О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………………… 2020
година гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІІІ
СЪСТАВ в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДАНИЕЛА СТАНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията адм.дело № 2463 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 197 - 201 от АПК.
Образувано е по жалба на М.К.Т., ЕГН ********** *** против отказ за
разглеждане по същество на подаденото от него заявление № РС-20-96/09.04.2020г.
по чл. 60а от Закона за съдебната власт ЗСВ), обективиран в писмо изх. № 94-М-145/17.08.2020г.
на заместник Министъра на правосъдието. Жалбоподателят счита отказа за
неправилен и незаконосъобразен по съображения подробно изложени в жалбата;
твърди, че същият е постановен при нарушение на материалния; същият не
съответства на конституционното изискване за мотивиране; допуснати са също така
нарушения на процесуалните правила. Поради изложените съображения моли съда да
отмени обжалвания отказ и постанови решение, с което да задължи
административния орган да се произнесе по същество, по подаденото от него
заявление.
Ответната страна не изразява становище по жалбата.
С Определение № 13580/03.11.2020г.,
постановено по адм. дело № 11216/2020г. Върховен административен съд е изпратил делото по подсъдност на
Административен съд – Варна, тъй като
жалбоподателят е с постоянен адрес ***.
Съдът,
след като обсъди релевираните с жалбата основания за незаконосъобразност и
доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.
235 ГПК, вр. чл. 144 АПК и служебно, на основание чл. 168 ал. 1 АПК, провери
изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е образувано въз основа на заявление на М.К.Т. № РС-20-96/09.04.2020г. (л. 45-47
от адм. дело № 11216/2020г. на ВАС, подадено
чрез Инспектората към Висшия съдебен съвет до Министъра
на правосъдието за констатиране на нарушаване правото на разглеждане и решаване
на дело в разумен срок. В заявлението е посочено, че е бил жалбоподателя по адм.дело № 1946/2018г. на Административен съд –
Варна, което е продължило 1 година, 6 месеца и 6 дни. Жалбоподателят е
претендирал обезщетение в размер на 10 000лв. за
причинени му вреди. Към заявлението е приложена декларация по чл. 60б ал. 2 ЗСВ.
Във
връзка със заявлението на 28.07.2020г. е съставен констативен протокол от състав
от специализираното звено на Инспектората към Висшия съдебен съвет, определен
по реда на чл. 60в ал. 3 ЗСВ. (л. 19-23 от делото на ВАС). В протокола е
разгледан хода на образуваното адм.дело № 1946/ 2018г.
по описа на Административен съд – Варна. Разгледано е и движението пред Върховен административен съд във връзка с
обжалване актовете на Административен съд – Варна, постановени по делото. С
решение № 10101/23.07.2020г. на ВАС, петчленен състав е отхвърлено искането на М.К.Т.
за отмяна на Решение № 297/20.02.2019г., постановено по адм.дело № 1946/2018г.
на Административен съд – Варна и на определение № 14606/30.10.2019г. по
адм.дело № 11797/2019г. на Петчленен състав на ВАС. Това решение е окончателно.
Изложени
са мотиви досежно срока по чл. 60а ал. 4
от ЗСВ и е отчетено, че заявлението на Т. е
подадено след изтичане на 6 - месечния срок по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, поради което
не подлежи на разглеждане по същество.
С
оспореното писмо изх. № 94-М-145/17.08.2020г. на Заместник - Министъра на правосъдието жалбоподателят е уведомен, че
заявлението не подлежи на разглеждане по реда на глава Трета "а" от
ЗСВ, тъй като е подадено повече от 6 месеца след приключване на производството
с окончателен акт.
При така
установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата
е процесуално допустима - подадена е в срока по чл.197 от АПК от субект, адресат на подлежащ на пряк съдебен контрол за
законосъобразност индивидуален административен акт.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна, като съображенията за това са следните:
Съгласно
ЗСВ по реда на чл. 60а и следващите се разглеждат заявления на граждани и
юридически лица срещу актове, действия или бездействия на органите на съдебната
власт, с които се нарушава правото им на разглеждане и решаване на делото в
разумен срок. Целта на процедурата е при констатиране на нарушение на
цитираното право, на заявителя да се определи и изплати обезщетение в
съответствие с практиката на ЕСПЧ в размер на не повече от 10 000лв.
/ чл. 60а ал. 3 от ЗСВ/.
В
съответствие с нормата на чл. 60а ал. 4 ЗСВ заявленията по ал. 1 се подават в 6 - месечен срок от приключване на
съответното производство с окончателен акт чрез Инспектората към Висшия съдебен
съвет до министъра на правосъдието. В процесния случай Заместник - министърът
на правосъдието, при условията на делегиране /Заповед №
ЛС-04-328/07.05.2019г./ и въз основа на установените от проверяващия
състав факти и обстоятелства в констативния протокол от 28.07.2020г. е оставил без
разглеждане искането като просрочено. Поради това същественият по делото въпрос
се свежда до това правилна ли е преценката на административния орган за
просрочие на заявлението или не. Решаването на спорния въпрос е обусловено от установяване
на два юридически факта – момента на приключване на делото пред Административен съд – Варна, по което жалбоподателя е страна с окончателен акт и момента на депозиране на
заявлението му по чл.
60а ал. 1 от ЗСВ.
От
събраните в административното и съдебното производство писмени доказателства
безспорно се установява, че производството по адм. дело №
1946/2018г. на административен съд – Варна е приключило на 01.04.2019г., а
заявлението е подадено на 09.04.2020г. т. е. след изтичане на 6 месечния срок по чл.60а от ЗСВ.
В
нормата на чл. 60а ал. 4 ЗСВ е установен
6 - месечен срок за подаване на заявление за констатиране на нарушаване правото
на разглеждане и решаване на дело в разумен срок, който тече от приключване на
съответното производство с окончателен акт. Спазването на този срок,
преклузивен по своя характер, обуславя допустимостта на производството по чл. 60а ЗСВ. Установеното неспазване на срока
по чл. 60а ал. 4 ЗСВ, се споделя и от
настоящия състав, което обуславя правилност на оспорения отказ на зам. -
министъра на правосъдието обективиран в оспореното писмо.
С оглед
изложеното жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.К.Т., ЕГН ********** *** против отказ за разглеждане по същество на
подаденото от него заявление № РС-20-96/09.04.2020г. по чл. 60а от Закона за
съдебната власт (ЗСВ), обективиран в писмо изх. № 94-М-145/17.08.2020г. на
заместник Министъра на правосъдието.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7 -
дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: