№ 75
гр. Бургас, 23.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юли
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Петя Ив. П. Дакова
Даниел Н. Марков
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. Янч. Ч.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600110 по описа за 2022 година
Производството е по Глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по
искане на осъдено за престъпление от общ характер лице за възобновяване на
наказателно дело.
В искането на упълномощения защитник на осъдената Г. К. П. са
релевирани основания за възобновяване на делото по чл.422, ал.1, т.5 вр. с
чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК – нарушение на материалния закон и допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Посочва като съществени
процесуални нарушения неизпълнение на задължението по чл.13 от НПК от
страна на първоинстанционния съд – да бъде разкрита обективната истина по
делото; несъблюдаване от същия съд на разпоредбите на чл.14 и чл.107, ал.5
от НПК, като не е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на
всички събрани по делото доказателства, не е анализирал същите поотделно и
в тяхната съвкупност, не е изложил мотиви относно анализа и оценката на
доказателствените източници. Оспорва истинността на записаното в
мотивите, че в съдебно заседание подс. И. признава вината си по
повдигнатото й обвинение, тъй като подсъдимата изобщо не е правила
подобни изявления. Упреква първостепенния съд в неспазване нормата на
чл.279, ал.2 от НПК, вследствие на което обясненията на обв. И.И., дадени на
досъдебното производство в присъствието на защитник, не са били прочетени
в съдебното следствие и не са били приобщени към доказателствената
съвкупност по надлежния процесуален ред, като по този начин съдилищата по
фактите са се лишили от важен източник на доказателства, защото
1
обясненията на подсъдимия, освен средство за защита, представляват и
доказателствено средство, което следва да бъде анализирано. Открива
противоречие между присъдата и мотивите към нея досежно предмета, с
който подс. П. е покрила лявата си ръка при бъркането в чантата на
пострадалата Г.П. и вземането на парите оттам, доколкото в присъдата е
посочено изрично, че подс. П. е покрила лявата си ръка с кърпа, а в мотивите
са посочени, както кърпа, така и шал, който подсъдимата е поставила върху
ръката си. Изразява позиция, че доказателствената дейност на
първостепенния съд, свързана с анализа и оценката на доказателствените
материали, е опорочена и е засегнала правилността на формиране на
вътрешното убеждение у решаващия съдебен състав, което, от своя страна, е
довело до неправилно приложение на материалния закон и осъждане на подс.
П.. Моли апелативният съд да отмени осъдителните актове на двете съдебни
инстанции и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
В съдебно заседание по настоящото извънредно производство
упълномощеният защитник на осъдената Г. К. П. заяви, че поддържа искането
за възобновяване на наказателното дело по изложените в писменото искане
съображения и не добавя допълнителни аргументи в подкрепа на направените
възражения. Изразява недоволство от липсата на извършени от
първостепенния съд анализ и оценка на доказателствените материали. Отново
посочва като съществено процесуално нарушение неприобщаването по
надлежния ред на досъдебните обяснения на подс. И.И. чрез прочитането им
в съдебното следствие, като по този начин се е лишил от важно
доказателствено средство, което има съществено значение за изясняване на
обективната истина по делото. Преповтаря разминаването между присъдата и
мотивите към нея относно вещта, използвана от подс. П. за скриване на
ръката си при бъркането в чантата на пострадалата Г.П. и вземането на парите
оттам, като изтъква, че и в самите мотиви е налице подобно разминаване,
доколкото веднъж се посочва, че подс. П. е покрила ръката си с кърпа, но след
това е записано, че същата подсъдима е поставила шал на ръката си. Смята, че
въззивният съд не е съзрял така допуснатите от първата инстанция
съществени процесуални нарушения и е потвърдил един опорочен съдебен
акт, който е следвало да отмени и да върне делото за ново разглеждане от
друг състав на първостепенния съд. Пледира да се отмени
първоинстанционната осъдителна присъда и потвърждаващото я въззивно
решение и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция.
Осъдената Г. К. П. не се яви лично в съдебно заседание по проведеното
от апелативния съд извънредно производство и не заяви дали поддържа
подаденото от защитника й искане за възобновяване на делото.
