Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
№ / 2021г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно
заседание проведено на тридесети юни, през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТОВА
При участието на
секретаря Ива Иванова,
като разгледа
докладваното от съдията
МАРИАНА ХРИСТОВА
гражданско дело № 2621 по описа за
2020г. на СГС,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по иск наК.Г.З. срещу Ф. З.Г.Н.В.В
Б.з. заплащане на сумата 100 000.00 евро с левова равностойност
195583.00лв., представляваща прехвърлено от А.Г.с Договор за цесия от
19.10.2014г. вземане, което е гарантиран влог в „К.Т.Б.“ АД/в несъстоятелност/
по Рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова
сметка ***ен депозит IBAN ***, BIC ***,
считано от датата на предявяване на иска - 28.02.2020г., до окончателното й
изплащане.
Ответникът Ф. З.Г.Н.В.В Б. изразява становище за
неоснователност на иска. Твръди, че Договорът за цесия от 19.10.2014г. е
нищожен поради заобикаляне на закона, т.к. с частичното цедиране на вземането
ищцата придобива формално правото на вземане по влог на нейно име, като
договорът е сключен именно с цел да се преодолее законовата забрана, с която се
въвежда горен праг на гаранцията, която едно лице може да получи за влога си в
банката. Възразява и, че ищцата няма право да получи гаранция по вземането,
предмет на договора за цесия, т.к. това вземане не представлява „влог“ по
смисъла на Пар. 1, т. 1 от ДР на ЗГВБ /отм./, а тя като цесионер не придобива
качеството „вложител“ по смисъла на същия закон. Няма право да получи гаранция
и, т.к. цедентът не може да прехвърли повече права отколкото има, а придобитото
от нея вземане е над гарантирания размер. Възразява и, че правото на ищцата на
получи гаранция е погасено по давност, поради зитичане на пет годишният
давностен срок, считано от денят, който вземането е станало изискуемо или това
е денят, в който правоимащото лице може да предяви иск.
Третото лице помагач на страната на ответника „К.Т.Б.“ АД
/в несъстоятелност/, чрез Синдика А.Д.и К.М., изразява становище за
неоснователност на иска.
Съдът, като взе
предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, и въз основа
законовите норми регламентиращи процесните отношения, намира за установено
следното от фактическа страна и прави следните правни изводи:
Между страните по делото не се спори, а и от
представените писмени доказателства и заключение по приетата ССчЕ, което съдът
кредитира изцяло като обектино и компетентно дадено се установява, че на
21.03.2012г. между А.Г.и „К.Т.Б.“ АД/в несъстоятелност/ е сключен рамков
договор за платежни услуги за потребители за откриване на банкова сметка ***илата
на който банката се е задължила да разкрие влогова банкова сметка ***.
Безспорно е и обстоятелството, че с Договор за цесия от 19.10.2014г. А.Г.е прехвърлил на ищцатаК.Г.З. част от
вземането си по процесния договор за платежни услуги в размер на 103 000.00
евро с левова равностойност 195583.00лв. Безспорно е и обстоятелството, че с
уведомление от 24.10.2014 г., заведено в "К.Т.Б." АД /в
несъстоятелност/ с вх. № 9802/24.10.2014г. цедентът А.Г.е уведомила банката за
прехвърлянето на част от вземането си по процесния депозит в посочения размер
на ищцатаК.Г.З..
Спорно в производството е легимитира ли сключеният
договор за цесия ищцата като титуляр на вземане с произход от договор за влог,
т.е. като вложител на банката, както и легитимира ли евентуалното наличие на
това качество ищцата като вложител, имащ правото да получат гарантиран размер
на вземанията си по чл.
3, ал. 1 от ЗГВБ, в приложимата
спрямо процесните отношения редакция.
Съгласно разпоредбата на чл.
420, ал. 1 от ТЗ с договор за
банков влог банката се задължава да пази предадените й определени парични
знаци, ценни книги или други движими вещи срещу възнаграждение. Горното
обосновава извода, че договорът за влог е реален по своя характер, поради което
същият се счита сключен в момента на предаване на паричните средства за
съхранение в банката. Доколкото предмет на договора обаче могат да бъдат само
парични средства в различна валута които са по естеството си родово определени,
потребими и заместими вещи, същите биха могли да бъдат предоставени на
съхранение от всяко физическо или юридическо лице. Вярно е, че нормата на чл.
2, ал. 6 от Наредба № 3 на БНБ дава основание на банката да откаже сключването
на договор за влог без да излага мотиви, което обосновава извода, че отказът
може да бъде направен и с оглед личността на влогодателя. Горното обаче не е
достатъчно, за да се приеме, че договорът за банков влог по необходимост са
сключва с оглед личността на влогодателя. Действащото ни законодателство не
съдържа норма, която да въздига наличието на особени качества на влогодателя
като предпоставка за сключване на договора, а и предмета на същия по естеството
си не се свързва с наличието на подобни качества. Предвидената в закона
възможност банката да откаже сключване на договор с оглед личността на
влогодателя не е достатъчна да обоснове извода, че договорът за банков влог се
сключва именно с оглед личността на влогодателя, т.к. личността на влогодателя
е само една от възможните предпоставки за отказ на банката и се явява
изключение, а не установено от закона правило за сключване на договора.
Не намира опора в закона и тълкуването на ответника на
легалното определение на понятието "вложител", установено в пар. 1 от ДР на ЗГВБ. Съгласно разпоредбата на чл. 1, т. 4 от З. "вложител"
е лице, което има право съгласно приложимите законови и договорни условия да
получи паричните средства по банкова сметка ***, произтичащи от временните
положения в резултат на обичайни банкови сделки. Съгласно разпоредбата на пар. 1, т. 6 от ЗГВБ / както и пар.
1, т. 3 от отменения ЗГВБ/
вложител е титулярът или в хипотезата на съвместен влог- всеки един от
титулярите на влога, а по смисъла на пар.
1, т. 1 от ЗГВБ / както
отменения, така и сега действащият / "влог" е кредитно салдо, което се
получава в резултат на средства, оставени по сметка, или от временни положения
в резултат на обичайни банкови сделки, което банката е длъжна да плати съгласно
приложимите законови и договорни условия. Между страните по делото е безспорно,
че цедентът А.Г.е била титуляр на договор за банков влог, поради което правото
да получи средствата по същия е преминало върху цесионера - приобретател на
вземането по силата на договора за цесия. Доводите на ответника, че на името на
цесионера е открита не влогова, а специална банкова сметка ***, т.к.
разпоредбата на пар.
1, т. 1 от ЗГВБ не предвижда
разграничение относно видовете сметки. Горното следва и от естеството на
договора за цесия, при който съгласно нормата на чл.
99, ал. 2 от ЗЗД прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор с привилегиите, обезпеченията и другите
му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Тълкуването на тази норма обосновава извода, че цесионерът
придобива вземането в размер, вид, произход и състояние, в което същото се е
намирало в патримониума на цедента към датата на сключване на договора за
цесия. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД прехвърлянето
има действие спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде
съобщено на последния от предишния кредитор. Горното обосновава извода, че
правото на цесионера да получи средствата по влога възниква едва в момента на
уведомяване на длъжника. По тази причина и качеството на вложител възниква
валидно за цесионера едва на датата на уведомяване на длъжника за договора за
цесия, от когато банката е задължена да плати на цесионера, а не на цедента. В
настоящият случай банката е уведомена валидно за договора за цесия на
24.10.2014г., на която дата ищцата е придобила и качеството на вложител в
банката.
Съгласно разпоредбата на чл.
23, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ Ф.ът
изплаща задължения на съответната банка към нейни вложители до гарантираните размери,
когато Българската народна банка е отнела издадената лицензия за банкова
дейност на търговската банка. Горното обосновава извода, че правото да получи
гарантиран размер на влога възниква за вложителя на датата на отнемане от
страна на БНБ на лиценза на банката за осъществяване на банкова дейност. От
справка в търговския регистър се установява, че решението на Българската
народна банка за отнемане на лиценза за осъществяване на банкова дейност на „К.Т.Б.“
АД/в несъстоятелност/ е прието от 06.11.2014г., която е и релевантната дата за
процесните отношения.
В настоящият случай банката е уведомена валидно за
договора за цесия на 24.10.2014г., поради което към процесните отношения е
приложима разпоредбата на чл.
4 от ЗГВБ, в редакцията в ДВ, бр.
101 от 2010 г., в сила от 31.12.2010г. Същата предвижда гарантиран размер на
сумите по влоговете на едно лице в една банка независимо от броя и размера им
до 196 000.00лева. Съгласно разпоредбата на ал. 3 на същата норма,
разпоредбата на ал. 1 не се прилага спрямо лица, придобили права по влог в
резултат на извършени разпоредителни действия с влога след вземане на решението
на Българската народна банка по чл.
23, ал. 1 от същия закон –
а именно решението, по силата на което Българската народна банка е отнела
лиценза на банката за осъществяване на банкова дейност. В настоящият случай
горното условие не е налице, т.к. правата по влога са придобити преди датата на
решението на БНБ по чл.
23, ал. 1 от ЗГВБ /отм./ за
отнемане лиценза на банката. Процесният договор за цесия обаче е сключен при
действието на решението на УС на БНБ от 20.06.2014г. с което на [фирма] са
наложени мерки по чл.
116, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗКИ, а именно спиране за определен срок изцяло или частично
изпълнението на всички или на някои от задълженията на банката и ограничаване
на дейността й. С оглед на горното настоящата инстанция намира за основателни
доводите на въззиваемия за нищожност на сключения договор за цесия, като
сключен в заобикаляне на закона. Договор за цесия е сключен на 19.10.2014г. – в
срока на действие на мерките по чл. 116, ал. 2 от ЗКИ, налагането на които е
вписано в търговския регистър, съгласно нормата на чл. 116, ал. 3 от ЗКИ в относимата редакция /ДВ бр. 59 от 2006 г., в сила
от 1.01.2007г./, поради което цедентът и цесионера по договора в качеството си
на трети лица са били уведомени за налагане на същите. С налагането на мярката
по чл.
116, ал. 2 от ЗКИ банката е
престанала да изпълнява своите задължения към вложителите и да извършва банкова
дейност. Вън от горното предмет на договора за цесия е единствено онази част от
сумата по влога, която надвишава гарантирания от чл.
4, ал. 1 от ЗГВБ /отменен/
размер на влога за цедента АМОС ГРЮНБАУМ, а не пълния размер на влога.
Обстоятелството, че предмет на договора е единствено сумата над гарантирания
размер, датата на неговото сключване и знанието на страните, че банката е
преустановила изпълнението на задълженията си към вложителите и е поставена под
особен надзор, срокът на който съгласно нормата на чл. 115, ал. 3 от ЗКИ в редакцията на ДВ, бр. 27 от 2014г. не може да
надвишава шест месеца обосновават извод, че със сключване на договора за цесия,
който е позволен от закона, страните са целели постигане на забранен от правото
резултат – получаване на пълния размер на депозираните в банката средства чрез
системата за гарантираните влогове, чрез придобиване на правото да получи
гарантиран размер на суми по влог от лице, което е нямало качеството на
вложител към датата на налагане на мерките по чл.
116, ал. 2 от ЗКИ. В подкрепа на
горния извод е и обстоятелството, че прехвърлянето на вземания по договор за
банков влог чрез договор за цесия не е сред обичайните способи за разпореждане
с банкови депозити, предвид липсата на сигурност при установяване самоличността
на цедента и автентичността на уведомлението по чл. 99, ал. 3, отправено до
банката.
По изложените съображения съдът намира, че Договор за
цесия от 19.10.2014г. е сключен в
заобикаляне на нормата на чл. 23, ал. 10 от ЗГБВ /отм./, съгласно която
"за вземанията си над полученото от Ф.а вложителите се удовлетворяват от
имуществото на банката в съответствие с действащото законодателство".
Горното обосновава извод за нищожност на договора, поради заобикаляне на закона
- на основание чл.
26, ал. 2 от ЗЗД, поради което
ответникът не е обвързан от неговите правни последици и не дължи заплащане на
ищеца на претендираната сума. Горното обосновава извода, че ищецаК.Г.З. не е придобила качеството на вложител с
гарантирано вземане по смисъла на чл.
4 пар.
1 ЗГВБ /отм./.
С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за
неоснователен поради което същият следва да бъде отхвърлен.
Независимо от изхода от спора съдът не присъжда разноски
в полза на ответника, т.к. не е представен надлежен списък за извършени такива.
Водим от гореизложеното, съдът:
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЯ иска наК.Г.З., гражданка на Израел, родена на ***г., със
съдебен адрес: *** **, адв. С.Б., предявен срещу Ф. З.Г.Н.В.В Б. БУЛСТАТ ********със
седалище и адрес на управление:***, п.к. 1606, р-н „Красно село“, ул. ********,
представлявано от М.В.М.при участието на трето лице помагач на страната на
ответника „К.Т.Б.“ АД /в несъстоятелност/, чрез Синдика А.Д.и К.М., ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, за заплащане на сумата 100 000.00 /сто
хиляди/ евро с левова равностойност 195583.00 /сто деветдесет и пет хиляди
петстотин осемдесет и три/лв., представляваща прехвърлено от А.Г.с Договор за
цесия от 19.10.2014г. вземане, което е гарантиран влог в „К.Т.Б.“ АД/в
несъстоятелност/ по Рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка ***ен депозит
IBAN ***, BIC ***, считано от датата на предявяване на иска -
28.02.2020г., до окончателното й изплащане.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: