Определение по дело №270/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е чл. 217, ал. 2, във вр. ал. 1, т. 11 ЗУТ вр.чл.166 АПК.

Образувано е по молба на Н. Д. [населено място] [община], с която се иска спиране на допуснато от закона предварително изпълнението на Заповед № К-342/18.07.2024г. на кмета на [община], с която се заповядва премахване на преместваем обект по чл. 57а ал.1 т.3 и т.8 ЗУТ.

Искането за спиране се съдържа в жалбата срещу заповедта. Заповедта е от 18.07.2024г., а жалбата е от 24.07.2024г., поради което е спазен законовия срок за обжалване. Платена е дължимата ДТ към жалбата.

Твърди се в искането за спиране, че металният павилион е поставен в съсобствен на жалбоподателката имот, не заема части от улична регулация и неговото премахване няма да допринесе за защита на особено важни обществени интереси. Твърди се, че от него се реализират приходи за издръжка, но и неговото функциониране е в интерес на населението на общината, тъй като хората заплащат своите битови такси. Твърди се, че изпълнението на акта за предварително изпълнение ще доведе до вреди по–големи от нормалното за жалбоподателката. Посочено е, че павилионът е поставен с разрешение за поставяне, в частен имот и не препятства ползването на общинската инфраструктура; павилионът се намира в имота повече от 20 години.

От изложеното в заповедта и доказателствата става ясно, че обектът е павилион с метална конструкция, който се ползва като офис за И. П., за застрахователна дейност и има характеристики на преместваемо съоръжение по см. на пар.5 т.80 ДР ЗУТ. Според заповедта павилионът е поставен с разрешение за поставяне и схема от 2001г. в частен имот, но в нарушение на чл. 56 ал.2 ЗУТ-с изтекъл срок на разрешението; липсва проектна документация; съоръжението е с навес над него и не е безопасно, тъй като няма сертификати за произход и за годност за пожарна и техническа безопасност –чл.57 ал.1 т. 2, т.6 и т.8 ЗУТ.

По делото е приложено разрешение за поставяне на павилиона от 2001г. със схема, които са на името на В. Д. и от тях става ясно, че павилионът се намира в имот №328 [населено място] [община]. По делото няма доказателства кой е собственика на имот №328 и каква е връзката между молителката Н. А. Д. и лицето, в полза на което е издадено разрешението за поставяне на павилиона В. Б. Д..

Съдът счита, че искането е допустимо, по същество неоснователно.

За да бъде преодоляна законово регламентирана защита, оспорващият трябва да докаже (и то въз основа на нови обстоятелства), че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда – чл. 166, ал. 2, във връзка с ал. 4 от АПК. Изискването на чл. 166, ал. 2 от АПК за наличие на нови обстоятелства е относимо и в случаите, когато предварителното изпълнение е допуснато по силата на закона, както е в настоящият случай, с оглед препращането в ал. 4 на чл. 166. Това означава, че законодателят е презюмирал наличие на особено важни държавни и обществени интереси, като е постановил предварително изпълнение на актовете, издавани от органите по чл. 57а ал. 3 и ал. 9 ЗУТ. Както се посочи, законовото правило на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изрично определя, че съдът извърша преценка на искането за спиране само на базата на нови обстоятелства - такива, които са възникнали след издаване на оспорения акт. Доказателствената тежест за тези нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на жалбоподателя. Следва изрично да се посочи, че законодателят изисква вредите да са резултат от предварителното изпълнение, не от акта. / Опр. № 6931/28.05.2018 Г. по адм. д. № 4847/2018 Г. ВАС/.

В случая не се сочи да са налице обстоятелства, които да са възникнали след издаването на оспорения акт и които да са в състояние да породят значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение. Освен че няма твърдения, също така няма и доказателства за такива обстоятелства. Претендираните от жалбоподателката вреди са породени именно от изпълнението на акта, т. е. настъпването им не е резултат от нови обстоятелства, настъпили след издаването му. В случая жалбоподателката твърди, че за нея ще настъпят имуществени вреди от премахването на павилиона, тъй като тя няма да има финансов ресурс за издръжка. Не се доказват обаче значителни или труднопоправими вреди. По делото няма доказателства за противопоставим на чл. 60 частен интерес. Твърдените от жалбоподателката вреди не са конкретизирани като вид и размер със съответните доказателствени средства по АПК и не се доказва наличието им. Твърдените вреди за липса на финансови средства от премахването на павилиона, за неудобство на гражданите, за възникване на облигационни отношения със собствениците на земята, не са от естество да преодолеят съображенията за защита на обществения интерес.

Ето защо, съдът намира, че твърдените от жалбоподателката вреди не могат да се приемат като значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК, тъй като не биха могли да се противопоставят като интензитет на заложения в закона обществен интерес. Изложеното дотук налага извод, че не са налице основанията за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалваната заповед.

Водим от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ОТХВЪРЛЯ искането на Н. А. Д., [ЕГН] [населено място] община Д. за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на Заповед № К-342/ 18.07.2024г. на кмета на [община].

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дн. срок от съобщението му.