№ 504
гр. Варна, 12.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20223110200512 по описа за 2022 година
установи следното:
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата на СТ. СТ. ЯН. ЕГН ********** чрез адв.И.З. срещу
наказателно постановление № 21-0819-005422 от 16.12.2021 г., издадено от С.М.С. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при Областна дирекция/ОД/ на МВР
Варна, с което ѝ е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева.
В жалбата въззивницата счита, че е налице особено съществено нарушение на
материалния и процесуалния закон и моли съда да отмени наказателното
постановление.
В съдебно заседание въззивницата, редовно призована, не се явява лично,
представлява се от адв.И.З. от Адвокатска колегия Варна, редовно упълномощен. По
същество адв.З. посочва, че описаното в наказателното постановление деяние не
представлява административно нарушение по смисъла на чл.145 ал.2 от Закона за
движението по пътищата/ЗДвП/, моли съда да отмени наказателното постановление,
както и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща
представител. На 02.03.2022 г. са заведени в деловодството на Районен съд Варна
писмени бележки от С.М.С., началник група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, чрез юрисконсулт К.Л.-А., в които се изразява становище по същество, моли се
съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди наказателното
постановление като правилно и законосъобразно, както и да им бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение, а в случай на уважаване на жалбата да се присъди
минималния размер на адвокатското възнаграждение.
1
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено
от фактическа страна следното:
На 05.07.2021 г. СТ. СТ. ЯН. чрез упълномощено лице В.Л.Б. представила в
гр.Варна бул.Ян Хунияди, пункт за регистрация на ППС към Сектор Пътна полиция
при ОД на МВР Варна за регистриране на нейно име придобитото на 25.05.2021 г.
посредством договор за покупко-продажба моторно превозно средство лек автомобил
Фолксваген Туран с рег.№ В 4715 ТХ.
Младши инспектор Д.И.Д. в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна
установил, че Я. не е спазила едномесечния срок за регистрация по чл.145 ал.4 вр.ал.2
от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/. Съставил бланка на глоба с фиш №
0648017/05.07.2021 г./приложен втори екземпляр от фиша/ на СТ. СТ. ЯН. за това, че
като водач на ППС Фолксваген с рег.№ В 4715 ТХ в гр.Варна, пункт за регистрация на
МПС в 10:40 часа, като приобретател е извършил нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП и
е наложил глоба в размер на 200 лева. Фишът е връчен на 05.07.2021 г. на
упълномощено лице В.Л.Б. съгласно пълномощно № 4308/2021 г.
На 09.07.2021 г. СТ. СТ. ЯН. чрез пълномощник Ц.С.М. ЕГН
**********/пълномощно рег.№ 4317/2021 г. по регистъра на нотариус Б.В./ депозирала
възражение до началника на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна/изискано и
приложено заверено копие/, с което се възразява срещу фиша, оспорва се посоченото в
него нарушение, иска се неговата отмяна и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/.
По възражението със заповед началника на Сектор Пътна полиция при ОД на
МВР Варна е назначена четиричленна комисия от служители на сектора. След
извършена проверка комисията е изготвила справка рег.№ 819р-21537/изискано и
приложено заверено копие/. В нея е отразено, че от представената от Я. „фактура“,
издадена от юридическото лице Суперадо-Италия е видно, че лек автомобил
Фолксваген Туран с рег.№ В 4715 ТХ е бил закупен на 25.05.2021 г. и Я. е придобила
право на собственост върху автомобила. Законовоустановеният срок от един месец за
регистрация започва да тече от датата на придобиване на правото на собственост, в
случая от 25.05.2021 г. и следва собственика най-късно до 25.06.2021 г. да представи
автомобила в службата за регистрация на пътни превозни средства по местоживеене,
което в случая не е спазено. Крайното становище от справката е да бъде анулирана
наложената глоба с фиш на Я. и да ѝ бъде съставен АУАН.
На 18.11.2021 г. АЛ. М. П. – началник група „РОППСС“ в Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна съставил акт за установяване на административно
нарушение/АУАН/ серия АA бл.№ 919830/приложен оригинал/ против СТ. СТ. ЯН.
ЕГН ********** за това, че на 26.06.2021 г. в гр.Варна, в качеството си на
приобретател на лек автомобил Фолксваген Туран с рама
WVGZZ1TZFW000253/съгласно документ за придобиване от 25.05.2021 г./, не го е
регистрирала в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна в законоустановения
едномесечен срок, съгласно законовата разпоредба на чл.145 ал.4 от ЗДвП.
Актосъставителят е квалифицирал нарушението по чл.145 ал.4 от ЗДвП. В АУАН няма
описани иззети писмени материали.
АУАН е предявен на Я. на същата дата, като възражения тя записала:
„Издадената фактура от 25.05.21 г. е от Италия и колата пристигна в България на
2
02.07.21 г. Няма как да се регистрира в срока по закон. Регистрирана е на 05.07.21 г.“,
Я. подписала АУАН и получила препис от него.
Тъй като не бе приложен цитирания документ за придобиване от 25.05.2021 г.
бе изискано, представено и приложено заверено копие от документ за придобиване -
Фактура № 232 от 25.05.2021 г., издадена от Superauto 90 на СТ. СТ. ЯН..
Въз основа на съставения акт, административно-наказващият орган е издал
наказателно постановление № 20-0819-005422 от 16.12.2021 г., като е възприел
изцяло констатациите, описани в АУАН и е приел, че е нарушена разпоредбата на
чл.145 ал.4 от ЗДвП, за което е наложил административно наказание глоба в размер на
200 лева, като за основание за налагане на наказанието е посочена разпоредбата на
чл.177 ал.6 пр.2 от ЗДвП. В наказателното постановление е посочено, че АУАН е
съставен и наказателното постановление се издава на основание чл.39 ал.3 от ЗАНН и
чл.186 ал.2 от ЗДвП.
От приложената към административно-наказателната преписка разпечатка от
информационната система на Дирекция Пътна полиция МВР за първоначална
регистрация на МПС с рег.№ В 4715 ТХ е видно, че лек автомобил Фолксваген Туран с
рег.№ В 4715 ТХ е с първоначална регистрация в Република България със свидетелство
за регистрация на МПС № *********/05.07.2021 г. със собственик СТ. СТ. ЯН. ЕГН
********** като употребяван лек автомобил внос от Италия.
От приложената към преписката справка за наложените наказания на СТ. СТ.
ЯН. като водач на МПС е видно, че притежава свидетелство за управление на МПС от
1986 година, до настоящия случай има издадени 2 наказателни постановления и 10
фиша за извършени нарушения по ЗДвП.
От съда бе изготвена служебна справка НБД Население за СТ. СТ. ЯН. ЕГН
**********, от която е видно, че същата има постоянен и настоящ адрес в гр.Варна и е
следвала съгласно чл.145 ал.2 от ЗДвП като приобретател на пътно превозно средство в
срок до един месец да регистрира придобитото превозно средство в службата за
регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес или адрес на
регистрация на собственика – случая гр.Варна.
В съдебно заседание бе разпитан в качеството на свидетел актосъставителя АЛ.
М. П.. П. потвърждава обстоятелствата, посочени в АУАН, според него това е
първоначалната регистрация на автомобила в България. Съдът кредитира показанията
на св.П. като обективни и подкрепящи се от писмените доказателствени средства.
Съдът приема тази фактическа обстановка въз основа на гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на П. и на писмените
доказателствени средства, подробно изброени по-горе. Съдът кредитира изцяло
горепосочените писмени доказателствени средства приобщени към материалите по
делото на основание чл.283 от НПК.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Съдът кредитира свидетелските показания на св.П. и писмените
доказателствени средства, тъй като те взаимно се допълват и подкрепят и по принцип
установената фактическа обстановка не се оспорва и от въззивника.
Действително към административната преписка няма приложено пълномощно
за лицето В.Л.Б. представило лекия автомобил за регистрация. В справката от
комисията от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна е отразено, че от Я. е
3
представила пълномощно за това лице да я представлява пред органите на МВР и да
подписва от нейно име административни актове и глоби, но не е приложено копие от
това пълномощно. Но факта, че автомобилът е представен от упълномощено лице не се
оспорва от страните и се приема и от съда.
В справката от комисията е посочено, че е назначена със заповед № 819з-
100/15.03.2019 г., явно се касае за техническа грешка, защото касае събития, случили
се след 05.07.2021 г.
Относно Фактура № 232 от 25.05.2021 г., издадена от Superauto 90 на СТ. СТ.
ЯН. за употребявана кола. Установи се, че фактурата е издадена от Superauto 90, а не от
юридическото лице Суперадо-Италия, както е посочено в справка рег.№ 819р-21537 от
27.07.2021 г. на комисията на комисията от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна. Съдът кредитира представеното заверено копие от фактурата относно датата на
придобиване на собствеността от Я. върху автомобила – 25.05.2021 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Въз основа на така установената фактическа обстановка, в изпълнение на
задължението си за контрол по законосъобразността на образуването и провеждането
на административно-наказателното производство, съдът прави следните правни
изводи:
Наказателното постановление е връчено лично на упълномощено лице М. на
26.01.2022 г., видно от разписката към него, жалбата е изпратена по пощата на
31.01.2022 г., видно от печата върху приложения пощенски плик. Приложено е копие
от пълномощно, заверено от адв.З., рег.№ 4317/09.07.21 г. от регистъра на нотариус
Б.В. от СТ. СТ. ЯН. за Ц.С.М. да управлява лек автомобил Фолксваген рег.№ В 4715
ТХ, да я представлява пред КАТ, МВР, да подава и получава документи във връзка с
МПС. Седемдневният срок по чл.59 ал.2 от ЗАНН за обжалване на наказателното
постановление изтича на 02.02.2022 г. Жалбата срещу наказателното постановление е
подадена на 31.01.2022 г. Жалбата е подадена в установения от закона 7-дневен срок от
връчване на наказателното постановление, от надлежна страна и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
АУАН е съставен от компетентен орган - АЛ. М. П. – началник група
„РОППСС“ в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна – длъжностно лице от
служба за контрол, предвидена в ЗДвП и определена от министъра на вътрешните
работи съгласно чл.165 ал.1 т.1 и чл.189 ал.1 от ЗДвП в т.1.2 на Заповед № 8121з-515 от
14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - С.М.С. –
началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна съгласно чл.189
ал.12 от ЗДвП, т.2.11 на Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи/приложено заверено копие/ и удостоверение УРИ № 365р-
9733/18.02.2022 г. от началника на Сектор Човешки ресурси при ОД на МВР Варна.
В хода на административно-наказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на
административно нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на административно-наказващия
орган по въпроса за реализиране на административно-наказателната отговорност.
4
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно поради
неправилно прилагане на материалния закон.
Съгласно АУАН и наказателното постановление СТ. СТ. ЯН. е извършила
нарушение на чл.145 ал.4 от ЗДвП, съгласно който приобретателят на регистрирано
пътно превозно средство, който е придобил собствеността на пътно превозно средство
извън Република България е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото
превозно средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по
постоянния адрес или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното
превозно средство е придобито от търговец с цел продажба.
При така установените безспорни факти жалбата е основателна. Така
описано, деянието е несъставомерно.
Съгласно чл.145 ал.2 от ЗДвП приобретателят на регистрирано пътно
превозно средство е длъжен в срок до един месец да регистрира придобитото превозно
средство в службата за регистрация на пътни превозни средства по постоянния адрес
или адрес на регистрация на собственика, освен когато пътното превозно средство е
придобито от търговец с цел продажба. Алинея 4 гласи: "Разпоредбата на ал.2 се
прилага и при придобиване на собствеността на пътно превозно средство извън
Република България или при придобиване на собствеността чрез публична продажба."
При тази редакция следва, че нарушение по този текст ще е налице само при
регистрирани пътни превозни средства, а в процесния случай няма спор, че
придобитият от жалбоподателката лек автомобил не е бил регистриран.
Жалбоподателката е наказана за нарушение, което не е извършила.
Предвид допуснатото нарушение на материалния закон наказателното
постановление следва да бъде безусловно отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
По РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН в производството пред
районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
От процесуалния представител на въззивника бе направено искане за
присъждане на разноските.
От процесуалния представител на въззиваемата страна в писмените бележки е
направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, но предвид
изхода на спора, по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК,
искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело е
неоснователно и следва да се отхвърли от съда.
От друга страна искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния
представител на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право
на такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателното
постановление и с оглед разпоредбата на чл.63 ал.3 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието на приложения на л.4 от
АНД договор за правна защита и съдействие без дата, приложените пълномощно и
списък с разноски се установява, че жалбоподателката СТ. СТ. ЯН. е възложила на
адвокат И.З. оказването на правна защита и съдействие, изразяващи се в изготвяне и
5
депозиране на жалба срещу наказателното постановление и процесуално
представителство и защита пред Районен съд Варна. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300 лева и е заплатено в брой при подписване на
договора, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд.
Съгласно чл.36 ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското
възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента и не може да бъде
по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния
вид работа.
Съгласно чл.7 ал.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие
по дела с определен интерес възнагражденията са следните: при интерес до 1000 лв. -
300 лв.
Според чл.63 ал.4 от ЗАНН ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки се с всички посочени нормативни разпоредби съдът стига до
извода, че в конкретния случай минималния размер на адвокатското възнаграждение за
един адвокат е 300 лева. Въззивникът направи искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева. Според спецификата на настоящия случай –
отмяна на наказателното постановление наказание, участието на процесуален
представител на въззивника в едно съдебно заседание със събиране на нови
доказателства, специфичната материя, изискваща време и усилия за преглед и
усвояване на нормативната база и практиката по нея и ръководейки се от принципа за
разумно остойностяване на положения труд, прецененото с оглед на правната и
фактическа сложност на случая съдът счита, че в случая справедливо адвокатско
възнаграждение за въззивника е в размер на 300 лева.
Съгласно чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания акт, разноските
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал
такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт.
Съгласно параграф 1 точка 6 от Допълнителните разпоредби на АПК "Поемане
на разноски от административния орган" е поемане на разноски от юридическото лице,
в структурата на което е административния орган, в случая Областна дирекция на МВР
Варна.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН
съдът
РЕШИ:
Отменя наказателно постановление № 21-0819-005422 от 16.12.2021 г.,
издадено от С.М.С. – началник на група в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна, с което на СТ. СТ. ЯН. ЕГН **********, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл.177 ал.6 пр.2 от Закона за
6
движението по пътищата за извършено нарушение на чл.145 ал.4 от Закона за
движението по пътищата.
Осъжда Областна дирекция на МВР Варна да заплати на СТ. СТ. ЯН. ЕГН
********** разноски за адвокатско възнаграждение в размер 300/триста/ лева, на
основание чл.63д ал.1 и ал.2 от ЗАНН, във връзка с чл.143 ал.1 от АПК, във връзка с
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Отхвърля искането на Областна дирекция на МВР Варна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Да се изпратят съобщения на СТ. СТ. ЯН. чрез адв.И.З. и Областна дирекция на
МВР Варна, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението административно-наказателната преписка да
се върне на сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7