неизплатените вноски по застрахователната
премия в размер на 16.29 лева.
Излага се становище, че при така
установените фактически положения, процесният договор от правна страна не
отговаря на изискванията на ЗПК. В тази връзка се сочи, че законът предвижда
преди сключване на договора, кредиторът да предостави на кредитополучателя преддоговорна информация за условията, при които банката
предоставя кредити, а така също и общите условия при които се отпускат
кредитите от банката, по утвърден европейски формуляр. По делото липсват
доказателства за изпълнение на задължението на кредитора по чл. 5, ал. 1 и ал.
2 от ЗПК, а така също липсват доказателства за изпълнение на задължението на
банката по чл. 6 от ЗПК, а именно - да е предоставила по подходящ начин
разяснения на потребителя, позволяващи кредитополучателя за да прецени доколко
предлаганият договор за кредит съответства на нейните потребности и финансово
състояние, чрез разясняване основните характеристики на предлаганите продукти и
въздействието, което могат да окажат върху потребителя, в т.ч. последиците в
случай на просрочени плащания от страна на потребителя. Твърди се, че
неизпълнението е нарушение на чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, което не е
позволило на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на
договора, към който текст препраща нормата на чл. 24 от ЗПК.
Твърди се, че в договора не са посочени
изискуеми по чл. 11, ал. 1 т. 9а и т. 10 от ЗПК за потребителския кредит
условия, а именно: задължителното условие по т. 9а: В договора е уговорен
променлив лихвен, процент, като в т. 8 е посочен номинален лихвения процент по
кредита в размер на 9,95%, увеличен с надбавка 4,20% пункта на година, като в
т. 8. 1 е посочено, че при сключване на договора приложимият БЛПSGEB за лева е
в размер на 5,75 %, условията за прилагането на индекса или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите,
условията и процедурите за промяна на лихвения процент са разяснени в чл. 4 от
договора, ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти,
но липсва и не е приложена методиката за изчисляване на референтния лихвен
процент съгласно чл. 33а ЗПК, което е задължително условие по чл. 9а от ЗПК. Не
са посочени всички разходи формиращи годишния процент /ГЛП/ на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, изчислени по начина указан в приложение № 1
към закона. Сочи се, че в т. 11 от договора е посочен само процентното 15,35%
ГПР, определен към момента на сключване на договора, но не е посочена общата
сума дължима от потребителя и начина по който е образуван ГПР. Въпреки, че в
договора чл. 7 са направени частични разяснения, никъде в предвидените хипотези
не е посочена общата сума на база включените разходи, към момента на сключване
на договора. В тази връзка се сочи, че законодателят дава точна регламентация,
кои разходи са включват в ГПР, начина, по който се изчисляват, и кои не се
включват в чл. 19 от ЗПК, а така също и ограничението на размера, който не може
да бъде по-висок от 5 пъти законната лихва, като тези ограничения се прилагат и
за заварените договори какъвто е настоящия случай.
Излагат се доводи, че поради непопълването
на информацията по чл. 11, ал. 1, т. 9а и т. 10 от ЗПК следва, че страните по
договора не са постигнали съгласие по тези съществени елементи от договора,
като при това положение следва да се приложи законовата последица от това,
уредена в чл. 22 от ЗПК, и се приеме, че договорът за кредит между „Е.“ АД и Я.
И. М. е недействителен. В тази връзка се излага становище, че ако съдът приеме
договора за недействителен, следва да се приложи императивната норма на чл. 23
от ЗПК, а именно потребителят да бъде осъден да върне само чистата стойност на
кредита, без да дължи лихви и други разходи.
Съдът, като обсъди становищата на страните
и въз основа на представените доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка:
По делото са представени писмени
доказателства и е приложено ч. гр. д. № 385/ 2019 г. на Районен съд - Луковит.
Страните не спорят, а и от писмените
доказателства по делото се установява, че между „Е.“ АД, впоследствие вляла се
в „Б.“АД и ответникът Я.Й.М., като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит от ******г., съгласно който Банката е предоставила на кредитополучателя,
кредит в размер на 6 000 лв., а кредитополучателят се е задължил да върне
предоставения кредит ведно с уговорените лихви, в срокове и при условията на
сключения договор. Кредитополучателят се задължил да върне предоставената сума,
ведно с дължимите лихви на 55 равни ежемесечни вноски, всяка от които в размер
на 142,52 лева и падеж - всяко 25-то число на всеки месец, считано от
25.01.2014 г., съгласно погасителен план, представляващ Приложение № 1 към договора
за кредит – с краен срок за погасяване до 25.07.2018 г. За усвоените суми от
кредита, предмет на договора, кредитополучателят е заплащал променлив лихвен
процент – номинален лихвен процент в размер на 9.95%, увеличен с надбавка от
4.20% пункта годишно. При сключване на договора е уговорен лихвен процент върху
просрочени погасителни вноски в размер на 15.95%. Годишният процент на
разходите е 14.35 %, а общата дължима сума е в размер на 7967.64 лева.
Вещото лице по назначената
съдебно-счетоводна експертиза в заключението си твърди, че на ******г. е
сключен Договор за кредит „Експресо“ № ******/15.01.2014г.
между „С. Ж. Е.” ЕАД, като кредитор и Я.Й.М.
ЕГН **********- като кредитополучател, банката е предоставила кредит в размер
на 6 000 лева със срок на издължаване от 54 месеца - до 25.07.2018 г. /крайната
дата по погасителния план/. Кредитът е
усвоен изцяло на ******г., чрез заверяване разплащателната сметка на Я.Й.М.,
посочена в т. 6 от договора, със сумата от 6 000.00 лева. По кредита са
постъпвали следните суми за погасяване: за периода от 27.03.2014 г. до
25.06.2015 г. в размер на 940.64 лв., в т.ч. 645.85 лв. главница, 258.93 лв.
лихва и 35.86 лв. застраховка. Последното плащане по Договор за кредит „Експресо“ № *****г. за погасяване на сумата за главница е
направено на 06.04.2015 г., а за лихви и застраховка - на 25.04.2015 г.
Към датата на подаване на заявление за
издаване Заповед за изпълнение - 24.06.2019 г. размерът на дължимата сума по
кредита е 6 277.76 лв., както следва: главница - 4 725.22 лв.; възнаградителна
договорна лихва – 656.38 лв. за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.;
обезщетение за забава – 441.47 лв. за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018
г.; обезщетение за забава – 438.40 лв. за периода от 25.07.2018 г. до
24.06.2019 г. /върху главница от 4 725.22 лв./; застрахователна премия – 16.29
лв. за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.
Според вещото лице, претендираната
договорна лихва в размер на 656.38 лв. за периода 25.04.2015 г. /датата на
която са спрени плащанията по кредита/ до 25.07.2018 г. /датата на крайния
падеж по погасителен план/, е дължима на основание част I, чл. 8 от договора за
кредит, като дължимата главница се олихвява с договорения лихвен процент от
9,95 % годишно, посочен в т. 8 от договора за кредит.
Според вещото лице, кредитът се отчита в
просрочие към 25.04.2015 г. При настъпване на предсрочната изискуемост остатъка
от дълга се олихвява с номинален лихвен процент плюс надбавка в размер на шест
пункта, съгласно чл. 9 от Договора. Обезщетението за забава в размер на 411.47
лв. за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г., като това представлява
наказателна надбавка съгласно част I, чл. 9.1 от договора в размер на 6 % върху
частта от дължимата и неплатена по погасителен план просрочена главница,
натрупана за периода 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г. /лихвен процент от 15,95%/.
Обезщетение за забава в размер на 438.40
лв. за периода от датата на изискуемост 25.07.2018 г. до датата на подаване на
заявлението 24.06.2019 г. е съгласно ТР № 3/2017г. на ВКС - обезщетение за
забава след настъпване на изискуемост на задължението и е в размер на законната
лихва.
Съдът възприема изцяло заключението по
съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и добросъвестно изготвено,
както и неоспорено от страните по делото.
По заявление на ищеца в негова полза е
издадена Заповед № 267 за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.07.2019 г.
по ч. гр. д. № 385/ 2019 г. на Районен съд - Луковит срещу ответника за сумите,
посочени в Извлечението от счетоводните книги.
Заповедта е връчена на ответника по реда
на чл. 47, ал. 5 ГПК.
При така установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Предявения по реда на чл. 422, вр. чл.
415, ал. 1, т. 2 ГПК иск за установяване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, има своето материално правно основание в чл. 430 от ТЗ, вр. с 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За успешното провеждане на предявените
искове с правно основание чл. 430 от ТЗ, вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД в
тежест на ищцовата страна е да установи правнорелевантните
факти, включени в предмета на доказване по делото, а именно: съществуването на
твърдяното вземане в нейна полза по основание, както и по размер, длъжник и
падеж. От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи всички
евентуално наведени от него положителни правоизключващи
и правопогасяващи възражения по исковата претенция,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, в т.ч. да установи
точното в количествено и времево отношение изпълнение на задължението си за
плащане на претендираното вземане, в случай, че ищецът докаже неговата
дължимост.
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин наличието на валидна
облигационна връзка между „Е.“ АД и ответника Я.Й.М. за сумата от 6000.00 лв.,
въз основа на Договор за кредит „Експесо“ № ****** сключен
на ******г., като главницата по същия е била надлежно усвоена от
кредитополучателя. От заключението на вещото лице се установява, че по сметка
на ответника е била предоставена сумата от 6000 лева, с което е изпълнено
условието за реално предаване на заетата сума, пораждащо задължението на
ответника да върне същата по уговорения между страните начин – в случая на
месечни вноски, които включват два елемента – главница и възнаградителна лихва,
каквато се дължи по силата на чл. 240, ал. 2 ЗЗД.
Видно от заключението на вещото лице по
приобщената към доказателствения материал съдебно-счетоводна експертиза,
неизплатена и дължима главница от ответника по процесния договор за кредит е в
размер на 4 725,22 лв., неизплатената и дължима възнаградителна договорна лихва
е в размер на 656.38 лв., която е определена по погасителен план и която вещото
лице счита, че е дължима от страна на ответника. Дължимата наказателна лихва в
размер на 441.47 лв. е за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.
Съгласно чл. 33 от ЗПК и Реш. № 3/ 27.03.2019
г. постановено по т.д. № 3/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС - т.2, за периода след
обявената предсрочна изискуемост до подаване на заявлението се дължи само
законната лихва за забава, при което е основателна претенцията на ищеца за
дължимост на обезщетение за забава в размер на 438.40 лв. за периода от
25.07.2018 г. до 24.06.2019 г. върху главница от 4 725.22 лв.
Ответникът е изпълнявал задълженията си до
25.04.2015 г., поради което са основателни претенциите на ищеца, за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита, поради неизпълнение на задължението на
ответника да заплаща дължимите вноски изцяло и на уговорените дати на падеж, то
ест предсрочната изискуемост е настъпила автоматично, на основание чл. 11 от
част II от договора.
Договорът за потребителски кредит, на
който се основава вземането, отговарял на изискванията за форма и задължително
съдържание по ЗПК. Спазени са императивните ограничения относно разходите по
кредита.
Съдът намира, че процесният договор отговаря на
изискванията на чл. 22 ЗПК. Посочен е общия размер на кредита, съгласно чл. 11,
ал. 1, т. 7 ЗПК - 6 000лв., лихвеният процент на кредита, съгласно чл. 11, ал.
1, т. 9 ЗПК – който е определен на годишна база съгласно §1 т. 4 и 5а от ДР на
ЗПК /Променлив
лихвен процент по кредита/, годишният процент на разходите по кредита –
14.35% и общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване
на договора за кредит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК – 7967.64 лв. Доколкото
е бил договорен променлив лихвен процент на годишна основа, в чл. 4, част II от договора и условията за
сключването му, е посочена методика за изчисляване на референтен лихвен
процент. Отделно от това, в случая нито се твърди, нито се установява, че е
уговорено прилагане на различни лихвени проценти. Изготвен е погасителен план,
който съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски - чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, като в случая договорът
съдържа и информация относно плащането на таксата в размер на 199.00 лв., на
застрахователната премия в размер на 214.44 лв., и лихвеният процент, който се
прилага при просрочени плащания и предупреждение за потребителя при просрочие
на вноските.
Според разпоредбата на чл. 19 ЗПК годишният процент
на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи и
бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, който съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и валута,
определени с постановление на МС на Република България.
В настоящия случай договорения ГПР 14.35% не
надвишава пет пъти размера на законната лихва, а договореният лихвен процент
ненадхвърля трикратния размер на законната лихва /която при 0% ОЛП +10 пункта,
сочи размер на законната лихва 10%/ и не накърнява добрите нрави.
В процесния договор за кредит се съдържа на ясен и
разбираем език размерът на месечната погасителна вноска – 142.52 лв., броя на
погасителните вноски - 55, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски, при уговорения променлив лихвен процент.
Неоснователно е възражението на процесуалния
представител на ответника, че в договора не са посочени изискуеми по чл. 11,
ал. 1 т. 9а и т. 10 от ЗПК за потребителския кредит условия.
Съдът счита, че процесният Договор за кредит
„Експресо“ № *****г. между кредитора „Е.“ АД и
кредитополучателя Я.Й.М. е действителен, като са спазени изискванията на чл.
10, ал. 1 ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 3ПК. Процесният договор е сключен в
изискуемата писмена форма за действителност, в два екземпляра - по един за
всяка страна по договора. Договорът е сключен по ясен и разбираем начин, като
клаузите му изпълняват изискванията за минимално необходимото съдържание на
договора по чл. 11 ЗПК, при което съдът приема, че използването на санкцията по
чл. 22 ЗПК ще бъде непропорционално тежка в настоящия случай.
Следва да бъде уважено искането на ищеца за
присъждане на разноски, както за исковото, така и за заповедното производство,
съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Ответникът следва да бъде осъден да
заплати претендираните от ищеца разноски. В заповедното производство са
доказани общо 175.56 лева, включващи държавна такса в размер на 125.56 лв. и 50
лв. юрисконсултско възнаграждение, а в настоящето производство - държавна такса
в размер на 125.56 лв., разноски за експертиза в размер на 350.00 лв. и платен
депозит за особен представител в размер на 643.89 лева. Съдът намира, че по
реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. с чл. 25 от Наредба за заплащане на правната
помощ, следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в
размер на 100 лева.
На особения представител следва да бъде
изплатено възнаграждението от внесения за това депозит.
С оглед изложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.
422 ГПК, вр. с чл. 430 от ТЗ, вр. с 79 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че в
полза на ищеца “Б.“ЕАД гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ул. „М.“ № **, съществуването
на парично вземане от ответника Я.Й.М., ЕГН **********, с адрес ***, представляван от назначения
особен представител адвокат С.Х., в общ размер на 6 277,76 лева, от които
главница - 4725.22 лв., възнаградителна договорна лихва в размер на 656.38 лв. за
периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.; обезщетение за забава в размер на
441.47 лв. за периода от 25.04.2015 г. до 25.07.2018 г.; обезщетение за забава в
размер на 438.40 лв. за периода от 25.07.2018 г. до 24.06.2019 г.; нелихвоносно
вземане от застрахователни премии - 16.29 лв. за периода от 25.04.2015 г. до
25.07.2018 г., заедно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 24.06.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които е издадена Заповед за незабавно изпълнение
№ 267/ 08.07.2019 г. по ч.гр.д. № 385/ 2019 г. на Районен съд – Луковит
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Я.Й.М., с
горната самоличност, ДА ЗАПЛАТИ на „Б.“ЕАД с ЕИК *********, сумата от 1395.01 лева, представляваща
разноски в заповедното и исковото производство съобразно уважената част от
иска.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на
особения представител адвокат С.Х. в размер на 643.89 лева от
внесения
депозит.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Ловеч в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: