Определение по дело №6/2020 на Окръжен съд - Ловеч

                        О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

 

                                          гр. Ловеч, 17.01.2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение в закрито заседание на седемнадесети януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

                                                             ЧЛЕНОВЕ: 1.ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                                 2.ПЛАМЕН ПЕНОВ

 

като изслуша докладваното от съдия ДАНКОВА ч.гр.д. № 6 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:

 

Производството е по чл.413, ал.2 от ГПК

 

         Подадена е частна жалба № 14264/27.12.2019 г. от „Профи кредит България“ ЕООД,  ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр. ........срещу разпореждане № 4317/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2266/2019 г. на Районен съд –Ловеч,с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника С.А.П. за вземания за възнаграждение за закупен пакет от услуги. Подробно се обсъждат правомощията на заповедния  съд, който жалбоподателят изтъква, че не може да се коментира дълга по същество. В частната жалба се посочва практика на съдилищата в страната и практика на СЕС. Жалбоподателят заявява, че споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е съобразено с изискванията на закона и не попада в нито една от хипотезите на чл. 143 от ЗЗП. Моли атакуваното разпореждане в отхвърлителната му част да бъде отменено и да бъде уважено искането.

Съдът приема, че настоящето производство е допустимо, тъй като жалбата е подадена от заявителя в заповедното производство и той  има правен интерес от обжалване на съдебния акт. Атакуваното разпореждане е връчено на жалбоподателя на 18.12.2019 г., а частната жалба е подадена на 23.12.2019 г./видно от пощенското клеймо/.  Следователно е спазен едноседмичния срок за обжалване по чл. 275, ал. 1 във  връзка с чл. 413, ал. 2 от ГПК

Ловешки окръжен съд обсъди представеното заявление и процесуалните действия на заповедния съд и на молителя и счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

             Подадено е заявление №12944/22.11.2019 г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от заявителя “Профи Кредит България”ЕООД, ЕИК : ........, със седалище и адрес на управление : гр......... срещу длъжника С.А.П. за парично вземане в размер на 1745.36 лева – главница, 700.09 лева – договорно възнаграждение, 1177.68 лева – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, и 218.24 лева – лихва за забава от 16.01.2017 г. до 10.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до изплащане на вземането. Заявителя твърди,че вземането произтича, от сключен между заявителя „Профи Кредит България”ЕООД и длъжника С.А.П. Договор за потребителски кредит № **********/28.07.2016 година .Заявява,че срока на договора е  37 месеца с месечна вноска по погасителен план в размер на 247.58 лева и падежна дата всяко 15-то число на месеца. Изтъква се, че длъжникът не е изпълнил задължението, което е поел по договора, направил е 21 погасителни вноски и е изпаднал в забава на 16.01.2017 г. Твърди, че срока на договора е изтекъл на 03.09.2019г. и се дължат претендираните суми. Постановено е  разпореждане № 4317/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2266/2019 г. на Районен съд –Ловеч,с което е отхвърлено искането на заявителя относно сумите 1177.68 лева възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, а в останалата част е уважено.

                Ловешки окръжен съд счита, че претендираната сума за възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги в размер на 1177.68 лева не се следва да се присъжда на кредитора. С оглед изложените обстоятелства по в т.12 по заявлението възнаграждение за пакет допълнителни услуги противоречи на чл.10а, ал.2 от ЗПК и чл. 26,ал.1 от ЗЗД. В цитираната разпоредба на чл. 10а, ал. 2  от ЗПК е определено, че събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Предвид размера на претендираната главница от 700.09  лева  искането за присъждане на 1177.68 лева –възнаграждение за пакет допълнителни услуги я превишава и съдът приема, че се цели  заобикаляне на закона- чл. 33 от ЗКП. Аргументите по частната жалба, че заповедният съд е превишил своите права, анализирайки дълга са несъстоятелни. Цитираната практика  не е съобразена с действащото законодателство-изменението на разпоредбите на ГПК понастоящем и не следва да се обсъжда. Настоящата инстанция счита, че на основание чл. 411,ал.2от ГПК искането е е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Поради изложените съображения въззивната инстанция приема, че разпореждане № 4317/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2266/2019 г. на Районен съд –Ловеч е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

 

 

 

Водим от горното съдът

 

                                         О   П   Р   Е   Д   Е  Л   И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА  разпореждане № 4317/09.12.2019 г. по ч.гр.д. № 2266/2019 г. на Районен съд –Ловеч.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                         2.