Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 09.01.2020
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав в закрито заседание на девети януари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия
Хасъмска ч. гр. дело № 126
по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Образувано е по жалба на „Т.С.” ЕАД срещу разпореждане
от 17.10.2019 г. на ЧСИ М.П., рег. №851 от КЧСИ за направени разноски по
изпълнително дело № 20198510402230. Жалбоподателят
твърди, че присъдените от ЧСИ М.П.разноски за адвокатско възнаграждение
е прекомерно и не съответства на фактическата и правна сложност на делото и на
предприетите действия по събиране на вземането. Моли да бъде отменен отказът на
ЧСИ М.П.по изп. дело № 20198510402230, обективиран в Разпореждане от 17.10.2019 г., да намали адвокатското
възнаграждение за разликата над 300 лв. до размер на 200 лв. Претендира
разноски за настоящото производство, представляващи държавна такса и
възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 50 лв.
Ответникът по жалбата
и взискател по посоченото изпълнително дело
– „Д.А.“ ЕООД е подал възражение
срещу жалбата, с което счита същата за неоснователна.
ЧСИ М.П., рег. №851
от КЧСИ е изложил мотиви по обжалваните действия, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, в които излага становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски
съд, след като обсъди доводите в жалбата и възраженията на
взискателя и прецени
материалите по изпълнителното дело, приема
от фактическа страна следното:
Изпълнителното дело № 20198510402230
по описа на ЧСИ М.П., рег. №851 от КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, е било образувано по молба от 07.10.2019
г. на „Д.А.“
ЕООД - взискател, срещу “Т.С.“ ЕАД - длъжник, въз основа на изпълнителен лист от 01.08.2019 г., издаден на основание решение №127528 от 29.05.2019
г. по гр.д. № 45832/2018 г. по описа на Софийски районен съд, 142 състав. От
представения по делото изпълнителен лист се установи, че вземането на
взискателя възлиза на сумата от 360 лева и представлява адвокатско
възнаграждение, дължимо на взискателя съгласно изпълнителния лист и договор за
цесия от 29.08.2019 г.
С молбата е поискано от съдебния изпълнител да образува изпълнително дело и
да наложи запор на движимите вещи на длъжника, да възбрани недвижимите имоти,
които са негова собственост, както и да наложи запор върху притежавани от
длъжника дружествени дялове.
На 08.10.2019 г. на длъжника е връчена ПДИ, видно от която задължението по
изпълнителното дело възлиза на 360 лева присъдени разноски, 356,91 лева разноски
по изпълнителното дело, 170,03 лв. по ТТРЗЧСИ.
По делото е приложена сметка, изготвени от ЧСИ М.П., рег. №851 от КЧСИ за такси по ТТРЗЧСИ.
С молба от 08.10.2019 г. взискателя е поискал на длъжника да бъде връчена
покана за доброволно изпълнение, оттеглил е посочените от него в молбата за
образуване на изпълнителното дело способи за събиране на вземането и е
определил за способ на изпълнението единствено запор на банковите сметки на
длъжника.
С възражение вх. № 72881 от 11.10.2019 г. длъжникът “Т.С.“ ЕАД е възразил,
на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, срещу описаните суми в ПДИ.
С Разпореждане от 17.10.2019 г. ЧСИ М.П., рег. №851 от КЧСИ е намалил размера
на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 350 лв. на 300 лв.
Съобщение за отказа на съдебния изпълнител да намали описаните разноски до
поискания размер от 200 лв. е връчено на длъжника “Т.С.“ ЕАД на 22.10.2019 г.,
а настоящата жалба е депозирана на 29.10.2019 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена
е в срок, от лице, легитимирано да обжалва, и е насочена срещу подлежащо на
съдебен контрол изпълнително действие, на основание чл. 435, ал. 2 ГПК.
Разгледана по същество жалбата е основателна,
като съображенията на съда за това са следните:
Безспорно е, че изпълнителният процес
представлява позволена и уредена от закона принуда, която обаче е допустима,
само когато се упражнява законосъобразно, затова и принципът за
законоустановеност на принудата е общоправов, а не отраслов. Във връзка с упражняването на правата от правните субекти основният закон
установява определени граници. Нормата на чл. 57, ал. 2 от Конституцията на
Република България забранява злоупотребата с права, а чл. 3 ГПК изрично
разписва задължение за правните субекти да упражняват предоставените им процесуални
права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
В процесния случай вземането, предмет на
изпълнителния лист, е в размер на 360 лева и самото то представлява адвокатско възнаграждение. Видно е, че
вземането за адвокатско възнаграждение е приблизително равно на главното вземане, предмет на принудителното
изпълнение. Делото не е с фактическа и правна сложност, като извършените от
адвоката на взискателя действия се свеждат до подаване на молба за образуване
на изпълнителното дело и
подаване на последваща молба до ЧСИ и искания към ЧСИ, които последния дължи да извърши и по закон. Други
процесуални действия от адвоката на взискателя не са били извършвани. Поради
изложеното, заплатеното адвокатско възнаграждение следва да
бъде намалено до законовия минимум, визиран в чл. 10,
т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 200 лева, но не и за процесуално представителство,
защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на паричното вземане по чл. 10, т. 2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
При тези съображения обжалваното разпореждане, с което възражението на длъжника по чл.78,
ал. 5 от ГПК
е оставено без уважение, следва да бъде отменено като неправилно, като
определените на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение следва бъдат намалени до размер на
сумата от 200 лв.
По изложените аргументи съдът намира, че обжалваният отказ на ЧСИ М.П., рег. №851
от КЧСИ, обективиран в
Разпореждане от 17.10.2019 г., по изп. дело № 20198510402230, е незаконосъобразен и следва да се отмени. Жалбата против процесните
изпълнителни действия е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед
изхода на делото, ответникът по жалбата няма право на разноски.
Относно
претенцията за разноски на жалбоподателя, настоящият съдебен състав намира, че
в настоящото производство разноски не следва да се присъждат, а такива следва
да бъдат търсени по реда на чл. 441 ГПК, във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказ на ЧСИ
М.П., рег. №851 от КЧСИ, обективиран в разпореждане от 17.10.2019 г., по изп. дело № 20198510402230, с което оставя без уважение претенцията на длъжника “Т.С.“ ЕАД за намаляване, поради прекомерност на
разноските по посоченото изпълнително дело, като намалява разноските за
адвокатско възнаграждение по посоченото изпълнително дело от 300 лева, на 200 лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК **********,
за присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Д.А.“ ЕООД, ЕИК********* за
присъждане на разноски по делото, като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.