Определение по дело №4083/2013 на Районен съд - Пазарджик

                      ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№                                      08.01.2014  година                      град Пазарджик

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД, ХІ  граждански  състав

На осми януари   две хиляди и четиринадесета  година

В закрито  заседание  в следния  състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДЕСИСЛАВА РАЛИНОВА

 

Като разгледа докладваното от Районен съдия Десислава Ралинова

Гражданско дело № 4083,  по описа за  2013  година

 

              

Производството е по реда на  чл.140 от ГПК.

Депозирана  е искова молба от Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" с адрес: гр.Пловдив, ул. „Хан Кубрат" № 2, ет.3 чрез пълномощника си адвокат Г.В.Ч. със същия адрес срещу  ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ,  в която се излагат обстоятелства, че Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - гр. Пловдив /Асоциацията/ била вписана в Регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с Решение № 2176/ 18.03.1998 г. в том / стр. 4/80, п.40 по ф.д. 1437/ 1998 г. на Окръжен съд - Пловдив. Регистрирана била в Централния регистър към Министерство на правосъдието като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност.Твърди се, че на 12 септември  2011 г., Фондацията Сдружение с дейност в частна полза „Бизнес експертен съвет", Катина Владимирова Бончева, Михаил Тихолов Екимджиев, Емилия Недева Недева и Любозар Иванов Фратев подали искова молба до Пловдивския окръжен съд (ПОС) против Община Пловдив и Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ). Искът се основавал на данни, според които, в периода 2007 г. - 2011 г., гр. Пловдив бил с най-лошо качество на въздуха в Европа по показателя концентрация на фини прахови частици с диаметър под 10 микрона (ФПЧ). Според ищците, Община Пловдив и РИОСВ - Пловдив не били изпълнили задълженията си за контрол върху дейностите, обуславящи чистотата на атмосферния въздух. Искът бил предявен от името и в защита на колективния интерес на всички физически лица, живеещи постоянно на територията на гр. Пловдив в периода 2007 г. - 2011 г. Предявена била претенция Община Пловдив и РИОСВ - Пловдив да бъдат осъдени да преустановят бездействието и да предприемат ефективни действия за опазване на околната следа и чистотата на атмосферния въздух. Образувано било гр.д. № 2512 /2011 г., по описа на ПОС, разглеждано от ІІІ гр.състав.Твърди се, че с разпореждане от 19 септември 2011 г., ПОС оставил исковата молба без движение за  доуточняване при какви условия са субективно пасивно съединени колективните искове спрямо двамата ответници, както и за формулиране на конкретен петитум и посочване в какво, според ищците, се изразяват ефективните действия, които всеки един от ответниците да бъде осъден да предприеме. Освен това от ищците се искало да представят доказателства, за възможностите си сериозно и добросъвестно да защитят увредения интерес, както и да понесат тежестите, свързани с водене на делото, включително разноските, както и да посочат кръга на увредените лица и начинът, по който предлагат да бъде разгласено предявяването на иска.С молба -уточнение от 10.10.2011г. ищците конкретизирали исковата молба, в съответствие с разпореждането на окръжния съд.

С разпореждане от 14.10. 2011 г., исковата молба повторно била оставена без движение, с указания за конкретизиране петитума на иска и посочване критериите, по които да бъдат определени увредените и/или застрашени лица.На 25.10.2011 г., ищците подали искане за отвод на окръжния съдия, разглеждащ делото. Искането било обосновано с възникнали основателни съмнения в пристрастност и предубеденост на съдията, разглеждащ делото.С Определение № 2841 от 26 10. 2011 г. на окръжния съд искането за отвод на съдията-докладчик било оставено без уважение.На 16.112011 г. ищците били  уведомени, че с Определение № 3015 от 10.11.2011 г. на ПОС, исковата молба била върната и производството по делото прекратено.

Твърди се,че с определение от 13.01.2012 г., Пловдивският апелативен съд отменил Определение № 3015 от 10.11.2011 г., постановено по гр.д. № 2512/2011г. на ПОС и върнал делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.След връщане на делото на окръжния съд, същото  било разпределено за разглеждане от 15-ти гр. състав. На 8.ІІІ.2012 г. ПОС провел открито съдебно заседание за обсъждане на начина, по който следвало да бъде разгласено предявяването на колективния иск.С определение от 9.ІV.2012 г., ПОС дал възможност на страните да се запознаят с проекта за доклад по делото.На 31.V.2012 г. се провело първото съдебно заседание по делото, в което страните направили доказателствени искания.С определение от 11.06.2012 г. ПОС се произнесъл по доказателствените искания на ищците.Следващото съдебно заседание се провело на 20.ІХ.2012 г. Съдът приел писмени доказателства и се произнесъл по исканията за назначаване на експертизи.С определение от 20.11.2012 г. съдията-докладчик на 15-ти гр.състав Мария Златанова се отстранила от разглеждане на гр.д. № 2512/2011 г.Твърди се,че до настоящия момент, повече от четири месеца след отвода на съдия Мария Златанова, поради отводи на съдии от Пловдивския окръжен съд, не бил определен съдебен състав, който да продължи разглеждането на делото.            При                изложената фактическа обстановка, за ищеца възниквал правен интерес да търси обезщетение от Окръжен съд - Пловдив за претърпените от него неимуществени вреди, които били пряка последица от прекомерната продължителност на производството по гр.д. № 2512/2011 г. на ПОС.Твърди се,че в         конкретния случай била налице хипотезата на чл.2б, ал. 1 от ЗОДОВ, според  който:,,Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6§1 от Конвенцията. "

Твърди се,че общата продължителност на процеса към настоящия момент била една година и шест месеца. Проведени били само две съдебни заседания. Липсвали изгледи за скорошното му приключване на първа съдебна инстанция.Страните по делото стриктно били изпълнявали указанията на съда в сроковете, определени за това и не били ставали причина за забавяне или отлагане на делото.Прекомерната продължителност на производството се дължала изцяло на следните действия и бездействия на Окръжен съд - Пловдив:

 Неоснователното оставяне на исковата молба без движение от ІІІ гр.състав на ПОС било довело до забавяне на производство с три месеца - от 14 октомври 2011 г. до 13 януари 2012 г. До настоящия момент, повече от четири месеца след отвода на съдия Мария Златанова, поради отводи на съдии от Пловдивския окръжен съд, не бил определен съдебен състав, който да продължи разглеждането на делото.

Твърди се,че според практиката на Европейския съд по правата на човека, чл.6§1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) изисква от националните власти да покажат "специално" или "особено" усърдие по определена категория дела, които представляват особен, изключителен залог за жалбоподателите.При разглеждане на настоящия спор, окръжният съд би следвало да вземе предвид особеността на предмета на делото:Фактическото основание на предявения колективен иск били данните на авторитетни международни организации за превишаването на допустимите отклонения от нормите за чистотата на атмосферния въздух, които бележели стабилно нарастване с всяка следваща година, а ответниците не предприемали адекватни мерки за преодоляване на тенденцията.Повишените нива на ФПЧ в атмосферния въздух непосредствено увреждали и застрашавали здравето на живеещите на територията на             гр. Пловдив. Натрупванията на ФПЧ в човешкия организъм можело да станат причина  за хронични заболявания на дихателната система или да предизвикат усложнения на вече отключени такива заболявания. На увреждания, произтичащи от експонирането на прахови частици, били изложени най-вече децата. Поради ръста им, тези частици попадали в по-голямо количество в техния организъм. Силно застрашени били и лицата в напреднала възраст, поради наличието на по-голям брой вече отключени хронични заболявания в тази възрастова група.Изложеното обосновавало извода, че предметът на спора предполага проява на "специално" или "особено" усърдие при разглеждането на делото от страна на ПОС.

Твърди се, че Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" търпи вреди от прекомерното забавяне на производството. В своята практика, Европейският съд по правата на човека многократно е присъждал обезщетения на юридически лица за претърпени от тях неимуществени вреди.Асоциацията предоставяла правна помощ и защита на граждани, чиито права и свободи са застрашени или накърнени. Тя била утвърдена в правозащитната си дейност организация, чиято основна цел е защитата на правата на човека. „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" - гр. Пловдив е предявила колективния иск от името и в защитата на колективния интерес на всички физически лица, живеещи на територията на гр.Пловдив в  периода  2007 г. - 2011 г., които са увредени и/или застрашени от замърсяванията на околната среда с ФПЧ. Ето защо отказът на Пловдивския окръжен съд да разгледа и реши предявения иск в „разумен срок" рефлектирал   върху доброто име и авторитета на организацията.Размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди е 1000 лева.

                  Във връзка с изложеното се моли, съдът да постанови решение, с което да се осъди Пловдивския окръжен съд да заплати на Фондация „Асоциация за европейска интеграция и права на човека" обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1000 лева, ведно със законната лихва, считано от завеждане на исковата молба -10.04.2013г. до окончателното изплащане на присъдената сума.

                  Представени са писмени доказателства.

    Молят, да бъде изискано и приложено по настоящето дело заверено копие от всички документи, отразяващи съдопроизводствените действия по гр.д. № 2512/2011 г., по описа на ПОС, 15-ти гр. състав.

             Молят, да бъде допуснат един свидетел при режим на довеждане за установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във връзка с нарушението на правото на разглеждане и решаване на делото в „разумен срок".

                   В едномесечния срок за отговор ответникът представляван от председателя Веселин Хаджиев  е депозирал писмен отговор, като е  изразил следното становище: I. По редовността на исковата молба:Същата била нередовна, тъй като не били изложени всички обстоятелства, на които се основава искът съгласно императивното  изискване на разпоредбата на чл.127, ал.1, т. 4 ГПК. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди по чл.2б от ЗОДОВ, без да сочи в какво точно се изразяват те. Не твърди  настъпване на отрицателни последици в неговата правна сфера, които да са пряк резултат от „забавянето" на производството. Единствено излага, че „...отказът на Пловдивския окръжен съд да разгледа и реши предявения иск в „разумен" срок рефлектира върху доброто име и авторитета на организацията", без да е ясно какво е представлявало доброто име и авторитет преди увреждането и в какво състояние е след твърдяното увреждане. По този начин било невъзможно да упражнят правото си на защита, в пълен обем,тъй като не било известно в какво се състоят неимуществените вреди, за които се претендира обезщетение в размер на 1000 лева.

Оспорват предявения иск както по основание,така и по размер и молят същият да бъде отхвърлен.

За да бъде реализирана отговорността на Окръжен съд -Пловдив по чл.2б от ЗОДОВ, ищецът следвало да установи и докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: нарушение на изискването за разглеждане на делото в разумен срок за двата конкретно очертани в исковата молба периоди на „забавяне", преценено в светлината на критериите, установени в практиката на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и нормативно предписани в ал. 2 на чл.2б от ЗОДОВ, което нарушение да се дължи изцяло на поведението на съда и претърпените от ищеца неимуществени вреди и причинна връзка между твърдяното нарушението и настъпилите вредите.

Твърди се,че според ЕСПЧ предписанието за разумен срок на делото се нарушава само от закъснения, за които са отговорни държавните органи, като преценката относно неразумния характер на продължителността на производството е конкретна за всеки отделен случай и се извежда от:

а/общата продължителност и предмет на производството;

б/правна и фактическа сложност на делото;

в/поведение на страните или техните представители;

г/поведение на компетентния орган;

д/ други фактори от значение за правилното решаване на спора - чл. 26, ал. 2 ЗОДОВ;

е/константната практика в тази насока на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ), която отчита значението от изхода на делото за жалбоподателя.

Твърдението на ищеца, че „прекомерната продължителност на производството" за периода -  14.10.2011г. до 13.01.2012г .  се дължи изцяло на посоченото в молбата поведение на Окръжен съд -Пловдив и че страните по делото не са ставали причина за забавяне и отлагане на делото е неоснователно.Ответника твърди,че в първия период на твърдяното „забавяне" съдът е оставил исковата молба по гр. дело № 2512/2011г. на ПОС повторно без движение за отстраняване на нередовности, които е счел, че не са били отстранени с представеното от ищците на 10.10.2011г. уточнение. Последвали са: искане за отстраняване от делото на съдията-докладчик от 25.10.2011г., отхвърляне на искането -26.10.2011г., липса на отстраняване на нередовностите от ищците, определение от 10.11.2011г., с което исковата молба е била върната като нередовна и производството по делото -прекратено, обжалване на определението от страна на ищците, отмяната му и връщане на делото на ПОС за продължаване на съдопроизводствените действия по делото с определение на Апелативен съд - Пловдив от 13.01.2012г.Твърди се,че повторното оставяне на исковата молба по гр. дело No 2512/2011г. на ПОС без движение с разпореждане от 14.10.2011г. е процесуална дейност на съда, насочена към изясняване на две изключително важни обстоятелства при предявяване на колективен иск - вида на търсената защита и критериите за точното определяне на всички лица, по отношение на които ще се разпрострат пределите на тази защита при евентуално уважаване на иска.С това си процесуално действие съдът бил гарантирал максимално защитата на всички увредени лица, тъй като при евентуално уважаване на колективния иск, субективните предели на силата на пресъдено нещо ще се разпрострат и спрямо субектите, които попадат в кръга на увредените лица, но са заявили в срока по чл.382, ал.2, т.2 ТПК, че ще осъществяват защитата си самостоятелно в отделен процес и съдът ги е изключил с определението си по чл.383, ал.1, т. 2 ГПК.Твърди още ответникът Окръжен съд Пловдив,че предметът на спора, значимостта на обществените интереси, чиято защита се търси с него и залогът от изхода на делото за ищците - целената превенция от непосредственото увреждане и застрашаване здравето на живеещите на територията на  гр. Пловдив са ръководили съда при повторното обездвижване на исковата молба, за да постанови правилно решение на правния спор. Изложените обективни обстоятелства мотивират разумна продължителност на визирания в исковата молба тримесечен срок от 14.10.2011г. до 13.01.2012г. и липса на нарушение по чл.2б от ЗОДОВ.

За втория период  от 20.11.2012г. до подаването на исковата молба по настоящото дело – 10.04.2013г.  била извършвана  процесуална дейност от съда в този период, се изразява в общо 48 процедури по упражняване правото на отвод и самоотвод на съдиите в Окръжен съд -Пловдив. Твърди се,че изискването за независимост и безпристрастност на съдията при разглеждане и решаване на правния спор  /чл. 117  ал.2 от КРБ, чл.4 от ЗСВ/ се гарантира от императивната норма на чл.22 ГПК, уреждаща основанията за самоотвод и разпоредбата на чл.23 ГПК, регламентираща процедурата по отвода. Чрез правната фигура на отвода и самоотвода се обезпечава защитата на правата на гражданите по чл.6 §1 от Конвенцията за гледане на делата им справедливо и публично, от независим и безпристрастен съд. На това право на гражданина съответства правото на определения съдия докладчик да се запознае с правния спор и материалите по делото необезпокоявано и без какъвто и да е натиск, за да прецени може ли да вземе участие в делото или са налице визираните в чл.22, ал.1 от ГПК обстоятелства.Твърди се,че  в настоящия случай, част от отводите на съдиите -докладчици по делото са направени по искания, направени от ищците -отстраняването на съдия М. Бедросян, съдия М. Златанова. Нещо повече, исканията за отвод на съдия Златанова, направени в двете открити заседания на 31.05.2012г. и 20.09.2012г. от ищците, са мотивирани с неодобряване на процесуалните действия на съда по разпределяне на доказателствената тежест и отхвърляне на част от доказателствените им искания, което според тях води до съмнения в безпристрастността и компетентността на съда.

Твърди се,че от определението от 20.11.2012г., с което съдия Златанова се отстранява от разглеждане на гр. дело No 2512/2011г. и определението от 30.11.2012г., с което съдия Роглева се отвела от разглеждане на същото дело, било видно, че тези докладчици са били повлияни при формирането на становището си за безпристрастност при гледане на делото от медийни изяви от страна на един от ищците, който бил изказвал в публичното пространство крайно отрицателната си оценка за работата на съдиите в Пловдивския съдебен район и в частност на Пловдивски окръжен съд.Твърди се,че други съдии от Окръжен съд -Пловдив, намират основание за своята пристрастност при разглеждането и решаване на делото и съответно се отвеждат поради това, че попадат в кръга на увредените или застрашените лица, чиито правни интереси, колективният иск по делото брани /съдия П. Стоева се отвежда с определение от 21.11.2012г., съдия Г. Костадинова с определение от 21.11.2012г./.

Ответникът прави извод,че  продължителността при разглеждането на делото на този процесуален етап се дължи, от една страна, на поведението на ищците по колективния иск, и от друга страна, на обстоятелството, че е недопустимо лице, което попада в кръга на евентуално увредените лица по колективния иск да осъществява правораздаване по случая. Затова съгласно обективните критерии установени в практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 6 §1 от Конвенцията горните обстоятелства обосновават разумната продължителност на делото за този период от около 4 месеца.

Твърди се,че всеки един от съдиите-докладчици, направили отвод, е сторил това в изключително кратки и разумни срокове, считано от избора му за докладчик, респективно от деня, в който делото му е било на разположение. В тази насока било и произнасянето на Апелативен съд - Пловдив с определение № 705 от 28.02.2013г., с което е отхвърлена молбата по чл. 255 ГПК на един от ищците по колективния иск за определяне на срок за извършване на действие на съда - извършване на всички възможни отводи по гр. дело No 2512/2011г. по описа на Окръжен съд -Пловдив от страна на всеки от съдиите, на когото е възложено разглеждането на спора.Твърдението на ищеца за липса на „специално" или „особено" усърдие на Окръжен съд -Пловдив при гледане на делото, въпреки, че същото с оглед предмета на спора по него, представлява особен, изключителен залог за жалбоподателя съгласно практиката на ЕСПЧ е неоснователно.Твърди се,че именно поради специфичния предмет на производството и защитата на обществения интерес на голяма група от хора, попадащи в кръга на увредени и застрашени от завишеното ниво на замърсяване на атмосферния въздух лица, всеки един от съдиите-докладчици по делото е проявявал необходимото усърдие при извършване на процесуалните си действия по движение на делото или свързани с отвеждането му от него така, както и по всяко друго дело, което се разглежда в ОС - Пловдив.

По отношение на твърдението за претърпени вреди в размер на 1000 лева,ответника заявява,че ищецът не посочил каква е била репутацията и доброто му име преди завеждането на делото и как тази репутация се е променила в негативен аспект за процесния период на твърдяна забава. Твърди се,че в случая се касае до юридическо лице с нестопанска цел, осъществяващ правно съдействие и защита на граждани, чиито права и свободи са застрашени или накърнени. В тази връзка било неясно по какъв начин тази забава е повлияла върху оценката, която трети лица имат за дейността на ищеца и по какъв начин е засегната самооценката на ищеца, предвид, че делото по колективния иск все още било висящо, т.е. не бил ясен резултатът от него, както и общата му продължителност.

Твърди се,че иска е изцяло неоснователен,оспорва се наличие на причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и неимуществените вреди. Ищецът не установявал  двата конкретни периода на „забава" на  производството по гр. дело № 2512/2011г. да са някаква причина за настъпване на неимуществени вреди за фондацията. Не се установява твърдяното нарушение пряко и непосредствено да е рефлектирало негативно върху доброто име и авторитета на ищеца при наличието на висящ процес, който би могъл да завърши в негова полза, при което общия срок на производството да не нарушава изискването за разумен срок.

 По доказателствата:1.Не възразяват да бъдат изискани и приложени копия от всички документи по гр.д. № 2512/2011 г. по описа на ПОС. 2.Оспорват искането за приемане на писмените доказателства ,тъй като са представени в незаверени преписи. 3.Оспорват и искането за допускане на гласни доказателства - същите касаят факти и обстоятелства, които първо не са въведени надлежно в спорния предмет, и второ, не се посочени кои обстоятелства ще се установяват.

 Съдът счита, че така представените писмени доказателства от ищеца,са в замерен от страната препис и следва да бъдат допуснати и приети в процеса.

Следва да бъде задължен ответника да представи заверено копие на гр.д. № 2512/2011 г. по описа на ПОС.

По отношение на поискания свидетел,следва да бъде задължен ищеца в едноседмичен срок да посочи точно какви обстоятелства ще установява,след което съдът ще се произнесе.

Правната квалификация е по чл.2б ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 6 §1 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи.

Тежестта на доказване на спорните обстоятелства- прекомерната продължителност на производството по гр.д.№2512/2011г. на ПОС,настъпили вреди в сферата на ищеца /рефлектиране върху доброто име и авторитета на организацията/, наличие на причинно-следствената връзка между твърдяното нарушение и неимуществените вреди,се разпределя върху ищеца.

Воден от горното  и на основание чл.140 ал.1 и ал.3 от ГПК, Пазарджишкият Районен съд,

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПРИЕМА  представените от ищеца доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок,да посочи свидетеля и обстоятелствата които ще установява.

ЗАДЪЛЖАВА ПОС в едноседмичен срок, да представи заверено копие на гр.д. № 2512/2011 г.

Насрочва съдебно заседание за 26.02.2013 година от 13.зо часа, да се призоват страните като им се връчи препис от настоящето определение,на ищеца и отговора подаден от ответника.

            Определението е по движението на делото и не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                РАЙОНЕН  СЪДИЯ: