Р Е Ш Е Н И Е № 963
гр. Бургас, 22.07.2022 год.
В И М
Е Т О НА
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание
на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Галя Русева
при секретаря И. Г., като разгледа
докладваното от съдия Русева административно дело № 1640 по описа за 2021 година,
за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК и е
образувано по жалба на „Бехтел България“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 2, ет.1, представлявано
от управителя Р. С. С., против Ревизионен акт №
Р-22002219008055-091-001/12.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
София, потвърден с Решение № 617/16.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– София при ЦУ на НАП, в частта, с която са установени задължения по ЗДДС на
жалбоподателя за данъчни периоди м.декември 2017 г., м.февруари 2018 г., м.март
2018 г., м.юли 2018 г. и м.август 2018 г. в общ размер на 79 750,59 лв. и
са начислени лихви за забава в общ размер на 21 423,45 лв. В жалбата се
сочи, че при постановяване на обжалвания акт е нарушен материалният закон и
принципите при оценка на доказателствата, че същият е немотивиран и почива на
погрешни фактически констатации, формирани при погрешно прилагане на
разпоредбите на ЗДДС, уреждащи механизма и предпоставките за упражняване
правото на приспадане на данъчен кредит /чл.68 ЗДДС, чл.71, т.1 ЗДДС/ и в явно
противоречие с Директива 112/2006 г./ЕС и практиката на ЕСПЧ и СЕС. Иска се
отмяната на РА в обжалваната част. Претендират се разноски.
В съдебно заседание на 27.09.2021г.
процесуалният
представител на жалбоподателя поддържа жалбата си с уточнението, че предмет на оспорване са само констатациите
в РА по отношение на фактура № 1047/25.10.2017г., издадена от „Пелет Груп
България” ЕООД, фактура № 578/19.07.2018г., издадена от „Агенция
ДФК Груп” ЕООД и фактура № 8800000010/28.02.2018г., издадена от „ЛЛС Ойл и Газ” ЕООД,
като останали фактури, за които има констатации в РА и по които има издадени
кредитни известия, е налице само разместване по данъчни периоди и начислена
лихва, която не се оспорва. Ангажират се доказателства.
Предвид направеното уточнение, съдът приема, че РА се оспорва в частта, с
която са установени задължения по ЗДДС на жалбоподателя за данъчни периоди
м.декември 2017 г., м.февруари 2018 г., м.юли 2018 г. и съответните лихви за
забава.
Ответникът – директор на Дирекция „ОДОП” - София при ЦУ на НАП, редовно призован, не
изпраща представител в съдебно заседание. Представя административната преписка
по издаване на оспорения ревизионен акт. В депозирана по делото молба (л.46) се
претендира отхвърляне на жалбата и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Не се ангажират други доказателства.
Административен
съд Бургас, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответника по
нея, приложените по делото доказателства и като съобрази закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК и е процесуално
допустима.
От приложените по преписката доказателства се
установява следната фактическа обстановка:
С Решение № 1900/11.11.2019 г. на основание чл. 155,
ал. 1 във връзка с чл. 155, ал. 4 от ДОПК, поради неустановена в цялост
фактическа обстановка, Ревизионен акт № Р-22221018005406-091-001/14.08.2019 г.
е отменен в оспорената част на установени резултати по ЗДДС за данъчните
периоди м. 10.2017 г., м. 12.2017 г., м. 02.2018 г., м. 03.2018 г., м. 07.2018
г. и м. 08.2018 г. и преписката е върната за нова ревизия за посочените видове
данъчни задължения и периоди, съгласно указанията в решението. Повторната
ревизия е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-22.002219008055-020-001 от 10.12.2019 г., връчена по електронен път на
17.12.2019 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-22002219008055-020-002/16,03.2020 г., издадени от М.Й.С., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София,
оправомощена със Заповед №РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д. директор на ТД на НАП
София.
За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен
доклад /РД/ №Р-22002219008055-092-001/29.06.2020 г., връчен на „БЕХТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД електронно на 30.06.2020 г. видно от представено по делото
удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол” (л.72 от адм.д. 5122/2021г. по описа
на Административен съд София - Град)
По реда на чл. 29, ал. 4 във връзка с чл. 30, ал. 6 от ДОПК, от „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е подадена
молба с вх. №Р-22002219008055-МЛБ-001 -И/13.07.2020 г. за удължаване срока за
подаване на възражение по чл. 117, ал. 5 от ДОПК. В удължения срок до
29.03.2019 г. дружеството не е подало писмено възражение срещу констатациите в РД.
Ревизията е
приключила с издаване на РА № Р-22002219008055-091-001/12.08.2020 г. от М.Й.С.- началник сектор „Ревизии“ в дирекция
„Контрол“ при ТД на НАП София - орган, възложил ревизията, С.М.М.- главен
инспектор по приходите при ТД на НАП София - ръководител на ревизията. РА е
връчен на жалбоподателя на 29.10.2020 г.,
видно от представеното по делото удостоверение за извършено връчване по
електронен път (л.79 от адм.д. 5122/2021г. по
описа на Административен съд София - Град).
С РА е
установен ДДС за внасяне в размер на 79 750.59 лв. в резултат на отказано
право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1
от ЗДДС във връзка с чл. 9 от същия закон,
по доставки от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с ЕИК *********, „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД /ново търговско наименование
„ЕКОМИЛС 2019“ ЕООД/ с ЕИК ********* и „ЛЛС
ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД с ЕИК *********, и са определени лихви за забава в размер
на 21 423.45 лева, включително за сторнирани с кредитни известия фактури,
издадени от „ПРО МАШ“ ЕООД с ЕИК
********* и „ЕФ-ДЖИ-АЙ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ“ ЕООД с
ЕИК *********, по които ревизираното дружество е ползвало право на данъчен
кредит.
През
ревизирания период дружеството жалбоподател „БЕХТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е било с наименование „Лиан Кънстракшън Сървисис“ ООД, а основната му
дейност е била в областта на
строителството. Дружеството е участвало в изпълнението на следните
инфраструктурни проекти: допълнително проектиране във връзка с осигуряване на
мерки по OBОC и
реконструкция на път 1-9 Слънчев бряг-Бургас; доставки, СМР и въвеждане в
експлоатация на строеж транзитен газопровод за Турция/лупинг/ в участъка КС
„Лозенец“ до ОС „Недялско“ и извършване на СМР, с цел основен ремонт на учебните
корпуси на ТУ-София, като дружеството е определено за изпълнител на основание
чл. 112 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/.
Предмет на изследване в новото ревизионно производство е изпълнението
на доставките от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД
/понастоящем „ЕКОМИЛС 2019“ ЕООД/ и „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД, по които ревизираното
лице е приспаднало данъчен кредит.
В изпълнение на дадените указания на решаващия орган, ревизиращият екип
е предприел процесуални действия за отстраняване на констатираните при първата
ревизия пропуски и събиране на относими доказателства за изясняване в цялост на
фактическата обстановка.
На основание чл. 37, ал. 3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК, на
ревизираното лице е връчено Искане за представяне на документи и писмени
обяснения /ИПДПОЗЛ/ изх. №Р-22002219008055-040-001/10.01.2020 г., в отговор на
което са представени документи и писмени обяснения с вх. №Р-22002219008055-ПРД
от 001 до 003 на 27.01.2020 г. и 26.05.2020 г. по регистъра на ТД на НАП София,
които са анализирани от ревизиращия екип.
По реда на чл. 50 от ДОПК е съставен Протокол №Р-22002219008055-ППД-001
от 14.01.2020 г., с който са приобщени доказателствата, събрани при предходната
ревизия на „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, приключила с Ревизионен акт №Р-22221018005406-091-001
от 14.08.2019 г.
С Протокол №16085028/20.04.2020 г. са присъединени и доказателства,
събрани в хода на извършени насрещни проверки на „ЕФ-ДЖИ-АЙ ИНТЕРНЕРНЕШЪНЪЛ“ ЕООД и „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД.
На основание чл. 45 от ДОПК са извършени насрещни проверки на „ПЕЛЕТ
ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ЕКОМИЛС 2019“ ЕООД („АГЕНЦИЯ
ДФК ГРУП“ ЕООД), резултатите от които са обективирани в протоколи, подробно
описани в РД. Констатирано е, че изготвените до преките доставчици ИПДПОЗЛ са
връчени по реда на чл. 32 от ДОПК и по електронен път, като в отговор на същите
проверяваните дружества не са представени изисканите доказателства в указания
срок.
При извършена проверка в информационната система на НАП е установено,
че „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД е дерегистрирано по ЗДДС и не се открива на
декларираните адреси за кореспонденция, за което свидетелстват множеството
публикувани съобщения за връчени книжа и документи чрез прилагане към досието
на доставчика.
След анализ на събраните в хода на ревизията доказателства, органите по
приходите са приели, че са налице основания за извършване на корекции на
декларираните от ревизираното лице резултати по ЗДДС,
както следва:
За данъчен период м.12.2017 г. органите по приходите са установили, че
ревизираното дружество е включило в дневника си за покупки и СД по ЗДДС фактура
№ 1047/25.10.2017 г., издадена от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД с право на данъчен
кредит в размер на 10 000 лева и предмет „плащане по договор“. Според
договор от 25.10.2017г. „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството си на
продавач, следва да достави на „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /купувач/ строителни
материали, подробно описани в Приложение №1, което е неразделна част от
договора. Поради неизпълнение на всички предвидени в споразумението доставки,
процесната фактура е частично сторнирана посредством издадено от доставчика
кредитно известие №1048/25.04.2018 г. с данъчна основа от 40 833.33 лв.
Данъчният документ е издаден без начислен ДДС, защото към датата на съставянето
му „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е с прекратена регистрация по ЗДДС. В тази връзка
данъкът е начислен допълнително от страна на ревизираното лице с Протокол
№4/01.05.2018 г., включен в дневника за продажби за м. 05.2018 г. Така
извършената корекция до размера на начисления в кредитното известие ДДС не се
оспорва от органите по приходите. Спори се единствено за разликата между
начисления във фактурата и в кредитното известие данък, за която ревизираното
дружество претендира, че е налице право на данъчен кредит, поради частичното
изпълнение на първоначално договорените между страните доставки.
Относно
спорната доставка от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, от ревизираното лице са представени копие на фактура
№1047/25.10.2017 г., приемо-предавателен протокол и преводно нареждане от
30.10.2017 г., договор за доставка на строителни материали от 25.10.2017 г.,
споразумение от 25.04.2018 г. за прекратяване на договора за доставка на
строителни материали от 25.10.2017 г. и кредитно известие №1048/25.04.2018 г.
