№ 358
гр. Асеновград, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Йорданка Ст. Тянева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20225310101629 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл.150 от СК.
Ищцата Я. М. Ю., ЕГН **********, със съгласието на своята майка и законен
представител Б. И. А., ЕГН **********, чрез пълномощник адвокат М. Н. е депозирала ИМ
против М. Х. Ю., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която моли да се постанови
решение, с което да й бъде изменен/увеличен постановения с Решение № 142 от 29.04.2015
г. по гр. дело № 380/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград размер на издръжка, като
същият бъде увеличен от 90.00 лева на 300.00 лева, считано от деня на предявяване на
исковата молба до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, начиная от падежа до
пето число на всеки текущ месец. Твърди, че ответника М. Х. Ю. е нейн баща, а бракът на
родителите й е прекратен по силата на съдебно решение № 142 от 29.04.2015 г. по гр. дело
№ 380/2015 г. по описа на Районен съд Асеновград, влязло в законна сила. Твърди, че по
силата на съдебния акт баща й е задължен да й заплаща месечна издръжка в размер на 90
лева, считано от деня на подаване на молбата 19.03.2015 г. до настъпване на причина за
нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за забава при просрочие,
след 20-то число на всеки месец. Твърди, че след постановяване на решението е изминал
дълъг 7 (седем) годишен период, през който са настъпили съществени изменения в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил определен. Твърди, че през новата
учебна година ще е ученичка в СУ „ Свети Княз Борис І“, в 8 клас. Твърди, че освен
разходите за храна, облекло, обувки, лекарства и други, свързани с постъпването й в новото
училище, вкл. и за закупуване на учебници и помагала, цените на ток, вода, отопление и
телефон са се увеличили, както и цените на всички останали стоки и консумативи. Твърди,
1
че живее с майка си и брат си, който е вече пълнолетен, като единствено майка й Б. И. А.
полага грижи за възпитанието и образованието й. Твърди, че ответника М. Х. Ю. работи и
получава доходи, които му позволяват да й заплаща по голяма издръжка. Представя
доказателства, претендира разноски по производството.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. Х. Ю., който оспорва
размера на иска. Заявява, че твърдените от ищеца факти и обстоятелства са неверни и не
кореспондират с обективната истина. Твърди, че към настоящия момент не получава доходи,
безработен е, и няма финансова възможност да заплаща по-висока издръжка.
След като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
Не е спорно между страните, че ответникът е баща на ищцата Я. М. Ю., както и че по
силата на съдебно решение по гр. д. № 380/2015 г., по описа на РС Асеновград той се е
съгласил и заплаща на същата издръжка в размер на 90 лева.
От ангажираните доказателства се установява, че Я. М. Ю. е ученичка в 8-ми клас в
СОУ „Св.Св.Кирил и Методий“ Асеновград, а майка и работи като шивачка и получава
възнаграждение в размер около 1000 лева. Няма ангажирани по делото доказателства за
дохода на ответника, същия не е регистриран като безработен, а от постъпилата справка от
НАП е видно че същия няма сключени трудови договори.
От показанията на свидетеля Х. М. Ю. – брат на ищцата и син на ответника, живеещ
с Я. и майка си, имащи преки впечатления от живота на същите, които съдът кредитира се
установява, че след развода на страните децата живеят при майката. Я. е ученичка в осми
клас, всеки ден и се дават дневни пари, пари за обяд, за пътни. В началото на учебната
година майка и е закупили всичко необходимо за училище: учебници, тетрадки, помагала,
дрехи обувки – което е било на стойност около 600 лева. Свидетелят е редовен студент в ПУ
„П.Хилендарски“ Пловдив, майката издържа и двамата, като бащата плаща издръжка
единствено за Я. в размер на 90 лв. месечно, която и е крайно недостатъчна. Я. ходи два
пъти седмично на частни уроци по английски език и математика, като един час по
английски е 20 лв., а по математика – 15 лева. Майката плаща всички консумативи в дома, в
които живеят: ток, вода, интернет, такси за телефони, храна и всички необходимо. Бащата
няма други деца, същия не е купувал: подаръци, дрехи, обувки за децата си.
От показанията на свидетеля Х. Ю.ов И. – баща на М. Ю., които съдът кредитира се
установява, че той не работи, живее с леля си в наследствена къща в Асеновград. Преди е
работил, но след това спрял – тъй като бил на лечение в болница в София, но незнае за
какво е лекуван. М. няма други деца осен Я. и Х., той плащал всеки месец издръжката на Я.,
но незнае дали и е купувал подаръци, дрехи или обувки.
От определяне на размера на издръжката е изминал много дълъг период от около
седем години, през който е настъпило съществено изменение на обстоятелствата. От една
страна обществено-икономическата ситуация е изменена, тъй като има увеличение на
цените на всички стоки и услуги. От друга страна детето Я. е пораснала и с това са се
2
увеличили необходимите средства за отглеждането и. Всичко това обуславя извода, че са
налице предпоставките за изменение на издръжката и.
Според чл.142, ал.1 от СК размерът й следва да бъде определен според възрастта на
ищеца, неговите нужди и възможностите на лицето, което я дължи. Я. е на 14 години,
ученичка в осми клас. Тя безспорно се нуждае от средства за закупуване на храна, дрехи и
обувки, учебни помагала, консумативи и други ежедневни разходи, присъщи за възрастта и.
Точният размер на ежемесечно необходимата и сума за задоволяване на горните
потребности не може да бъде определен, още повече, че същия би могъл да се променя в
зависимост от различните фактори, които влияят върху него. Предвид това и на основание
чл. 162 от ГПК съдът приема, че той е 500 лева на месец.
Ответникът е в трудоспособна възраст и не страда от заболяване, което му пречи да
работи и съответно да получава възнаграждение за труда си (въпреки, че има твърдения от
баща му – такива доказателства в процеса не бяха ангажираните). Същият няма задължение
за издръжка към други ненавършили пълнолетие деца. Без значение за правния спор е
причината за това, че ответника не работи (тъй като няма доказателства за заболяване за
неработоспособността му), а майката се грижи от години за издръжката на двете деца,
грижи се за обучението, възпитанието и отглеждане на същите. Установи се, че ответника не
е регистриран като безработен, няма доходите, но следва да работи, съответно да получава
възнаграждение за труда си – поне средната за страната работна заплата, което да му
позволяват да осигурява по голямата част от издръжката на детето си. Ето защо съдът
приема, че размерът на дължимата от него издръжка на Я. следва да бъде увеличен на 90
лева на 250 лева, а предявения иск за разликата до 300 лева отхвърлен, като недоказан.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал.1 и ал.6 от ГПК да заплати
на ищеца направените по делото разноски в размер на 305 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение – съразмерно с уважената част от иска, а по сметка на Районен съд -
Асеновград – държавна такса в размер на 230.40 лева. На осн.чл.78 а.3 от ГПК следва да
бъде осъдена ищцата да заплати на ищеца сумата 72 лева за заплатен адвокатски хонорар –
съобразно с отхвърлената част от иска. Или по компенсация ответника следа да бъде осъден
да заплати на ищцата сумата 233 лева, направени в производството разноски.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на издръжката, която М. Х. Ю., ЕГН ********** от ***, заплаща на
Я. М. Ю., ЕГН **********, със съгласието на нейната майка и законен представител Б. И.
А., ЕГН ********** - и двете от ***, по силата на съдебно решение № 142 от 29.04.2015 г.,
постановено по гр.д.№ 380/2015 г. по описа на Асеновградския РС от 90 лева (деветдесет),
като УВЕЛИЧАВА този размер на 250 лева (двеста и петдесет) месечно, считано от
09.08.2022 г. – датата на подаване на исковата молба, до настъпване на законна причина за
3
изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния му предявен размер от 300 лева (или за разликата от 50 лева).
ОСЪЖДА М. Х. Ю., ЕГН ********** от ***, да заплати на Я. М. Ю., ЕГН
**********, представлявана от нейната майка и законен представител Б. И. А., ЕГН
********** - и двете от ***, сумата от 233 лева (двеста тридесет и три), направени по
производството разноски.
ОСЪЖДА М. Х. Ю., ЕГН ********** от ***, да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград сумата от 230.40 лева (двеста и тридесет лева и четиридесет стотинки),
дължима държавна такса.
На основание чл.242 ал.2 т.3 от ГПК допуска предварително изпълнение на решението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок
от деня, в който съдът е посочил, че ще обяви решението си – 11.11.2022 г.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
4