РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Балчик, 14.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на двадесети януари
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря МАЯ М. ЕНЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИН ХР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20213210100180 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 във връзка с чл.415 от ГПК,във връзка с
чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за задълженията и договорите в връзка с чл.9 от
Закона за потребителския кредит. Образувано е по искова молба на
"П.К.Б."ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление ****,
представлявано от управителите С. Н. и Ц.С., чрез юрисконсулт Р. ИВ. ИЛ.
срещу Р. ПЛ. П. с ЕГН ********** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** по чл.422 във
връзка с чл.415 от ГПК във връзка с чл.240 ал.1 и ал.2 от Закона за
задълженията и договорите,във връзка с чл.9 от Закона за потребителския
кредит,за признаването за установена дължимостта на сумата от 1050 лева
(хиляда и петдесет лева и седемдесет и девет стотинки), представляваща
неизплатена главница по договор за потребителски кредит № ********** от
24.12.2014г. , договорно възнаграждение в размер на 507.84лв. /петстотин и
седем лева и осемдесет и четири стотинки/, законна лихва в размер на 264.51
лв. /двеста шестсесет и четири лева и петдесет и една стотинки/, дължима от
05.01.2017г.-датата на изтичане на погасителния план до 14.12.2020г., заедно
със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението
по чл.410 от ГПК(14.12.2020 г.) до окончателното плащане, а също и за
осъждането на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 787.44 лева
1
(седемстотин осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки/,
представляваща неизплатено възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги, както и за направените в заповедното и настоящото
производство съдебно-деловодни разноски.
В исковата си молба ищецът е посочил, че на 24.12.2014 г. е
предоставило на ответниците паричен заем с общо задължение по кредита и
пакета за допълнителни услуги в общ размер на 2 345.04 лева (в това число
задължение по кредита в размер на 1050 лева, договорно възнаграждение в
размер на 507.84 лв. и задължение по избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 787.44 лева); сумите е трябвало да бъдат
заплатени на 24 месечни вноски в размер на по 97.72 лева до всяко пето число
на съответния месец. Ищцовото дружество е изпълнило точно задълженията
си по договора чрез превод на отпуснатата сума по посочена от длъжника
банкова сметка на 29.12.2020 г. Ответниците не са направили нито една
погасителна вноска и са изпаднали в забава. Ищецът твърди, че към момента
размерът на погасеното от Р. ПЛ. П. и Й. Д. Г. задължение по процесния ДПК
е в общ размер на 0.00 лева. Крайният срок за погасяване на кредита съгласно
погасителния план е изтекъл на дата 05.01.2017 г., с изтичането на който срок
е настъпила и изискуемостта на задължението на длъжниците в пълен размер.
Подадено е заявление по чл.410 ГПК, като е образувано ч.гр.д. 681/2020 г. по
описа на РС Балчик, по което съдът е издал ЗИ за част от претендираните
суми - главница в размер на 1050 лв., договорно възнаграждение в размер на
507.84 лв.; законна лихва в размер на 264.51 лв. дължима от 5.01.2017 до
14.12.2020 г.. Отхвърлено е заявлението на дружеството в частта, с която се
претендира възнаграждение в размер на 787.44 лв., представляващо закупен
пакет от допълнителни услуги - задължение произтичащо от споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 24.12.2014 г.
Срещу издадената ЗИ от страна на длъжниците е подадено възражение
по реда на чл. 414 от ГПК, поради което ищецът предявява исковите си
претенции по реда на чл. 422, вр. с чл. 415 и 410 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК в деловодството на съда е постъпил писмен
отговор от ответниците Р. ПЛ. П. и Й. Д. Г. чрез адв.С.Н., в който същите
намират исковете за допустими, но неоснователни като ги оспорват по
основание и размер. Оспорват съществуването на възникнало между
2
заемодателя и заемателя валидно договорно правоотношение за заем поради
липса на елемент от неговия фактически състав – реално предаване на вещта –
сумата в размер на 1050 лв., представляваща главница. Считат, че
осъдителният иск с предмет „пакет допълнителни услуги“ в размер на 787.44
лева е изцяло неоснователен, защото не представлява „допълнително благо“, а
освен това уговарянето му нарушава чл.10а) ал.2, чл.10а) ал.4 и чл.19 ал.4 от
Закона за потребителския кредит и е нищожно поради противоречието с
императивни правни норми. Ответниците оспорват по основание и размер
установителния иск за договорно възнаграждение /възнаградителна лихва /в
размер 507.84 лева, като правят и възражение за изтекла погасителна
давност. Твърдят и че уговорената клауза за възнаградителна лихва в размер
на 41.17% е нищожна, тъй като този размер накърнява добрите нрави – чл. 26,
ал.1, предл.3 от ЗЗД - поради надхвърлянето на трикратния размер на
законната лихва, в случая надвишава четирикратния размер на тази лихва.
Ответниците оспорват качеството „съдлъжник“ на втория ответник Й. Д. Г.
като навеждат твърдения за солидарната й отговорност в качеството й на
поръчител, респ. отговорността й по чл.147 ЗЗД, съобразно който същата е
погасена поради бездействие на кредитора - непредявяване на иск против нея
в течение шест месеца след падежа на главното задължение.
В писмена молба от 03.06.2021 г. ищцовото дружество е оспорило
изцяло писмения отговор на ответниците, като е изразило становище по
твърденията им за нищожност на процесните договорни клаузи и твърденията
за неоснователност на предявените претенции. Посочило е, че изцяло
поддържа предявените установителни и осъдителния иск и настоява за
уважаването им.
Във връзка с направените оспорвания от страна на ответниците, че е
налице липса на елемент от фактически състав на процесния договор – реално
предаване на вещта – сумата в размер на 1050 лв., представляваща главница, е
назначена съдебно-счетоводна експертиза, на която са поставени задачи да
отговори на въпросите, както следва: Има ли извършено плащане по договора
за потребителски кредит от страна на ищеца към ответниците в размер на
1050 лв., твърдяната главница като размер на договорения кредит. Плащането
осчетоводено ли е. Как е извършено плащането. Кой е получил кредита
/главницата/ от ответниците. По поставените задачи вещото лице по СЧЕ е
изготвило и представило заключение. От отговорите на експерта се
3
установява, че ищецът с преводно нареждане на 29.12.2014г. е извършил
банков превод по банковата сметка на Р. ПЛ. П., като сумата на превода е в
размер на 1050 лв. Плащането на сумата по договорения кредит е извършено с
преводно нареждане от сметката на кредитора - в банковата сметка на
кредитополучателя в Банка ДСК ЕАД. В платежното нареждане е записан
номерът на договора за кредите ********** като основание за превода.
Заключението на СЧЕ не е оспорено от страните и е прието като
доказателство по делото.
Балчишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявените искове са процесуално допустими (с оглед на отхвърлянето на
заявлението по чл.410 от ГПК,относно допълнителния пакет услуги единият
иск е осъдителен) и частично основателни. Съгласно представените (на лист
6-29 от делото) договор за потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“,
споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към него,
общи условия, погасителен план към тях, преводно нареждане от
29.12.2014г.,искане за отпускане на потребителски кредит, декларации и
други придружаващи документи, се установява, че на 24.12.2014 г.
"П.К.Б."ЕООД - гр. С. и Р. ПЛ. П. и Й. Д. Г. са сключили договор за
потребителски кредит № ********** и споразумение за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги към него; размерът на уговореното задължение
на ответниците към ищеца е бил 2 345.04лева (в това число дължима сума по
кредита в размер на 1 557.84 лева (1050 лева главница и 507.84 лева
договорно възнаграждение) и дължима сума по избрания и закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 787.44 лева), платими на 24 месечни вноски
по 97.72 лева (платими до 5-то число всеки месец). От приложените към
исковата молба документи, както и от неоспореното заключение на СЧЕ се
установява факта за реалното заплащане на ответниците на посочената в
договора за потребителски кредит сума. Страните по делото не спорят, че
ответниците не са изплатили нито една погасителна вноска.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците, че Й. Д.
Г. е подписала процесния ДПК в качеството си на поръчител, а не на
солидарен длъжник. От съдържанието на ДПК и процесните Общи условия,
при които същият е сключен, се установява, че Й.Г. е поела солидарна
4
отговорност като „солидарен длъжник“, а не в качеството си на поръчител.
Въз основа на горната фактическа обстановка следват следните правни
изводи:
Съдът приема, че ищецът "П.К.Б."ЕООД - гр. С. е доказало наличието
на валидно сключен договор за заем между страните, като е налице и реално
предаване на вещта/процесната сума от 1050 лева. Затова предявеният
установителен иск за главница в размер на 1050 лева е основателен и следва
да бъде уважен изцяло до предявения размер.
Съдът приема, че клаузата за заплащане на договорна
(възнаградителна) лихва в размер на 41.17% годишно е нищожна. Според
трайната съдебна практика (Решение №906/30.12.2004 г. по гр. дело
№1106/2003 г. на II г.о. на ВКС; Решение №378/18.05.2006 г. по гр. дело
№315/2005 г. на II г.о. на ВКС) възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва, противоречи на добрите нрави. Към
момента на сключването на договора за потребителски кредит законната
лихва е била 10.00 %, а уговорената между страните в настоящото
производство договорна лихва от 41.17 % е по-голяма дори от четирикратния
размер на законната лихва. Следователно договореното възнаграждение
противоречи на добрите нрави и е нищожно. В този смисъл са Определение
№725/15.09.2020 г. по в. частно гр. дело №673/2020 г. по описа на ДОС и
Решение №260038/16.10.2020 г. по в. гр. дело №238/2020 г. по описа на ДОС.
Затова предявеният установителен иск за сумата от 507.84 лева,
представляваща неплатено договорно възнаграждение е изцяло неоснователен
и трябва да бъде отхвърлен.
Безспорно ответниците са физически лица и в този смисъл имат
качеството потребител по договора за потребителски кредит и
споразумението за допълнителни услуги, като клаузите за заплащане на
предоставения пакет от допълнителни услуги (изразяващ се в следното: 1)
приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит. 2)
възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски. 3)
възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски. 4)
възможност за смяна на дата на падеж. 5) улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства) с остатъчен според ищеца размер от
2620.60 лева без реалното предоставяне на тези услуги представляват
5
неравноправни клаузи по смисъла на чл.143 т.5 от Закона за защита на
потребителите и са нищожни на основание на чл.146 ал.1отЗакона за защита
на потребителите, респективно конкретно приложимите в настоящата
хипотеза чл.10а), чл.19 ал.4 и чл.21 от Закона за потребителския кредит. В
този смисъл са и Решение №80/09.04.2019 г. по в. т. дело №131/2019 г. по
описа на Окръжен съд - Добрич и Решение №86/15.04.2019 г. по в. гр. дело
№159/2019 г. по описа на Окръжен съд - Добрич, постановени по идентични
казуси. С оглед на изложеното предявеният осъдителен иск за сумата от
787.44 лева следва да бъде отхвърлен изцяло.
Предявеният установителен иск за сума в размер на 264.51 лева за
законна лихва, дължима от датата на изтичане на срока на погасителния план
05.01.2017г. до 14.12.2020г., като за периода 13.03.-13.07.2020г. не е
начислена с оглед разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИППП, е основателен и
следва да бъде уважен изцяло до предявения размер.
В съответствие с т.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът в исковото
производство се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на
разноските в заповедното производство, поради което ответникът трябва да
бъде осъден да заплати поисканите разноски по частно гр. дело № 681/2020 г.
по описа на БРС съразмерно на установената като дължима сума, т.е. в общ
размер от 86,90лева (от 36,90 лева внесена държавна такса и 50 лева
юрисконсултско възнаграждение). На основание на чл.78 от ГПК на ищеца
следва да бъдат присъдени разноските по настоящото производство
съразмерно на уважената част от исковете, т.е.пропорционално на общия
размер от 352,65лева (от 52,65 лева първоначално внесена държавна такса,150
лева юристконсултско възнаграждение и 150 лева внесен депозит за вещото
лице),или следва да се изплати сумата общо от 177,62лв. На ответника не
следва да бъдат присъдени разноски, предвид липсата на доказателства за
сторени такива.
Ищецът следва да довнесе невнесената част от държавната такса
по настоящото производство в размер на 110,45лв.,в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик.
Водим от горното, на основание на чл.422 от ГПК,във връзка с
чл.415от ГПК,във връзка с чл.240ал.1и ал.2от Закона за задълженията и
6
договорите,във връзка с чл.9 от Закона за потребителския кредит,съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на чл.422във връзка с
чл.415 от ГПК,в отношенията между страните по делото, че Р. ПЛ. П. с ЕГН
********** от ***** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** ***** имат следните
неплатени парични задължения към "П.К.Б."ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ****, представлявано от управителите С. Н. и Ц.С., (за
което е издадена Заповед за изпълнение № 260148/21.12.2020 г. по частно гр.
дело №681/2020 г. по описа на БРС) - в размер на 1050 лева (хиляда и
петдесет лева), представляваща неизплатена главница по договор за
потребителски кредит № ********** и в размер на 264.51 лева
представляваща законна лихва дължима от датата на изтичане на срока на
погасителния план 05.01.2017г. до 14.12.2020г., като за периода 13.03.-
13.07.2020г. не е начислена с оглед разпоредбите на чл. 6 от ЗМДВИППП ,
заедно със законната лихва върху нея от датата на подаването на заявлението
по чл.410от ГПК(14.12.2020 г.) до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П.К.Б."ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ****, представлявано от управителите С. Н. и Ц.С.
срещу Р. ПЛ. П. с ЕГН ********** ***** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** *****
иск за установяването на дължимостта на сумата (за която е издадена Заповед
за изпълнение № 260148/21.12.2020 г. по частно гр. дело №681/2020 г. по
описа на БРС от 507.84 лева (петстотин и седем лева и осемдесет и четири
стотинки), представляваща неизплатено договорно възнаграждение за
периода от 05.02.2015г. до 05.01.2017г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "П.К.Б."ЕООД с ЕИК ****, седалище и
адрес на управление ****, представлявано от управителите С. Н. и Ц.С.
срещу Р. ПЛ. П. с ЕГН ********** от ***** и Й. Д. Г. с ЕГН ********** от
***** иск за осъждането им да заплатят сумата от 787.44 лева (седемстотин
осемдесет и седем лева и четиридесет и четири стотинки), представляваща
неизплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
ОСЪЖДА Р. ПЛ. П. с ЕГН ********** от ***** и Й. Д. Г. с ЕГН
********** от ***** да заплатят солидарно, в полза на "П.К.Б."ЕООД с
ЕИК ****, седалище и адрес на управление *******, представлявано от
7
управителите С. Н. и Ц.С. сумата от 177,62лева (сто седемдесет и седем лева
и шестдесет и две стотинки), представляваща направените разноски по гр.
дело №180/2021 г. по описа на БРС съразмерно на уважената част от исковете,
както и сумата от 43,77 лева (четиридесет и три лева и седемдесет и седем
стотинки), представляваща направените разноски по частно гр. дело
№681/2020 г. по описа на БРС съразмерно на установената като дължима
сума.
ОСЪЖДА "П.К.Б."ЕООД с ЕИК ****, седалище и адрес на управление
****, представлявано от управителите С. Н. и Ц.С. ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-Балчик дължимата част
от държавна такса за производството в размер на 110,45лв.(сто и десет лева и
45 стотинки).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Добрич,в
четиринадесет дневен срок от съобщението му до страните.
Съдия при Районен съд – Балчик: _______________________
8