Р Е Ш Е Н И
Е
№
260361 07.10.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Елена Христова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 5609 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба на “Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул. „…, представлявано от Д.. Т.. П.
или Р.. Х.. В.., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Г.. К.., срещу Т.П.Г.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 700 лева - главница, дължима по договор за кредит № **********,
сключен на 27.05.2015 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД, прехвърлени на ищеца
с договор за цесия от 01.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата
от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното й
изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото разноски.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуването на облигационно
правоотношение между длъжника-ответник и
„4финанс“ ЕООД по горния договор, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
като се излагат подробни доводи досежно начина на сключването на договора.
Съгласно същия ответника получил кредит в размер от 250 лева, който следвало да
бъде върнат до 26.06.2015 г. След това на 29.05.2015 г. ответникът заявява
искане за отпускане на още 200 лева, която отново ме у преведена по посочената
от него банкова сметка. ***.06.2015 г. му били предоставени още 90 лева и на 17.06.2015
г. 160 лева, като всички суми били превеждани по посечена от лицето банковата
сметка в “ОББ“ АД. Съгласно уговорките между страните сборната главница от 700
лева следвало да бъде върната в срок до 26.06.2015 г., като обаче ответникът не
изпълнил това си задължение.На 01.02.2018 год. е сключен цесионен договор между кредитора и
ищеца, за който длъжникът е уведомен съобразно изискванията на закона.
Правното основание на
предявения иск е чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 99 и
следващите от Закона за задълженията и
договорите /ЗЗД/.
В законоустановения
срок е постъпил отговор от ответника, чрез назначения му особен представител по
реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, с който иска изцяло се оспорва. На първо място се
навеждат доводи за недопустимост на претенцията, поради липсата на надлежно
уведомяване за извършената цесия, което обосновало извод, че ищецът не бил
носител на процесното вземане. Така наведените доводи обаче са свързани с
основателността на претенцията, но не и с нейната допустимост. По същество иска
се оспорва като неоснователен, като се твърди, че съгласно чл. 18, ал. 1, т. 3,
ал. 2 и ал. 3 от ЗПФУР кредиторът следва да докаже, че е получил съгласието на
потребителя за сключването на договора, каквито в случая липсвали. Така и
платежните нареждания не установявали получаването на сумите от страна на
ответника.
Бургаският районен
съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
С договор за кредит № ….
сключен на 27.05.2015 г. кредитодателя „4финанс“ ЕООД с ЕИК ********* е
предоставил на ответника-кредитополучател сумата от 250 лева, като е уговорено
връщането й с договорна лихва, при 40. 98 % лихвен процент и годишен процент на
разходите /ГПР/ от 49. 60 % , като крайният падеж е 26.06.2015 г. Представен е
и договор със същия номер от 29.05.2019 г., видно от който главницата вече е в
размер на 450 лева, такъв от 04.06.2015 г. съгласно който главницата е в размер
на 540 лева и от 17.06.2015 г. за главница в размер на 700 лева. Представените
по делото са и съответните общи условия по договора, който са посочени в
договорите, като кредитополучателят е декларирал, че е запозна с тях, съгласява
се и ги приема, като обвързващи. Представени са и преводни нареждания от
27.05.2015 г., 29.05.2015г., 04.06.2015 г. и 17.06.2020 г. за превод по банкова
сметка *** „Обединена Българска Банка“ АД с посочен титуляр –
кредитополучателя, за сумите съответно от 250 лева, 200 лева, 90 лева и 160
лева
Липсват
доказателства, а и твърдения ответникът да е изпълнил задължението си за
връщане на заетата сума в общ размер от 700 лева, било на падежа, било след
това.
С
договор за цесия от 01.02.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество
свои вземания, като съгласно приложение № 1 към договора и това към ответника.
Налице е и надлежно упълномощаване на цесионера от страна на цедента да уведоми
длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. За извършената цесия
ответникът е изпратено уведомително писмо до ответника, но същият не е бил
открит на посочения от него адрес, като съобщението се е върнало с отбелязване,
че адресатът се е изместил от адреса.
Въз основа
на така установените факти, релевантни за решаването на делото, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно
уговорките са дължими търсените в настоящото производство суми, при все че не
се установява изпълнение на поетите задължения от страна на ответника по
договора за връщането на заетата сума от 700 лв. Представени книжа в съвкупност,
ведно с разписките за извършеното плащане на сумата чрез превод по банкова
сметка *** – ответника и при посочен номер на процесния договор за банков кредит
обосновават съществуването, а и валидността на соченото между ответника и „4финанс“
облигационно правоотношение по сключения между тях договор за кредит от
разстояние. На посочения от ищеца сайт www.vivus.bg на доставчика
“4финанс“ ЕООД - гр. София, са предоставени приложимите общи условия,
преддоговорна информация и проект за договор, като от първите е видно, че е
спазено изискването на чл. 10 , ал. 1 от ЗПФУР, както и на чл. 18 ал. 1 т. 1 от
ЗПФУР. Страницата е активна, общодостъпна и позволява извършването на
информативна справка от всяко лице. Електронната система за кандидатстване и
сключване на договори от разстояние на vivus.bg, съдържа алгоритъм, който
е и описан в общите условия, и съдържа задължителна възможност за изрично
съгласие на всеки етап от регистрацията, запознаването с условията, приемането
им и сключването на договора от разстояние, който изключва преминаването към
всяка следваща фаза /от отправянето на поканата, отправянето
на предложението, приемането му, приемането на ОУ, предоставянето на
преддоговорната информация и т.н., до сключването на договора/ без даване
на съответното съгласие в предходната и съответно - приключването на
процедурата по сключване на договора без полагането на обикновен електронен
подпис съгласно чл. 1.8 от ОУ на всяка страница чрез натискане на бутон
„подпиши“. Ето и защо е обяснимо, че ищецът да не може да представи документи,
проследяващи хронологията на развитие на процедурата по създаването на
договорното правоотношение – от включването на ответника-потребител в сайта до
завършването й с подписан електронен договор. При това и с оглед на всички
доказателства по делото се налага извода, че ответникът е предоставил всички
изискуеми данни – три имена, ЕГН, адрес, телефон, имейл и банкова сметка, ***,
че е отправил предложение за сключване на договор и такова е последвало в
предписаната от закона форма. Както вече се посочи по-горе ответната страна не
е оспорвала авторството на изявленията. Досежно разписките следва да се
отбележи, че липсва оспорване относно това, че титуляр на банковата сметка, по
която същите са преведени е ответникът. Твърди се само, че липсва подпис и
печат и съответен номер, каквито всъщност не са налице при електронното плащане
чрез системата на Изипей по банкова сметка.
***ионера
от страна на цедента да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на
вземанията. За извършената цесия ответникът следва да се счита за надлежно
уведомен с получаването на исковата молба и приложенията към нея, което следва
да се отчете с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК. В тази връзка и с оглед възраженията на
процесуалния представител на ответника следва да се отбележи, че ответникът е
редовното уведомен с оглед на законната фикция на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
При
това съдът намира, че искът като основателен следва да бъде уважен, ведно с
акцесорната претенция за законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното й изплащане.
При
този изход на спора се явява основателна претенцията на ищеца за присъждане на
направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да му заплати
сумата от 300 лева, включваща заплатена за делото държавна такса в размер на 50
лв., 150 лв. за платения депозит за особен представител и 100 лв. за
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във с
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, с оглед на
материалния интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Т.П.Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „…,
представлявано от Д.. Т.. П.
или Р.. Х.. В.., сумата от 700 лв. /седемстотин
лева/ - главница, дължима съгласно
договор за кредит № ********** сключен на 27.05.2015 г. между „4финанс“ ЕООД с
ЕИК ********* и Т.П.Г., новиран с договори със същия номер от 29.05.2015 г.,
04.06.2015 г. и 17.06.2015 г., ведно със съответните общи условия към него, вземанията
по който са цедирани на „Кредитреформ
България” ЕООД с договор за цесия от 01.02.2018 г., сключен между „Кредитреформ
България” ЕООД и „4финанс“ ЕООД, съгласно приложение № 1 към него, ведно със законната лихва върху главницата от 700
лева, считано от датата на подаване на исковата молба – 15.07.2019 г., до окончателното й изплащане, както и сумата от 300 лв. /триста лева/ за
направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