От
приемо-предавателния протокол се установява, че на 30.10.2017 г. част от
предвидените за доставка по договора строителни материали /арматурна мрежа 2x1
- 2 425 броя/ са предадени на
„БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД /с предишно търговско наименование „ЛИАН КЪНСТРАКШЪН
СЪРВИСИС“ ООД/. Общата стойност на доставените стоки е 11 000.00 лв. с
ДДС, в т.ч. данъчна основа от 9 166.66 лв. и ДДС в размер на 1 833.36
лв. В тази връзка, от ревизираното лице е
представено платежно нареждане за превод на 30.10.2017 г. на сумата от 11 000
лева по банковата сметка с IBAN *** „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД в „ТЕКСИМ БАНК” АД. При
проверка в счетоводството на ревизираното лице е установено, че плащането не е
отразено за покриване на задължението към доставчика по счетоводна сметка 401
„Доставчици“, а е отнесено по дебита на сметка 4995 „Други кредитори“, срещу кредитиране на сметка 5033
„Разплащателна сметка в лева“ с посочено основание „грешно преведена сума“,
отчитайки по този начин вземане, а не задължение към контрагента.
По тази
причина органите по приходите са приели, че преводното нареждане не
удостоверява наличие на извършено плащане по фактурата, тъй като отчитането на
преведената сума като вземане от контрагент представлява актив на дружеството,
а не пасив, какъвто би бил налице, ако е
било осчетоводено задължение към доставчика.
Освен това,
при анализа на доказателствата органите по приходите са констатирали, че липсва
информация за лицата, участвали в товаро-разтоварните работи, мястото на което
са доставени и предадени материалите, няма данни и за водена между страните
търговска кореспонденция и др. Отбелязана е и липсата на транспортни документи,
в т.ч. товарителници, пътни листа, фактури за извършен превоз, както и
доказателства за наличието на собствени и/или наети товарни автомобили от
ревизираното лице и прекия доставчик. Оспорена е и последващата реализация на
доставените от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД стоки, тъй като съгласно договора от
25.10.2017 г. същите следва да бъдат вложени в строителството и реконструкцията
на път 1-9 „Слънчев бряг - Бургас“, материалите за който обект изцяло се
доставят от друг доставчик на ревизираното лице - „БРИЛЯНТ-СЛЪНЧЕВ БРЯГ“ ООД, с
ЕИК *********.
При така
изложената фактическа обстановка, ревизиращият екип е преценил, че не са налице
доказателства, удостоверяващи реалното изпълнение на фактурираната от „ПЕЛЕТ
ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД доставка на строителни материали. Отчитайки издаденото от
прекия доставчик КИ и самоначисления с Протокол №4/01.05.2018 г. от „БЕХТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД ДДС в размер на 8 166.67 лв. по спорната фактура
№1047/25.10.2017г., органите по приходите са отказали на жалбоподателя правото
на данъчен кредит в размер на 1 666.67 лв. и са начислили лихва за забава
за неправомерно приспаднатия ДДС от 15.01.2018 г. /денят, следващ последния ден
за подаване на СД по ЗДДС за м. 12.2017 г./ до 14.06.2018 г. /последният ден за
подаване на СД по ЗДДС за м. 05.2018 г./.
По отношение на
фактурирана доставка от „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД (ново търговско наименование „ЕКОМИЛС 2019“ ЕООД):
Предвид
неоказаното съдействие при насрещната проверка от страна на „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД, органите по
приходите са приобщили доказателствата, събрани в предходното ревизионно
производство.
Установено
е, че през м. 07.2018 г. ревизираното дружество е упражнило право на данъчен
кредит в размер на 20 245.56 лв. по фактура №578/19.07.2018 г. с предмет
„плащане по договор и съгласно образец 19“. Във връзка с доставката, от „Бехтел България“ ЕООД са представени
копие на спорната фактура с приложено към нея банково извлечение за извършен
превод към доставчика, акт образец 19 от 19.07.2018г. за извършени СМР на обект бл.1, бл.4, бл.11, бл.12
в Технически университет-гр.СОФИЯ и договор от 08.06.2018 г., сключен с „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД, което в
качеството на изпълнител приема да извърши срещу възнаграждение строително-монтажни
работи на учебните корпуси на Технически университет - София, съгласно Приложения №1 - техническа
спецификация; Приложения №2 - техническо предложение и оферта от изпълнителя, и Приложения №3 - ценово предложение.
Общата стойност на договорените СМР по договора е 112 984.67 лв., като
предвиденият срок за изпълнение е 60 календарни дни от датата на подписване на
споразумението.
В изпълнение
на предвидените по договора СМР, от
ревизираното лице е представен акт образец 19 за извършени и подлежащи на
заплащане строителни работи, включващи отстраняване на строителни отпадъци,
демонтаж на стара изолация и ламаринена обшивка на покрив и стени, демонтаж на
дървена скара под обшивка, доставка и полагане на поцинкована ламарина, обшивка
на страници на покрив, доставка и монтаж на части от профилно желязо, доставка
и полагане на битумен грунд, хидроизолация, дъсчена обшивка и направа на
циментова замазка. Съгласно приложената справка, изпълнението на описаните
дейности са извършени от 6 лица /Т.С.Д., С.Р.Д., Р.С.С., И.В.Т.и Н.Р.С./,
назначени в „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД на длъжности „технически ръководител“,
„техник ел. системи“, „работник в строителството - поддръжки“ и трима души
работници по изграждане и ремонт на покривни покрития.
При
извършена проверка в информационната система на НАП е установено, че за лицата,
назначени на длъжност „работник изграждане и ремонт на покривни покрития“ е
подадена информация за отработени 5 дни, при продължителност на работния ден 4
часа. За същия този период дружеството е декларирало извършени услуги и на още
два строителни обекта - Община Приморско и БНР.
С оглед установяване на обстоятелството дали
цитираните лица реално са полагали труд при прекия доставчик, до всяко от тях е
изготвено искане за представяне на документи, справки и писмени обяснения от
трети лица /ИПДСПОТЛ/, с което им е указано да представят информация за вида на
заеманата от тях длъжност в „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД, работното им място,
получените възнаграждения, работното време и др. Отговори са получени
единствено от Т.С.Д. и С.Р.Д., които са потвърдили, че са били назначени в посоченото
дружество. Като са съобразили заеманите от тези лица длъжности и декларираното
работно място, органите по приходите са преценили, че не е доказано изпълнение
на документираните с акт образец 19 СМР. Отбелязали са, че в офертата, с която
„БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е взело участие в обявена от ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ -
СОФИЯ обществена поръчка, дружеството е декларирало, че няма да използва
подизпълнители, което обстоятелство впоследствие е документирано и в раздел IX
на сключения с възложителя договор №3-45/08.06.2018 г.
Въз основа
на горното, ревизиращите органи са стигнали до заключението,
че процесната фактура, издадена от „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД, не удостоверява реална доставка на услуга по смисъла
на чл. 9 от ЗДДС, поради което на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал.
1, т. 1 от ЗДДС на ревизираното лице е отказано правото на данъчен кредит в
размер на 20 245.56 лева.
С РА е
отказано право на данъчен кредит в общ размер на 59 530 лева и по фактури с № **********/21.12.2017г.,
№ **********/28.02.2018 г. и № **********/23.03.2018 г., издадени от „ЛЛС
ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД, с предмет на доставките
„услуга по договор“ за периодите м.12.2017 г., м.02.2018 г. и м.03.2018 г. При
проверка в информационната система на НАП е установено, че прекият доставчик е
отразил процесните фактури в дневниците
си за продажби през съответните данъчни периоди, като непосредствено след това
е издал КИ №80..49/30.04.2018 г. и № 880..13/02.05.2018
г., с които е сторнирал изцяло фактури № *********-6/21.12.2017 г. и № **********/23.03.2018 г. Отбелязано е, че дружеството
е дерегистрирано по ЗДДС, не се открива на декларираните адреси за
кореспонденция и не оказва съдействие при многобройните опити за контакт от
страна на органите на НАП.
Доказателства
за реалността на доставките по тези фактури, включително на спорната доставка
по фактура № **********/28.02.2018 г.
с данъчна
основа 56 816.67 лева и ДДС 11 363.33 лева, не са ангажирани и от ревизираното лице. Жалбоподателят не е
представил издадените фактури, нито каквито и да е съпроводителни документи, доказващи сключването на сделка
и изпълнение на отразените с тях доставки/договор, сключен с „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД, анекси, приемо-предавателни протоколи и
др./, нито
доказателства за последващо
счетоводно отразяване, свидетелстващо за отчитане на приход от ревизираното
лице в резултат на извършените разходи по процесните доставки, т.е. липсват
данни, че фактурираните сделки са свързани и са за целите на основната му
дейност. Описаните обстоятелства, заедно с факта, че ревизираното дружество не
е включило в отчетните си регистри и СД по ЗДДС издадените от „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД КИ, е довело до
формиране на заключение за наличие на данъчна измама в хипотезата на абсолютна
симулация, целяща постигане на данъчно предимство, изразяващо се в
неоснователно приспадане на ДДС по доставки, които не са извършени въобще. Предвид
това и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС във
връзка с чл. 9 от с.з., на „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отказано правото на данъчен
кредит по фактурираните доставки от „ЛЛС ОЙЛ И ГАЗ“ ЕООД.
По искане на
жалбоподателя по делото e допусната съдебно-техническа експертиза,
заключението по която е прието без оспорване от страните и което съдът
кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице е извършило
съпоставка между актуваните и фактурирани СМР на обект „основен ремонт на
учебните корпуси в Технически университет - София от „Агенция ДФК Груп“ ЕООД („Екомилс 2019“ ЕООД) към жалбоподателя
„БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД („Лиан Кънстракшън
Сървисис“ ООД) и актуваните и фактурирани СМР от „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на същия
обект към неговия възложител Технически университет - София. Резултатите от
анализа са изложени в констативната част на заключението в четири сравнителни
таблици по количества и видове СМР по подобекти, както следва: извършване
на основен ремонт на бл.1; извършване на основен
ремонт на бл.4; извършване на основен ремонт на бл.11, и извършване на основен
ремонт на бл.12. Изводът, до който е достигнало вещото лице е, че е налице съпоставимост
между акта, по който изпълнител е „Агенция ДФК Груп“ ЕООД, и тези, по които изпълнител е жалбоподателят по отношение на видовете СМР по
подобекти, но има дейности, актувани от „Агенция ДФК Груп" ЕООД, които не
присъстват в актовете с изпълнител „Лиан Кънстракшън Сървисис" ООД, както
и във възлагателните листове с номера в последната колона на таблицата.
Заключението на СТЕ е, че „Агенция ДФК Груп“ ЕООД е изпълнила повече СМР, отколкото е изпълнило дружеството-жалбоподател към своя
възложител по подобекти, както следва: блок №1: демонтаж на стара дървена скара под обшивка - 355м2 и доставка и монтаж на дъсчена обшивка с дебелина 20мм - 355м2; блок № 12: очукване на циментова мазилка - 230м2 и доставка и направа на обшивка по и под барбакани от поцинкована ламарина - 30м2. Съгласно заключението на СТЕ, количествата по видове СМР
са различни на следните обекти: при блок № 12 количествата са много по-големи в
акта, по който е изпълнител „Агенция ДФК Груп“ ЕООД /пример:1100 м2 хидроизолационни работи, в сравнение с 348 м2 хидроизолационни работи по акт № 1/22.06.18г., по който изпълнител е
жалбоподателят („Лиан Кънстракшън
Сървисис" ООД); при Блок № 11 са много по-малки актуваните СМР от „Агенция
ДФК Груп“ ЕООД, пример: 310 м2 хидроизолации, в сравнение с 1230 м2 хидроизолации в акт № 2/06.07.18г.,
по който изпълнител е жалбоподателят („Лиан Кънстракшън
Сървисис" ООД); при блок № 1 и блок № 4 разликите са сравнително малки: при блок 1 - строителни отпадъци и
депониране – 10 м2 по-малко е изпълненото от „Агенция ДФК Груп“ ЕООД /40/50/; 2.
Обшивка от поцинкована ламарина по покриви, корнизи
и поли – 5 м2 повече е актуваното от „Агенция ДФК Груп“ ЕООД /355/350м2/; при блок № 4 разликите са в изолационните работи: 1. битумен грунд – 40 м2 по-малко е актуваното от „Агенция ДФК Груп“ ЕООД /300/340 м2/; 2. хидроизолация без посипка – 40 м2 разлика ; 3. хидроизолация с посипка – 40 м2 разлика.
Вещото лице е посочило, че предвид характера на
ремонтните дейности би следвало да са съставени актове обр.7 по нива и елементи
и обр.12 за скрити работи, но такива нито са представени в преписката, нито на
вещото лице при посещение в обектите. Изводът на вещото лице е, че за изпълнение
на процесните СМР за демонтажни работи средният състав на звено е 2 бр.
работници, а при останалите - 4 броя работници. Необходимата механизация на строителната площадка е
асансьорна вдигачка /подемник/, а строителните материали са: поцинкована
ламарина – 999 м2; закладни части – 100 кг; битум- 510 кг; хидроизолация без
посипка – 2912 м2; хидроизолация с посипка – 2722 м2; дъски – 11 м3; циментов разтвор – 76 м3; водосточни тръби - 60м.
Съгласно разясненията на
вещото лице в съдебно заседание, само очукването на циментова мазилка е спомагателна дейност, която е възможно да липсва
при отчитането, но останалите СМР, както и всички непредвидими СМР, които
възникват при ремонтните дейности, би следвало да се отчитат и актуват по
общото правило.
По искане на жалбоподателя e допусната съдебно-икономическа експертиза, заключението по която е прието без
оспорване от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Констатациите и изводите
на вещото лице са следните:
1. Дружеството „Пелет груп България“ ЕООД е издало на
жалбоподателя ДФ № 1047/25.10.2017 г. с данъчна основа 50 000 лева и ДДС
10 000 лева, с предмет на доставката „плащане по договор“. Поради неизпълнение
на всички предвидени в договора доставки, към фактурата е издадено кредитно
известие /КИ/ № 1048/25.04.2018г. с данъчна основа 40 833 лева. ДДС е
начислен от дружеството жалбоподател с Протокол № 4/01.05.2018г., тъй като
доставчикът „Пелет груп България“ ЕООД
към датата на издаване на кредитното известие е с прекратена
регистрация. Общата стойност на доставката остава 11 000 лева, в това
число данъчна основа 9166.66 лева и ДДС
в размер на 1 833, 34 лева. Сумата в размер на 11 000 лева е платена
на 30.10.2017 г.по банковата сметка на „Пелет груп България“ ЕООД в „ТЕКСИМ БАНК“ АД и за тази стойност
възниква данъчното събитие на основание чл.25, ал.7 от ЗДДС, като размерът на
ДДС - 1 833.34 лв., е включен в размера на извършеното плащане;
2. Стойността на фактура № 578/19.07.2018
г. в размер на 121 473 лева, издадена от „Агенция ДФК Груп“ ЕООД, по която
е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя, е платена на
11.09.2018 г. по банкова сметка. *** чл.86 от ЗДДС. Доставчикът не е представил
счетоводна отчетност в хода на извършената проверка. Експертизата не е
установила връзка с лице, представляващо „Агенция ДФК Груп“ ЕООД , поради което
не е могла да отговори на зададените въпроси, във връзка със счетоводната
отчетност на дружеството. Съгласно извършена справка в търговския регистър,
„Агенция ДФК Груп“ е подала ГФО за 2018 г. Съгласно публикувания отчет за
приходи и разходи за 2018 г., дружеството е декларирало приходи от продажба на
услуги в размер на 1 003 000 лева и разходи за оперативната дейност в размер на
573 000 лева, както и дълготрайни материални активи към 31.12.2018 г. с балансова
стойност в размер на 2 000 лева. Декларирало е
печалба от обичайна дейност в размер на 430 000 лева;
3. Съгласно извършена справка в информационния масив
на НАП, „Агенция ДФК Груп“ ЕООД за периода на процесната доставка има подадени
уведомления по чл.62, ал.5 КТ за сключени трудови договори на посочените в
изложението длъжности. От доставчика не са представени счетоводни документи, от
които би могло да се установи наличието на активи, необходими за извършване на
строителната дейност. От анализа на ГФО се установява принципно наличие на
материална и персонална обезпеченост да извърши процесните доставки;
4. Дружеството-жалбоподател не разполага със
счетоводна документация за процесния период 2018 г. Актуваните и фактурирани
СМР с ДФ № 578/19.07.2018 г. с данъчна основа 101 227,82 лв. и ДДС 20 245,56
лв. с посочено основание „плащане по договор, съгласно обр.19“ са предмет на
последващи облагаеми доставки към Технически университет - гр.София - възложител.
Технически университет - гр.София, в резултат на проведена обществена поръчка
по ЗОП, е избрал участникът - дружеството „Лиан Кънстракшан Сървисис“ ООД, за
изпълнение на СМР с цел основен ремонт на учебните корпуси на Технически
университет - гр.София. Към възложителя - ТУ гр.София, са издавани данъчни
фактури, които са приложени по делото и са придружени от възлагателен лист и
Акт обр.19 с посочени видове и количества СМР. Общо издадените фактури към ТУ-
гр.София са в размер на 142 160 лева. Стойността им е платена по банкова
сметка. ***, на който са извършвани строително-монтажните работи, както и
актът, с който същите са приети.
При
така установените факти, съдът намира жалбата за неоснователна, като
съображенията за това са следните:
Оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен
орган, овластен с нормата на чл. 119, ал.2 от ДОПК, в обема на правомощията му.
Издаден е в предвидената от закона писмена форма и съдържа изискуемите
реквизити по 120 от ДОПК, в т.ч. фактическите и правните основания за
издаването му, изложени подробно както в РА, така и в съставения ревизионен
доклад, представляващ неразделна част от него.
При извършената служебна проверка съдът не констатира нарушения
на административно-производствените правила. Ревизираното лице е надлежно
уведомено за ревизията, възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№Р-22.002219008055-020-001 от 10.12.2019 г., връчена по електронен път на
17.12.2019 г., изменена със Заповед за изменение на ЗВР
№Р-22002219008055-020-002/16,03.2020 г., издадени от М.Й.С., на длъжност
началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП София,
оправомощена със Заповед №РД-01-818/10.05.2019 г. на и.д. директор на ТД на НАП
София. На същото е предоставена възможност да представи писмени обяснения и
документи, отнасящи се до обстоятелствата, подлежащи на установяване в
ревизионното производство.
I . По отношение установените
задължения за ДДС във връзка с отказано право на припспадане на данъчен кредит:
Основните констатации
в РД, обосноваващи отказа на право на данъчен кредит на жалбоподателя по
спорните фактури, са свързани с липса на кадровата, техническата и материалната
обезпеченост на „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „АГЕНЦИЯ ДФК ГРУП“ ЕООД да
извършат фактурираните от тях доставки, с непредставяне на доказателства,
включително транспортни документи, за осъществен превоз на стоките, предмет на
доставката по фактурата, издадена от „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с липса на
съпроводителни документи към фактура №
10/28.02.2018г., издадена от „ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД, в това число
договори, анекси, приемо-предавателни протокол и последващо счетоводно
отразяване, свидетелстващо за отчитане на приход от ревизираното лице в
резултат на извършените разходи по процесната доставка, т.е. с липсата на
данни, че тези доставки са реално осъществени от посочените дружества. Съдебната
практика на СЕС и ВАС безпротиворечиво приема, че не може получателят да
отговаря за действията, респ. бездействията на своите доставчици, включително
да доказва тяхната обезпеченост за извършване на доставките. В този смисъл са
решенията по дела С-80/11, С-142/11, С-285/11, С-324/11, С-18/13 и др. на СЕС.
Получателят по доставка, за да упражни правото на данъчен кредит, е длъжен да
установи всички положителни факти, за да докаже реалността на доставката, но от
него може да се изисква да представи само тези доказателства, които са съставени
заедно с прекия доставчик и са двустранно подписани. Всички други, които
изхождат само от доставчика, каквито са тези за неговата материална, техническа
или кадрова обезпеченост да изпълни доставката, както и относно счетоводното
отчитане на доставките при него, не може да се вменяват в тежест на получателя
по доставката да ги доказва.
За да бъде признато на данъчно задълженото лице
правото да приспадне начисления му ДДС, е необходимо то да притежава данъчен
документ /фактура/, съдържащ изискуемите от закона реквизити, данъкът да е
начислен във фактурата във връзка с осъществена облагаема доставка, стоката или
услугата да се използва за следващите облагаеми доставки на получателя, като не
съществува пречка конкретните параметри на доставката да бъдат посочени в
придружаващ фактурата документ. В чл. 6, ал.
1 от Закона за счетоводството са посочени задължителните реквизити, които
следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до външен
получател, какъвто документ безспорно представлява фактурата. Това са:
1.наименование и номер на документа, съдържащ само арабски цифри; 2.дата на
издаване; 3.наименование или име, адрес и единен идентификационен код по
Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и
получателя; 4.предмет, натурално и стойностно изражение на стопанската
операция. Доколкото предмет на доставките са стоки и услуги, то за да се докаже
реалното изпълнение на доставките, следва да бъде доказано предаването им от
доставчика на получателя. Без такова предаване да бъде извършено, не е налице
осъществена от изпълнителя престация по договора. Размяната на насрещно
дължимите престации представлява изпълнението на сключената сделка, съответно
на предмета на доставката по смисъла на ЗДДС. Установяването на предаването на
предмета по доставката винаги е необходимо, за да се приеме, че е налице
облагаема доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 ЗДДС и в тежест на жалбоподателя
е да установи положителните и благоприятните за него юридически факти по
реалното изпълнение на доставките, при оспорена реалност в ревизионния акт. По
принцип, когато те са доказани, правото на приспадане следва да бъде признато. От
друга страна, административните и съдебни органи следва да откажат да признаят
право на приспадане, ако въз основа на обективни данни се установи, че се прави
позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба /решение на СЕС от
6 декември 2012 г. по дело С-285/11, Боник, т. 44/.
В случая посочените по-горе предпоставки за признаване
право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури не са доказани от
жалбоподателя.
За доказване частичното извършване на доставката по
фактура № 1047/25.10.2017г. с предмет „плащане по договор“, издадена от „Пелет
Груп България” ЕООД, жалбоподателят е представил платежно нареждане за превод
на 30.10.2017 г. на сумата от 11 000 лева по банковата на „ПЕЛЕТ ГРУП БЪЛГАРИЯ“
ЕООД в „ТЕКСИМ БАНК” АД.
При проверка в счетоводството на ревизираното
лице е установено, че плащането не е отразено за покриване на задължението към
доставчика по счетоводна сметка 401 „Доставчици“, а е отнесено по дебита на
сметка 4995 „Други кредитори“ срещу кредитиране на сметка 5033 „Разплащателна
сметка в лева“ с посочено основание „грешно преведена сума“, отчитайки по този
начин вземане, а не задължение към контрагента.
По тази
причина органите по приходите правилно са
приели, че преводното нареждане не удостоверява наличие на извършено плащане по
фактурата, тъй като отчитането на преведената сума като вземане от контрагент
представлява актив на дружеството, а не пасив, какъвто би бил налице, ако е било осчетоводено задължение към
доставчика.
Освен това, жалбоподателят е представил към фактурата приемо-предавателен
протокол за предаване и приемане на 2 425 броя арматурна мрежа 2x1 на стойност 9 166.66 лева и ДДС 1 833.34
лева, който е от дата 30.10.2017г., т.е съставен е в същия ден, в който се
твърди, че е било извършено частично плащане по фактурата в размер на
11 000 лева.
По изложените съображения, не може да се приеме, че
фактура с № 1047/25.10.2017г. документира извършено авансово плащане, съобразно
посочения в нея предмет.
В т.4 от представения договор за доставка на строителни
материали от 25.10.2017г. между страните е договорено стоките (арматурна мрежа,
арматурни пръти и стоманено въже по опис) да се доставят с транспорт за сметка
на купувача на строителния обект, където ще се вложат, а именно „Допълнително
проектиране във връзка с осигуряване на мерки по ОВОС и реконструкция на път I-9 „Слънчев бряг-Бургас“ с изграждане на второ платно от
км.212+233.06 до км.217+000 (километраж по проекта) от км.210+862.10 до
км.215+629.05 (километраж по съществуващ път). Превозът на стоките е задължение
за купувача и елемент от фактическия състав на подписания между страните договор
за доставка на строителни материали, без
осъществяване на който не може да се приеме, че договорът е изпълнен, т.е че фактурираната
доставка е извършена. В конкретния случай, с оглед поетото от жалбоподателя задължение
по т.4 от договора, тежестта за доказване на извършения превоз на стоките от
доставчика до получателя по фактурата безспорно е негова. Въпреки това, от
негова страна не са представени никакви доказателства за осъществен транспорт
на стоките, в това число доказателства, удостоверяващи наличието на собствени
или наети превозни средства и транспортни документи, като товарителници и пътни
листи. Към фактурата е представен единствено протокол от 30.10.2017г. за
предаване и приемане на 2 425 броя
арматурна мрежа 2x1 на стойност 9 166.66 лева, в който не е
посочено място на предаване на стоките и който, предвид тяхното естество и
поетите задължения от страните по договора, не е достатъчно доказателство за
неговото частично изпълнение, т.е в случая от страна на жалбоподателя не е доказано
по безспорен начин реалното осъществяване на част от доставката от „Пелет Груп
България” ЕООД. Поради това, правилно органите по приходите са приели, че
разликата между декларираната стойност по фактура № 1047/25.10.2017г. (60 000
лева), кредитираната сума с известие по
чл.115 от ЗДДС в размер на
40 833.33 лева и самоначисленият от жалбоподателя ДДС с протокол №
4/01.05.2018г. размер 8 166.67 лева е в общ размер на 10 000 лева и представлява
остатък, който е останал некоригиран, от който 8 333.33 лева – основа и
ДДС в размер на 1 666.67 лева. Поради това, с основание е прието, че жалбоподателят
неправомерно е ползвал данъчен кредит по фактура № 1047/25.10.2017г. в размер
на 1 666.67 лева, който е дължим, ведно със законната лихва на основание
чл.175, ал.1 от ДОПК в размер на 366 лева, считано от 15.06.2018г. до датата на
издаване на РА, която сума е изчислена от съда на осн.чл.162 ГПК вр.чл.144 АПК
чрез използване на онлайн калкулатор.
Правото на приспадане на данъчен кредит с основание е
отказано на жалбоподателя и по фактура с № **********/28.02.2018г., издадена от
„ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД, с предмет „услуга, съгласно договор“. От страна на
жалбоподателя не са наведени конкретни възражения срещу извода на органа по
приходите, че не е извършена реално доставка по фактура с № **********/28.02.2018г.,
издадена от „ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД, с предмет „услуга, съгласно договор“ и не са
ангажирани никакви доказателства, опровергаващи този извод. И в настоящото
съдебно производство, както и в ревизионното, от страна на жалбоподателя не са представени
фактурата и съпроводителни документи към нея (договори, анекси и
приемо-предавателни протоколи), т.е липсват доказателства за сключена сделка
между жалбоподателя и „ЛЛС ОЙЛ и ГАЗ” ЕООД и за реалното извършване на
доставката по фактурата, индивидуализиращи услугата по вид, количество и
стойност, т.е не е доказано настъпването на данъчното събитие.
Жалбоподателят не е представил и доказателства,
установяващи по безспорен начин извършването на доставката от „Агенция ДФК Груп”
ЕООД по фактура с №578/19.07.2018г. Посоченото основание за издаване на
фактурата е плащане по договор и съгласно акт обр.19. Представеният от
жалбоподателя акт образец 19 от 19.07.2018г. за установяване извършването, заплащането и предаването на СМР на обект
бл.1, бл.4, бл.11 и бл.12 в Технически университет - София, подписан от
„Агенция ДФК Груп” ЕООД, като изпълнител, и от жалбоподателя, като получател, е
частен документ, който не се ползва с материална доказателствена сила и следва
да бъде ценен, ведно с останалите доказателства по делото. Съдът не го кредитира
като доказателство за извършването и предаването на СМР на подобекти бл.1, бл.4,
бл.11 и бл.12 в Технически университет - София от „Агенция ДФК Груп” ЕООД на
жалбоподателя, тъй като този акт е съставен, след като жалбоподателят е предал
извършените СМР на същите подобекти на своя възложител Технически университет -
София с акт образец 19 № 1/22.06.2018г., акт образец 19 № 2/06.07.2018г., акт
обр.19 № 3/13.07.2018г. и акт обр.19 № 4/17.07.2018г., представени в хода на
ревизионното производство. В този смисъл, акт образец № 19 от 19.07.2018г. не доказва
извършването на предходна доставка от „Агенция ДФК Груп” ЕООД, каквато жалбоподателят
твърди, че е доставката по фактура с № 578/19.07.2018г. Обективно не съществува
възможност за изпълнителя да предаде на главния възложител СМР, които все още
не е приел от подизпълнителя. Съгласно заключението на вещото лице по
извършената СТЕ, част от СМР, актувани
от „Агенция ДФК Груп” ЕООД към жалбоподателя, са в повече, т.е реално не са били
възлагани от главния възложител Технически университет - София и/или фигурират
в повече като количества от възложените, извършени и предадени от жалбоподателя
на възложителя Технически университет - София с акт обр.19. Ето защо, съдът
приема, че в случая са съставяни документи – фактура, договор за извършване на
СМР и приемо-предавателен протокол, подписани от представител на жалбоподателя
и „Агенция ДФК Груп” ЕООД, с цел ползване на данъчно предимство, изразяващо се
в неоснователно приспадане на ДДС по доставки, които реално не са извършени.
Предвид това и на основание чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
във връзка с чл. 9 от с. з., правилно на „БЕХТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е отказано
правото на данъчен кредит по фактурираната
доставка от „Агенция ДФК Груп” ЕООД.
Ето защо, жалбата
следва да бъде отхвърлена изцяло срещу РА в оспорената му част, а именно - в
частта, потвърдена с решението на директора на Дирекция „ОДОП“ – София, с която
са установени задължения на жалбоподателя по ЗДДС, както следва: за данъчен
период м.декември 2017г. в размер на 1 666.67
лева и лихва върху главницата в размер на 366 лева, за данъчен период м. февруари
2018 г. в размер на 11 363.30 лева и лихва върху главницата в размер на 2 784.24
лева, и за данъчен период м.юли 2018 г.
в размер на 14 304.91 лева и лихва върху главницата в размер на 2 896.98
лева.
С оглед изхода на спора и претенцията на страните за
присъждане на разноски, на осн.чл.161, ал.1 ДОПК на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1 530,65 лева за юрисконсулт, определени от
съда съгласно чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес по жалбата, който е
общо 33 355,10 лв.
Мотивиран от горното, Административен съд Бургас
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Бехтел България“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Конт Андрованти“
№ 2, ет.1, представлявано от управителя Р. С. С., против
Р-22002219008055-091-001/12.08.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП –
София, потвърден с Решение № 617/16.04.2021 г. на директора на Дирекция „ОДОП“
– София при ЦУ на НАП, В ЧАСТТА, с
която са установени задължения по ЗДДС на жалбоподателя, както следва: за
данъчен период м.декември 2017г. в размер на 1 666.67 лева и лихва върху
главницата в размер на 366 лева, за данъчен период м. февруари 2018 г. в размер
на 11 363.30 лева и лихва върху главницата в размер на 2 784.24 лева, и за
данъчен период м.юли 2018 г. в размер на
14 304.91 лева и лихва върху главницата в размер на 2 896.98 лева.
ОСЪЖДА „Бехтел България“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул. „Конт Андрованти“ № 2, ет.1,
представлявано от управителя Р. С. С., да заплати на Национална агенция за приходите – София разноски
за юрисконсулт в размер на 1 530,65
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните
пред Върховен административен съд на Р България.
Съдия: