РЕШЕНИЕ
№ 1171
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110209504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на ***
срещу НП № 23-2200170 от 30.05.2022 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска област,
с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл. 25, ал. 1 вр. ал. 5 от ЗЗБУТ на
основание чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева. От
страна на жалбоподателя се иска отмяна на НП, респективно присъждането на разноски,
като се излагат конкретни аргументи за процесуална и материална незаконосъобразност на
постановлението (включително такива от фактическо естество). Административно-
наказващият орган иска потвърждаване на НП и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, като излага на свой ред конкретни доводи за процесуална и материална
законосъобразност на постановлението, в това число в смисъл, че същото е издадено от
компетентен орган.
НП подлежи на отмяна на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1
от ЗАНН вр. чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3, т. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 48, ал. 1 от ЗАНН,
доколкото наказващият орган не притежава съответната компетентност при съобразяване на
чл. 16, ал. 2 (обърни внимание на думите „на територията на съответната област“!) от
действалия към датата на издаване на процесното постановление УПИАГИТ (приет със
съответното ПМС) вр. приложението към чл. 7, ал. 5 от същия правилник, тъй като
обвинението се отнася до твърдяно извършено на територията на област София-град
административно нарушение. За уточнение следва да се посочи, че чл. 6, ал. 2, т. 14 от
1
действалия към датата на издаване на обжалваното постановление УПИАГИТ само дава
възможност на изпълнителния директор на ИАГИТ да определи конкретен обхват на
дейност и компетентност на инспекторите по труда, но в рамките на императивното правило
по чл. 16, ал. 2 от същия правилник. Безпредметно е да се обсъжда друго в настоящото
изложение, освен че при този изход от делото релевантната нормативна уредба не
предвижда възможност за присъждане на претендираното юрисконсултско възнаграждение
(като разноски), но на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 1 от АПК право на
присъждане на разноски поначало има жалбоподателят, който реално е представляван от
двамата адвокати, за реалното заплащане на чието възнаграждение в размер на 600 лева са
представени доказателства, но правото се отнася до заплатеното възнаграждение само за
един адвокат, а не за двама и с оглед уредбата по чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения съответният адвокатски
хонорар като минимален размер в случая не може да е под 450 лева, т. е. тази сума следва да
се присъди като разноски в полза на жалбоподателя, доколкото намаляването наполовина на
сумата от 600 лева би довело до падане под коментирания тук минимум.
Мотивиран от всичко изложено, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23-2200170 от 30.05.2022 г., издадено от директора на ДИТ – Софийска
област.
Оставя без уважение искането за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Осъжда ИАГИТ да заплати от бюджета, предвиден за директора на ДИТ – Софийска област,
на горепосоченото дружество-жалбоподател сумата от 450 лева – разноски по делото за
възнаграждение на един адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14-дневен
срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2