Р Е Ш Е Н И Е  

№ …….

гр.Велико Търново, 23.04.2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

            Великотърновският районен съд, първи състав, в публично заседание на двадесет и девети март през две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Явор Данаилов

       

при секретаря Р.К. и в присъствието на прокурора …………..…., като разгледа докладваното от съдията Данаилов гражд. дело № 1970 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Ищците Л.И.С. и М.М. С твърдят в исковата си молба, че били наследници на П.Й.С., която починала вследствие на трудова злополука, станала на 16.12.2011г. в производствената база на ответното дружество в гр.Елена, ул.”3-ти март” №19. Твърдят, че смъртта на майка им била голям удар за тях – изгубили своя единствен родител във време, когато имали най-голяма нужда от нея; били свикнали с нея и тя се грижела за тях; отнасяла се с разбиране към проблемите им и те разчитали на нейната помощ; тя била тяхна морална и финансова опора. Твърдят, че по този начин търпели значителни болки и страдания и считат, че били налице основанията за реализиране на отговорността на работодателя за обезщетяване на причинените им неимуществени вреди. Ищците молят съда да осъди ответника да им заплати по 80000 лв. на всеки обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Претендира и разноските по делото.

Производството по делото е прекратено по отношение на ищеца Л.И.С., поради отказът му от предявения иск.

Ответникът „БИ.СИ.СИ. ХАНДЕЛ” ООД гр.Велико Търново чрез управителя С.Н.В не оспорва факта на настъпилата трудова злополука на 16.12.2011г., вследствие на която е настъпила и смъртта на наследодателя на ищците. Оспорва единствено размера на претендираното обезщетение. Твърди, че застрахователят по задължителната застраховка „Трудова злополука” е заплатил на ищците обезщетение от общо 24767 лв. На законните наследници било изплатено и обезщетение в размер на 3900 лв. по групова рискова застраховка „ЖИВОТ Д+”. В съдебно заседание чрез упълномощения си процесуален представител моли съда да отхвърли иска. Моли съда да му присъди разноските по делото.

Съдът, след като прецени доводите на страните, представените доказателства и преценявайки ги в тяхната съвкупност по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК и приема за установено следното:

Ищцата е наследник по закон на починалата на 17.03.2012 г. в резултат на трудова злополука П.Й.С. – нейна дъщеря. Наследодателят й е работел на длъжност „производител, млечни продукти” в производствената база в гр.Елена на ответното дружество. В деня на злополуката на 16.12.2011г. е била на работното си място – пълначна машина за топено сирене. Около 9 часа служителя С.Х.Й с товарен автомобил на дружеството е извършвал маневри между склада и цеха. Извършвайки маневра на заден ход същия удря тръбопровод на амонячна инсталация и скъсва тръбата. В резултат на изтичането на 50 кг. амоняк е била обгазена майката на ищцата, която вдишала значителен обем амонячни изпарения и от това загубила съзнание. След продължило три месеца лечение П.С починала.

Декларираната злополука вх. № 111/21/12.2011г. е приета за трудова злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО.

От показанията на разпитания свидетел се установяват отношенията на изключителна близост и привързаност между ищцата и нейната майка, които са били много задружни, имали са здрава връзка помежду си. Ищцата все още не може да преодолее голямата скръб от внезапната и преждевременна смърт на нейната майка, която е била и единствен неин родител. Съдът кредитира показанията на свидетеля Ангел Г., тъй като същия има преки и непосредствени впечатления от състоянието на ищцата след трудовата злополука, по време на лечението на майката на ищцата и след нейната смърт.

Здравословното състояние на ищцата след трагичната загуба се е влошило – психичното й състояние е реакция на скръб и депресивна симптоматика. Според заключението на изслушаната съдебно-медицинска експертиза, има пряка и непосредствена връзка между депресивното състояние на ищцата и смъртта на майка й. Съдът кредитира заключението на вещото лице, като компетентно, обосновано и пълно.

На 24.10.2012г. наследниците на починалата П.С са получили обезщетение от 24767 лв. по задължителна застраховка „Трудова злополука”. На 23.10.2012г. им е изплатена сумата 3900 лв. обезщетение по групова рискова застраховка „ЖИВОТ Д+”.

С оглед на установените факти настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 200, ал. 1 от КТ, за осъществяване на отговорността на ответника, който е имал качеството на работодател по отношение на наследодателя на ищцата.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 от КТ, за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването им.

В разглеждания случай са налице всички елементи на фактическия състав, установен в чл. 200, ал. 1 от КТ, а именно: наличието на трудово правоотношение, претърпяна трудова злополука, както и вреди за пострадалия, причинени от нея. По делото е установено, че наследодателят на ищцата и бил в трудово правоотношение с ответника, на длъжността „производител, млечни продукти” по силата на трудов договор. При изпълнение на трудовите й задължения тя е претърпяла злополука, в резултат на което починала. Смъртта е резултат на трудова злополука по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО, което обстоятелство изрично е признато с разпореждане на органа по чл. 60, ал. 1 от КСО. Не са налице и предпоставките по чл. 201 от КТ, които изключват или намаляват отговорността на работодателя.

Предмет на обезщетяване по настоящото дело са претърпените от ищцата неимуществени вреди, които следва да се определят по справедливост, съобразно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.

Водещо в случая при присъждане на морални вреди е обстоятелството до каква степен между починалото лице и неговите наследници, между които е и ищцата по делото, е имало отношения на привързаност, взаимопомощ и топлота. По делото са събрани убедителни гласни доказателства за наличие на такава привързаност и топлота в отношенията между майка и дъщеря. Житейски оправдано е в такива случаи смъртта родителя да бъде преживяна тежко от децата. В този смисъл е константната практика на съдилищата по подобни дела.

Настоящият съдебен състав намира, че предвид възрастта починалата, отношенията на близост с ищцата – нейна дъщеря, до настъпване на злополуката и действителните болка и страдания, които последната е претърпяла от внезапната и преждевременна смърт на своята майка, за което се събраха доказателства, справедливото по размер обезщетение за неимуществени вреди на ищцата възлиза на сумата 80000 лева. Съдът взе предвид обстоятелствата, че починалата майка на ищцата е била неин единствен родител, на когото като нейна дъщеря е разчитала и се е уповавала. Отношенията им са били изключително топли и близки – дъщерята е била привързана към своята майка. Особено мъчителен за ищцата е бил престоят на майка й в болницата и продължилото три месеца лечение преди смъртта й. Поради това и преждевременната смърт на майка й се отразила и на здравословното състояние на ищцата.

Като се съобрази с гореизложеното и с разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът намира, че сумата от 80000 лв. би се явила справедлив паричен еквивалент на претърпените от ищцата неимуществени вреди, вследствие от смъртта на майка й. Такава е и постоянната практика на съдилищата по отношение размера на тези неимуществени вреди. Така определената сума следва да се намали с получените от нея обезщетения от общо 14033 лв. Разликата от 65967 лв. следва да бъде присъдена в процеса, а до поддържания размер на исковата претенция за разликата до 100000 лв. следва да се отхвърли, като неоснователна.

На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищцата разноски за адвокат в размер на 2836.58 лв., съразмерно с уважения иск.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърления иск, които са в размер на 748.73 лв.

При този изход на делото ответникът дължи заплащането на държавната такса от 2638.68 лв. върху уважения размер на иска, от заплащането на която ищецът е освободен, както и 100 лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от изложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА „БИ.СИ.СИ.ХАНДЕЛ” ООД ЕИК ********* гр.Велико Търново, ул.Климент Охридски” №31, вх.А, представлявано от управителя С.Н.В, на основание чл. 200, ал. 1 от КТ да заплати на М.М.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат Георги Митрев, сумата 65967 лв. /шестдесет и пет хиляди деветстотин шестдесет и седем лева/, обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.12.2011 г., в резултат на която е починала П.Й.С., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния му предявен размер от 100000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА „БИ.СИ.СИ.ХАНДЕЛ” ООД ЕИК ********* гр.Велико Търново, ул.Климент Охридски” №31, вх.А, представлявано от управителя С.Н.В, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК да заплати на М.М.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат Георги Митрев, сумата 2836.58 лв. /две хиляди осемстотин тридесет и шест лева и петдесет и осем стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.3 от ГПК М.М.Д. с ЕГН **********, съдебен адрес ***, чрез адвокат Георги Митрев, да заплати на „БИ.СИ.СИ.ХАНДЕЛ” ООД ЕИК ********* гр.Велико Търново, ул.Климент Охридски” №31, вх.А, представлявано от управителя С.Н.В, сумата 748.73 лв. /седемстотин четиридесет и осем лева и седемдесет и три стотинки/ разноски по делото.

ОСЪЖДА „БИ.СИ.СИ.ХАНДЕЛ” ООД ЕИК ********* гр.Велико Търново, ул.Климент Охридски” №31, вх.А, представлявано от управителя С.Н.В, да заплати по сметка на ВТРС държавна такса и разноски в размер на 2738.68 лв. (две хиляди седемстотин тридесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки), както и 5 лв. (пет лева) в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

Районен съдия: