Решение по дело №1484/2009 на Софийски градски съд

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Софин, 20.09.2011г.

 

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

 Софийският градски съд,  Търговско отделение,VІ-І СЪСТАВ, в публичното заседание на двадесет и седми юнит през две хиляди и единадесета година, в състав :

                                  СЪДИЯ: Димана Йосифова,

при секретаря П.П., разгледа докладваното от съдия­та т.д.№ 1484 по описа за 2009 г., и за да се произнесе, съдът взе предвид следното :

Ищецът ТД ”БГ Б.К.”ООД е предявил срещу  „И ЕФ Д.А.Л.”ЕООД обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК, чл.19 ал.3 от ЗЗД и по чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предл.3 от  ЗЗД .

 Ищецът „БГ Б.к."ООД, твърди, че на  09.11.22007г. е сключил с ответника „И ЕФ Д.А.Л. "ЕООД, Договор за финансов Л. №002638-02 /07г по силата на който ищецът, в качеството си на Л.ополучател  е получил л.а. „Т.”, модел ”К. В.” с рег.№ **** , срещу задължението да заплаща на Л.одателя Л.ови вноски за срок от 36 месеца и  да ползва процесния автомобил, като след изтичането на срока да придобие собствеността върху автомобила.

Ищецът твърди, че към  датата на предявяване на исковата молба е бил изплатил над 70% от стойността на автомобила.Твърди, че поради забава в плащането на две Л.ови вноски, ответникът е начислил за периода м.януари- м.юни на 2009г. неустойка в размер на 1906,70 евро, което според ищеца било недопустимо, тъй като разпоредбата на чл.2.13. от Договора за финансов Л. се явявала нищожна на основание чл.26 ал.1 пр.З от ЗЗД.

С писмо от 10.08.2009г. Л.ополучателя- ищеца  е поискал да придобие на основание чл.13.2 ОУ собствеността върху автомобила, но не е получил отговор от Л.одателя- „И ЕФ Д.А.Л."ЕООД, като последния на основание чл.15 от Общите условия, вместо отговор е направил едностранно изявление за прекратяване на  сключения договор. Ищецът твърди, че на  09.07.2009г  е платил дължимите Л.ови вноски, но ответника е настоявал да бъде върната Л.овата вещ- л.а. „Т.”, модел ”К. В.” с рег.№ *****, поради  прекратяването на договора.

Ищецът „БГ Б.к."ООД, твърди, че  договорът за Л. съдържал всички съществени условия на договор за покупко-продажба- вещта била индивидуализирана, цената била посочена, т.е всички условията за прехвърляне на вещта, предмет на Л.а били индивидуализирани.

Ищецът моли съда да ги призове с ответника и след доказване на основателността на своите твърдения, съдът да постанови решение, с което да установи по отношение на ответното дружество , че ищеца- „БГ Б.к."ООД е носител на правото на собственост върху автомобила л.а. „Т.”, модел ”К.В.” с рег.№ ****** на основание чл.13.2 от ОУ, както и да постанови решение по силата на което да обяви за окончателен Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г  и да прогласи  нищожността на клаузата на чл.2.13. от договора за финансов Л. на основание чл.26 ал.1 ЗЗД - поради прекомерност на неустойката, както и да постанови решение на основание на което да осъди ответника да плати сумата 1906,70 евро, съставляваща удържана неустойка , ведно с направените разноски и адвокатско възнаграждение.

ОТВЕТНИКЪТ „И ЕФ Д.А.Л.^мЕООД, оспорва предявените искове. Оспорва твърдението на ищеца , че в договора за Л. се съдържат съществени условия и предпоставки на договора за покупко-продажба на автомобила. Твърди, че процесният договор за Л. предвижда, че само при плащане на всички дължими по договора суми и след изтичане на срока на Л.а, Л.ополучателят може да придобие собствеността върху автомобила. Ответникът твърди, че ищецът е бил изряден само около една година от срока на договора. Последният е спрял плащанията на вноските след 18.06.2009г., като за периода от началото на 2009г. до 18.06.2009г, ищецът е платил само две вноски. Оспорва твърдението на ищеца, че неустойките били недопустимо високи.

 Ответникът възразява срещу твърдението на ищеца за прекомерно високия размер на неустойката, като твърди, че същата възлиза на 378,15 лева за целия период на договора. Ответникът твърди, че Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г е бил прекратен,  едностранно на 14.07.2009г., поради неплащане на пет Л.ови вноски. Твърди, че въпреки развалянето на договора, ищецът не е върнал Л.овата вещ и съвсем неоснователно  упражнява право на задържане на процесната вещ.

Предявените от ответника насрещни искове са оставени без уважение, поради неутечноние на размера на исковата претенция по насрещните искове. Съдът не е допуснал за съвместно разглеждане и претенцията за осъждане на ищеца  на основание  Договора за Л.  за заплащане на сумата  от 3 691,62 лева, съставляваща неплатени Л.ови вноски, ведно с лихва за забава за периода от от 14.07.2009г. до датата на реалното плащане, както и направените разноски.

 

       Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, съ­образно чл.12 и чл..235, ал.2 и ал.З от ТПК, във връзка с доводите на ищеца и възраженията на ответника, намира следното :

     По делото е представен Договор за Л. № 002638-002/09.11.2007. Представени са , като доказателства от страна на ответника, още с отговора на исковата молба :  Фактура - копие № **********/15.11.2007; Фактура - копие № **********/15.11.2007; Фактура - копие № **********/15.11.2007; Фактура - копие № **********/04.03.2009; Фактура-копие № **********/02.04.2009;Фактура-копие № **********/07.04.2009; Фактура - копие № **********/07.05.2009; Фактура - копие № **********/02.06.2009; Сметка по чл. 84 от ППЗДДС № **********/18.06.2009; Фактура - копие № **********/01.07.2009; Счетоводна справка „Следене на задълженията" от 17.05.2010 г. по Договор за Л. № 002638-002/09.11.2007, подписана от главния счетоводител на „И Е. Д. А. Л." ЕООД; Погасителен план към Договор за Л. № 002638-002/09.11.2007, актуален съгласно условията на договора за Л. към датата на неговото прекратяване; Сигнал за „обсебване" срещу „БГ Б.К." ООД до МВР с вх.№ 22236/07.08.2009; Констативен протокол от 07.08.2009 г.; Уведомление с изх. № Пр 7712/07.07.2009 ведно с обратна разписка за връчването; Уведомление с изх. № Пр 7928/22.07.2009 ведно с обратна разписка и факс доклад към него; Молба с вх. № 1152/30.07.2009; Уведомление с изх. № Пр 8034/03.08.2009 ведно с обратна разписка.

         Представени са и заверени фотокопия от платежните нареждания, предоставени от ищеца и от издаваните от ответника сметки по чл. 84 от ППЗДДС, относно извършеното плащане по периодичните задължения на ищеца по Договора за Л., от които е видно, че плащането е ставало със закъснение. От същите тези платежни нареждания е видно, че за периода от 01.01.2009 г. до датата на прекратяването на договора 14.07.2009 г., ищецът е направил само 2 (две) плащания, с които е покрил стойността само на 2 (две) вноски като срокът между първото плащане за 2009 г. от дата 14.01.2009 г. до другото плащане от 18.06.2009 г., е 5 (пет) месеца. Така към момента на прекратяване на Договора за Л. ищецът не е бил платил падежирали 5 (пет) месечни Л.ови вноски.

С исковата молба ищецът е предявил три  обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС, по  чл.19 ал.3 от ЗЗД и  по чл. 26 ал.1 предл.3 от ЗЗД  вр. чл. 92 ал.1 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Първият иск е установителен, с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК с искане съдът да  установи по отношение на ответното дружество , че ищеца- „БГ Б.к."ООД е носител на правото на собственост върху автомобила - л.а. „Т.”, модел ”К.В.” с рег.№ ****** на основание чл.13.2 от ОУ. Вторият иск е конститутивен, с правно основание по чл.19 ал.3 от ЗЗД с искане съдът да постанови решение по силата на което да обяви за окончателен  Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г  и да прогласи  нищожността на клаузата на чл.2.13. от договора за финансов Л. на основание чл.26 ал.1 ЗЗД - поради прекомерност на неустойката и Третият иск  е осъдителен с искане , съдът да постанови решение на основание на което да осъди ответника да плати сумата 1906,70 евро, представляваща неправомерно удържаната неустойка.

Основното твърдение на ищеца е , че в качеството му на Л.ополучател е сключил с ответника в качеството му на Л.одател Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г  по силата на който ищецът, в качеството си на Л.ополучател  е получил л.а. „Т.”, модел ”К.В.” с рег.№ ****** , срещу задължението да заплаща на Л.одателя Л.ови вноски за срок от 36 месеца и  да ползва процесния автомобил, като след изтичането на срока да придобие собствеността върху автомобила, който договор според ищеца има характер на предварителен договор за продажба на лекия автомобил. Също така ищеца счита, че въпреки, че е заплатил над 70% от Л.овата вещ, ответника неправомерно е развалил договора едностранно и е направил опит да отнеме автомобила.

  Ищецът поддържа становище, че процесния предварителн договор не е  валидно развален, поради което продължават да обвързват страните и няма законова пречка да бъдат обявени за окончателни по реда на чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.

         Безспорно установено е че Договора за финансов Л. №002638-02 е сключен между ищеца и ответника на 09.11.07г. по силата на който ищецът, в качеството си на Л.ополучател  е получил л.а. „Т.”, модел ”К.В.” с рег.№ ****** , срещу задължението да заплаща на Л.одателя Л.ови вноски за срок от 36 месеца и  да ползва процесния автомобил, като след изтичането на срока да придобие собствеността върху автомобила,

        Безспорно установено е , че съгласно, чл.13.2 от Общите условия на договора за Л. страните са се съгласили, че Л.ополучателя ще има право да придобие автомобила, след изтичане на срока  на договора за Л. и след  изплащане изцяло на Л.овата цена, заедно с всякакви други парични задължения, дължими на Л.одателя, съгласно договора за Л..

         Безспорно установено е от приетите по делото писмени доказателства, че Л.одателят е предал на Л.ополучателя процесния автомобил.

От допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която е приета от съда и не е оспорена от страните се установява, че от предоставените от „БГ Б. К."ООД преводни нареждания за кредитен превод(заверени от банката наредител), вносни бележки и хронологична справка на с-ка 401 Доставчици, аналитичност „И ЕФ Д.А.Л."ЕООД за периода от 01.01.2007г. до 31.01.2011г, платените суми от „БГ Б. К."ООД по сметка на „И ЕФ Д.А.Л."ЕООД по сключения между двете страни договор за Л. No002638-002 от 09.11,2007г. са в размер на 30 309.27 лева, като в тази сума се включват: първоначална вноска, комисионна за управление, данък и такса ЦРОЗ  в размер на  20 364.81лева ; главница, лихва по Л.ови вноски, такса обслужване (Приложение 1) 9 452.23 лева ; неустойка (Приложение No2) в размер на  148.46 лева и данък превозно средство за 2008г. (Приложение No3) в размер на 343.77 лева.

 

 

Експертизата установява, че съгласно предоставен „Ж.к. на „БГ б.к." ООД на сметка 401 Доставчици, аналитичност „И Е. Д.А.Л."ЕООД за периода от 01.01.2007г. до 31.01.2011г., размерът на начислените неустойки възлиза на 1 200.63лева, от които 378.15лева се отнасят по Л.ов договор No 002638-002 от 09.11.2007г. За останалите 822.48 лева начислени неустойки не са представени документи-сметки за установяване на договора съглано който са издадени.          Безспорно установено е , че на 07.07.2009г ответникът е отправил писмено уведомление до ищеца  на основание чл.15.1 от Общите условия, че  разваля  Договора за финансов Л. №002638-02, сключен между ищеца и ответника на 09.11.07г., като му е определил  2 дневен срок  да върне Л.овата вещ. На 06.08.2009г ищеца връща отговор на уведомлението, като се противопоставя на  искането за разваляне на договора и се позовава на  чл.335 ал.2 от ТЗ и уведомява Л.одателя, че ще упражни правото си на задържане на веща/ л.58-61/. Безспорно установено е , че в Констативен протокол от 07.08.2009г, съставен в присъствието на 7 свидетела е отразено, ча автомобила предмет на договора за Л.  не е бил предаден доброволно от  управителя на „БГ Б.к."ООД –Ю.И..

     Съдът приема, че и ответникът не представя в хода на процеса доказателства- съответния регистрационен талон по образец от който да е видно, че е собственик на процесното МПС. Съдът приема, че  в процесния Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г/. се съдържат елементи от съществените условия на договора за покупко-продажба и може да се приеме, че в него е инкорпориран/ предварителен договор за продажба/, но ответника не се легитимира като собственик на автомобила, поради което не може да се приемече този т.н. предварителен договор е валиден и действителен и съдържа уговорки относно съществените елементи на окончателния договор за продажба на МПС.   Предпоставките за уважаване на предявения  иск с правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД,  следва да са осъществени кумулативно : сключеният между страните предварителен договор да е действителен, включително досежно визираната форма за действителност по чл. 19, ал. 1 от ЗЗД; предварителният договор да съдържа уговорки относно съществените условия на окончателния договор /чл. 19, ал. 2 от ЗЗД/; ищецът да е изправна страна по предварителния договор; задължението на ответника за прехвърляне на правото на собственост да е с настъпил падеж; продавачът да е собственик на продаваната вещ и да са налице другите изискванията на закона за прехвърляне на правото на собственост /по аргумент от чл. 363, ал. 1 от ГПК/.

      Настоящият съдебен състав намира, че процесния Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г, имат характер на предварителен договор за продажба на процесния лек автомобил, доколкото такива уговорки се съдържат изрично в съдържанието на чл.13.3 от Общите условия на договора за Л. и е сключен в изискуемата от закона писмена форма за действителност /чл. 19, ал. 1 от ЗЗД/.  По делото не се установи, че продавачът по процесния догово/ разгледан като предварителен договор/ е собственик на процесния лек автомобил. Доколкото договорите за продажба на МПС се сключват в писмена форма с нотариална заверка на подписите, като форма за тяхната действителност и елемент от извършваната от нотариуса проверка при сключването им е дали продавачът е собственик на автомобила, което обстоятелство следва да бъде удостоверено по надлежния ред, включително с представяне на талоните за регистрация на МПС, по аргумент от чл. 362 и чл.363 от ГПК, в производството по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД съдът дължи проверка и на обстоятелството дали продавачът - ответник е собственик на МПС.

        Безспорно установено е обаче, че  ищецът не е изправна страна по процесния Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г,, поради обстоятелството , че  задължението на продавача за сключване на окончателен договор по тях не е с настъпила изискуемост и падеж. Съгласно чл.13.2 и чл.13.3 от Общите условия, това задължение възниква след изтичане срока на договора и ако Л.ополучателят е изпълнил задълженията си за плащане на всички договорени Л.ови вноски, както и на всички други дължими плащания по договора- Л.овите  вноски с настъпил падеж, договорените мораторни неустойки и глоби – също с настъпил падеж. Този факт се установява както от  неоспореното заключението на приетата от ССЕ , така и от представените доказателства. С оглед установената по делото неизправност на ищеца по процесния договор, произтичаща от неизпълнение на задължението за заплащане на договорените Л.ови вноски и други плащания /неустойки, глоби, застрахователни премии и данъци/, което неизпълнение продължава и към датата на предявяване на исковата молба, задължението за прехвърляне на собствеността, тежащо на ответника нито е с настъпила изискуемост, нито е с настъпил падеж, което е още една неосъществена предпоставка за основателността на предявения  конститутивен иск по чл.19 ал.3 от ЗЗД.

        В хода на процеса се установи, че  три от кумулативно изискуемите от закона предпоставки за уважаване на предявения иск с правно правно основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД не са настъпили, именно : ищецът – купувач да е изправна страна по процесните договори,  задължението на ответника за прехвърляне на правото на собственост да е с настъпил падеж и продавачът - ответник да е собственик на продаваните вещи, се явява неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен.

       Неоснователен и недоказан е и първият предявен иск  с правно основание по чл.124 ал.1 ГПК вр.чл.108 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде отхвърлен. Не се представиха доказателства от които да е видно придобивното основание  на процесното МПС. В хода на процеса с разпореждане от 27.11.2009г , съдът изрично е указал на ищеца да представи доказателства от които да е видно  на какво основание е придобил собствеността  върху процесния автомобил. Този факт е с благоприятни правни последици за ищеца в настоящото производство и негова е тежестта да го установи, но той не е ангажирал каквито и да било доказателства.  В този смисъл, съдът приема, че ищецът не е собственик на процесното МПС.

      Безспорно установено е , че преди всичко, ответника-Л.одателя е направил едностранно изявление за разваляне на Л.овия договор. За изявлението на ответника за разваляне на Договор за финансов Л. №002638-02/09.11.07г, ищецът е бил надлежно уведомен/ л.58-61/.

      За да породи правни последици волеизявлението за разваляне на двустранен договор освен, че следва да изхожда от изправната страна, следва да е облечено в писмена форма, когато договорът, чието разваляне се цели, е сключен в писмена форма/чл. 87, ал. 1, изр. посл. от ЗЗД/. Писменото уведомление , изпратено от ответника до ищеца за разваляне на процесния договор еизпратено в писмена форма и е получено от ищеца.             По тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че ответникът е развалил валидно процесния Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г, поради което съдът приема, че само на това основание - липсата  на валиден и действителен предварителен договор за продажба на МПС не може да се иска неговото обявяване за окончателе, т.е липсва договор, който да продължава да обвързва страните, включително досежно задължението на ответника да прехвърли правото на собственост върху процесния автомобил, дори да се приеме, че  са налице визираните в договорите и в закона предпоставки за това.

 

По твърдението за нищожност на чл.2.13 от  Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07гпри хипотезата на  чл.26 ал.1 предл.3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 92 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението без да е нужно те да се доказват. Същата е акцесорно задължение и става изискуема при неизпълнение на друго главно задължение. Неустойката има обезпечителна и обезщетителна функция.  Основание за нейната дължимост е неизпълнението на договора.  Поради това тя се дължи независимо, дали от неизпълнението са настъпили вреди.  Когато вредите са по-големи от неустойката, кредиторът може да търси обезщетение за тях съобразно чл. 92 ал. 1 изр. 3 от ЗЗД. Фактическият състав, който следва да се осъществи, за да възникне основание за заплащане на неустойка за неизпълнение на договор е: 1. наличие на валидно договорно задължение, 2. неизпълнение на задължението и 3. уговорена неустойка. Не са налице пречки да се уговаря неустойка за неизпълнение на отделни, установени в договора задължения, като всяко едно неизпълнение да е свързано с отделна неустойка. Това е израз на установената в чл.9 от ЗЗД договорна свобода на страните. В този смисал разпоредбата на чл.309 от ТЗ установява, че не може, неустойката  да се намалява, поради прекомерност ,щом е уговорена по търговска сделка. Освен изложеното  следва да се отбележи , че съгласно разпоредбата на чл.1 ал.1  т.15 от ТЗ договорът за Л. е абсолютна търговска сделка, а освен това, в случая и двете страните са търговци съобразно правно-огранизационната си форма, поради което по отношение на процесната сделка е приложима нормата на  чл.297 от ТЗ, съобразно която  търговска сделка, сключена между търговци, не може да бъде унищожавана поради крайна нужда и  явно неизгодни условия. В търговското право единственият случай, в който нарушаването на еквивалентността на насрещните престации е юридически релевантно, е в хипотезата на т.нар. стопанска непоносимост, когато несъразмерността на престациите следва да е обусловена от променени стопански условия, възникнали, след сключване на договора съобразно  чл.307 ТЗ. В случая, безспорно установено е неплащането от страна на Л.ополучателя на дължимото възнаграждение - месечни Л.ови вноски по начина и в сроковете уговорени в  Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г.

 Във връзка с неизпълнението на това задължение страните са се уговорили в чл.2.13, че Л.ополучателя дължи на Л.одателя  неустойка в размер на 0.1 % на ден  върху просрочената сума.Съдът приема, че не са налице предпоставките за прогласяване на нищожност на чл.2.13 от  Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г. От това следва и категоричния извод , че предявения иск по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД  за присъждане на сумата от 1906.70 евро, представляваща удържана неустойка  по договора е неоснователен и недоказан. Не са налице предпоставките за върщане на даденото, поради отпаднало основание, каквото е изискването на чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД.

 Предвид изложеното, съдът счита, че предявените искове с правно основание с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС, по  чл.19 ал.3 от ЗЗД и  по чл.26  ал.1 предл.3 от ЗЗД вр. чл.92 ал.1 от ЗЗД, следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни и недоказани.

При този изход на правния спор на ищеца не следва да се присъждат разноски.

Ответникът претендира разноски. Представен е списък на разноските по  реда на чл.80 от ГПК. На основание чл.78ал.3 вр. чл.78 ал.8 ГПК на ответника следва да се присъдат разноски в размер на 850 лева за юрисК.ско възнаграждение.

Водим от горното, Софийски градски съд,

 

Р   Е   Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ТД ”БГ Б.К.”ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.П.,  ул.”В.С.”№* срещу  „И ЕФ Д.А.Л.”ЕООД с ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц. ос.”№*, обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.124 ал.1 от ГПК, вр. чл.108 от ЗС, по  чл.19 ал.3 от ЗЗД и по чл.55 ал.1 пр.3 от ЗЗД вр. чл.92 от ЗЗД вр. чл..26 ал.1 предл.3 от ЗЗД, за устанвяване  по отношение на ответното дружество , че ищеца- „БГ Б.к."ООД е носител на правото на собственост върху автомобила л.а. „Т.”, модел ”К.В.” с рег.№ ****** на основание чл.13.2 от ОУ, както и за обявяване за окончателен Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г, и и за осъждане на ответника да плати сумата 1906,70 евро, съставляваща неправомерно удържана неустойка, поради прекомерност на неустойката и поради нищожност на клаузата на чл.2.13. от Договор за финансов Л. №002638-02 /09.11.07г, като неоснователни и недоказани.

 ОСЪЖДА ТД ”БГ Б.К.”ООД с ЕИК ******** със седалище и адрес на управление гр.П.,  ул.”В.С.”№*, да запланти на „И Е* Д.А.Л.”ЕООД с ЕИК ************ със седалище и адрес на управление гр.С., бул.”Ц. о.”№* на основание чл.78 ал.3 от ГПК  разноски по делото в претендирания размер от 850 лева .

  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

 

 

                                                                 

 

                                        СЪДИЯ :