РЕШЕНИЕ № 449
гр. Монтана,
11 юли 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през
две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ КАМАРАШКА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ НИЦОВА
РЕНИ
ЦВЕТАНОВА
при секретаря Антоанета
Лазарова, в присъствието на прокурор Галя Александрова, като разгледа
докладваното от съдия Рени Цветанова КАНД № 367 по описа за 2023 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано
е по постъпила касационна жалба от Деян Стойков Николовски,
Началник на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, против Решение № 31 от
06.03.2023 г. по АНД № 488/2022 г. по описа на Районен съд – Бяла
Слатина, с което е отменено НП № 21-0248-000679/02.11.2021 г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – гр. Бяла
Слатина, упълномощен с заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., с което на А.Р.А. ***, е наложено административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от същия закон,
и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от същия закон, като незаконосъобразно
и ОДМВР – Враца е осъдена да заплати на А.Р.А. направените по делото разноски
за адвокатска защита в размер на 1000 лева.
Касационният
жалбоподател счита, че решението на съда е неправилно и незаконосъобразно, като
излага съображения, че в мотивите си въззивният съд заявява, че деянието е
осъществено от административнонаказаното лице, от обективна и субективна страна,
и той е осъществил състава на административното нарушение по чл. 103 от ЗДвП и,
че това нарушение по безспорен начин се потвърждава от свидетелските показания
- пункт 1 от НП. Възразява, също и срещу определеното от съда осъждане на ОДМВР
– Враца в размер на 1000 лева, като сумата не отговоря на действителните
разноски по делото, тъй като тя е безсмислено висока и не съответства на
правната сложност на делото. С оглед изложеното, моли административния съд да
отмени спорното решение и да потвърди НП № 21-0248-0000679/02.11.2021 г. на ВПД
Началника на РУП – Бяла Слатина. В съдебно заседание, редовно призован,
касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител.
От ответника
по касационната жалба А. Р*
А., чрез адв. В* Б* – САК, гр. С*, бул. „Г* Д*“ бл. *, офис до вх. *, с представено пълномощно пред
първа инстанция, е постъпила по електронна поща молба с вх. № 3242/30.06.2023
г. в АдмС – Монтана, с която изразява желание да бъде
даден ход на делото в нейно отсъствие и в отсъствието на доверителя ѝ.
Моли настоящата инстанция да остави без уважение касационната жалба на
началника на РУП – Бяла Слатина и потвърди решението на РС – Бяла Слатина по
АНД № 488/2022 г. по съображения, които съдът подробно е изложил в своя съдебен
акт. В с.з. ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява.
Прокурор от ОП – Монтана дава
мотивирано заключение, че жалбата в неоснователна, а атакуваното решение на РС
– Бяла Слатина правилно и законосъобразно. В хода на проведеното
административнонаказателно производство са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които нарушават правото на защита на
наказаното лице. Нарушен е процесуалния закон, което прави издаденото НП незаконосъобразно
и същото правилно е отменено от районния съд. Решението на районния съд счита
за обосновано и мотивирано и предлага да бъде потвърдено.
Административен
съд – Монтана, в качеството си на касационна инстанция, като взе предвид
наведените в жалбата доводи и като съобрази разпоредбата на чл. 218 от АПК,
приема следното:
Наказателно постановление №
21-0248-000679/02.11.2021 г. на ВПД Началник РУ – Бяла Слатина към ОДМВР –
Враца, е оспорено от административнонаказаното лице пред Районен съд – Бяла
Слатина, който с решение № 40/15.04.2022 г. по АНД № 520/2021 г. по описа на
съда го е потвърдил. Решение № 40/15.04.2022 г. е обжалвано пред
Административен съд – Враца, който с Решение № 375/09.11.2022 г. по КАНД № 431/2022
г. по описа на съда, го отменя и връща делото на въззивния съд за ново
разглеждане от друг състав, съобразно дадени указания. Пред Районен съд – Бяла
Слатина е образувано АНД № 488/2022 г. по описа на съда, по което дело е
постановено обжалваното Решение № 31/06.03.2023 г., с което процесното
НП е отменено. Същото е обжалвано от административнонаказващия
орган пред АдмС – Враца. С определение № 244/10.05.2023
г. по образуваното КАНД № 230/2023 г. по описа на АдмС
– Враца, производството е прекратено и делото е изпратено на ВАС за определяне
на компетентен съседен административен съд поради невъзможност да бъде формиран
нов касационен състав по смисъла на чл. 225 от АПК. С определение № 5372/22.05.2023
г. по адм. дело № 4774/2023 г. по описа на ВАС,
касационната жалба на Началника на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца срещу
решение № 31/06.03.2023 г. на Районен съд – Бяла Слатина по АНД № 488/2022 г.,
е изпратена на Административен съд – Монтана.
Касационната
жалба е подадена в установения с чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, от
надлежна страна имаща правен интерес от обжалване, срещу подлежащ на касационна
проверка валиден и допустим съдебен акт, при което същата е процесуално
допустима.
С обжалваното решение № 31/06.03.2023 г. по АДН 488/2022 г. по описа на Районен
съд – Бяла Слатина е отменено НП № 21-0248-000697/02.11.2021 г. на ВПД Началник
РУ – Бяла Слатина към ОДМВР – Враца, упълномощен със заповед № 8121з-515/14.05.2018
г., с което на А.Р.А. ***, е наложено административни наказания „глоба“ в
размер на 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от същия закон,
и „глоба“ в размер на 10 лв., на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1
от същия закон, като незаконосъобразно. Въззивният
съд е възприел, че около 16:45 часа полицейски служители на РУП – Бяла Слатина,
се опитали да спрат за проверка със стоп – палка по образец лек автомобил „Опел
Инсигния“, с рег. № ВР9080СХ, управляван от водача с
висока скорост. Автомобилът не спрял на мястото на подадения сигнал, водачът му
спрял преди посоченото място, обърнал посоката си на движение и продължил
движението си в обратна посока към с. Търнак. Тогава служителите го последвали
със служебния автомобил, но не успели да го настигнат до селото. Това наложило
да се обадят в ОДЧ на РУП – Бяла Слатина, за да бъде установено
местонахождението на водача и да бъде извършена проверка по случая. Докладна – записка
за случилото се била изготвена от полицейски служител на 01.10.2021 г. и входирана в РУП – Бяла Слатина на 04.10.2021 г. След като
бил установен, на 11.10.2021 г. А.Р.А. се явил в сградата на РУП – Бяла Слатина
за проверка. За констатираното бил съставен АУАН против нарушителя, в
присъствието на свидетелите, за извършени нарушения по чл. 103 от ЗДвП и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Актът бил предявен и връчен на А.Р.А. на същата дата,
подписан от него без възражения. Въз основа на така съставения акт, било
издадено и обжалваното НП на началник РУП – Бяла Слатина, с което на лицето са
наложени административните наказания, затова че на 01.10.2021 г., около 16:45
часа, в Община Бяла Слатина, на път 3-1304 км., 0,100 /с. Търнак – гр. Бяла Слатина/,
управлява лек автомобил „Опел Инсигния“ лимузина ХБ,
с рег. № ВР9080СХ, като при подаден сигнал за спиране със стоп – палка по
образец от мл. ПИ Иван Цеков не спира на посоченото място и не изпълнява
разпореждане, не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС. Изложената
фактическа обстановка въззивният съд е приел за установена въз основа на
събраните писмени доказателства - АУАН № АА758588/11.10.2021 г., НП № 210248-
000679/02.11.2021 г., Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР, Справка за
нарушител/водач, заверено копие от докладна – записка, Централизирана
автоматизирана информационна система за документооборота на МВР, както и от
гласните доказателства – показанията на свидетелите – актосъставителя
и служителите при РУП – Бяла Слатина, чиито показания съдът е кредитирал като
последователни, вътрешно непротиворечиви и подкрепящи се от приетите по делото
писмени доказателства. По т. 2 от НП, районният съд намира нарушението за
недоказано, тъй като не става ясно кога административнонаказаното лице не е
носил този талон, когато не е спрял на полицейската проверка или когато му е
съставен АУАН. Според районния съд той не е носил контролен талон при съставен
АУАН, но приема, че липсват документи както писмени, така и гласни да му е
указано, че следва да ги носи. По т. 1 от НП, районният съд приема, че в хода
на административнонаказателното производство безспорно е установено, че А.Р.А. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на административното
нарушение по чл. 103 от ЗДвП, като водач на МПС не е спрял и останал на
мястото, което му е оказано от контролен орган, за да изпълни указанията и
нарежданията му, а е продължил движението си, което поведение е наложило
служителите да подадат сигнал в ОДЧ на РУП – Бяла Слатина, за да бъде
установено след това местонахождението му и да бъде извършена проверка. Това
нарушение според районния съд по безспорен начин се установява, както от
показанията на разпитаните в с.з. свидетели, така и от отразеното в АУАН и НП.
И двамата свидетели според районния съд са категорични, че именно
жалбоподателят на посочените дата и място в АУАН и НП е управлявал автомобила,
когато не е спрял за проверка при подаден сигнал. Двамата служители разпознали именно
А.Р.А. като водач, тъй като го познавали от преди тази проверка. Въззивният съд счита, че АУАН и атакуваното наказателно
постановление съдържат всички необходими реквизити съгласно чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Вмененото нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защита.
Относно наложеното административно наказание, районният съд приема, че законът
предвижда в чл. 175 от ЗДвП „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство от 1 до 6 месеца“ и „глоба от 50 до 200 лева“, като лицето е наказано
и с двете наказания в предвидения максимален размер, като според него следва
лишаването от правоуправление да бъде намалено. Въззивния
съд приема, че в административнонаказателно производство са допуснати
процесуални нарушения, които са ограничили правото на защита на жалбоподателя, които
не могат да бъдат санирани в съдебното производство и
водят до отмяна на НП. Видно от съставения АУАН, върху него, в последствие, са
описани членовете, които е следвало да бъдат като нарушения от ЗДвП, както и
наказанията на жалбоподателя. Това е било извършено от актосъставителя
по настоящето производство, който не може да участва в разглеждането на административнонаказателната преписка и в издаване на НП,
длъжностно лице, което е съставило акт за нарушение или е свидетел по него. От
установеното въззивният съд прави заключение, че е нарушен чл. 51, ал. 1, б. „б“
от ЗАНН, поради което НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.
Предмет на касационен контрол е
постановеното съдебно решение и съответствието му с материалния закон,
евентуално допуснати съществени процесуални нарушения от съда.
Настоящата инстанция намира, че
решението е валидно и допустимо, но постановено при неправилно прилагане на
закона.
Въззивният съд е постановил решението си
въз основа на развити противоречиви мотиви и е направил неправилни правни
изводи. От фактическа страна касационната инстанция възприема, че НП №
21-0248-000679/02.11.2021 г. е постановено въз основа на АУАН №
АА758588/11.10.2021 г., съставен, затова че в землището на гр. Бяла Слатина, на
път 3-1304 км. 0,100 /с. Търнак - гр. Бяла Слатина/, около 16:45 часа служители
на РУП – Бяла Слатина, при изпълнение на служебните си задължения, опитали да
спрат за проверка със стоп - палка по образец лек автомобил „Опел Инсигния“ лимузина ХБ, с рег.№ BP9080СХ, управляван от
водача с висока скорост. Автомобилът не спрял на мястото на подадения сигнал,
като водачът му спрял преди посоченото място, обърнал посоката си на движение и
продължил движението си обратно към с.
Търнак. Тогава служителите го последвали със служебния автомобил, но не
успели да го настигнат до с. Търнак. Те разпознали водача А.Р.А., който
познавали от преди това. Наложило се да се обадят в ОДЧ на РУП – Бяла Слатина,
за да бъде установено местонахождението на водача и да бъде извършена проверка
по случая. След установяването
му, А.Р.А. се явил в сградата на РУП – Бяла Слатина за
проверка. За констатираното е съставен АУАН на административнонаказаното лице,
в присъствието на свидетелите – очевидци, за извършени нарушения по чл. 103 от ЗДвП
и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. В АУАН са вписани предложение за налагане на
административно наказание от АНО, съответно по чл. 175, ал. 1, т. 4 и чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. АУАН е
предявен лично на лицето и е подписан от него без възражения. С постановеното
НП № 21-0248-000679/02.11.2021 г. ВПД Началник на РУ – Бяла Слатина към ОДМВР –
Враца са наложени две административни наказания, съответно за двете установени
с АУАН нарушения – 200 лв. „глоба“ и „лишаване от право на управляван МПС за 6 месеца“ на осн. чл. чл. 175, ал. 1, т. 4 за нарушение
на чл. 103 от ЗДвП и 10 лв. „глоба“ на осн. чл. 183, ал. 1, т. 1 за нарушение на
100, ал. 1 от ЗДвП. НП е надлежно връчено лично на административнонаказаното
лице на 23.11.2021 г.
Касационната инстанция намира, че АУАН
и НП са издадени от компетентните длъжностни лица и съдържат формалните
реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От събраните по
делото писмени и гласни доказателства, се установяват по безспорен начин
констатираните нарушения на ЗДвП, нарушителя и вината му.
Настоящата инстанция споделя
възраженията на касационния жалбоподател, тъй като намира, че не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване
на НП. Вменените нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща да се
разбере какво е обвинението и срещу какво следва да се организира защита. Не са
допуснати съществени процесуални нарушения при постановяване на НП и по никакъв
начин не е накърнено правото на административнонаказаното лице, което е
упражнено с проведеното съдебно обжалване на административния акт.
Не се споделят мотивите на въззивната
инстация, че не е изяснено
задължението на наказаното лице да носи и представи при поискване от
контролните органи контролен талон към СУМПС. От една страна лицето не е възразило
по това административно нарушение, а от друга, проверката е извършена
непосредствено след установяване на дееца и извършване на деянието, поради
което същото се явява безспорно установено.
Не се споделя
изводът на въззивния съд, че при установяване на административното нарушение е
допуснато съществено процесуално нарушение като е нарушен чл. 51, ал. 1, б. „б“
от ЗАНН. Посочената разпоредба има императивен характер и установява забрана за актосъставител или свидетел по акта да участва в
разглеждането на административнонаказателната
преписка и в издаването на наказателно постановление. От тълкуването на текста
се установява, че е недопустимо едно длъжностно лице да бъде едновременно
издател на НП и преди това да е осъществило фактически действия по движението
на административнонаказателната преписка, т.е. да
съвместява две различни процесуални качества в едно и също
административнонаказателно производство. В
случая, видно от издаденото НП, АНО е Началник РУ Бяла Слатина, а актосъставител и свидетел по АУАН са ПИ към РУ Бяла Слатина
(Цветан Митов, Иван Ценов и Николай Джамбазов), които
не са длъжностното лице издало наказателното постановление, а именно: Димитър
Манасиев Шейнов. От представените писмени
доказателства, както и от събраните пред въззивната инстанция гласни такива, се
установява, че нито едно от длъжностните лица взели участие в хода на
административното производство не е издадел на НП, с
което са наложени административните наказания. поради което в разглеждането на
административнонаказателна преписка и в издаването на наказателно постановление
няма участие на длъжностно лице, което да е съставило акта за нарушението или
да е свидетел по него.
Според
касационната инстанция наложеното административно наказание – глоба от 10 лв. е
законосъобразно определено, в съответствие с разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т.
1 от ЗДвП. Относно наложеното
административно наказание по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДП - 200 лв. глоба и
лишаване от право на управляван МПС за 6 месеца, този състав установява, че
наказанията са определени към максимално установените размери, за което не са
изложени никакви мотиви. При безспорна установеност на извършеното нарушение,
липсата на мотиви, в частта, касаеща размер на наложената санкция, води до
неправилност единствено и само по отношение на определения размер
административно наказание, който размер, в случая следва да бъде намален към
установения минимален такъв, в който смисъл се измени и издаденото Наказателно
Постановление.
Мотивиран
от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр.
с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав при Административен съд – Монтана
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 31/06.03.2023 г. по АНД № 488/2022 г. по описа
на Районен съд – Бяла Слатина, с което изцяло е отменено НП № 21-0248-000679/02.11.2021
г. (допусната е печатна грешка в номера, записан като 697) на ВПД Началник РУ
към ОДМВР – Враца, РУ – гр. Бяла Слатина, като вместо него постановява:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0248-000679/02.11.2021
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – гр. Бяла Слатина, В ЧАСТТА, с
което на А.Р.А. ***, е наложено административно наказания „глоба“ в размер на
200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца“, на основание чл. 175,
ал. 1, т. 4 от ЗДвП, за нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на
наложеното административно наказание на „глоба“ в размер на 50 лв. и „лишаване
от право да управлява МПС за 1 месец“.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0248-000679/02.11.2021
г. на ВПД Началник РУ към ОДМВР – Враца, РУ – гр. Бяла Слатина в ЧАСТТА, с
която на А.Р.А. ***, е наложено административно наказания „глоба“ в размер на 10
лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: