О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 215/28.2.2020г. гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 27.02.2020 г.,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: УЛЯНА САВАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР МИТЕВ
ДИМО ДИМОВ
като разгледа докладваното от съдия Митев
ВЧНД № 204 по описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава 22 чл.345,
вр.чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по протест на ВРП срещу
определение № 163 от 30.01.2020г. от разпоредително заседание, постановено по
НОХД №5393/2019 г. по описа на ВРС, с което съдът е прекратил съдебното
производство и върнал делото на ВРП за отстраняване на допуснати отстраними
съществени процесуални нарушения.
Първоинстанционното определение, в частта по
чл.248 ал.1 т.3 НПК /единствена/ не е удовлетворило прокурора, който заявява
недоволство от изложените мотиви от ВРС. В протеста се припомня, че в
обвинителния акт коректно е посочено както деянието, така и осъществяването от
обективна, субективна и фактическа страна с какво подсъдимата е осъществила
състава на чл.209 ал.1 от НК за което е възведено обвинението. Счита се, че ОА
отговаря на изискванията на НПК, не противоречи на събраните в хода да ДП
доказателства, както и че обстоятелствената част не противоречи на диспозитивната
му част. На база изложената аргументация се поставя искане към настоящата
инстанция за отмяна на атакуваното определение.
Настоящият състав на въззивната инстанция
намира, че протеста е допустим за разглеждане, но по същество е неоснователен.
Определението на съда в тази част за
наличието на съществени отстраними процесуални нарушения при изготвянето на ОА
е правилно и законосъобразно по следните съображения :
Съдебното производство пред
първоинстанционния съд е образувано по обвинителен акт на ВРП срещу Н.Р.Ш. за
престъпление по чл.209 ал.1 от НК. След определяне на съдия-докладчик, делото е
било насрочено в разпоредително заседание. В пренията страните са изложили
становище по въпроси по чл.248 ал.1 от НПК.
С атакуваното определение ВРС е изложил
мотиви за допуснати съществени отстраними нарушения на процесуални правила при
изготвянето на обвинителния акт – по чл.246 ал.2 НПК, вероятно имал предвид
рефлектиращи върху законосъобразността на проведено досъдебно производство от
гледна точка на спазване на процесуални права на страна по
делото съобразно хипотеза на чл.249 ал.4 НПК. От същите става ясно, че те
произтичат от съществен пропуск в обстоятелствената част на обвинението по ОА
досежно предоставено жилище под наем и липсата на индивидуализирането му,
респективно за наличие на противоречие с диспозитивната част на акта. Направен
е извод за наличие на непълноти, неясноти, и противоречие по отношение
извършените от подсъдимата действия и датите на тяхното извършване, компенсируеми
с връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснатите отстраними
съществени процесуални нарушения. Настоящия въззивен състав напълно споделя
изводите на първоинстанционния съд и не
е необходимо тяхното преповтаряне, тъй като така изготвен обвинителния акт стои
в конфликт с изискванията на чл.246 НПК. Внимателен прочит на обвинителния акт,
не води до извод за съответствие със закона и задължителните указания по
прилагането му в т.4.2 от ТР 2-2002-ОСНК. Ето защо и определението на ВРС е обосновано
и законосъобразно и следва да
се потвърди, а протеста като неоснователен следва да се отхвърли.
Предвид горното и на основание чл.345 ал.1 вр.
чл.249 ал.3 от НПК, въззивният състав
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
на ВРС от 30.01.2020г. постановено по НОХД № 5393/2019 г., по описа на ВРС в частта по чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.