Представителят на Апелативна прокуратура – Бургас заяви, че искането
на защитника на осъдената Г. П. за възобновяване на наказателното
производство, макар и допустимо, е неоснователно и пледира същото да се
2
остави без уважение. Изрази становище, че не са допуснати твърдяните от
осъдената П. и нейния защитник процесуални нарушения, които да са
ограничили правата й на защита. По повод заявеното от защитника
разминаване в мотивите относно предмета, с който подс. П. е била покрила
ръката си, отбелязва, че само на едно място е посочено, че ръката на
подсъдимата е била покрита с шал, докато навсякъде другаде в изложението е
записано, че върху ръката на подс. П. е била поставена кърпа. Обръща
внимание, че се касае за еднотипни предмети – кърпа и шал, използвани от
подсъдимата за скриване на ръката й при бъркането в чантата на пострадалата
и вземането на парите оттам. В същата насока подчертава, че независимо от
констатираното разминаване в мотивите досежно ползвания за скриване
предмет, безспорно е установен начинът, по който подс. П. е извършила
отнемането на процесните пари от чуждата чанта. Изказа мнение, че
непрочитането на досъдебните обяснения на обв. И. в съдебното следствие на
основание чл.279, ал.2 от НПК не представлява процесуално нарушение от
категорията на съществените, което да е ограничило правото на защита
подсъдимата, тъй като същата е имала възможност и е била уведомена за
правото й да дава обяснения на всеки етап от съдебното производство, но
самата тя не се е възползвала от това гарантирано й от закона право. Отрича
верността на твърденията на защитника за неистинно вписване в мотивите на
направено от подс. И. признание по повдигнатото й обвинение, като се
позовава на протокола от проведеното на 20.05.2021г. съдебно заседание,
където изрично е записано, че тази подсъдима разбира обвинението и се
признава за виновна по него. Оспорва довода за липса на мотиви, съдържащи
всестранен, обективен и пълен анализ на всички събрани по делото
доказателствени материали. Изтъква, че процесните мотиви отговарят на
стандарта, поставен към тях от нормата на чл.305, ал.3 от НПК, тъй като в тях
са изложени установените по делото обстоятелства и са посочени
доказателствените източници, въз основа на които те се приемат за доказани.
Счита, че внимателният прочит на представените мотиви налага извод, че
същите са пълни, ясни, непротиворечиви, отразяващи вярно установените
факти и съдържащи обективна оценка на наличната доказателствена
съвкупност, в това число на показанията на свидетелите П. и М., дадени пред
съдия в досъдебното производство. Като заключава, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е
приложен правилно, приема, че липсват основанията, предвидени в чл.422,
ал.1, т.5 от НПК, поради което пледира искането на осъденото лице за
възобновяване на приключилото наказателно производство да се остави без
уважение.
Бургаският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на
осъденото лице Г. П., изслуша пледоарията на неговия защитник, съобрази
устно изразеното в съдебно заседание становище на прокурора и провери
материалите по делото, направи следните констатации:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като
3
е направено от лице, осъдено за престъпление от общ характер и в
изискуемия от чл.421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, считано от деня на
влизане в сила на присъдата, който съвпада с датата на постановяване на
въззивното решение поради липсата на законова възможност за касационно
обжалване и има за предмет на претендираната проверка съдебен акт от
категорията на визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК – решение,
непроверено по касационен ред по жалба на подсъдимия, в чийто интерес се
претендира отмяната.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е неоснователно.
С присъда №260032 от 21.07.2021г. по НОХД№1194/2020г.
Несебърският районен съд признал подс. Г. К. П. за виновна в това, че на
23.06.2018г., в гр. Несебър, като съизвършител, в съучастие с помагача И.Г.
И., като използвала специален начин – ловкост и умение /покрила лявата си
ръка с кърпа и бръкнала в чантата на пострадалата Г.Г.П./, извършила опит да
отнеме по специален начин от вътрешен джоб на носена през рамо дамска
чанта, чужди движими вещи - парични суми от различна валута – 1750 евро,
равняващи се на 3422,70 лева, 442 долара, равняващи се на 708,58 лева и 190
лева, всички възлизащи на обща стойност 4321,28 лева от владението на
собственика Г.Г.П., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като кражбата е извършена повторно и случаят не е М.жен, а
деянието е останало недовършено по независещи от волята й причини, поради
което и на основание чл.195, ал.1, т.4, предл.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28,
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.18, ал.1 от НК я осъдил на една година лишаване от
свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Със същата присъда съдът признал подс. И.Г. И. за виновна в
извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, предл.3, вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.20, ал.4 вр. чл.18, ал.1 от НК и й наложил наказание лишаване от свобода
за срок от две години, чието изпълнение отложил, на основание чл.66, ал.1 от
НК, за изпитателен срок от четири години.
По повод въззивна жалба на защитника на подс. Г. П. с решение №10 от
17.01.2022г. по ВНОХД №859/2021г. Бургаският окръжен съд е потвърдил
изцяло първоинстанционната присъда.
Съобразявайки особеностите на настоящото извънредно производство,
съдебният състав счете, че приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите
на искателя за наличие на съществени нарушения на процесуалните правила,
допуснати при съдебното разглеждане на делото, доколкото се поддържа, че
именно те са в основата на неправилното приложение на материалния закон, а
и защото от тяхната основателност зависи дали ще бъдат предмет на
обсъждане останалите възражения в искането за възобновяване. Обстойният
анализ на материалите по делото води до категоричен извод за
несъстоятелност на аргументите за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила в съдебната фаза на наказателния процес.
4
Направеният с искането за възобновяване довод за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила всъщност изразява
несъгласието на осъденото лице с извършените от инстанционните съдилища
анализ и оценка на доказателствената съвкупност, като се претендира, че
описаните в мотивите на присъдата и във въззивното решение факти не
почиват върху доказателствата по делото. По естеството си тези твърдения
представляват оплакване за необоснованост на съдебния акт, който
недостатък не попада сред основанията за възобновяване, съгласно чл.422,
ал.1, т.5 вр. чл. 348, ал.1, т.1 – т.3 от НПК. В настоящото извънредно
производство предмет на проверка е единствено начинът на формиране на
вътрешното убеждение на съда, т. е. външно проявената процесуална дейност,
чрез която съдът е изградил убеждението си по фактите, а вследствие на това
– и по приложимото право. Иначе казано, апелативният съд следва да
провери дали инстанционните съдилища са основали изводите си по фактите
върху всички доказателства и доказателствени източници или са игнорирали
някои от тях, или са ги тълкували превратно; дали констатациите им почиват
върху доказателствени материали, събрани и проверени по надлежния ред
или са се позовали на недопустими такива; дали не са изопачили смисъла и
значението на доказателствените материали; дали при оценката на
доказателствата са нарушили законите на обективната логика на изследваните
факти; дали са обсъдили всички доводи на страните и с оглед на тях дали са
проявили изискуемата от чл.13 от НПК активност за разкриване на
обективната истина. Компетентният по възобновяването съд няма
процесуални правомощия да направи собствена оценка на доказателствените
материали, нито да приема нови фактически положения по спора. Той може
да отмени проверявания съдебен акт, само когато намери пороци в
доказателствената дейност на решаващите съдилища, в частност при
формиране на тяхното вътрешно убеждение.
При реализирания извънреден контрол настоящият състав не констатира
дерогиране на процесуалните норми на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 от НПК в
съдебната фаза на производството, императивно предписващи необходимост
от обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и възлагащи задължения на решаващия орган за задълбочен и
съвкупен доказателствен анализ при формиране на вътрешното убеждение
относно значимите за обвинението фактически положения, предпоставили
наказателната отговорност на подс. П. за вмененото й престъпление.
Внимателният прочит на мотивите към атакуваната присъда, както и на
въззивното решение, не дава основание да се счита, че обстоятелствата по
делото са установени неправилно и вътрешното убеждение на инстанциите по
фактите е било опорочено. Съдилищата са анализирали доказателствата
поотделно и в тяхната взаимосвързаност, като са ги интерпретирали
съобразно действителния им смисъл и съдържание. Въз основа на точна и
вярна оценка на доказателствения обем по делото те са изградили отговаряща
на обективната истина фактическа обстановка по спора, чието
5
възпроизвеждане в настоящото решение не се налага.
Доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото чрез
показанията на свидетелите Е.А., С.М., Д.Г., О.Р. и П.П., дадени в съдебното
следствие, както и досъдебните показания на тези свидетели, прочетени от
съда на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и/или т.2 от НПК, и досъдебните
показания на свидетелките Г.П. и О.М., приобщени в съдебното следствие на
основание чл.281, ал.1, т.3 от НПК, а също и чрез писмения материал,
включващ множество документи, обосновава с изискуемата се степен на
интензитет основния факт на наказателния процес - извършване на описаното
в обвинителния акт деяние и неговото авторство.
Приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа
обстановка по спора, към която се присъединил и въззивният, е правилно
установена и изведена от събраните доказателства, детайлно анализирани и
внимателно преценени поотделно и в съвкупност.
Неоснователно е оплакването за липса на мотиви в постановената по
делото присъда, в които да са изложени анализ и оценка на всички
доказателствени материали. Вярно е, че според правната доктрина и
утвърдената съдебна практика не само пълната липса на мотиви към
присъдата и въззивното решение представлява съществено процесуално
нарушение, но и липсата на такива мотиви, които отговарят на изискванията
на процесуалния закон / чл.305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК /, се квалифицират
като такова нарушение и обосновават отмяна на съдебния акт. Запознавайки
се с мотивите към първоинстанционната присъда, настоящият съдебен състав
не установи релевирания порок в акта. Видно от неговото съдържание
първоинстанционният съд е изложил подробно своите съображения относно
обективната и субективната съставомерност на обсъденото престъпление по
чл.195, ал.1, т.4, предл.3 и т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
чл.18, ал.1 от НК и участието на осъдената П. в него. Обстоятелството, че не е
възприета лансираната от защитата версия, според която подс. П. не е
участвала в опита за отнемане на чуждите пари, собственост на свид. П. и
дори не е видяла, че подс. И. се е опитала да вземе парите от чантата на
пострадалата, не означава отсъствие на мотиви. Представените такива с
осъдителната присъда отговарят на поставените към тях с процесуалната
разпоредба на чл.305, ал.3 от НПК предписания. Те позволяват на горната
съдебна инстанция да проследи изграждането на вътрешното съдийско
убеждение и да установи действителната воля на съда при решаването на
правния спор. Изложени са съображения, с оглед на които съдът е счел за
безспорно установени релевантните за спора обстоятелства, имащи
съществено значение за неговото решаване, като в детайли и последователно
са описани действията на осъдената П., съзнателно насочени към отнемане на
чуждите пари и предаването на същите на осъдената И., както и усилията на
последната за запазване държането върху банкнотите, които факти
обосновават в лицето на двете осъдени авторството на разгледаната кражба
по чл.195, ал.1 вр. чл.18, ал.1 вр. чл.20, ал.2 и ал.4 от НК. В мотивите са
6
анализирани, макар и схематично, всички доказателствени източници. В хода
на съдебното следствие съдът е отстранил констатираните в гласните
доказателства противоречия, а в мотивите изрично е посочил на кои дава вяра
и кои от тях не кредитира, като е посочил причините за тяхното игнориране,
направил е правилна оценка за достатъчност, годност и достоверност на
обвинителните доказателствени материали.
Запознавайки се обстойно с мотивите на първата инстанция, въззивната
такава ги е споделила изцяло, защото правилно е установила, че те съдържат
категорични и убедително аргументирани становища по всички основни
въпроси, на които трябва да отговори присъдата. От своя страна въззивното
решение съдържа реквизитите, установени в чл.339 от НПК. В него е даден
ясен и изчерпателен отговор на всички доводи, свързани с обективната и
субективната страна на разгледаното деяние, както и на възраженията за
пороци в процесуалната дейност на първостепенния съд при изграждане на
вътрешното му убеждение по фактите. Въззивният съд е направил собствен
подробен анализ на събраните доказателства, спазвайки изискванията на
чл.14 от НПК и правилата на формалната логика. Солидаризирал се е с
подробно аргументираните изводи на първоинстанционния съд по фактите и
правото, като е приел за установена фактическа обстановка, която не се
различава от тази, изложена в мотивите на първоинстанционната присъда.
Възраженията на искателя – осъдено лице за липса на гласни
доказателствени средства относно участието на осъдената П. в разглежданото
престъпление са били обсъдени от първостепенния съд в мотивите към
присъдата и особено внимателно в решението на въззивната инстанция и са
получили аргументиран отговор за неоснователност. В съдебните актове
действителното съдържание на нито едно доказателство не е тълкувано
превратно и точно е посочено на кои доказателства се дава вяра и в коя част,
на кои такива не се вярва и защо, най-после - на кои доказателства се градят
направените изводи за съставомерността на деянието на подс. П., респективно
за виновността й. Вътрешното убеждение на инстанционните съдилища при
вземане на решенията по съществото на делото е изградено на основата на
обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, като
противоречивите данни в доказателствените източници са били подложени на
сериозен и задълбочен анализ. Достоверността им е била преценена на базата
на вътрешната им логичност, взаимната им обвързаност, съпоставка и
кореспонденция.
Фактът, че съдилищата са дали вяра на взаимно допълващите се
показания на свидетелите Г.П., О.М., Е.А., С.М., Д.Г., О.Р. и П.П.,
подкрепящи обвинителната теза, и не са възприели доказателствените изводи
на защитата, според които подс. П., упорито отказваща в двете фази на
процеса да даде обяснения, няма съпричастност в осъществяване на
инкриминираното деяние, не дава основание за възобновяване на
наказателното производство. В тази връзка следва изрично да се подчертае, че
суверенно право на инстанционните съдилища, предвид правомощията им на
7
съд по фактите, е да кредитират едни доказателствени източници като
достоверни, а други да пренебрегнат като неистинни и необективни, а от своя
страна, компетентният по възобновяването съд не може да подменя
вътрешното убеждение на инстанционните съдилища, като пререшава
въпроса за достоверност и надежност на един или друг доказателствен
източник, възобновявайки делото и давайки им указания кои доказателствени
материали следва да кредитират.
Неоснователен е доводът на искателя за допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, изразило се в непрочитане на
показанията на подс. И., дадени на досъдебното производство в присъствието
на нейн защитник, както повелява нормата на чл.279, ал.2 от НПК в хипотеза,
че подсъдимият в съдебно заседание откаже да даде обяснения, какъвто е
конкретният случай. Вярно е, че първоинстанционният съд е пропуснал да
приложи регламентирания в цитирания законов текст способ за приобщаване
на досъдебните обяснения на подс. И., която отказала да депозира обяснения
в съдебното следствие. Този пропуск обаче не се е отразил фатално на
пълнотата на доказателствената маса и на изясняването на обективната истина
по спора. Въпреки отсъствието на досъдебните обяснения на подс. И. от
събрания в съдебната фаза доказателствен материал, обвинителната теза не е
била лишена от необходимите подкрепящи я доказателства. Досъдебните
твърдения на подс. И., според които тя еднолично и самостоятелно е
извършила процесния опит за кражба, при липса на знание и принос за това
от страна на дъщеря й – подс. П., не са достатъчни да оборят обвинението
срещу съучастника – извършител П. и да обосноват оправдаване на същата.
Въпросните досъдебни обяснения на подс. И. не могат да оМ.жат и още по-
малко да лишат от доказателствена стойност множеството гласни
доказателства, въведени в процеса от показанията на голям брой свидетели,
включително извън считаните за заинтересовани и пристрастни свидетелки
Г.П. и О.М., каквито са показанията на свидетелите Е.А., С.М., Д.Г., О.Р. и
П.П.. Устните твърдения на тези незаинтересовани от изхода на делото лица
еднозначно установяват действията на подс. П., насочени към отнемане на
чуждите пари и категорично опровергават досъдебните обяснения на подс. И.,
в чиито думи прозира очевиден стремеж не само да смекчи
наказателноправното положение на дъщеря си – подс. П., но и да постигне
цялостно изключване на наказателната отговорност за извършеното
престъпление на същата, която я грози понасяне на ефективно наказание
лишаване от свобода, предвид извършване на процесното деяние след две
предходни осъждания за престъпления от общ характер. Обсъденият
процесуален недостатък в доказателствената дейност на съда не представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е засегнало
правото на защита на подсъдимите, доколкото подс. И. е могла във всеки етап
от съдебното производство, включително пред въззивната инстанция, да
пожелае да даде обяснения. Посочената подсъдима обаче не е изявила
желание да бъде разпитана от съда и не е упражнила законоустановеното й
8
право да дава обяснения. При това положение не може да се приеме, че
допуснатият порок в дейността на първата инстанция по събиране на
доказателства носи характеристиката на процесуално нарушение от
категорията на съществените, обуславящо отмяна на съдебния акт, в това
число по извънредния способ на възобновяване на приключилото
производство, и връщане на делото за ново разглеждане.
Неоснователно е и възражението на искателя за допуснато противоречие
между присъдата и мотивите към нея и неяснота досежно предмета, с
помощта на който подс. П. е скрила лявата си ръка при бъркането в чантата на
свид. П. и вземането на чуждите пари оттам. В диспозитивната част на
присъдата подробно и ясно е отразено, че подс. Г. К. П. се признава за
виновна в това, че е използвала специален начин – ловкост и умение /покрила
лявата си ръка с кърпа и бръкнала в чантата на пострадалата Г.Г.П./, за да
отнеме процесните пари. В мотивите към присъдата също е записано, че подс.
П. е била поставила кърпа на лявата си ръка преди да бръкне в чантата на
свид. П.. Вярно е, че в мотивите е употребен и терминът „шал“ за
обозначаване на същия предмет, с който подс. П. си е послужила при
извършване на деянието с особена ловкост и умение. Използваните в
съдебния акт съществителни имена „кърпа“ и „шал“ обозначават еднотипни
вещи, направени от памук, вълна, коприна или друг подобен материал, с
различни форми и размери, които обаче изпълняват една и съща основна
функция – да покриват други предмети. В случая е безпротиворечиво
установено, че подс. П. е използвала именно такава вещ, за да покрие лявата
си ръка и да прикрие действията си по бъркане в чантата на свид. П., по
отваряне на ципа на вътрешния джоб и вземането на намиращите се там пари.
Без значение за съставомерността на деянието, респ. за наличието на
квалифициращия признак „специален начин – ловкост и умение“, са
материалът, от който е била изработена вещта, нейната геометрична форма и
размери. Същественото е, че се касае за такъв предмет, с който подс. П. си е
послужила, за да покрие ръката си и да може по скришен начин да проникне
във вътрешния джоб на чантата на пострадалата П., откъдето незабелязано да
вземе чуждите пари. Извън всякакво съмнение е вещта, използвана от
извършителя П. при реализиране на деянието. Съвсем ясна и недвусмислена е
волята на решаващия съд относно механизма на осъществяване на
разгледания опит за кражба – с лявата си ръка, покрита с вещ, направена от
плат, подс. П. е бръкнала в чантата на свид. П., отворила ципа на вътрешния
джоб и взела намиращите се там банкноти. При тези безспорни данни не
може да се приеме, че е налице противоречие между присъдата и мотивите
към нея, както и в самите мотиви, относно предмета, с който подс. П. е
покрила ръката си и по специален, скриващ действията й начин, е отнела
чуждите пари. По коментираното обстоятелство липсва неяснота във волята
на съда и вътрешната му увереност, основана на наличните доказателствени
материали, за ползваната от дееца вещ при извършване на деянието. При това
положение са налага извода, че правото на защита на подс. П. не е накърнено,
9
защото същата съвсем ясно и категорично е узнала от постановената
осъдителна присъда и мотивите към нея за какво точно престъпление се
признава за виновна и й се налага съответното наказание. Следователно не е
налице твърдяното нарушение на процесуалните правила.
Установявайки, че в актовете на инстанционните съдилища отсъстват
противоречия, неяснота, неопределеност или непълнота, които да се
характеризират като липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, предл.1
от НПК, поради което да се приеме наличие на съществено процесуално
нарушение, изискващо на основание чл.425, ал.1, т.1 вр. чл.422, ал.1 т.5 вр.
чл.348, ал.1, т.2 от НПК възобновяване на делото, отмяна на въззивното
решение и връщане на делото за ново разглеждане, апелативният съд намери
обсъденото оплакване за липса на мотиви за несъстоятелно.
Водим от всичко по-горе изложено, настоящият съдебен състав прие, че
фактическите изводи относно извършеното деяние и неговото авторство и в
лицето на осъдената П., съдържащи се в мотивите към присъдата и
преповторени във въззивното решение, са убедително аргументирани, те се
основават изцяло на наличните по делото доказателствени материали,
събрани и проверени по предвидения в НПК ред, а вътрешното убеждение на
съдилищата за релевантните по обвинението факти е формирано в
съответствие с изискванията на процесуалния закон. С оглед на това се налага
извода за неоснователност на възражението за допуснати при съдебното
разглеждане на делото съществени нарушения на процесуалните правила,
касаещи проверката, анализа и оценката на доказателствените източници.
При приетите за безспорно установени от двете съдебни инстанции
фактически положения, материалният наказателен закон е приложен
правилно, като е била ангажирана наказателната отговорност на осъдената П.
за извършено от нея престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.3 и т.7 вр. чл.18, ал.1
вр. чл.20, ал.2 от НК. Запознавайки се със съдържанието на актовете на
инстанционните съдилища, настоящият състав констатира, че в тях
убедително са аргументирани всички обективни, субективни и
квалифициращи елементи на посочения престъпен състав. Заявеният в
искането за възобновяване бланкетен довод за нарушение на закона по
смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1, т.1 от НПК, поради липса на
участие на осъдената П. в разгледания опит за кражба, е неоснователен.
Деянието на подсъдимите П. и И. правилно и обосновано е
квалифицирано като довършен опит за кражба, а не като довършено
престъпление кражба, защото събраните в хода на първоинстанционното
съдебно следствие доказателства, безспорно установяват, че осъдените са се
намирали все още в процесния автобус, когато на място пострадалата П. и
нейната внучка свид. М. са констатирали липсата на парите от чантата на П. и
незабавно са предприели действия за връщане на цялата отнета сума - свид.
П. хванала здраво за дрехите подс. П. и не я пускала, въпреки слизането на
тази подсъдима от автобуса и въпреки агресивната намеса на подс. И., докато
10
не й били върнати всичките пари, за което помогнала и свид. М.. Освен това,
на място се озовали и полицейски служители, които с появата си също са
допринесли за предотвратяване окончателното отнемане на парите. Иначе
казано, не е била преустановена фактическата власт на собственика П. върху
парите - предмет на кражбата. Предвид на това, законосъобразно районният
съд е признал за виновни двете подсъдими и ги е осъдил за опит към
престъплението кражба по чл.195, ал.1, т.4, предл.3 от НК, а за подс. П. и по
т.7 на същия текст. Деянието е останало в стадия на опита по независещи от
подсъдимите обстоятелства, като не е налице доброволен отказ от
довършване изпълнението на престъплението.
Законосъобразно е решението на съдебните инстанции, че подсъдимите
П. и И. са осъществили разгледаното деяние в съучастие, като първата от тях
е действала в качеството на извършител по смисъла на чл.20, ал.2 от НК, а
втората – в качеството на помагач съгласно чл.20, ал.4 от НК. Подс. П. е
извършител, тъй като е участвала в самото изпълнително деяние на описаното
престъпление кражба. Тя е осъществила активни действия, чрез които е
реализирала фактическото отнемане на парите от чантата на пострадалата П.,
като е използвала притежаваните от нея пъргавост, ловкост и умения, за да
промуши незабелязано за околните ръката си в чантата на свид. П., бързо да
откопчае металната закопчалка, да отвори ципа на вътрешния джоб и да вземе
намиращите се там банкноти. Правилно е становището, че подс. И. е
изпълнила функциите на помагач, тъй като с действията си – бутане в
пътниците, създаване на суматоха в автобуса, привличане на вниманието на
околните към нейната личност, тя е улеснила извършването на кражбата от
подс. П., която необезпокоявано е отнела чуждите пари.
Правилни и обосновани са изводите на съдилищата за наличието на
квалифициращия признак на престъплението – по чл.195, ал.1 т.4, предл.3 от
НК, защото безспорно е установено, че за реализиране на деянието подс. П. е
използвала специфичния начин на извършване на т. нар. „джебчийски“
кражби, при който деецът цели отнемането на инкриминираните вещи да
стане незабелязано, както за околните, така и за самия собственик на вещите
докато те се намират в него. По коментирания въпрос съдебните актове са в
унисон с трайно установената съдебна практика, която приема, че
престъплението кражба е извършено по специален начин, когато деецът е
използвал особена ловкост и умение при нейното осъществяване, например
ако способът е необичаен и се отличава по своите психофизични белези. Така
в конкретния случай, за да отнеме парите от чантата на пострадалата П., подс.
П. е прикрила лявата си ръка, поставяйки върху нея кърпа, след което е
бръкнала със същата ръка в чантата, отваряйки магнитната й закопчалка, а
после и ципа на вътрешния й джоб и достигнала до банкнотите, т. е.
извършила е действия, за които от обективна страна са необходими особена
бързина, пъргавост и ловкост на ръцете.
Законосъобразен е изводът на съдилищата за наличието на
квалифициращия обективен признак „при повторност“, който обосновава
11
правна характеристика на престъпната деятелност на осъдената П. по по-
тежко наказуемия състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК. Вярно е, че П. е
осъществила коментирано престъпление в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, защото към деня на извършването му –
23.06.2018г. тя е била осъдена за идентично престъпление – такова по чл.195,
ал.1, т.4 от НК с влязло в сила определение, одобряващо споразумение от
09.07.2013г. по НОХД №202/2013г. на Окръжен съд – Силистра, с което й е
било наложено наказание лишаване от свобода за срок от две години, чието
изтърпяване е било отложено за изпитателен срок от четири години.
Следователно към инкриминираната дата петгодишният срок по чл.30, ал.1 от
НК, изключващ повторността по чл.28 от НК, не е бил изтекъл, поради което
обсъденият квалифициращ елемент е изпълнен.
Обоснован и законосъобразен е изводът на съдилищата за
съставомерност на деянието и от субективна страна. Съучастниците П. и И. са
осъществили разгледания опит за кражба с пряк умисъл и при общност на
същия, тъй като обективно извършените от тях действия и тяхната
съгласуваност сочат, че двете подсъдими са съзнавали общественоопасния
характер на престъплението и всички елементи от неговия състав,
предвиждали са и са искали настъпването на общественоопасните му
последици, като всяка от тях е имала представа в съзнанието си за действията
на другата и за резултата, който с тези действия са целели – личното им
облагодетелстване.
В заключение, налага се изводът за цялостно изпълнение на
предписанията на чл.195 ал.1 т.4, предл.3 и т.7, вр. чл.18 ал.1, вр. чл.20, ал.2
от НК, обосноваващи ангажиране на наказателната отговорност на осъдената
П. за коментираното престъпление и липсват предпоставките, визирани в
чл.304 от НПК за оправдаването й, респективно налагащи отмяна на
постановените по делото осъдителни актове.
С разгледаното искане за възобновяване не се прави оплакване за явна
несправедливост на наложеното наказание като основание за възобновяване
на наказателното производство по смисъла на чл.422, ал.1, т.5 вр. чл.348, ал.1,
т.3 от НПК, поради което настоящата извънредна инстанция ще се ограничи
до това да изрази солидаризиране с аргументите на първостепенния съд,
изложени в мотивите към присъдата на л.84 гърба от НОХД №1194/2020г.,
както и с позицията на въззивната инстанция, отразена в решението й на л.32
гърба и л.33 от ВНОХД №859/2021г. Видно от мотивите на присъдата и на
въззивното решение съдилищата правилно са приели, че връщането на всички
отнети пари на техния собственик непосредствено след деянието и
цялостното репариране на причинените с престъплението вреди не е
изключително обстоятелство, което да обоснова извода, че и най-лекото
предвидено в приложимата за казуса норма на чл.195, ал.1 от НК - една
година лишаване от свобода, е прекомерно тежко и да налага определяне на
санкцията при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
12
Обоснованите правни изводи на съдебните инстанции относно
наложеното на осъдената П. наказание следва да бъдат допълнени с
разсъждения за това дали в случая би могла да намери приложение
разпоредбата на чл.58 б., “а“ от НК, тъй като конкретното деяние
представлява опит. Тази норма препраща към чл.55 от НК, като регламентира
правната възможност за съда при опит да определи на дееца смекчено
наказание при по-благоприятните условия на чл.55 от НК поради
недовършеността на престъплението. В хипотезата на опит, в съгласие с чл.58
б. ”а” от НК, за съответното престъпление може да се наложи наказание под
фиксирания в закона минимален размер или друго, по-леко по вид наказание
и без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, като се прецени степента на недовършеност на
престъплението. В казуса инстанционните съдилища правилно са приели, че
не следва да упражнят предоставената им от закона възможност за
определяне на смекчено наказание по повод разгледания опит за кражба. До
този извод се стига предвид степента на осъществяване на намерението на
дейците П. и И. и причините за недовършеност на престъплението. В случая е
налице довършен опит за кражба, тъй като двете съучастнички са направили
всичко обективно необходимо за причиняване на съставомерния резултат –
извършителят П., прикривайки лявата си ръка с кърпа и използвайки своите
джебчийски умения и ловкост, бързо и незабелязано от околните промушила
ръката си в чантата на пострадалата П., откопчала металната закопчалка,
отворила ципа на вътрешния джоб, откъдето взела намиращите се там
банкноти и ги предала на помагача И., която с бутане в пътниците, пораждане
на суматоха в автобуса и привличане на вниманието на околните към себе си
улеснила П. при отнемането на чуждите пари. Двете съучастнички не са
успели да прекратят окончателно фактическата власт на собственика върху
парите и да установят върху тях свое владение. Този резултат обаче не е
настъпил по независещи от волята на дейците причини – свид. М. забелязала
действията на П. по вземането на парите от чантата на свид. П. и при подаден
сигнал за това, собственикът П. хванала здраво П. за дрехите и не я
освободила от захвата си до пълното връщане на всички отнети банкноти.
Принос за недовършване на кражбата има и внезапната поява на полицейски
екип, доколкото пристигналите на място полицейски служители
преустановили физическото съприкосновение между осъдените П. и И., от
една страна, и свидетелките П. и М., от друга. В така възникналата ситуация
съучастничките П. и И. били лишени от възможността да довършат кражбата.
При тези обстоятелства, законосъобразни са решенията на съдилищата да не
се определя на осъдената П. за разгледания довършен опит за кражба по-леко
наказание в съответствие с изискванията на чл.58 б. ”а” от НК, а да й се
наложи наказание съобразно общите предпоставки за това, визирани в чл.54
от НК. Както се изтъкна, коментираната норма на чл.58 б. ”а” от НК
регламентира само възможност за съда при опит да определи смекчено
наказание, съблюдавайки предписанията на чл.55 от НК, но не го задължава
13
да стори това, като приложението на чл.58 б. ”а” вр. чл.55 от НК е
предоставено изцяло на неговата преценка. Следователно, когато е налице
опит и то довършен, определянето на наказанието съобразно общото правило
на чл.54 от НК, а не съгласно привилегиите на чл.55 от НК, към които
препраща чл.58 б.”а” от НК, не обуславя неправилност или несправедливост
на присъдата поради налагане на наказание в предвидените за съответното
престъпление параметри. В конкретния случай степента на осъществяване на
намерението на дееца П. и причините за недовършеност на настоящото
престъпление изискват за разгледания опит за кражба да се определи
наказание в пределите, установени в приложимия за казуса законов текст на
чл.195, ал.1 от НК. С придобилата юридически стабилитет присъда на
осъдената П. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една
година, което съвпада с предвидения размер на санкцията за разгледаното
деяние. Наказание с по-малък размер ще бъде несъразмерно леко,
несъответно на индивидуализиращите вината обстоятелства, неефективно за
постигане целите на санкцията по чл.36 от НК и поради това ще се окаже
несправедливо, а налагането му ще бъде израз на необоснована
снизходителност към осъдената П. като автор на трето поред умишлено
престъпление.
Правилно е решението на първоинстанционния съд, потвърдено и от
въззивния, че определеното наказание лишаване от свобода за срок от една
година, следва да се изтърпи ефективно, тъй като институтът на условното
осъждане, регламентиран в чл.66 ал.1 от НК, е неприложим спрямо осъдената
П., която вече два пъти е осъждана за умишлени престъпления от общ
характер и не е реабилитирана, като едно от наложените й наказания е
лишаване от свобода, макар и за него да е изтекъл изпитателният срок от
четири години.
По изложените съображения и в обхвата на предоставените правомощия
настоящият състав не констатира наличие на основания по чл. 422, ал.1, т.5,
вр. чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предпоставящи отмяна или ревизия на
атакувания от осъденото лице Г. П. и влязъл в сила съдебен акт, при
условията на чл. 425, ал.1, т.1 от НПК. Предвид на това, искането му за
възобновяване на приключилото наказателно производство следва да се
остави без уважение.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената Г. К. П. за
възобновяване на производството по ВНОХД №859/2021г. на Бургаския
окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение №10 от
17.01.2022г., с което е потвърдена присъда №260032 от 21.07.2021г. по
НОХД №1194/2020г. на Районен съд – гр. Несебъ
14
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15