РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 12.10.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на тринадесети септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9457 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по повод на предявени от И.Й.Г.
ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч в условията на обективно
кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 45 ЗЗД, вр.
чл.51 ЗА и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника С. И. С. ЕГН **********, с постоянен
адрес *** да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв, представляваща обезщетение
за претърпени от него неимуществени вреди, поради лишаването му от касационно обжалване, правото на адвокатска
защита и справедлив съдебен процес, изразяващи се в напрегнатост, тревожност, безсъние, кошмари,
социално отдръпване, подтиснатост, продължително главоболие и болки в областта
на главата, гръдния кош, гърба и крайниците, ведно със законната лихва от 09.07.2014 г. до
датата на пълното изплащане на сумата.
В
обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че с Определение №
587/08.07.2014 г. по гр.д. №210/2014 г. по описа на ЛОС, съдът е определил за
негов процесуален представител адв. С. ***.
Сочи, че ответникът не е отстранил посочените от съда нередовности по касационната
му жалба, не е преподписал същата, поради което и делото е прекратено, както и
съдебното касационно обжалване. Излага, че нарушението на чл.51 ЗА е в причинно
- следствена връзка с изживения от него стрес и посочените други
характеропатии, което според скалата на тревожност на Цунг и теста на Гийсен,
както и от холистичната психология предизвиква соматични , биохимични и психо-
физични проблеми, водещи до влошаване на диабетното му състояние, както и
психоматично такова. Твърди, че именно стресът е причината за развитието на
диабета му, като промяна на имунологичното функциониране на органите му. Сочи,
че стресовата ситуация при него като диабетик, води до дистрес, при което се
проявява – напрегнатост, тревожност, подтиснатост. Твърди, че от гл. точка на холистичната психология е несъмнена връзката
между стреса и предизвиканите соматични, биохимични и психофизиологични промени
в организма при захарен диабет и психоматично заболяване. Сочи, че м. септември
2013 г. получил новооткрит диабет – тип 2, за който приемал таблетки. Излага,
че негативните емоционални преживявания са с характер на психично натоварване,
което е причина за промяната на кръвната му захар, довело през април 2015 г. до
медикаментозно лечение на диабета и преминаване на инсулин. Твърди, че всекидневното
му поставяне също води до стрес у него. Поради изложеното моли съда да уважи
предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
ищецът моли съда да уважи предявения
иск, доколкото от събраните по делото доказателства безспорно се е установило
нарушението на чл.51 от ЗА от ответника, вследствие на което той е понесъл
вреди, изразяващи се в причинен стрес, тревожност, психическо натоварване и влошаване
на здравословното му състояние. Твърди, че е налице причинно – следствена
връзка между бездействието на ответника и влошаване на здравословното му
състояние, поради което моли съда да уважи предявеният от него иск.
В проведеното по делото о.с.з.
назначеният по делото процесуален представител на ищеца моли съда да уважи
предявения иск. Счита, че от събраните по делото доказателства се е доказала
основателността на исковата претенция.
В рамките на предоставения му срок
по чл. 131 от ГПК, ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Счита, че
искът е неоснователен, защото не е посочено основанието, на което да се приеме,
че той е длъжник на ищеца. Не оспорва факта, че е бил определен за адвокат,
който да осъществява правна помощ и съдействие на ищеца. Излага, че на
17.07.2014 г. е депозирал касационна жалба с № 4785 и обжалвал решение №
147/15.05.2014 г. по гр.д. №210 на ЛОС. Твърди, че е посочил множество от
исканията на ищеца, но че ОС в Ловеч е преценил, че не съставляват касационни
основания за обжалване. Сочи, че на 30.07.2014 г. с вх. №5061, в 13.41 часа е
депозирал уточняваща касационна жалба, с което внесъл яснота по отношение на
искането на ищеца за промяна на името си. Твърди, че ищецът следва да докаже
претенциите си, а именно как се е обогатил за негова сметка с средствата, които
претендира. Поради изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з.
моли съда да отхвърли предявения иск. Сочи, че е депозирал касационни жалби, но
че ЛОС е преценил, че не отговарят на изискванията на чл.280, ал.1 и ал.3 ГПК.
Счита, че не може да му се вмени във вина нещо, което е извършил добросъвестно.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно е от депозираното по делото
в.гр.д. №210/2014 г. по описа на ЛОС, че същото е образувано по повод на
постъпила жалба от И.Й.Г. ЕГН ********** срещу решение по гр.д.№ 1076/2013г. на РС-Троян, с което на ищецът е
отказана промяната на имената му.
Установява се, че с решение № 147/15.05.2014г., постановено по в.гр.д.№ 210/2014г. по описа
на ОС-Ловеч, е потвърдено решение № 20/14.02.2014г. по гр.д.№ 1076/2013г. на
РС-Троян, като е указано, че решението може да се обжалва с касационна жалба в
едномесечен срок от съобщението пред ВКС.
Видно е от
приложената по в.гр.д.№ 210/2014г. по описа на ОС-Ловеч касационна жалба /озаглавена
тъжба/, подадена до ВКС и заведена с вх.№ 5542/12.06.2016 г., впоследствие, изпратена по компетентност на
ЛОС, че И.Й.Г. е реализирал правото си да подаде касационна жалба срещу
постановеното решение.
Установява се и, че с разпореждане № 765/19.06.2014г.
касационната жалба е оставена без движение и на жалбоподателя е дадена
възможност да отстрани посочените нередовности.
От приобщените по делото доказателства се установява и,
че с декларация-заявление вх.№ 4298/27.06.2014г. И.Й.Г. е направил искане да
бъде освободен от заплащане на държавна такса, както и да му бъде предоставена
безплатна правна помощ по реда на чл.94 ГПК за приподписване на касационната му
жалба от адвокат, като с определение №566/1.07.2014 г. ЛОС е предоставил на И.Й.Г.
правна помощ и е изпратено писмо до АК-Ловеч за определяне на адвокат от НБПП,
който да го представлява в това производство.
Видно е от Уведомително писмо вх.№ 4571/08.07.2014г. от
АК-Ловеч в отговора на изпратеното от ЛОС писмо № 520/2014 и на основание
чл.26, ал.1 ЗПП по в.гр.д.№ 210/2014г., че на И.Й.Г. е определен адвокат С.С. ***,
вписан под № 5095 в Националния регистър за правна помощ, който с определение
№587/8.07.2014 г. на ЛОС е назначен за
процесуален представител на Г..
Установява се от приобщената по въззивното дело молба №
4612/ 09.07.2014г., че адвокат С. е поискал от ЛОС да му предостави препис от
решението, както и, че такъв му е предоставен.
Видно е, че адв. С. е депозирал на 17.07.2014 г. жалба,
от името на И.Й.Г., която с разпореждане №904/21.07.2014г., е оставена отново
без движение, като на процесуалния му представител /адв. С./ са дадени точни и
недвусмислени указания за това в какво се състои нередовността на депозираната
жалба. Установява се от приобщената по делото „жалба“ вх.№ 5061/30.07.2014г.,
че адв.С.С., в качеството му на процесуален представител на И.Г., в изпълнение на разпореждане №
904/21.07.2014г., излага уточнения, с които цели да изпълни указанията на съда.
Видно е, че с Разпореждане № 981/05.08.2014г., ЛОС след
като е съобразил, че в подадената „жалба“ вх.№ 5061/30.07.2014г., е
конкретизирано само искането, но не е приложено изложение на основанията за
допускане на касационно обжалване е върнал касационната жалба на И.Й.Г. против
решение по гр.д.№ 210/2014г. на ОС-Ловеч. С разпореждането си съдът е указал на
жалбоподателя, че разпореждането може да бъде обжалвано в едноседмичен срок от
връчването му пред ВКС.
Установява се от Касационна жалба-изложение вх.№
4297/27.06.2014г., че същата е подадена от И.Й.Г.. Установява се и, че И.Й.Г. е
депозирал и жалба вх.№ 2405/05.04.2015г., в която е изразил недоволството си от неизпълнение на задълженията на адв.С.,
поради което е бил лишен от касационно обжалване, която жалба е оставена без
движение, а впоследствие изпратена на ВКС по компетентност.
Видно е, че ищецът по настоящето дело е депозирал и
„Поредна жалба“ с вх.№ 02.06.2015г. , в която е уточнил
искането си от съда, като е посочил, че иска от съда да си върши работата, тъй
като той е недоволен постановеното решение по в.гр.д.210/2014г. по описа на
ОС-Ловеч, срещу което е подал касационна жалба. Счита, че след това е настъпил
хаос, тъй като съдът е назначил адв.С., който не е отстранил нередовностите на
касационната жалба и ОС-Ловеч е върнал касационната жалба.
Установява се от жалба вх.№ 3590/08.06.2015г. и жалба
вх.№ 4113/18.06.2015г., че адв.С.С. е посочил, че И.Г. е недоволен от връщането
на касационната жалба и желае допускане на касационно обжалване.
С Разпореждане № 703/18.06.2015г. е върната „поредна
жалба“ с вх.№ 3449/02.06.2015 на И.Й.Г., както и жалба с вх.№ 3590/08.06.2015г. срещу разпореждане №
981/05.08.2014г. по гр.д.№ 210/2014 на ЛОС, като просрочени.
Установява се по делото, че с
молба с вх. № 5703/11.08.2016 г. И.Й.Г. е отправил искане до съда да му бъде
възстановен срокът за касационно обжалване на постановеното по делото решение,
което искане с определение № 1515/16.12.2016 г. по описа на в.ч.гр.д. №917/2016
г. по описа на РОС е оставено без разглеждане, поради липса на правен интерес.
По делото е представена и
приобщена медицинската документация на ищеца, находяща се в затвора в гр.
Ловеч, от която се установява, че лицето страда от „неинсулинозависим захарен
диабет“, както и, че на същия за кратък период от време са правени редица
изследвания във връзка с оплаквания, които е имал, в това число и посещения при
редица специалисти, сред които офталмолог /изписал очила на ищеца/, УНГ,
констатирал намаление на слуха на ищеца и др.
Видно е от представеното по делото решение на ТЕЛК
№0265/21.04.2017 г., че на ищеца по делото е определена 86 % трайно намалена
работоспособност с водеща диагноза „смесени и други разстройства на личността“
и с общо заболяване: „разстройство на личността- смесен тип в трайна невротична
декомпенсация. Захарен диабет ІІ тип с вторична рес. Към СУП, на
инсулинолечение от година и половина с полиневропатия. Дв. Неврит на слух.
Нерви с ФД в степен на тежко чуване. Девиация септи нази на дясно. Състояние
след прорезно нараняване на дясна ръка без ОФД. Състояние след контузия на лява
КС със заздравял белег по предната повърхност на капачката“.
По делото е представена и КСМЕПЕ,
изготвена на ищеца по адм. Дело № 9096/2014 г по описа на Административен съд –
София град и становище от Инспектората на ВСС по повод на подаден сигнал от ищеца,
които съдът счита, че са неотносими по настоящето дело, тъй като касаят други
производства, които не са предмет на разглеждане в настоящия правен спор,
поради което и не следва да се обсъждат.
По делото са ангажирани и гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля Х.А.Х. свидетелства ищецът от
местата за лишаване от свобода, където са били в един и същи коридор, но в
съседни килии, поради което си и комуникирали през прозорците на килиите. Сочи, че ежедневно е
бил с ищеца на престоя на открито /за около два – три часа на ден/, както и на
мероприятия, съгласно вътрешните правила на затвора. Твърди, че е наясно с
желанието на ищеца да си смени името на „Н.Л.С.“, защото уважавал марката
„Найк“, както и, че поради бездействието на неговия адвокат производството по
делото било прекратено. Излага, че знаел, че адв. С. е „провалил“ и др. дело на
Г.. Сочи, че след като се „провалили“
тези дела ищецът станал по – сприхав, започнал да се ядосва повече, преминал на
инсулин спрял да приема храна, която давал именно на него, както и, че го водили
в болници. Твърди и, че по това време му окапала косата, поради което другите
затворници му се присмивали, като му викали „далматинец“, за което и Г. се
ядосвал. Твърди, че не е наясно ищецът да е правил гладна стачка в Затвора и да
е бойкотирал храненето, защото не е хранен със здравословна храна.
В хода на
производството е изслушано заключението по назначената съдебно-медицинска експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно изготвена. В заключението си вещото лице сочи, че от
медицинско досие на ищеца, в което са приложени медицински документи от
лекарски прегледи, консултации и изследвания обхващащи периода от 28.5.2005 до
17.3.2017 година са му поставени следните медицински диагнози: Диссоциално
личностно разстройство (психопатия, социопатия); Диабет тип 2 и свързани с него
усложнения; Пресбиопия (хронично възрастово намаление на зрението за близка
дистанция); Хронично гнойно възпаление на средното ухо (туботимпанит). В
заключението си вещото лице обяснява и, че разстройствата на личността, наричани още психопатия, са
модели на поведение, които се разграничават от нормата и хората, които страдат
от тях, търпят значителен срив в социалния си живот, не виждат нищо странно в
модела си на поведение, но създават напрежение в отношението си с всички
останали, както и, че отклонението от общоприетата култура, начин на мислене,
чувства и отношение към другите влияе на почти всяка сфера от живота на
страдащия от това разстройство на личността. Обяснява, че при такова
диссоциално личностно разстройство личността влиза в сблъсък със социалните
норми, като социопатът не може да поддържа трайни взаимоотношения с друг човек,
напълно игнорира чувствата на другите и има нисък праг на поносимост, като
често е физически агресивен. Сочи, че втората
причина за появява на личностни разстройва е някакво мозъчно нарушение
(увреждане), което предразполага появата им. Въз основа на изложеното вещото
лице прави извод, че стреса и психическия тормоз, изразяващи
се в „напрегнатост и тревожност, безсъние, кошмари, социално отдръпване и подтиснатост“
у ищеца се дължат основно на неговото хронично психично страдание „Диссоциално
личностно разстройство (психопатия, социопатия) и няма пряка причинна връзка с
преживения „стрес от не смяната на името“. По отношение на заболяването „захарен диабет“, обяснява, че същото представлява
нарушение на обмяната на веществата в човешкия организъм и основна проява на
това нарушение е повишената кръвна захар. Подробно обяснява и предпоставките за
развитие на болестта, а именно - при липса или при недостатъчно производство на
инсулин от панкреаса, кръвната захар се повишава и се развива болестта захарен
диабет. Сочи, че диабетът бива два типа: 1. диабет тип 1, който се нарича и
инсулинозависим, срещащ се предимно при младите хора и за когото е характерно, че панкреасът не
произвежда изобщо инсулин; 2. Диабет Тип 2 или още инсулиноНЕзависим или
НЕ-инсулинозависим захарен диабет, срещащ се при хората над 40-45 годишна
възраст, като при него панкреасът произвежда инсулин, но той не е достатъчен да
поддържа кръвната захар в нормални граници. Обяснява, че за появата на захарен диабет тип 2 водеща роля играят
наследствените фактори. Излага подробно и какво е лечението на този вид диабет,
както и какви усложнение могат да настъпят от него. Твърди, че при ищеца
болестта захарен диабет тип 2 е открита и диагностицирана през 2013 година,
като в началото лечението е било с таблетки и диета, а от април 2015 г. е започнало
лечение с хормона инсулин, прилагащ се само инжекционно. Обяснява, че от медицинското
досие на Г. се установява, че той като диабетик регулярно е бил преглеждан от
лекари-специалисти и нивото на кръвната му захар е било редовно следено, посредством
лабораторни изследвания, извършвани са му съвременни високо технологични
медицински изследвания, които въпреки субективните му оплаквания не са показали
съществени увреждания на съдовата стена, вътрешните органи и периферните нерви.
Уточнява и, че в повечето амбулаторни листи на ищеца е вписано като основна
диагноза или придружаващо заболяване „Неинсулинозависим диабет без
усложнения". В заключението си вещото лице твърди, че психо-емоционалния
стрес сам по себе си не може да причини диабет и не може да има пряка причинна
връзка с усложненията на диабета.Разяснява и, че много хора в България, страдат
от диабет тип 2 без да са преживели подобни психични стресове, както и, че е
налице обратното, не всички, които са преживяли стрес се разболяват от диабет.
Счита, че негативните преживявания, тревогите, нервното напрежение и стреса е
възможно да повлияят съвсем краткотрайно върху стойностите на кръвната захар,
но не биха могли да причинят развитие на диабет или да усложнят наличния такъв
до степен на декомпенсация, изискваща смяна на лечението от таблетки на инжекции
с инсулин, като причините за това може да са други. В проведеното по делото
о.с.з. вещото лице поддържа заключението си, като продължава да твърди, че една
лоша новина за кратък момент може да покачи нивото на кръвната захар, но това
повишаване не може да влоши диабета, както и, че ако след седмица му се направи
тест с обременяване ще се получат нивата на кръвната захар, които са били преди
получаването на новината. На въпрос на ищеца
отговаря, че както посочените от него рискови фактори за повишаване на
нивата на кръвната захар влияние може да окаже и нарушението на предписаната
диета и приемът на повече въглехидрати.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на
предявения иск в тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и
главно доказване наличието на неправомерни деяния /действие или бездействие/ от страна на ответника, в резултат на което са причинени посочените в исковата молба неимуществени вреди, причинно – следствената връзка между деянието
и вредите, както
и размера на претърпените вреди. Липсата дори и на една от така изброените предпоставки води до
неоснователност на предявения иск.
В тежест на ответника е да докаже онези факти, които изключват отговорността му.
По делото не се спори, а се
установява и от приобщените по делото доказателства, че с определение №587/8.07.2014 г. по в. гр. д. № 210/2014 г. по описа на ЛОС,
въззивният съд е назначил за процесуален представител на И.Й.Г. адв. С.. Не се
спори и, че на 17.07.2014 г. адв. С. е депозирал жалба от името на И.Й.Г.,
която с разпореждане №904/21.07.2014г., е оставена отново без движение, дадени
са точни и недвусмислени указания за това в какво се състои нередовността на
депозираната жалба, както и, че в последствие е депозирана „жалба“ вх.№
5061/30.07.2014г., от ответника по настоящето дело. Страните не спорят и, че с
разпореждане № 981/05.08.2014г., въззивният съд след като е съобразил, че в
подадената „жалба“ вх.№ 5061/30.07.2014г., е конкретизирано само искането, но
не е приложено изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е
върнал касационната жалба на И.Й.Г. против решение по гр.д.№ 210/2014г. на
ОС-Ловеч.
Спорно по делото е дали с
действията си/бездействията си адв. С., в качеството си на назначен процесуален представител на ищеца е допуснал съществени
нарушения на ГПК и ЗАдв при защита правата и интересите на молителя, а именно: нарушаване на правото му на касационно обжалване на постановеното по делото решение, с което на ищеца е
отказано да промени името си на „Н.Л.С.“. Спорно е и дали ищецът е претърпял твърдените от него неимуществени вреди,
както и причинно следствената връзка между деянието и вредите. Спорен е и размерът
на претендираните вреди.
Разпоредбата на чл.2 от ЗА предвижда, че адвокатската професия е конституционно установена
дейност за подпомагане на гражданите и юридическите лица при защита на техните
права и законни интереси и се осъществява
чрез устни и писмени консултации и становища по правни въпроси, изготвяне на
книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента
работа, представителство на доверителите и подзащитните пред органите на
съдебната власт, пред физически и юридически лица /чл. 24 от ЗА/. В
същия закон в неговия чл. 44 е предвидено, че Адвокат или адвокат от Европейския съюз, който е
вписан в Националния регистър за правна помощ,
е длъжен да осъществява правна помощ по
реда на Закона за правната помощ, когато е
определен за това и е длъжен да води възложеното дело, по което осъществява правна помощ по реда на Закона за правната помощ, със същата грижа,
както ако е бил упълномощен от клиента. В закона е предвидено
и, че при упражняване на професията адвокатът е длъжен да
защитава правата и законните интереси на клиента си по най-добрия начин,
като за всяко виновно неизпълнение на задълженията си по ЗА,
по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на Висшия адвокатски съвет отговаря
за причинените на клиента вреди- чл. 51 от ЗА. Отговорност на адвоката за вреди
може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за страната резултат се дължи
на пропуск на адвоката да упражни някое процесуално право или да извърши
надлежно някое процесуално действие, което е довело до погасяването на
съответна процесуална възможност. Адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата грижа - в интерес
на доверителя е приложил всички подходящи законни средства за защита по
най-добрия начин /Решение № 227/19.08.2013 г. по гр. д. № 1166/2012 г. на ВКС,
IV г. о./. В настоящия случай безспорно се установи, че адв. С. е имал задължение да изготви касационна
жалба. За да отговаря на изискванията за редовност същата процесуалният
представител е следвало да: уточни
и мотивира основанията си за касационно
обжалване съгласно чл.281 ГПК, както и да представи изложение с обосновка кой
конкретно е материалноправният или процесуално- правният въпрос, по който се е
произнесъл съдът с решението си по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, т.е, ако
се позовавал на хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, да посочи конкретния
съдебен акт от задължителната практика на върховната инстанция, който според
него не е съобразен при постановяване на решението; ако се позовавал на чл.
280, ал. 1, т. 2 от ГПК да е цитирал копия от съдебните актове разрешаващи по
противоречив начин аналогичен спорен предмет и, ако се е позовавал на
разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК да посочи с какво конкретно
разглеждането на жалбата ще допринесе за точното прилагане на закона, както и
за развитието на правото. Дадените на два пъти указания от въззивния съд са
именно в тази насока и именно, поради неизпълнението им е върната депозираната
касационна жалба. Ответникът по делото от своя страна не е ангажирал доказателства, да е изпълнил вмененото му по закон задължение да направи всичко възможно да защити правата
и законните интереси на Г. като депозира редовна касационна жалба. Предвид доказаните обстоятелства съдът приема, че
доколкото касационната жалба е била върната, поради неизпълнение указанията на съда, то причина
за това бездействието на адвоката. Това от своя страна е довело до възникване
в правната сфера на ищеца неблагоприятни последици - връщане на касационната жалба, поради което и процесуалният му
представител следва да понесе отговорност за своите действия по реда на чл.51
ЗА и да репарира причинените вреди на клиента си.
В настоящия случай ищецът
претендира репариране на причинени му неимуществени вреди, изразяващи се в напрегнатост,
тревожност, безсъние, кошмари, социално отдръпване, подтиснатост, продължително
главоболие и болки в областта на главата, гръдния кош, гърба и крайниците. За
наличието на такива свидетелства допуснатия по делото свидетел Х., който разказва,
че ищецът е преминал на инсулиново
лечение на диабетното си заболяване, че се е чувствал подтиснат и напрегнат от
факта, че му е „опрапастено“ делото и не е могъл да промени името си.
За установяване на претендираните
от ищеца вреди, по делото е изготвена и СМЕ, която съдът кредитира като
обективно и компетентно дадена. От същата по несъмнен начин се установява, че
претендираните от ищеца неимуществени вреди не са в пряка и непосредствена
връзка с неизпълнението на задълженията на адв. С. по в.гр.д. № 210/2014 г. по
описа на ЛОС. Както в заключението си, така и в проведеното по делото о.с.з.
вещото лице нееднократно подчертава, че
както стреса
и психическия тормоз, изразяващи се в „напрегнатост и
тревожност, безсъние, кошмари, социално отдръпване и подтиснатост“, така и преминаване на лечението
на диабетното му заболяване от таблетки на инсулин не се дължат на „получаване
на лоша новина“ за невъзможност за касационно обжалване, а на други фактори,
които не са свързани с поведението на ответника. Вещото лице подчертава и, че
негативните емоции, свързани с лишаването от правото на касационно обжалване
могат моментно да повишат нивото на кръвната захар на ищеца, но ме може да
доведе до промяна на лечението му. Поради изложеното съдът приема, че по делото
не е доказано наличието на причинно – следствената връзка между деянието и претендираните вреди. Поради липсата на една
от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на предявения иск съдът намира,
че не следва да се обсъжда наличието или липсата на останалите предпоставки.
С цел пълнота на изложението съдът счита, че следва да
отбележи, че ищецът въпреки лишаването си от касационно обжалване на решението
на въззивния съд и при изявеното огромно желание от негова страна за смяна на
името, с цел да не търпи толкова продължително твърдените от него неимуществени
вреди, поради ненаименуването му на „Н.Л.С.“ е могъл отново да предяви иск по
чл.19 ЗГР, доколкото производството по промяна на името е охранително и
постановеното по него решение не се ползва със СПН.
Поради изложеното съдът счита, че тъй като не са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, не може да
бъде ангажирана отговорността на ответника по делото на основание чл.45 ЗЗД,
вр. чл.51 ЗА, поради което и предявения иск като неоснователен следва да бъде
отхвърлен.
Съобразно изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК
на ответника се дължат разноски, но поради липса както на искане за присъждане
на такива, така и на доказателства за реално сторени разноски съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.Й.Г. ЕГН **********, понастоящем в Затвора в гр. Ловеч срещу С. И. С. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3000.00 лв, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, поради лишаването
му от касационно обжалване, правото на
адвокатска защита и справедлив съдебен процес, изразяващи се в напрегнатост,
тревожност, безсъние, кошмари, социално отдръпване, подтиснатост, продължително
главоболие и болки в областта на главата, гръдния кош, гърба и крайниците, ведно със законната лихва от 09.07.2014 г. до
датата на пълното изплащане на сумата, на основание чл.45 ЗЗД, вр. чл.51 ЗА,
като неоснователен.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: