Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Иванка Димова | |
за да се произнесе, взе предвид: Делото е образувано по предявен от адвокат Х. В., в качеството й на пълномощник на И. С. А., иск срещу ЗК „Л. И. ”, - гр.С. за заплащане на сумата 100 000 лева. В исковата молба адв. Х.В твърди, че на 21.10.2011 година, около 15.40 часа, на път ІІІ-405, при километър 32 + 00, Д.К.Й, като водач на МПС, при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ..., собственост на А.М.П, нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие на което допуснал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на А.С.Д от гр. П., с ЕГН *, който е починал на 23.11.2011 година. Твърди, че починалият А.Д е бил с поставен предпазен колан в автомобила към момента на реализацията на ПТП, видно от издадения за това Констативен протокол. Твърди, че деянието на Й представлява престъпление по смисъла на НК, за което същият, с влязла в сила присъда, е получил наказание в производството по НОХД № 257/2012 г. на ВТОС. Посочва, че оценено в гражданско-правен аспект, поведението на Д.К.Й съставлява и деликт, от който на И. С. А. са причинени неимуществени вреди. В тази връзка твърди, че между И. С. А. и починалия А.Д през годините са изградени отношения на взаимна привързаност и обич. Посочва, че чувствата между тях приживе на Д са били сходни с тези, създадени обичайно между дете и рождения му баща. Посочва в тази връзка, че А.Д е заживял на съпружески начала с майката на И. С. когато последната е била едва на 10 години. Д е поел изцяло издръжката й; живели са в един дом; в общо домакинство. Д е участвал в игрите й като дете, бил е съпричастен към обучението и възпитанието й. Развива подробни съображения в подкрепа на това си твърдение, а именно, че между починалия А.Д и ищцата са съществували отношения на взаимна обич и привързаност, присъщи между рождени баща и неговото дете. Посочва, че А.Д е застанал до нея редом с майка й пред длъжностното лице по гражданското състояние при подписването на граждански брак. Твърди, че загубата на А.Д за И. С. е сериозна и непоправима, основно поради обстоятелството, че той е бил стабилен емоционален стълб в живота й и до последните си дни я е подпомагал, както със съвети, грижи и добри думи, така и финансово. Твърди, че всичко това съставлява по смисъла на Закона неимуществени вреди, причинени й от деликвента Д Й, които вреди подлежат на репариране. Твърди, че е безспорно, че И. С. е сред кръга от лица, имащи право на обезщетение за причинените й неимуществени вреди, като в тази връзка посочва, че в тази насока е ориентирана и задължителната константна практика на Върховния съд и ВКС . Твърди, че ответникът ЗК „ Л. И. " е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” по полица № **********, с валидност от 27.05.2011 година до 26.05.2012 година за лекия автомобил, при управлението на който са причинени твърдените от нея вреди на И. С. А.. Моли ЗК „ Л. И. " да бъде осъдена да заплати на И. С. А. сумата 100 000 лева, представляваща обезщетение за причинените й от смъртта на А.Д неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на деликта – 23.11.2011 година до окончателното изплащане на сумата.Претендира разноски. Ответникът по предявения от И. С. А. иск ЗК „Л. И. ” - гр.С. оспорва същия по основание и размер. Оспорва правото на ищцата на обезщетение за причинените й от смъртта на А.Д вреди, като посочва, че тя не е осиновена от последния, респективно - не е негово дете, макар и същият да се е грижил за нея, поради което няма право на претендираното от нея обезщетение. Посочва, че в този смисъл е и Постановление № 2 от 30.11.1984 г. по гр.д. № 2/1984г., Пленум на ВС. Алтернативно оспорва твърденията за съществували отношения на общност, привързаност, обич и доверие между ищцата И. А. и А.Д, които да обосноват претендирания размер на паричната сума за обезвреда. Оспорва този размер като прекомерен и некореспондиращ със сторените и твърдени в исковата молба и приложените към нея доказателства вреди на ищцата. В тази връзка твърди, че парична сума за обезвреда не се дължи единствено поради обстоятелството, че за дадено лице е настъпил летален изход, както и че ищците са негови близки и сред кръга лица, имащи право на обезвреда за неимуществени вреди. Оспорва акцесорния иск за изтекли лихви като неоснователен. Твърди, че сред обективните критерии, формиращи понятието „справедливост”, указани от Върховният съд, е и икономическата обстановка. С оглед именно на последната твърди, че исковата претенция за изтекли лихви е неоснователна, тъй като лихвата представлява обезщетение за забавено изплащане, което е неразделна част от присъжданото обезщетение. Моли предявените против дружеството искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани, респективно - присъденото обезщетение да бъде в по-малък размер. Моли на дружеството да бъде присъдено адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение. Окръжният съд, като съобрази становищата на страните и развитите от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност , приема за установено следното: И. С. А. основава предявения от нея по делото иск на чл.226,ал.1 КЗ, във връзка с чл.45, във връзка с чл.52 ЗЗД и на чл.86,ал.1 ЗЗД, като претендира ЗК" Л. И.", - гр.С. да бъде осъдено да й заплати сумата 100000 лева, представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по издадена от ответното дружество застрахователна полица № *11086609, с валидност от 27.05.2011 година до 26.05.2012 година , за причинените й неимуществени вреди от смъртта на А.С.Д от гр. П., с ЕГН *, причинена от Д.К.Й при станало по негова вина на 21.10.2011 година при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ВТ ..., собственост на А.М.П, ПТП, заедно със законната лихва, считано от датата увреждането - 23.11.2011 година, до окончателното изплащане на обезщетението. По делото е установено и не се спори, че на 21.10.2011 гоõина, около 15.40 часа, на път ІІІ-405, при километър 32 + 00, Д.К.Й, като водач на МПС, при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ..., собственост на А.М.П, нарушил правилата за движение по пътищата, в следствие на което допуснал ПТП, при което по непредпазливост причинил смъртта на А.С.Д, починал на 23.11.2013 година. Не се спори, че за лекия автомобил, при управлението на който Д К е причинил смъртта на А.Д, е налице застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по издадена от ответното дружество застрахователна полица № **********, с валидност от 27.05.2011 година до 26.05.2012 година. Установено е и не се спори, че ищцата И. С. А. е дъщеря на Л.Т.А, с която починалият А.Д е живял от 1990 година и до смъртта си във фактическо съпружеско съжителство.Установено е, че до смъртта му А.Д, И. С. и нейната майка са живели заедно като едно семейство ; че А.Д се е грижил за И. С. и че между тях е съществувала емоционална привързаност и обич. Не се спори, че И. С. не е осиновена от А.Д, при което последният е нямал и такова намерение. В този смисъл са и показанията на разпитаната като свидетел в съдебно заседание на 12.11.2013 година Л.Т, майка на ищцата. По делото основно се спори е ли И. С. А. сред кръга лица, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди, причинени й от смъртта на А.Д. Във връзка със спорния по делото въпрос следва да се има предвид, че лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди при смърт на пострадалия, са изброени изчерпателно в мотивите и диспозитивите на Постановления № 4 /1961г. и № 5/1969г. на Пленума на ВС, които са задължителни за съдилищата съгласно чл.130, ал.2 ЗСВ. В този смисъл е и Постановление № 2 от 30.11.1984г. по гр.д. № 2/1984г. на Пленума на ВС. Сред лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, е и взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено от починалия дете.Определящото е детето да е взето за отглеждане и осиновяване, но неосиновено по обективни причини, респективно - поради смъртта на отглеждащия детето. В този смисъл е Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС. Случаят не е такъв. И. С. не е взета за отглеждане и осиновяване от А.Д. Създалите се отношения между тях, макар и близки до съществуващите между родител и дете, са възникнали не като пряка последица от намерението на А.Д да отгледа и осинови ищцата, каквото намерение не се и твърди да е имал А.Д, а от съжителството на последния с майката на ищцата. Нормално и житейски логично е в този случай между И. С. и А.Д да се създаде силна емоционална привързаност и обич. Нормално е тя да страда от неговата смърт. Това обаче, макар и необходимо , е недостатъчно условие за възникване на правото й на обезщетение за причинените и неимуществени вреди. Тя такова право няма, тъй като е извън кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на пострадалия, изчерпателно изброени от Постановления № 4 /1961г. и № 5/1969г. на Пленума на ВС. В този смисъл е и Постановление № 2 от 30.11.1984г. по гр.д. № 2/1984г. на Пленума на ВС. При така изяснената от фактическа и правна страна обстановка Окръжният съд приема, че предявения по делото от И. С. А. против ЗК" Л. И.", - гр.С. иск е неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен. При този изход на спора и на основание чл.78,ал.8 ГПК, И. С. А. следва да бъде осъдена да заплати на ЗК" Л. И.", адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение в размер на 2450 лева. Водим от горното, Великотърновският окръжен съд Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявения от И. С. А., с ЕГН *, от гр.П., ул. "В. Л." № 5,В.Б,.5,А.14, против ЗК" Л. И.",, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С. 1407, район "К." , бул."Ч. В." № 51Д, иск за заплащане на сумата 100000 лева, представляваща обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по издадена от ЗК " Л. И.", - гр.С. застрахователна полица № **********, с валидност от 27.05.2011 година до 26.05.2012 година , за причинените й неимуществени вреди от смъртта на А.С.Д от гр. П., с ЕГН *, причинена от Д.К.Й при станало по негова вина на 21.10.2011 година при управление на лек автомобил марка „Опел”, модел „Астра”, с рег. № ..., собственост на А.М.П, ПТП, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането - 23.11.2011 година, до окончателното изплащане на обезщетението. ОСЪЖДА И. С. А., с ЕГН *, от гр.П., ул. "В. Л." № 5,В.Б,.5,А.14, да заплати на ЗК" Л. И.",, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С. 1407, район "Красно село" , бул."Ч. В." № 51Д, сумата 2450 / две хиляди четиристотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатско / юрисконсултско/ възнаграждение по делото. Препис от решението да се връчи на страните. Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - гр.Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: |