М О Т И В И към
присъда № 31 от 20.10.2016г. по
нохд № 369/2016г.
по описа на Окръжен съд-гр.***
Производството пред съда е образувано по обвинителен акт, внесен от Окръжна
прокуратура–гр.***. Същият е изготвен след запознаване с материалите от досъдебно
производство 45/2016г. по описа на РУ „Полиция”–гр.***. С обвинителния акт е
повдигнато обвинение срещу Д.М.М. за извършено от него престъпление по чл. 343,
ал. 3, б. „б” във вр. с ал.1, б. „в” и във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Съдебното производство протече по реда на съкратеното съдебно следствие в
алтернативата по чл. 372, ал. 4 във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК. След разясняване на правата му за
предварително изслушване съгласно чл. 372, ал. 1 от НПК, подсъдимият заяви, че желае
предварително изслушване по чл. 371, т. 2 от НПК, твърдейки, че признава
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът като намери, че са налице
предпоставките за това, допусна провеждането на съкратеното съдебно следствие,
като след изслушване самопризнанието на подсъдимия, констатира, че същото се
подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства и с
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието
без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
Преди даване ход на съдебното
следствие от пострадалите С.А.Ю., Ф.М.А. и М. М.Ю. /чрез нейната майка и
законен представител – С.А.Ю./ бе отправено искане за конституиране като частни
обвинители в процеса, като същите предявиха и граждански искове срещу
подсъдимия за неимуществени вреди в размер на по 30 000 лева за всеки от
тях, ведно със законната лихва, считано от датата на деянието до окончателното
изплащане на сумата. При наличие на предпоставките за това, предявените
граждански искове бяха допуснати за съвместно разглеждане в процеса и тримата
наследници на пострадалия бяха конституирани като граждански ищци и частни
обвинители.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура-гр.*** поддържа обвинението, изложи становище за неговата
доказаност и предложи да бъде наложено наказание лишаване от свобода в рамките между
законовия предвиден минимален и среден размер, което на основание на чл. 58а,
ал. 1 от НК да бъде редуцирано с една трета и изтърпяването му да бъде в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип. Отделно от това настоява и за
налагане на наказание „лишаване от право да управлява МПС” за срок от пет
години, както и да бъдат уважени предявените граждански искове .
Частните обвинители и граждански ищци чрез
повереника си поддържат повдиганото обвинение и настояват за налагане на
наказание лишаване от свобода в предвидения от закона максимален размер, както
и да бъдат уважени изцяло предявените граждански искове.
Подсъдимият Д.М.М. се явява лично и с упълномощен
защитник. М. се признава за виновен, а също признава и фактите и обстоятелствата,
посочени в обвинителния акт.
Защитникът на подсъдимия пледира за определяне
на наказание лишаване от свобода с приложението на чл. 66 от НК, както и за
произнасяне по предявените граждански искове по справедливост.
***кият окръжен съд, след като обсъди
събраните доказателства, намери следната фактическа обстановка:
Вечерта на 03.03.2016г. подс.М.
гостувал на свои приятели в гр.***, където употребил алкохол – вино и бира. В
ранните сутрешни часове на 04.03.2016г., около 05,00-06,00 часа потеглил сам от
гр.*** за гр.*** с управлявания от него лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с
рег. ***, собственост на баща му. Подсъдимият се движил по път ІІ- 27, като
времето било облачно, дъждовно, пътна настилка била мокра, а видимостта била
ограничена поради паднала мъгла на около 40 м пред автомобила. Достигайки участъка от
пътя между селата *** и ***, общ.***, автомобилът управляван от подсъдимия се е
движил със скорост около 90 км/час. По
същото време в противоположната посока /гр. ***/ със скорост около 63 км/час се
е движил управлявания от М.Ю. лек автомобил „Опел Вектра” с рег. № ***. В този
автомобил на предна дясна седалка пътувал св.Н.И., а на задната седалка
пътували св.М.А. /зад водача/ и св.А.И. /зад св.И./. Четиримата били колеги-строителни
работници и пътували от с.Преспа към гр.***, където работели.
Достигайки на около 1100 м след края на с.***, в
посока гр.***, автомобилът, управляван от подсъдимия навлязъл в лентата за
насрещно движение, като в резултат на взаимното пресичане на траекториите на
движение на двата автомобила, настъпили удар между предната лява част на лек
автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег. № *** и предната лява част на лек автомобил
„Опел Вектра” с рег. № ***. Вследствие
на вида на удара, посоките на движение, скоростите на движение и масите на
двата автомобила и в резултат на настъпилите моментни сили, лекият автомобил
„Опел Вектра” се завъртял под ъгъл около 100 градуса около вертикалната си ос и
в процес на транслация и ротация се придвижил напред и вдясно. След удара и двата автомобила напуснали пътното платно и
се установили в покой в земеделските полета встрани от пътя.
Веднага след произшествието св. А.И. уведомил
дежурния оператор на тел. 112 за станалата катастрофа, като на
място пристигнали служителите на полицията и медицински екип. Лекарите констатирали смъртта на М.Ю.,
а пътувалите в лек автомобил „Опел Вектра” били отведени в МБАЛ-гр.***. Свидетелите
И. и И. били прегледани и освободени, а св.А. – бил настанен за лечение в
хирургичното отделение, от където бил изписан на 07.03.2016г.
Заключението
на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на трупа на М. Х. Ю. сочи, че при огледа и
аутопсията е установена черепно-мозъчна травма- контузия на главен мозък,
кръвоизлив под меките мозъчни обвивки, счупване на черепния покрив,
черепната основа и костите на лицевия череп, наличие на кръв в мозъчните
стомахчета, кървонасядане на меките черепни обвивки, разкъсно
контузни рани на челото, лигавицата на долната устна и лявото рамо, кръвонасядане
на лявата мишница, счупване на множество ребра двустранно, счупване на лява
предмишница и дясна ключица. Причината за смъртта на М. Х. Ю. е контузията на
главния мозък, довела до остра сърдечна и дихателна недостатъчност от централен
произход и е в пряка причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
От
заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза по писмени данни № 82/2016г. се
установява, че при възникналия на 04.03.2016г. пътен инцидент М.З.А. е
получил контузия на гръдния кош и корема, които увреждания са резултат на удари с или върху
твърди тъпи предмети и
в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно
за живота.
Видно от протокол за
химическа експертиза № 78/30.03.2016г. за определяне на алкохол или друго
упойващо вещество в кръвта е, че в изследваната проба кръв от пострадалия М. Х.
Ю. е установено 0,36 на хиляда наличие
на етилов алкохол.
От протокола за химическа
експертиза №302/08.03.2016г. за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта е видно, че в изследваната проба от кръвта на водача Д.М.М. е
установено 1,12 на хиляда наличие на етилов алкохол.
Съгласно заключението на автотехническата
експертиза от 06.03.2016г. при извършения оглед на кормилния механизъм,
окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия
автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № *** не били установени повреди,
които да са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат
причина за неговото настъпване. Установените повреди по кормилния механизъм,
окачването на предния мост, предното ляво колело и щутцера на предния ляв
спирачен тръбопровод на автомобила са настъпили при удара с лекия автомобил
марка „Опел Вектра” с рег. № ***. При извършения оглед на кормилния механизъм,
окачването на предния мост, задния мост, ходовата част и спирачната система на лекия
автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № *** не били установени повреди, които да
са съществували преди произшествието и които биха могли да бъдат причина за
неговото настъпване. Установените повреди по кормилния механизъм, окачването на
предния мост, предното ляво колело и предния ляв спирачен тръбопровод на
автомобила са настъпили при удара с лекия автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с
рег. № ***.
Съгласно
заключението на автотехническа експертиза от 09.03.2016г. възстановяването на лекия
автомобил „Опел
Вектра” с рег. № *** с цел отстраняване на повредите, нанесени му при
произшествието на 04.03.2016г. и бъдещата му експлоатация по предназначение е
невъзможно. Пазарната стойност на този автомобил към датата на произшествието и
преди неговото настъпване е 600 лв. Възстановяването на лекия
автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № *** с
цел отстраняване на повредите, нанесени му
при произшествието на 04.03.2016г. и бъдещата му експлоатация по
предназначение е невъзможно. Пазарната стойност на този автомобил към датата на
произшествието и преди неговото настъпване е 6 700 лв.
Изготвената
автотехническа експертиза от 17.05.2016г. сочи, че непосредствено преди
произшествието лекият автомобил марка „Ситроен
Джъмпер” с рег. № *** се е движил със скорост от около 90 км/ч., като при скорост
на движение от 89,79 км/ч
и отчитане състоянието на платното за движение и степента на алкохолно
повлияване на водача, опасната му зона за спиране имала дължина около 104 метра. При скорост на
движение 89,79 км/час, при отчитане състоянието на платното за движение и при
трезво състояние на водача, опасната зона за спиране на този автомобил би имала
дължина около 90 м.
Непосредствено преди произшествието лекият автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № *** се е движил
със скорост от около 63 км/ч.,
като при скорост на движение от 63,08 км/час
и отчитане състоянието на платното за движение, опасната му зона за
спиране имала дължина около 51
метра. Лекият автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № ***
се е намирал на отстояние около 14 м преди мястото на удара, в момента в който водачът
му е могъл да възприеме движещия се срещу него в платното му за движение лек
автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с
рег. № ***. Ако водачът на лекия автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № ***
е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл
да възприеме движещия се срещу него в платното му за движение лек автомобил марка
„Ситроен Джъмпер” с рег. № ***, той не
е имал техническата възможност да предотврати произшествието, спирайки
автомобила си преди мястото на удара. Максимално допустимата скорост на
движение на лекия автомобил марка „Опел
Вектра” с рег. № ***, съобразена с ограничената видимост пред автомобила
вследствие на падналата мъгла е следвало да бъде около 53 км/час, като при
такава скорост на движение опасната зона на спиране на този автомобил би имала
дължина 40 м.
Ако непосредствено преди произшествието лекия автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № *** се е движил със
скорост, съобразена с ограничената видимост вследствие на падналата мъгла и
водачът му е реагирал своевременно и предприел спиране в момента, в който е могъл да възприеме движещият се срещу него
и в платното му за движение лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № ***, той не е имал техническата възможност
да предотврати произшествието, спирайки преди мястото на удара.
От заключението на
комплексната съдебно-медицинска, трасологическа и автотехническа експертиза се
установява, че мястото на удара между лекия автомобил „Ситроен Джъмпер” с рег. № *** и лекия автомобил марка „Опел Вектра” с рег. № *** се намира на около 44 метра след ОР1 в
лентата за движение по посока гр.***. Вещите лица са описали и механизма на
настъпилото пътнотранспортно произшествие, както и са пояснили, че установените
травматични увреждания, довели до смъртта на М.Ю. са резултат на много силен
удар в предно задна посока, настъпили са
по механизъм на травма вътре в купето. Черепно мозъчната травма, която е и
причината за настъпването на смъртта е резултат на силен удар челно теменно,
най-вероятно в рамката на предното панорамно стъкло пред мястото на водача.
Гръдната травма е резултат на удар или притискане с голяма сила между волана и
облегалката на предна дясна седалка. Всички увреждания отговорят да са получени
по описания от експертите механизъм на произшествието, както и е налице
причинно-следствена връзка между настъпилото пътно-транспортно произшествие и
смъртта на М.Ю..
Описаната фактическа обстановка
безспорно се доказва от самопризнанията на подсъдимия, те се подкрепят от
събраните в хода на досъдебното производство доказателства, които съдът съобразно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК директно може да ползва.
При горната фактическа обстановка от правна страна, съдът намери
следното: С
извършеното деяние, като на 04.03.2016г., около 07,00 часа, на път ІІ-27 между селата *** и ***, общ.***, при
управление на лек автомобил марка „Ситроен Джъмпер” с рег. № *** в пияно състояние – с концентрация
на алкохол в кръвта 1,12 на хиляда е нарушил правилата за движение, а именно:
чл. 5, ал. 3, т.1 от ЗДвП, чл. 16, ал.1, т.1 от ЗДвП и чл. 20, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. Х. Ю. с ЕГН ********** ***, подс.
М. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 343, ал. 3 , б.”б” във вр. с ал. 1, б.”в”
и във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Извършеното от подсъдимият деяние е
в пряка причинно-следствена връзка с допуснатите нарушения на чл. 5, ал. 3, т.1
от ЗДвП – „На водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно
превозно средство под въздействие на алкохол, наркотици или други упойващи
вещества.”, на чл. 20, ал. 1 и 2 от
ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните, превозни
средства, които управляват. Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост
да спрат, когато възникне опасност за движението.” и на чл. 16, ал. 1 от ЗДвП – „На пътно платно
с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: 1.
когато платното за движение има две пътни ленти- да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне.”. Подсъдимият
е управлявал автомобила със скорост, несъобразена както с конкретните условия
на видимост –падналата мъгла, облачно време, така и със със състоянието на пътя
– мокра пътна настилка в резултат на валеж от дъжд, което съчетано с пияното
състояние, в което се е намирал е било
пречка да контролира непрекъснато автомобила и е станало причина за навлизането
му в насрещната лента за движение и последвалия удар с автомобила, управляван
от пострадалия.
За подсъдимия е съществувало
задължение, а и същият е могъл да предвиди възможността за настъпване на
обществено-опасните последици от неспазването на правилата за движение по
пътищата- причиняване на смърт на друго лице, както и е могъл да съобрази
поведението си по начин, че да не допусне настъпването им. И доколкото не е
изпълнил това си задължение, подс.М. е осъществил нарушение на основни правила
за движение, което и съставлява основание за ангажиране на наказателната му
отговорност.
Престъплението е извършено от
подсъдимия при форма на вината непредпазливост, при нейната форма небрежност,
тъй като не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е
бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
По отношение определяне на
наказанието на подсъдимия за извършеното престъпление, съдът взе предвид
следното:
Съгласно нормата на чл. 373, ал. 2 от НПК, тъй като е
проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т. 2 във вр. с чл.
372, ал. 4 от НПК, то съдът е задължен да определи наказанието на подсъдимия за извършеното от него
престъпление съобразявайки се с разпоредбата на чл. 58а от НК. За
извършеното от подсъдимия престъпление предвиденото наказание е лишаване
от свобода от три до петнадесет години. Предвид приложението на чл. 58а, ал. 1 от НК и на основание чл. 54 от НК съдът определи наказание
от четири години
и шест месеца лишаване от свобода, което редуцира
с една трета и наложи за изтърпяване наказание в размер на три години лишаване от свобода. За да индивидуализира
наказанието на подсъдимия съдът се съобрази с обществената опасност на деянието
и дееца, и обсъди всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.
Подс.М.
е на 32 години, с основно образование, неосъждан /реабилитиран по право/, с недобри
характеристични данни, работи.
Като смекчаващи вината обстоятелства
съдът отчете липсата на други водени срещу подсъдимия наказателни производства,
изразеното съжаление към деянието и неговия резултат, както и направените от
него самопризнания /не само за да се ползва от процедурата на глава 27 от НПК,
но още в хода на досъдебното производство/, факта, че подсъдимият е неосъждан.
Като отегчаващи обстоятелства съдът прецени недобрите характеристични
данни, причинените с деянието леки
телесни повреди, имуществените щети по двата автомобила, както и значителния
брой наложени административни наказания за нарушения на Закона за движение по
пътищата.
Съдът намира, че в настоящия случай броя и вида на нарушенията на
правилата за движение не разкриват
по-висока степен на обществена опасност на деянието, от други престъпления,
наказуеми по този текст.
Имайки предвид изложеното, съдът приема, че констатираните смекчаващи
вината обстоятелства не са нито многобройни, нито пък някое от тях се явява
изключително по смисъла на чл. 55, ал. 1 от НК, поради което и липсват основания за прилагането на тази
норма. С оглед на това наказанието на подс.М. съдът определи при относителен баланс
на отегчаващите отговорността обстоятелства и съобразно правилото на чл. 54 от НК намери, че отмереното наказание от четири години и шест месеца години с
редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК в
размер на три години лишаване от свобода се явява справедливо.
При наличие
на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК и като установи, че за поправянето и
превъзпитанието на подсъдимия не е наложително той да изтърпи ефективно така
определеното му наказание, съдът отложи изпълнението на същото с изпитателен
срок от пет години и вземайки предвид най-вече данните за личността му. Касае
се за подсъдим с основно образование, неосъждан, несемеен, работи, осъзнава
вината си и изразява чистосърдечно съжаление за случилото се. Безспорно допуснатата
от подс.М. катастрофа е трагичен инцидент в живота му,
чиито последици той напълно осъзнава, видно от цялостното му поведение по време
на наказателното производство и изразеното съжаление. Посоченото мотивира съда
да приеме, че следва да отложи изпълнението на наказанието, тъй като процесът
на поправяне и превъзпитание на подсъдимия
е започнал и не се налага той да бъде изолиран от обществото в
затворнически условия. Съдът определи максималния предвиден от закона
изпитателен срок, считайки че така ще се реализира в пълна степен предупредителния
потенциал на условното осъждане, тъй като през целия този период над подсъдимия
ще тегне реалната заплаха той да изтърпи отложеното наказание
при извършване на друга престъпна проява.
Съдът наложи и кумулативно
предвиденото наказание лишаване от право да управлява МПС и то за срок от пет
години, приемайки, че деянието макар и непредпазливо е с изключително тежък
резултат, съпътствано с нарушение на основни правила на Закона за движение по
пътищата и най-вече след като взе предвид многобройните наказания за допуснати
нарушения на правилата на ЗДвП.
При тези
данни съдът намира, че така определените наказания ще изиграят своята роля
за постигане целите по чл. 36 от НК, както по отношение на подсъдимия, така и
по отношение на останалите членове на обществото. С налагането им, подсъдимият
ще има възможност да преосмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в
бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото.
По гражданските искове:
Гражданските
ищци Ф.М.А. и М. М.Ю. са дъщери на
пострадалия, а гражданската ищца С.А.Ю. - негова
съпруга. Съдът счете, че предявените от тези лица граждански искове с правно
основание чл. 45 от ЗЗД за претърпени от тях неимуществени вреди са доказани.
Налице са предпоставките на цитираната разпоредба за ангажиране отговорността
на подс.М. – виновно и противоправно поведение, причинени
вреди и причинна връзка между тях. При определяне размера на обезщетението и с
оглед принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе
предвид, че в резултат на извършеното от подсъдимия деяние С.Ю. е загубила
безвъзвратно своя съпруг. Съобразявайки се с болките и страданията, които тя е
претърпяла и ще продължава да търпи до края на своя живот, обстоятелството, че
е загубила съпруг, с който е имала дългогодишен брак, лишена е от опората и
грижите на дългогодишен спътник в живота,
съдът определи обезщетението в размер на 30 000 лв за
причинените неимуществени вреди, дължимо от подс.М. ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. При определяне размера на
обезщетението на гражданският ищец Ф.А.
и съобразявайки
принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в
резултат на извършеното от подсъдимия деяние Ф.А. е загубила безвъзвратно
своя баща. Имайки предвид болките и страданията, които тя е претърпяла, обстоятелството, че макар и в зряла възраст е лишена от родител,
съдът определи обезщетение на размер на 30 000 лв за
причинените неимуществени вреди, дължимо от подс.М. ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането. При определяне размера на
обезщетението на гражданският ищец М. Ю.
и съобразявайки
принципа за справедливост, прокламиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът взе предвид, че в
резултат на извършеното от подсъдимия деяние М. Ю. е загубила безвъзвратно
своя баща в изключително ранна детска възраст. Имайки
предвид, обстоятелството, че тя
ще е принудена да расте без грижите, обичта и закрилата на единия от родителите
си, съдът
определи обезщетение на размер на 30 000 лв за причинените й неимуществени
вреди, дължимо от подс.М. ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането.
Веществените
доказателства по делото- лек автомобил марка „Citroen Jumper HFI” с
рег. № *** съдът постанови след влизане
в сила на присъдата да се върне на М.С. М. с ЕГН **********, а лек автомобил
марка „Opel
Vectra 2, 0 І” с рег. № ***
- след влизане на присъдата в сила, съдът постанови да се върне на „***” ЕООД –
гр.*** с Булстат № ***.
В тежест на
подсъдимия и съобразно правилото на чл. 189, ал. 3 от НПК се
възложиха да заплати сторените по делото разноски в размер на 1582,76
лв
по сметка на РУ на МВР –гр.***, както и сума в
общ размер от 3600 лв, представляваща дължими държавни такси върху уважените
размери на гражданските искове.
Предвид
изложените съображения, съдът постанови присъдата си.
Окръжен съдия: