Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, 04.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар В.Ружина, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 431 по описа
за 2018 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявен е от „У.Б.“ АД против Н.С.Г. иск с правно основание чл.430, ал.1 от ТЗ.
Ищецът
твърди, че сключил с ответницата договор за кредит №
1421/24.09.2007г. за сумата от 190 000 евро, която следвало да бъде изплатена с
месечни анюитетни вноски, платими на 25-то число на текущия месец до 23.09.2027
г. На 26.10.2010г. между страните бил сключен анекс № 3 към договора за банков
кредит. Към датата на сключване на анекса дължимата главница по договора
възлизала на 181 106.76 евро, а лихвата на 1 277.05 евро. Ответницата не
погасила нито една от вноските за периода от 30.12.2011 г. до датата на
подаване на исковата молба. За ищеца възникнало правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем и с подаването на исковата молба упражнил това свое право. След
25.10.2010 г. Г. заплатила сумата от 7204.66 евро, с която погасила лихва за редовна главница до
26.05.2011 г. - 3519.52 евро, лихва за просрочена главница до 25.05.2011 г. – 873.08
евро, наказателна лихва до 25.05.2011г. – 2792.06 евро и такса за обслужване - 20
евро, но не изплатила никаква част от главницата в размер на 181 106.76 евро. С
оглед на изложените доводи, моли съда да осъди ответницата да заплати сумата от
181 106.76 евро/главница по договор за кредит № 1421/24.09.2007 г./, ведно със
законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане.
Претендира разноски.
Ответницата оспорва иска, като поддържа следните
възражения: твърди, че искът бил недопустим, тъй като спорът между страните за
същото вземане и на същото основание бил разрешен с влязло в сила решение по
гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав; поддържа становището, че предсрочната изискуемост на
вземането била настъпила на 30.12.2011 г., поради което предявеният иск бил
погасен по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено от фактическа и правна следното:
По
допустимостта на предявения иск:
С
влязло в сила решение № 7824/16.11.2015
г. по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е отхвърлен предявен от „У.Б.“ АД против Н.С.Г.
иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземане за сумата от 181 106.76
евро, представляваща предсрочно
изискуема главница по Договор за банков кредит № 1421/24.09.2007г. и анекс №3/26.10.2010г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.02.2012г. до изплащане на вземането;
сумата от 16 685.09 евро, представляваща лихва за периода 25.06.2011 г. –
28.02.2012 г., и такса в размер на 452.77 евро, за които суми е издадена
заповед по чл.417 от ГПК от 03.05.2012г. по чгрд. № 10630/2012г. на СРС.
За
същата главница е предявен осъдителен иск по настоящото дело, но той е основан на твърдения за настъпила предсрочна изискуемост
на друга дата – датата на подаване на
исковата молба.
При
това положение предявеният иск по настоящото дело е допустим. По отношение на него не се е формирала сила на пресъдено
нещо, тъй като предходният иск по чл.422,
ал.1 от ГПК е отхвърлен, поради
ненастъпила предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК. Решението по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е било постановено преди да бъде прието ТР № 8/2.ІV.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ВКС при наличие на противоречива съдебна
практика. В настоящото производство се сочи различен
факт за пораждане на правото на ищеца – настъпила предсрочна изискуемост на
вземанията по кредита, обявена с подаване на исковата молба. Двете
искови молби /тази по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав/ и по настоящото дело са между
едни и същи страни, касаят един и същ договор за банков кредит, но се основават
на различни правопораждащи факти. Що се отнася до вноските с настъпил падеж към
момента на приключване на устните състезания по предходното дело по
установителния иск, въпросът за тяхната дължимост не е бил въведен в предмета
на спора и по него съдът не е формирал изводи. Ето защо не съществува процесуална пречка по чл.299, ал.1 от ГПК за предявяване на иска по настоящото дело и
същият е допустим. В тази насока е и практиката на ВКС/ определение
№334/26.06.2019г. по дело № 2998/2018 на ВКС, ТК, I т.о/.
По
основателността на иска с правно основание чл.
430, ал.1 от ТЗ:
За да бъде уважен
този иск трябва да бъдат установени следните предпоставки: 1/валидно сключен
договор за банков кредит; 2/предоставяне на кредита; 5/настъпила изискуемост на
вземането; 6/да е установен размерът на задължението.
При установяване на тези
обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
Видно от договор за банков кредит № 1421/24.09.2007 г. и
условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договора
за банков кредит „У.Б.“ АД в качеството
на кредитор е предоставил на Н.С.Г. в качеството на кредитополучател кредит в
размер на 190 000 евро с краен срок за погасяване 23.09.2027 г. Кредитът е
отпуснат при следните параметри на кредитното задължение: цел на кредита – за
текущи нужди; вид на кредита: потребителски – ипотечен; срок на ползване – до 24.10.2007г.; краен срок
за погасяване – 23.09.2027 г.; годишен лихвен процент по редовен дълг – 7.74 %,
който включва променлив базисен лихвен процент/4.43 % към датата на сключване
на договора/, определен по т.10.3 и т.10.4 от Условията по кредити на физически
лица и по т.11.1.1; съгласно чл.11.1.1, чл.11.1.2 и 11.1.3 от Условия за
усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задължения по договора за банков кредит, кредиторът може едностранно да
променя базовия лихвен процент при
промяна на пазарните условия; в чл.4.2 от договора е
уредена надбавка в размер на 5 % върху лихва за редовен дълг при просрочие на
лихва по т.11.2.2 или на главница по т.11.2.1 – тази наказателна лихва се
начислява върху неизискуема редовна главница; в чл.4.3 е уредена наказателна
лихва върху просрочена главница или лихва
в размер на надбавка от 2 %,
която лихва се начислява върху просрочената сума; падежите за плащане на
главницата и възнаградителната лихва са уговорени, съобразно погасителен план;
обезпечения са уредени в чл. 8 от
договора, сред които е и ипотека върху недвижим имот.
Не е представен погасителният план към този договор.
Представени са Условия по кредити на физически лица.
Съгласно чл.10.3.2, вр чл.10.4 от тези условия, за базисен лихвен процент се
прилага утвърденият от Управителния съвет на банката, съответно от оторизирани
от него да го определят органи или служители на банката, като за кредити в евро
базисният лихвен процент е едномесечният EURIBOR – равен на
индекса, закръглен до третия десетичен знак, публикуван на страница „EURIBOR“ на REUTERS в 11.00
часа централно европейско време два работни дни преди първия работен ден от
всеки месец и се прилага от първия работен ден на месеца до деня, предхождащ
първия работен ден на следващия месец /вкл./.
Представени са Условия за усвояване, обслужване на
кредита и изпълнение на задължения по
договор за банков кредит № 1421/24.09.2007 г. Съгласно чл.11.1.1, чл.11.1.2 и
11.1.3 от условията, кредиторът може едностранно да променя базовия лихвен
процент при промяна на пазарните условия
Към договора са подписани три анекса – на 23.09.2009 г.,
№ 2/24.03.2010 г. и № 3/26.10.2010 г. с приложени към анекс № 1 и анекс № 3
погасителни планове.
Видно от влязло в сила решение №
7824/16.11.2015
г. по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е отхвърлен предявен от „У.Б.“ АД против Н.С.Г.
иск с правно основание чл.422 от ГПК за установяване
съществуването на вземания към ответницата по заповед по чл.417 от ГПК от 03.05.2012г. по чгрд. №
10630/2012г. на СРС, сред които и сумата от 181 106.76 евро - предсрочно изискуема главница по Договор за банков кредит № 1421/24.09.2007г. и анекс № 3/26.10.2010г. към него,
ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 29.02.2012 г. до изплащане на вземането.
Решението
по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е постановено преди да бъде
прието ТР № 8/2.ІV.2019 г. по тълк. дело №
8/2017 г. на ВКС. Съдът е отхвърлил иска, поради ненастъпила предсрочна
изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК.
Страните не спорят, че по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е издаден обратен изпълнителен лист в полза на Н.С.Г.
за сумата от 221 024.66 лв./главница/, 89 642.27 лв. – законна лихва, въз
основа на който първоначално е образувано изп.дело № 211/2017г. на ЧСИ Ч.,
което впоследствие е продължило под № 266/2017г. на ЧСИ В.Л..
Ищецът е отправил волеизявление за прихващане на
задълженията си по обратния изпълнителен лист с насрещни свои вземания срещу Г.
по друг договор за кредит №
1139/21.07.2006г., за които е влязла в сила заповед по чл.417 от ГПК по чгр.д.
№ 10626/2012г. на СРС, ГО, 66 състав./копие от ИМ вх.№ 23443/21.06.2017г. по
гр.д. № 7834/2017г. на СГС, ГО, 16 състав. – л.44-51/.
Задълженията по обратния изпълнителен лист и направеното
волеизяление за прихващане с насрещни вземания по друг договор за кредит са
факти, които са ирелевантни за настоящия спор, тъй като сумите, събрани по
принудителен ред от ответницата, за които е издаден обратен изпълнителен лист,
не се взимат предвид при определяне размера на задълженията по договора за
банков кредит № 1421/24.09.2007 г. и анексите към него.
От заключението на назначената по делото счетоводна
експертиза, което съдът приема като изчисления, не и като крайни изводи, се
установява, че ищецът е предоставил на ответницата кредит в размер на 190 000
евро, който е усвоен от нея на 28.09.2007 г. През периода 28.09.2007 г. до
25.08.2009 г. са извършвани плащания от
ответницата, с които е погасена главница с падежи 25.10.2007 г. – 25.11.2008 г.
– 4 983.12 евро, такси – 2840 евро, договорна лихва с падежи 25.10.2007 г. –
25.03.2009 г. – 20 752.03 евро, наказателна лихва – 3256.42 евро и лихва върху
просрочена главница – 117.50 евро. Към 25.08.2009 г. не са заплатени следните
суми: главница с падежи 25.12.2008 г. -25.08.2009г. – 3361.86 евро и договорна
лихва с падежи 25.03.2009 г. – 25.08.2009 г. – 6061.62 евро. Размерът на
непадежиралата главница е 185 016.88 евро. Съгласно анекс № 1/23.09.2009г. страните
са приели, че размерът на дълга към датата на анекса е 185 016.88 евро. Договорен
е 6 месечен гратисен период за главницата, в който да се заплаща само договорна
лихва - 3.30 %. След този период погасяването продължава при ГЛП = БЛП + 3.202%
надбавка. В изпълнение на този анекс за периода 23.09.2009 г. – 24.03.2010 г.
по кредита са заплатени следните суми: такса – 453.72 евро, главница/просрочена
преди анекса/ - 3 529.86 евро, договорна лихва/просрочена преди анекса/ - 6 061.62
евро, договорна лихва с падежи 25.09.2009 г. - 25.02.2010 г. – 2994.54 евро,
наказателна лихва – 20.17 евро и договорна лихва върху просрочена главница –
73.96 евро. Размерът на непадежиралата главница към 24.03.2010г. е 181 487.02
евро. Съгласно анекс № 2/24.03.2010 г., страните са приели, че размерът на
дълга към датата на анекса е 181 487.02 евро /главница/ и 39.26 евро
/наказателна лихва/. Договорен е 6 месечен гратисен период за главницата, в
който да се заплаща само договорна лихва 3.30 %. След този период погасяването
продължава при ГЛП = БЛП /към датата на сключване на анекса е 4. 426 %/ + 3.765
% надбавка. В изпълнение на анекс № 2 за
периода 25.03.2010 г. – 25.10.2010 г. са погасени такси от 452.77 евро,
главница с падеж 25.09.2010 г. – 380.26 евро, договорна лихва с падеж
25.03.2010 г. – 25.09.2010 г. – 4291.28 евро, наказателна лихва – 4058.25 евро
и лихва върху просрочена главница – 1.96 евро. Непадежиралата главница към
25.10.2010 г. е 181 106.76 евро. Съгласно анекс № 3/26.10.2010 г., страните са
приели, че размерът на дълга към датата на анекса е 181 106.76 евро /главница/
и 1277.05 евро /договорна лихва/. Договорен е
12 месечен гратисен период за главницата, в който да се заплаща само
договорна лихва 3.30%. Договорено е разсрочване на неплатената преди анекса
договорна лихва /1277.05 евро/ на 12 месечни вноски през гратисен период. След
този период погасяването продължава при ГЛП = БЛП /към датата на анекса е 0.886
%/ плюс 7.962 % надбавка. В изпълнение на анекса е пагасена договорна лихва с
падежи 29.10.2010 г. - 25.05.2011 г. – 3519.52 евро, наказателна лихва –
2792.06 евро и реструктурирана лихва – 873.08 евро. Размерът на незаплатената
главница е 181 106.76 евро /190 000 евро – 8893.24 евро, платени по договора и анексите/.
Спорен въпрос е на коя дата е настъпила предсрочна
изискуемост на кредита.
Съгласно чл.29.3 от Общи
условия, при които „У.Б.“ АД предоставя ипотечни кредити на физически лица и
чл.16.1.1 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на
задълженията по договора за банков кредит № 1421/24.09.2007г./л. 30 и л. 11 от
приложено гр.д. № 79/2017г. на Окръжен
съд – Перник/ кредиторът има право да обяви кредита за предсрочно изискуем при
неплащане на погасителни вноски или лихви.
Страните не спорят, че е
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, а спорят единствено за датата на
нейното настъпване.
Съгласно т.18 от тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.
д. № 4/2014 г., ОСГТК на ВКС, „постигнатата в договора предварителна уговорка,
че при неплащане на определен брой вноски кредитът става предсрочно изискуем и
без да уведомява длъжника кредиторът може да събере вземането си, не поражда
действие, ако банката изрично не е заявила, че упражнява правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до длъжника
– кредитополучател“.
С решението по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, е прието, че предсрочната изискуемост не е настъпила към датата на подаване на заявлението
по чл.417 от ГПК /29.02.2012 г./, въз основа на което е била издадена
заповед по чл.417 от ГПК на 03.05.2012г. по чгрд. № 10630/2012г. на СРС, поради
което предявеният иск по чл.422, ал.1 от ГПК е отхвърлен.
Към датата на подаване на
заявлението по чл.417 от ГПК не е настъпила предсрочна изискуемост, но с подаването
на исковата молба по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС е отправено изявление от банката до ответницата за
обявяване на кредита за предсрочно изскуем. Препис от исковата молба по чл.422,
ал.1 от ГПК е връчен на ответницата на 17.09.2012 г., поради което към тази
дата следва да се счита, че предсрочната изискуемост на кредита е обявена. /
разписка от 17.09.2012г. за връчване на
ИМ вх. № 89337/21.08.2012г. по гр.д. № 11844/2012 г. на СГС – л. 87 - гръб, л.
82-86/.
По размера на иска за главницата:
За да бъде определен размерът
на неизплатената главница следва да бъде определен размерът и на останалите
задължения по договора, от които да се приспаднат извършените от ответницата
плащания.
Съдът приема, че размерът на
задълженията по договора следва да бъде определен по първоначалния погасителен
план, тъй като чл.4 от Договор за банков кредит № 1421/24.09.2007 г., вр
чл.11.1.1 - 11.1.3 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение
на задълженията по договор за банков кредит № 1421/14.09.2007 г.; чл.4, вр.
чл.11.2 от Анекс от 23.09.2009 г.; чл.4 от Анекс №
2/24.03.2010г. и чл.4 от Анекс № 3/26.10.2010 г. са неравноправни по смисъла на
чл.143, ал.1 от ЗЗП – те предвиждат възможност за едностранна промяна на лихвения процент от
страна на кредитора.
Съгласно чл.4 от договора,
годишният лихвен процент е равен на базов лихвен процент /променлива величина/
и надбавка. Базовият лихвен процент се определя по т.10.3 и т.10.4 от Условията
по кредити за физически лица, съгласно т.11.1.1 в размер на едномесечения индекс
EURIBOR, като конкретният размер се фиксира
от УС на банката или друг оторизиран орган. Кредитополучателят е длъжен приеме
новоопределения лихвен процент./чл.11.1.1 и чл.11.1.2 от Условия за усвояване, обслужване на кредита и
изпълнение на задълженията по договор за банков кредит № 1421/24.09.2007г./.
Предвидена е възможност размерът на лихвата по кредита да бъде променян
едностранно от банката при промяна на пазарните
условия./чл.11.1.3/. В чл.11.1.3 от Условия
за усвояване, обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за
банков кредит № 1421/24.09.2007г. е уредена възможност за кредитора едностранно
да увеличава размера на годишния лихвен процент при нарастване на базовия
лихвен процент, но не е предвидена възможност за неговото намаляване, когато
индексът на EURIBOR се понижи.
Тези клаузи от договора и от Условията за усвояване,
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по Договор за банков кредит
№ 1421/24.09.2007 г. не отговарят на изискванията за добросъвестност и са във вреда на потребителя. Липсата на възможност да бъде изменен годишния лихвен
процент, когато индексът на EURIBOR се понижи, поставя кредитополучателя в неравнопоставено положение спрямо
търговеца, за който е договорена обратната възможност за увеличаване на
възнаградителната лихва при повишаване на пазарния индекс. По изложените
съображения посочените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, ал.1 от
ЗЗП.
Неравноправни са и чл.4, вр. чл.11.2 от Анекс от 23.09.2009 г.; чл.4 от Анекс №
2/24.03.2010г. и чл.4 от Анекс № 3/26.10.2010 г.
Съгласно посочените клаузи от анексите, годишният лихвен
процент е равен на базов лихвен процент /променлива величина/ и надбавка.
Базовият лихвен процент се формира като сбор от едномесечен EURIBOR и премия, определена по раздел трети, т.
9.2 от ОУ. Съгласно т.9.2 от Общи условия, при които „У.Б.“ АД предоставя
ипотечни кредити на физически лица, банката може едностранно да променя размера
на премията по реда, установен в общите условия, въз основа на решение на
оторозирания си за това орган.
От Общите условия не става ясно при какви точно обективни
фактори, по каква формула ще бъде определяна премията. При уговорка за едностранна промяна на лихвения процент следва ясно да
бъде указано кога/при какви условия/ и как /по какъв метод/ ще бъде променена
лихвата. Методът за изчисляване на лихвата, респ. БЛП, се явява
съществен елемент от договора за кредит,
което само по себе си изключва възможността този елемент да бъде едностранно променян от банката след сключване на кредитния
договор, независимо дали се касае до фиксиран или променлив лихвен процент. Ответницата не е получила предварително конкретна
информация относно това как /по каква формула/ кредитодателят едностранно
може да промени цената на доставената финансова услуга, за да може на свой ред
да реагира по адекватен начин, съобразно своите интереси.
Липсата на ясна и разбираема за потребителя формулировка на основанията за
изменение на БЛП представлява нарушение на изискването по чл. 147, ал. 1 ЗЗП - клаузите на договорите,
предлагани на потребителите, да бъдат съставени по ясен и недвусмислен начин,
което от своя страна прави посочената разпоредба неравноправна, позволяваща на
търговеца или доставчика да променя едностранно условията на договора въз
основа на непредвидено в него основание. Посочените
клаузи се явяват неравноправни и на основание чл. 143, т. 12 от ЗЗП, тъй като дават право на търговеца
едностранно да увеличава цената на стоката, като окончателно определената цена
е значително завишена, в сравнение с цената, уговорена при сключването на
договора, без потребителят да има право да се откаже от договора.
Неравноправни са и клаузите на
чл.4.2 от Договора за банков кредит № 1421/24.09.2007г. и на чл.4.3 от Анекс №
1, Анекс № 2 и Анекс № 3, които предвиждат надбавка върху лихва за
редовен дълг, чиято изискуемост все още не е настъпила, в размер на 5 %. Тази лихва се начислява
върху цялата непадежирала главница при просрочие на вноски за лихва
по т.11.2.2 или просрочие на главница по т.11.2.1.1 от Условията за усвояване и
обслужване на кредита и изпълнение на задълженията по договор за банков кредит
№ 1421/24.09.2007г. Цитираните клаузи предвиждат, че при забава се начислява
лихва /ГЛП плюс надбавка от 5 %/
върху основа, формирана не от вземане, чието неизпълнение е причина за
изпадането в забава, а от бъдещи неизискуеми вземания - цялата
неиздължена част от наличния кредит с ненастъпил падеж - редовен дълг по
главница. Наред с наказателната лихва по чл.4.2 от
договора е предвидена и друга наказателна лихва по чл.4.3 от договора, която се
начислява при просрочие
на лихви и/или главници като част от анюитетни вноски, но върху друга основа - неиздължената
просрочена и изискуема част от кредита. Олихвяването
е с ГЛП плюс надбавката по чл.4.3 от 2 %.
Посочените клаузи за наказателна
лихва по чл.4, ал.2 от договора за банков кредит и
по чл.4.3 от анекси № 1, № 2 и № 3 към същия са неравноправни, съгласно чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП, тъй
като задължават
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка.
Тъй като цитираните клаузи са
неравноправни, същите се явяват нищожни и не следва да бъдат прилагани в
отношенията между страните, респ. едностранното увеличение на лихвата и
начисляването на наказателна лихва по чл.4.2 от договора и по чл.4.3 от
анексите не обвързва ответника.
Задълженията на кредитополучателя следва да бъдат определени по първоначалния
погасителен план.
По делото не е представен
първоначалният погасителен план. При липсата на други доказателства, на
основание чл.162 от ГПК, съдът определи размера на незаплатената главница на 170
106.78 евро, като съобрази следните обстоятелства:
Общият размер на усвоения от
ответницата кредит е 190 000 евро.
От заключението на вещото лице
се установява, че по договора и анексите към него ответницата е заплатила общо за
главница 8 893.24 евро, за такси 3 746.73 евро, за договорна лихва – 37 618.99
евро, за наказателна лихва върху редовна главница 10 126.90 евро, за наказателна лихва върху
просрочена главница – 193.42 евро и реструктурирана лихва – 873.08 евро.
Договорната лихва в размер общо
на 37 618.99 евро е платена за периода 28.09.2007 г. до 24.06.2011 г. Тъй като
кредитът е станал предсрочно изискуем на 17.09.2012 г. договорна лихва по
първоначалния погасителен план се дължи за периода 25.10.2007г. – 17.09.2012 г.
Ответницата не твърди да е надплатила договорна лихва по кредита. При липсата
на други доказателства/не е представен първоначалния погасителен план/, съдът
приема, че със сумата от 37 618.99 евро ответницата е изплатила пълния размер
на задължението си за договорна лихва за периода 25.10.2007 г. – 17.09.2012 г.
Сумите за наказателна лихва
върху редовен дълг са недължими,
поради нищожност на клаузите на чл.4, ал.2 от договора за банков кредит и чл.4.3 от анекси № 1, № 2 и № 3, поради което заплатената от ответницата наказателна лихва в размер на 10
126.90 евро следва да бъде приспадната от дължимата главница
Наред с това следва да бъде
приспадната и сумата от 873.08 евро за реструктурирана лихва, тъй като задълженията
на ответницата следва да бъдат определени по първоначалния договор.
Наказателната лихва върху просрочена главница се дължи само по
първоначалния договор. При липсата на други доказателства, на основание чл.162
от ГПК, съдът приема, че нейният размер е 193.42 евро, колкото е заплатила
ответницата.
Така от общия размер на
главницата от 190 000 евро следва да се приспадне заплатената от ответницата
сума от 8 893.24 евро за главница, както и 10 126.90 евро за наказателна лихва
върху редовен дълг и 873.08 евро за реструктурирана лихва, при което общият
размер на неизплатената главница, определен на основание чл.162 от ГПК, е 170 106.78 евро, до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 181 106.76 евро
следва да бъде отхвърлен.
По възражението за изтекла погасителна давност:
Възражението е неоснователно.
Вземането за главница се
погасява с изтичане на петгодишна давност. Договорът за кредит е сключен с краен срок на
погасяване на вноските – 23.09.2027 г. Предсрочната изискуемост на кредита е
настъпила на 17.09.2012 г. - датата на получаване на препис от исковата молба
по гр.д. №11844/2012 г. на СГС, ГО, 1 състав, и изтича на 18.09.2017г. /първият присъствен ден след 17.09.2017 г. -
неделя/, а исковата молба по настоящото дело е подадена на 18.09.2017г., т. е
преди да изтече давностният срок.
По разноските:
Ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 14
938.29 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответницата, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 523.25 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Н.С.Г., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 14, да заплати на „У.Б.“ АД, ***, пл.“********представлявано
от изпълнителните директори Л.К.Х.и Е.М., съдебен адрес:***, на основание
чл.430, ал.1 от ТЗ сумата от 170 106.78
евро /главница, дължима по договор за банков кредит № 1421/24.09.2007 г., ведно
със законната лихва, считано от 18.09.2017 г. до окончателното изплащане, като иска в
останалата част, до пълния предявен размер от 181 106.76 евро, като
неоснователен ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.С.Г. да заплати на „У.Б.“ АД, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
14 938.29 лв., съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „У.Б.“ АД да заплати на Н.С.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
523.25 лв., съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
СЪДИЯ: