ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 354
гр. Перник , 05.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в закрито
заседание на пети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ
Членове:АНТОНИЯ А. АТАНАСОВА-
АЛЕКСОВА
МАРИНЕЛА К. МАРИНОВА-
СТОЕВА
като разгледа докладваното от МЕТОДИ К. ВЕЛИЧКОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20211700500162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 413, ал.2, вр. с чл. 274 – 278 от ГПК.
С разпореждане № 268095 от 17. 12. 2020г., постановено по ч. гр. д. №
06497 / 2020г. по описа на Пернишкия районен съд, е отхвърлено заявлението
за издаване на заповед по чл. 410 ГПК на „Профи кредит България“ ЕООД
срещу Б. И. Б., в частта, с която се иска издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение за сумата 1073,86лв. – договорно възнаграждение,
сумата от 2999,41лв. – възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги,
сумата от 30лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране на вземането и за
разликата над 80,07лв. до 670,84лв. законна лихва за забава.
За да постанови разпореждането в тази му част, Пернишкият районен
съд е изходил от разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК и е приел, че по
отношение на тези претендираните суми, е налице обоснована вероятност,
искането да се основава на неравноправна клауза в договора, сключен с
потребителя, длъжник в заповедното производство.
Недоволно от разпореждането е останало „Профи Кредит България“
ЕООД, което чрез юрисконсулт Р.И., го е обжалвало с частна жалба, в частта
1
с която е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение за
сумата от 1073,86лв. – договорно възнаграждение и за разликата над 80,07лв.
до 670,84лв. законна лихва за забава. Моли същото да бъде отменено като
неправилно и незаконосъобразно и да бъде уважено предявеното заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и за тези две суми.
Моли да му бъдат присъдени направените разноски в настоящето
производство.
Пернишкият окръжен съд, след като взе предвид доводите и
възраженията на жалбоподателя и след преценка на събраните по делото
доказателства, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от процесуално
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване против подлежащ
на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по
същество.
Частно гр. д. № 06497/2020 г. по описа на ПРС е образувано по
заявление на „Профи Кредит България" ЕООД за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу Б. И. Б. за вземания за главница и лихви,
произтичащи от договор за потребителски кредит № **********,
включително и 1073,86 лв. – договорно възнаграждение за периода
26.08.2019г. - 02.11.2020г. и 670,84 лв. законна лихва за забава, считано от
27.09.2020г. до 02. 10. 2020г.
Към заявлението са представени: договор за потребителски кредит
"Профи Кредит Стандарт" № ********** с неговите приложения и общи
условия. Видно от представения ДПК и Споразумение към него, договорът е
сключен за сумата от 3000 лв., предоставена за срок от 24 месеца, при
уговорени ГПР 49,89% и ГЛП 41,17%, както и при уговорено възнаграждение
за избран пакет от допълнителни услуги – 3601,44 лв. – приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит; възможност за отлагане
на определен брой погасителни вноски; възможност за намаляване на
определен брой погасителни вноски; възможност за смяна на датата на
падежа и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства. Погасителната вноска по договора за кредит, включваща главница и
лихва е 185,46 лв., а заедно със сумата по допълнителния пакет услуги е 33,52
2
лв.
При въззивния контрол за правилност на обжалваното разпореждане,
настоящият състав съобразява следното:
Заявлението по чл. 410 от ГПК е отхвърлено от районния съд в частта
относно присъждане на договорното възнаграждение, като е прието, че е
налице обоснована вероятност клаузата, касаеща договорното
възнаграждение, да е неравноправна.
Неоснователни са доводите, че при произнасянето си заповедният съд е
излязъл извън правомощията си. Съгласно чл.411, ал.2, т.2 и 3 ГПК
заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 ГПК от
длъжника да извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението
вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави, както и дали не се
основава на неравноправна клауза или е налице обоснована вероятност за
това. Именно в изпълнение на това си законово задължение, съдът се е
произнесъл и е формирал изводи за нищожност на клаузата за договорно
възнаграждение.
С оглед предмета, страните, правата и задълженията процесният
договор е за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК и съответно в
отношенията между страните намира приложение разпоредбата на чл. 19, ал.4
ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и
във валута, определена с постановление на МС на Република България. Т.е. с
цитираната разпоредба е въведена горна граница на годишния процент на
разходите за потребителските кредити и това е 5-кратния размер на законната
лихва, доколкото в ГПР на кредита се включват общите разходи за
потребителя, в т. ч. лихви, възнаграждения и т. н.. В конкретния случай,
уговорения годишен лихвен процент е 41. 17 %, при ГПР от 49,89%, т. е.
договорения ГПР съответства на изискването на закона да не надвишава
петкратния размер на законната лихва. Щом като договореният ГПР,
включващ и годишния лихвен процент по кредита, е в рамките на
предвиденото в чл.19, ал.4 от то и следва извод, че не е налице противоречие
на искането със закона, поради което и разпореждането на ПРС в посочената
чу част следва да бъде отменено и заявлението относно претендираното
3
договорно възнаграждение следва да бъде уважено.
Предмет на обжалване е и разпореждането в частта му, с която е
отказано издаване на заповед за изпълнение за законна лихва за забава за
разликата от 80,07 лв. до пълния предявен размер от 670,84 лв. В частната
жалба не са изложени доводи относно незаконосъобразност на
разпореждането в тази му част. При изчисление на законната лихва за забава
върху размера на главницата, за която е издадена заповед за изпълнение се
установява, че този размер съответства на сумата, за която е издадена заповед
по чл. 410 ГПК, поради което и разпореждането в тази му част следва да се
потвърди.
Предвид изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане 268095 от 17. 12. 2020г. на РС- Перник, в
частта му, с която е отхвърлено заявлението на "Профи кредит България"
ЕООД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК срещу длъжника Б. И. Б. за заплащане на сумата от 1073,86 лв. –
договорно възнаграждение за периода 26.08.2019г. - 02.11.2020г., като
ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по заявлението на "ПРОФИ КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ****, против Б. И. Б., с ЕГН
********** и адрес **** за заплащане на сумата от 1073,86 лв. – договорно
възнаграждение за периода от 26.08.2019г. - 02.11.2020г., дължимо по
договор за потребителски кредит № ********** от 30.07.2018 г., както и
сумата от 35,45 лв. разноски за производството пред ПРС и 19,55 лв.
разноски за въззивното производство – платена държавна такса, както и 25 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането в останалата му обжалвана част.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5