ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1264
Стара Загора, 01.04.2025 г.
Административният съд - Стара Загора - VI състав, в закрито заседание в състав:
| Съдия: | МИХАИЛ РУСЕВ |
като разгледа докладваното от съдията Михаил Русев административно дело № 314/2025 г. на Административен съд - Стара Загора, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.166, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията.
Образувано е по искане за спиране изпълнението на Заповед №10-00-817 от 14.03.2025 год. на Зам. Кмета на Община Стара Загора, с която е разпоредено премахването на строеж „Полумасивна жилищна сграда №117“, находящ се в ПИ с [идентификатор], представляващ частна държавна собственост, вид територия горска, НТП широколистна гора по КККР на гр. Стара Загора, одобрена със Заповед №РД-18-43/25.05.2009 год. на Изпълнителния директор на АГКК. Определен е и срок за доброволно изпълнение – 30 календарни дни след влизане в сила на заповедта, след изтичането на който да се пристъпи към принудително изпълнение.
Особеното искане за спиране на принудителното изпълнение е заявено с исковата молба, подадена от Ф. К. О. от гр. Стара Загора против Заповед №10-00-817/14.03.2025 год. и Община Стара Загора, представлявана от К. Ж. В. Т., с която е предявен отрицателен установителен иск, че не е налице задължение за премахване на незаконен строеж.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
С оспорената заповед е разпоредено премахването на строеж, като заповедта е съобщена по реда на §4, ал.1 и ал.2 от ДР на ЗУТ на 25.03.2025 год. Жалбата против заповедта е депозирана в деловодството на Община Стара Загора на същата дата.
Настоящият състав на Административен съд Стара Загора намира искането за спиране на принудителното изпълнение за недопустимо, поради следното:
На първо място следва да се отбележи, че правното основание за стореното оспорване не следва да е чл.292 от АПК, а чл.145 и следващите от АПК във връзка с чл.215, ал.1 от ЗУТ. Това е така, тъй като исковата защита по чл.292 от АПК, е допустима в случаите когато е започнало изпълнително производство по изпълнението на влязъл в сила индивидуален административен акт. В случая самата заповед не е влязла в сила и не представлява изпълнително основание за образуването на изпълнително производство по реда на АПК.
Съгласно чл.217 ал.1 от ЗУТ, жалбите и протестите пред съда не спират изпълнението на изрично посочените в разпоредбата административни актове, като измежду тях не са посочени заповедите за премахване на незаконен строеж. Следователно с подаването на жалбата против процесната заповед, по силата на чл.166, ал.1 от АПК, е спряно изпълнението на обжалвания индивидуален административен акт. Ето защо към настоящия момент заповедта не е влязла в сила, като не се твърди, нито установява да е започнало производство по нейното принудително изпълнение, което да бъде спряно до разрешаване на спора с влязло в сила съдебно решение. Следователно към настоящия момент не е налице допуснато предварително изпълнение на заповедта – нито по силата на закона, нито същото е допуснато от административният орган. В този смисъл, искането за спиране на изпълнението на заповедта е лишено от предмет и като такова е недопустимо.
Воден от гореизложеното и на основание чл.166, ал.3 от АПК, Административен съд – Стара Загора
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане искането на Ф. К. О. от гр. Стара Загора за спиране изпълнението на Заповед №10-00-817/14.03.2025 год. на Зам. Кмет на Община Стара Загора, като недопустимо.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 7-дневен срок от съобщаването на страните.
Препис от определението да се връчи на жалбоподателката и на Зам. Кмета на Община Стара Загора.
| Съдия: | |