РЕШЕНИЕ
№ 12418
гр. София, 25.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ
при участието на секретаря РУЖА Й. А.
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело №
20251110100221 по описа за 2025 година
ЮЛ е предявило срещу Г. Т. Г. установителни искове по реда на чл. 422
ГПК с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
с искане спрямо ответника да бъде признато за установено, че Г. Т. Г. дължи на
ищеца сумата от 7269.07 лв., представляваща главница за цена на доставена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес:
**************, **** аб. № **** за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 1018.19 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2022 г. до 02.05.2024 г., сумата от 64.96 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 21.05.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 14.50 лв., представляваща мораторна лихва
за период от 16.07.2021 г. до 02.05.2024 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по гр. д. № 30601/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да
е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че
резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата
дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея
да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира
заплащане на обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата.
Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната
поддържа исковата молба и претендира разноски, за което представя списък
по чл. 80 от ГПК.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Г. Т. Г. е депозирал отговор на
исковата молба, с който оспорва исковете както по размер, така и по
основание. Посочва, че с решение от 10.02.2025 г. на ВАС била отменена
методиката за дялово разпределение на топлинна енергия в сгради етажна
собственост. Посочва, че не бил отвързан от ОУ, както и не се установявала
изправността на уредите за измерване на топлинна енергия. Не се дължала
лихва за забава, тъй като ищецът не бил доказал датата на публикуване на
фактурите на интернет страницата си. Посочва, че нямало основания за
начисляване на услугата за дялово разпределение, като неосновател бил и и
искът за лихва. С тези аргументи моли исковата претенция да бъде
отхвърлена. Претендира разноски. Пред съда процесуалнията представител на
страната поддържа отговора на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ищеца ЮЛ изразява становище по
предявените искове, като счита същите за основателни.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за
дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и
разходвана от него топлинна енергия на процесния адрес.
По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки
е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава
претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в
случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството
на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално
доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната
лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави
защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.
Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била
присъединена към топлопреносната мрежа, което обстоятелство първо не е
спорно, а се и установява от договор от 23.09.2002 г., сключен между ЮЛ и
етажната собственост с адрес гр. София, бул. „Васил Левски“ № 97, съгласно
който е договорено ФДР да извърши индивидуално измерване на
потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите
за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуална
сметка.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
По делото e представено писмо от 29.11.2022 г. от Столична община, че
от извършената проверка в регистрите за съставени актове за държавна
собственост нямало вписвания за извършена разпоредителна сделка за
2
продажба на лицето Г. Т. Г. по отношение на недвижим имот, представляващ
апартамент № 4, находящ се в **********. По делото е представен договор за
продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавни жилища, предоставени на народните съвети от
01.04.1964 г., съгласно който Р. П. Д. и Т. П.Д. са придобили правото на
собственост върху апартамент, находящ се в *******. Представен е и акт за
държавна собственост от 15.07.1952 г. съставен за апартамент, находящ се на
ул. „Сталинград“ № 3, като на акта била направено отбелязване, че
апартаментът бил продаден на Р. П. Д. и Т. П.Д. считано от 01.04.1964 г.
Представено е и удостоверение с изх. № 68-00-1267 от 13.10.2020 г. издадено
от ЮЛ, че многофамилна жилищна сграда със стари адреси ********* и
**********, имала настоящ адрес ***********. По делото е представена и
справка за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за
родствени връзка на Г. Т. Г., от която е видно, че Е.П.П. -Г. се явява съпруга, А.
Г. Г. – син, Е.Д.Г. – майка /починала/, Е.Т.З. – сестра /починала/.
В разглеждания случай от представените доказателства по делото не се
установява ответникът да е притежавал през процесния период правото на
собственост върху процесния имот или вещно правото на ползване. Видно от
писмо от 29.11.2022 г. от Столична община не се установява ответникът да е
придобил недвижим имот държавна собственост, представляващ апартамент
№ 4, находящ се в **********. Що се касае до представения договор за
продажба на държавен жилищен имот, съгласно Наредбата за продажба на
жилища от държавни жилища, предоставени на народните съвети от
01.04.1964 г., то с оглед на направените отбелязвания върху акт за държавна
собственост от 15.07.1952 г., както и писмото на Столична община от
29.11.2022 г., то същия не се отнасят за процесния имот. Като дори да се
приеме противното, то видно от договора, имотът бил придобит от трети лица
Р. П. Д. и Т. П.Д., за които няма доказателства по делото да са прехвърлили
впоследствие имота посредством на разпоредителна сделка на ответника или
същият да се явява техен наследник.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени
по т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на
ОСГК изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
/потребители/ на топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. Клиенти
на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот
със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на
ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор
за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази
хипотеза третото ползващо лице придобИ. качеството „клиент“ на топлинна
енергия за битови нужди / „битов клиент“ по смисъла на т. 2а пар. 1 ДР ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. При постигнато съгласие между
топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ, за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР
публично извести общи условия, съставляващи неразделна част от договора,
този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за
собствените му битови нужди. В случая по делото не са представени обаче
никакви доказателства, от които да може да се направи извод, че между ищеца
и ответникът, като наемател е бил сключен директно договор за продажба на
топлинна енергия.
С оглед на гореизложеното по делото не се установи ответникът през
3
процесния период да е бил собствени, вещен ползвател или в качеството си на
наемател да е сключил индивидуален договор за продажба на топлинна
енергия с ответника. При липсата на други доказателства по делото, следва да
намерят приложение неблагоприятните последици от правилата за
разпределение на доказателствената тежест, които задължават съда да приеме,
че ответникът не е потребител на топлинна енергия за битови нужди,
респективно, че между страните не е съществувало твърдяното облигационно
правоотношение. Тези обстоятелства са правопораждащи, тъй като обуславят
спорните по делото права и доказването им е следвало да бъде пълно /т.е., да
създаде сигурно убеждение у съда в истинността на твърденията в исковата
молба/ и главно /защото има за предмет факти, за които ищецът носи
доказателствена тежест/.
Следователно ответникът не дължи на ищцовото дружество
претендираните главници както за топлинна енергия така и за дялово
разпределение. Настоящият състав намира, исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД се
явяват акцесорни по отношение на главните искове и доколкото главните
искове се явява неоснователен, то таквИ. се явяват и исковете по чл. 86, ал. 1
от ЗЗД, поради което следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. С оглед изхода на спора на ищеца не следва да се
присъждат разноски. На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 от
ЗА на процесуалния представител на ответника следва да се присъди сумата
от 300 лв. разноски за исковото производство. По отношение на
претендираните от процесуалния представител на ответника разноски в
заповедното производство съдът намира, че заповедното производство е
уредено като едностранно, поради което в чл. 7, ал. 7 от НМРАВ то е
поставено наред с други едностранни производства – производство по
обезпечаване на бъдещ иск, производство по издаване на изпълнителен лист.
Защитата на длъжника в рамките на тези производства се осъществява чрез
обжалване актовете на съда с частна жалба, като в този случай минималното
адвокатско възнаграждение се определя по чл. 11 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
Подаването на възражение в срока по чл. 414 ГПК /в приложимата към казуса
редакция/ е основание за отпочване на исков процес. По възражението
заповедният съд не дължи произнасяне, а указания до молителя за
предявяване на иска по чл. 422 ГПК. То няма самостоятелен характер и е само
формалната предпоставка за прерастване на заповедното производство в
състезателно и двустранно, а не израз на материалноправната защита на
длъжника. В този смисъл не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство на длъжника в заповедното производство по смисъла на
чл.7, ал. 2, нито по чл.7, ал. 7 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Ето защо Софийски районен съд отчитайки
обстоятелството, че подаването на възражение по чл. 414 от ГПК по своя
характер все пак представлява действие по подаване на молба, намира, че
следва да бъде определено по реда на чл. 6, ал. 1 т. 5 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждение /в
приложимата й редакция/, като в случая следва да се определи
възнаграждение в размер на 100 лв. Действително така посочените суми са в
размер по-нисък от определения Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, в същото време предвид даденото
тълкуване с решение от 25.01.2024 по дело С-438/22, СЕС посочените в
наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но
без да са обвързващи за съда.
4
Воден от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление *************** срещу Г. Т. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес ****************, чрез адв. И. Н., по реда на чл. 422, ал. 1 от
ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че Г. Т. Г. дължи на ЮЛ следните суми: сумата от
7269.07 лв., представляваща главница за цена на доставена топлинна енергия
за топлоснабден имот, находящ се на адрес: **************, **** аб. № ****
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период
от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 1018.19 лв.,
представляваща мораторна лихва за периода от 15.09.2022 г. до 02.05.2024 г.,
сумата от 64.96 лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със
законна лихва за период от 21.05.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
14.50 лв., представляваща мораторна лихва за период от 16.07.2021 г. до
02.05.2024 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по гр. д. №
30601/2024 г. по описа на СРС, 39 състав.
ОСЪЖДА ЮЛ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
***************, да заплати на адв. И. А. Н., вписан в Софийска адвокатска
колегия с личен, с адрес на кантората: *****************, на основание чл.
38, ал. 2 от ЗА във вр. с чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 400 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Г. Т. Г. пред
СРС.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - ЮЛ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5