Решение по дело №52/2013 на Районен съд - Брезник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 11 юни 2013 г.
Съдия: Роман Тодоров Николов
Дело: 20131710100052
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 13 март 2013 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

№ 31

гр. Брезник 11.06.2013 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Брезнишкият районен съд гражданска колегия, в публичното заседание на тридесети май две хиляди и тринадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН НИКОЛОВ

при участието на СЕКРЕТАРЯ Л.А., след като разгледа докладваното от съдията, гражданско дело № 52 по описа за 2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявените искове е са правно основание чл. 143 и чл. 149 от СК.

Предявен е иск от П. Г. Г., като майка и законна представителка на непълнолетните В. М. М. и М. М. М., срещу М.В.З. с правно основание чл. 143 от СК за определяне на дължимата от ответника издръжка на В. М. М. 100 лева и М. М. М. – 100 лева считано от 01.01.2009 г. до настъпване на обстоятелства водещи до изменение или прекратяване на издръжката.

Ответникът в срока по чл. 131 от ГПК не е отговорил на исковата молба, не е изразил становище.

Районният съд преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено и доказано следното:

От Решение № 387 от 04.12.2012 година, постановено по гражданско дело № 94 по описа на Окръжен съд гр. Перник е видно, че ответникът М.В.З. е баща на В. М. М. и М. М. М.. Както се вижда от представените Удостоверения за раждане издадени въз основа на актове за раждане с № 0736 от 23.12.1999 г. и 0584 от 08.125.2004 г. двете деца са непълнолетни.

От изложеното в исковата молба се установява, че отношенията между страните, по делото, не са добри и от няколко години същите не живеят заедно, като едно семейство, като ответникът е напуснал семейното жилище, много отдавна и оттогава не поддържат контакти помежду си. Издръжката на децата се осигурява изцяло от ищцата.

В разпоредбата на чл. 143, ал.2 СК е предвидено задължението на родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Вмененото в законовата разпоредба задължение произхожда от качеството на родител, който носи отговорност не само за осигуряване биологичното съществуване на създадените от него деца, но и за задоволяване нуждите им при формирането и изграждането им като личности и самостоятелни субекти в обществото. Не е предвидена възможността за освобождаването на родителя от отговорност предвид ниските му материални възможности, напротив – издръжка се дължи винаги, когато родителят разполага с възможност да осигури такава, след като се отчетат средствата необходими за задоволяване на елементарните нужди за неговото съществуване – чл. 140, ал. 2 СК. След извършване на тази преценка, следва да се обсъди въпроса относно размера на издръжката, като релевантни за определянето му са възможностите на лицето, която я дължи, както и нуждите на лицето, което има право на издръжка, като в чл. 142, ал. 2 СК е установен минималния размер на издръжката, а именно – 1/4 от размера на минималната работна заплата за страната, която към момента е 310 лева.

От събраните по делото доказателства се установява, че В. М. М. и М. М. М. са деца на ответника, като същите са малолетни и в производството се представляват от своята майка и законен представител П.Г.. Установява се, че ответникът е работоспособен, като по делото не бяха събрани доказателства децата да разполагат с имущество, от което биха могли да се издържат.

Нуждата от издръжка на децата се определя от самото им съществуване и възрастта им, според която се определят и предполагаемите разходи. Установи се, че децата са на ниска възраст, което предполага немалки разходи необходими за отглеждането им – намират се в период на активно физическо израстване при необходимост от ангажирането им с допълнителни занимания, с оглед развиване на интересите им. От друга страна, не се установи при отглеждането на децата да са били осъществявани други разходи, различни от обичайните за дете на тяхната възраст, с оглед задоволяване на някакви специални потребности, както и такива за домакинството на майката, в което са отглеждана двете деца.

По делото не се установи към настоящия момент ответникът да разполага със средства, получавани от трудово възнаграждение или други допълнителни такива, както и имущество, от което би могъл да черпи допълнителни доходи. От друга страна, ответникът се намира в активна възраст, като не се установява наличието на пречки ограничаващи неговата работоспособност. Поради това, настоящият състав на съда счита, че липсата на средства не освобождава М.З. от задължението му да осигурява издръжка на децата близка до необходимата за задоволяване на базисните им потребности.

По делото не бяха ангажирани никакви доказателства относно материалното положение на майката на децата и получаваните от нея доходи. Съдържат се единствено твърдения за положението й на безработна. По делото не се събраха доказателства и относно нуждите на децата от осигуряване на издръжка в претендирания размер. При това положение, при неустановени нужди на децата в претендирания размер, съдът счита за целесъобразно да съобрази размера на необходимата издръжка с нормативно установените правила, съобразно чл. 49, ал. 2, т. 2 ППЗЗДет. Съгласно тази разпоредба осигуряваните от държавата средства диференцирано според възрастта на детето, които се равняват на необходимите средства за издръжка на дете от 7 до 14 години възлизат на 3.5 кратния размер на гарантирания минимален доход, като по делото не бяха доказани някакви специални нужди на децата от по-висока издръжка. Размерът на гарантирания минимален месечен доход е 65 лв., определен с член единствен, ал. 1 на ПМС № 6/2009 г. Следователно минимално необходимите средства за издръжка на малолетно дете (при недоказани особени нужди) са общо в размер на 227 лв.

По начало родителят, при който се отглежда детето дължи издръжка в по-малък размер от общо определения, доколкото предоставя такава в натура при поддържане на домакинството и полагане на фактически грижи за детето. В случая обаче, следва да бъде отчетена липсата на данни за регистриран трудов или граждански договор, или притежавано от него имущество. Поради това, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплаща около 40 % от определената в минимален размер издръжка на всяко от децата и възлизащи на 80 лв.

Предвид гореизложеното – установената нужда от издръжка на двете деца и възможностите на ответника, съдът счита, че следва да уважи предявените искове и да присъди на ищцата, като майка и законна представителна на непълнолетните В.М. М. и М. М. М. месечна издръжка в размер на по 80 лв. за всяко дете, до настъпване на законни причини, изменящи размера й или прекратяващи издръжката, като искът по чл. 143, ал.2 СК следва да бъде отхвърлен за разликата до 100 лв.

По иска с правна квалификация чл. 149 СК.

В разпоредбата на чл. 149 СК е предвидена възможността да се претендира издръжка и за минал период. Това касае случаите при първоначално определяне размера на дължимата издръжка, когато на ищеца не е била престирана такава, съобразно правото му по закон. Възможността да се търси издръжка „за минало време“ обхваща периода, за който такава издръжка не е определена, като законодателят е ограничил този период до една година преди предявяване на иска за определяне на издръжка. Тъй като съдът следи служебно за допустимостта на претенцията, следва производството по делото да бъде прекратено в частта относно предявения иск с правно основание чл. 149 СК за изплащане на месечна издръжка за минало време за периода от 01.01.2009 – 13.03.2012 г., като недопустимо. Относно искането за издръжка за периода за една година преди завеждането на исковата молба съдът намира, че същото е основателно и следва да се уважи, по следните съображения: От събраните по делото доказателства не се установи ответникът да е осигурявал издръжка на малолетните си деца за процесния минал период - една година до датата на завеждане на исковата молба (13.03.2013 г.). За установяване на това обстоятелството ответникът дължи пълно и главно доказване, което същият не е провел в настоящото производство. Установи се в хода на производството, че ответникът не е живял с децата си и не се е грижил за тях.  По делото не бяха оспорени и твърденията на ищцата, че грижите по отглеждането на децата са били поети от нея от момента на раждането им, при което съдът приема за установено за липсата на престирани такива дори и чрез фактически действия от страна на ответника за целия този период. Поради това, съдът счита, че искът за издръжка за минало време се явява основателен за претендирания период – от 13.03.2012 г. до 12.03.2013 г., и частично основателен за размера на претенцията. Съдът отчете обстоятелството, че за период от една година назад социално-икономическите условия в страната не са се променили особено, поради което всяко от децата е имало необходимост от издръжка в същия размер, какъвто има и към настоящия момент, а именно – 195 лева, която също следва да се поеме от бащата в посочената по-горе част, а именно – в размер на 80 лева, за всяко дете. С оглед мотивите за основателността на претенцията по чл. 143, ал. 2 СК, съдът намира, че общият размер на дължимата издръжка за този период възлиза на 1920 лв., поради което искът по чл. 149 СК следва да бъде уважен за този размер, като бъде отхвърлен за пълния претендиран размер от 2400 лв.

Съгласно чл. 242, ал. 1, предложение 1-во ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, като дължи служебно произнасяне, дори и да не е направено искане в тази насока.

Относно разноските: Ищците по иск за издръжка са освободени от държавна такса и разноски, поради което държавната такса върху уважената част от исковете следва да се възложи на ответника, като на основание чл. 83, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. чл. 69, ал. 1, т. 7 ГПК и чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които събират съдилищата по ГПК, ответникът следва да заплати държавна такса в полза на съда в размер на 230.40 лева.

По изложените съображения районният съд,

РЕШИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по делото, в частта относно предявения иск с правно основание чл. 149 СК за изплащане на месечна издръжка за минало време за периода от 01.01.2009 – 13.03.2012 г., КАТО НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА М.В.З. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване по месторабота, гр****** да заплаща ежемесечна издръжка на малолетните си деца В. М. М., с ЕГН: ********** и М. М. М. с ЕГН: **********, чрез тяхната майка и законна представителка П.Г.Г. ***, с ЕГН: ********** по 80 лв. всеки месец, за всяко дете, считано от 13.03.2013 г., ведно със законната лихва за забава за всяка просрочена вноска, считано от датата на забава до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове до пълния предявен размер от 100 лв. за всяко дете.

ОСЪЖДА М.В.З. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване по месторабота, гр. ******* да заплати на П.Г.Г. ***, с ЕГН: ********** като майка и законен представител на В. М. М., с ЕГН: ********** и М. М. М. с ЕГН: **********, на основание чл. 149 СК сумата от 1920 лв. (хиляда деветстотин и двадесет лева) – издръжка за минало време, дължима за периода 13.03.2012 г. до 12.03.2013 г., ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2400 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК М.В.З. с ЕГН: **********, с адрес за призоваване по месторабота, гр******** да заплати по сметка на Районен съд гр. Брезник сумата от 230.40 лв. (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки) – държавна такса върху уважената част от иска.

ДОПУСКА на основание чл. 242, ал.1 ГПК предварително изпълнение на решението в частта за издръжката.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено с мотивите.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:________________