РЕШЕНИЕ
№ 901
гр. Кюстендил, 19.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Андрей Н. Радев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Андрей Н. Радев Гражданско дело №
20241520100839 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. „Цариградско шосе“ 111 П, представлявано от изпълнителните
директори С. А. П., Ч. Г. З., Н. Х. Б. и Р. И. Б., подадено от пълномощника
юрк. Б. Г., против Т. А. Н., ЕГН **********, с адрес в гр. *******,
ул.“*********“ № **, с искане да бъде признато за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищцовата банка следните суми, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2066/2022 г. по описа на КРС:
непогасена главница в размер на 1 500,00 лева по Договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен
лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 66РКО-А-0390/15.09.2007г.; 5
307,87 лева – сума, представляваща просрочени договорни лихви, дължими
съгл. т.7 от Договора за кредитна карта във вр. с т.8.1.1 от Общите условия на
„ПИБ“ АД, за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни
карти с чип MasterCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до 31.10.2022 г.,
включително; 2 176,45 лева – сума, представляваща просрочени наказателни
лихви, дължими съгл. т.8 от Договора за кредитна карта във връзка с т.11.1 и
т.11.2 от Общите условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на
револвиращи международни кредитни карти с чип MasteCard и Visa, за
периода от 19.11.2010 г. до 19.07.2015 г. включително; 78,00 лева - сума,
представляваща непогасена годишна такса за поддържане на карта за 2011 г. и
2012 г., дължима съгл. т.10 от Договора за кредитна карта, във връзка с Раздел
VII, б.“Б“, чл.4, т.4.1 от Тарифата на „ПИБ“АД; 6,26 лева – сума,
1
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва, начислено
на осн.чл.86 ЗЗД за периода 01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. включително; 24,00
лева – сума, представляваща сторени от Банката разноски за връчване на
покана, с която кредитът е обявен за изцяло предсрочно изискуем, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и сторените разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл.131 от ГПК ответникът е
взел становище по допустимостта и основателността на предявените искове.
Прави възражение за изтекла погасителна давност по отношение на
главницата и лихвите. Счита, че твърденията за дължими просрочени
договорни лихви за периода от 19.11.2010г. до 19.07.2015г. в размер на
2 176,45 лв. са с произволно посочен срок.
В хода на съдебното дирене депозираната искова молба се поддържа по
съображенията в нея. В проведеното открито съдебно заседание ответникът не
се явява и не се представлява.
КРС, след като обсъди доказателствата при усл. на чл.235, ал.2 и 3 ГПК,
приема за установено следното:
На 15.09.2007 г. в гр. Благоевград между страните е сключен Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на овърдрафт по разплащателна сметка № 66 РКО-А-0390 /л.16-17 от ч.гр.д.
№2066/2022 г. на КРС/, по силата на който Банката приела по искане на
ответника да открие и води на негово име картова разплащателна сметка
************************* и да издаде към нея револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставила на ответника банков кредит овърдрафт
по горната сметка в размер на 1 500 лв. /т. 2 от договора/. Срокът на ползване
на овърдрафта е уговорен до 15.09.2009 г., като е предвидено договорът да се
подновява автоматично при условията и по реда, предвидени в Общите
условия (ОУ) на Банката за този вид услуга /т. 3 от договора/. ОУ са
представени на ответника (титуляр на картовата сметка), той се е запознал с
тях и е приел действието им в отношенията по сключване и изпълнение на
договора, което е удостоверил с подписването му /т. 11 от договора/.
Погасяването на предоставения овърдрафт е посочено, че се извършва в
срокове и по начина, договорени в ОУ /т. 4 от договора/. Страните са се
уговорили /т.6 от договора/, че за ползвания овърдрафт титулярят ползва
гратисен период до 45 дни и ако погаси до датата на падежа (всяко 5-о число
от месеца, респективно в следващия работен ден, ако падежът е неработен)
изцяло дебитното салдо по картовата си разплащателна сметка, формирано до
края на последния отчетен период, Банката не начислява лихва върху това
салдо /т. 6 от договора/.При непогасяване до датата на падежа на пълния
размер на дебитното салдо, формирано до края на последния отчетен период,
е предвидено титулярят да заплаща на Банката след изтичане на първите три
отчетни периода годишен лихвен процент в размери съответно: - от 16 % за
извършени безналични плащания на ПОС терминал и от 18 % за всички
2
останали транзакции /т. 7 от договора/. В случай на неплащане на месечна
погасителна вноска или надвишение на разрешения кредитен лимит е
предоставена възможност на Банката да начислява наказателна лихва в размер
на договорения лихвен процент с надбавка от 12 % /т. 8 от договора/.По
смисъла на т. 11 от договора със сключването му титулярят декларира, че са му
предоставени и е запознат с ОУ/л.18-22 от ч.гр.д. №2066/2022 г. на КРС/ и
приема да се прилагат при уреждане на отношенията във връзка със
сключването и изпълнението на договора.С Покана от 04.07.2022 г./л.13 от
ч.гр.д. №2066/2022 г. на КРС/ Банката сторила изявление до длъжника, че при
неплащането на задължението в 7-дневен срок от получаването на
съобщението ще счита ползвания кредит – овърдрафт за изцяло и предсрочно
изискуем поради неизпълнение на задълженията по него в уговорените
срокове. Поканата е изпратена за връчване чрез ЧСИ В. А. с рег.№ 742 при
Камарата на ЧСИ, и видно от приложената разписка /л.15/ е връчена лично на
получателя на 14.07.2022 г.
Съгласно изготвеното от ищеца извлечение от сметка
************************* ответникът е усвоил предоставеният кредит
чрез многобройни операции, последно на 31.12.2009 год., съответно е правил
и погашения с последна дата 11.03.2010 год. и е в просрочие, считано от
19.11.2010 год. за отразените, че се дължат в извлечението суми в общ размер
на 9 092,58 лв. ищецът депозирал на 15.11.2022 г. заявление по чл.417 ГПК
пред КРС, което било уважено с издаването на Заповед № 955/16.11.2022 год.
за изпълнение на задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е
разпоредено ответникът да заплати на ищеца дължими суми по посочения по-
горе договор: сумата в размер на 9092,58 лева, от които непогасена главница в
размер на 1500,00 лева по Договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 66РКО-А-0390/15.09.2007г.; 5307,87 лева – сума,
представляваща просрочени договорни лихви, дължими съгл. т.7 от Договора
за кредитна карта във вр. с т.8.1.1 от Общите условия на „ПИБ“ АД, за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до 31.10.2022 г., включително;
2176,45 лева – сума, представляваща просрочени наказателни лихви, дължими
съгл. т.8 от Договора за кредитна карта във връзка с т.11.1 и т.11.2 от Общите
условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasterCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до
19.07.2015 г. включително; 78,00 лева- сума, представляваща Непогасена
годишна такса за поддържане на карта за 2011 г. и 2012 г., дължима съгл. т.10
от Договора за кредитна карта, във връзка с Раздел VII, б.“Б“, чл.4, т.4.1 от
Тарифата на „ПИБ“АД; 6,26 лева – сума, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено на осн.чл.86 ЗЗД за периода
01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. включително; 24,00 лева – сума, представляваща
сторени от Банката разноски за връчване на покана, с която кредитът е обявен
за изцяло предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 16.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сторените разноски по делото
– 181,85 лева внесена от заявителя държавна такса и 50,00 лева
юрисконсултско възнаграждение.
3
Ответникът в срок е депозирал възражение по чл.414 ГПК и също в срок
ищеца е предявил искове за установяване съществуване на вземанията си.
От експертно заключение вх. № 9449/13.08.2024 год./л.30-39/ на в.л. М.
В. се установява, че размерът на кредита, на задълженията по него са така,
както са претендирани от банката, с изключение на размера на договорните
лихви, който според експерта е по-голям от претендирания (5 307,87 лв. по
счетоводни данни на Банката и 5 351,71 лв. по изчисления за целите на
експертизата), като след подаване на заявлението по реда на чл.417 ГПК не са
правени погашения по вземанията от ответника, а към 16.11.2022 год. общият
размер на задълженията на ответника е възлизал на сумата от 9 092,58 лв., от
която 1 500,00 лв. главница, 5 351,71 лв. договорна лихва, 2 176,45 лв.
наказателна лихва, 78 лв. такси, 6,26 лв. законна лихва за периода 01.11.2022 г.
– 15.11.2022 г., 24 лв. разноски.
Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените
доказателства.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото и възприетата
фактическа обстановка счита, че предявените искове са неоснователни, поради
което ще се отхвърлят. Мотивите на съда са следните:
Страните по делото не са формирали спор относно факта, че са в
договорни правоотношения, а това се установява и от ангажираните по делото
писмени доказателства. Не е спорен и фактът, че ищецът – търговска банка е
кредитна институция по смисъла на чл. 2 от ЗКИ, а съконтрахентът – ответник
е потребител, съгласно легалната дефиниция, дадена в § 13, т. 1 от ДР на ЗКИ.
С оглед на което правната регламентация на договорната им връзка намира
своето приложно поле в Закона за защита на потребителите, в сила от
10.06.2006 г. т. е. действащ към датата на сключване на процесните по делото
договори. В тази връзка и с оглед императивния характер на разпоредбите,
уреждащи материята досежно наличието респ. липсата на неравноправни
клаузи съдът следи за наличието на такива служебно и без да е наведено
възражение. Представения по делото като доказателство договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
овърдрафт по разплащателна сметка № 66РКО-А-0390 безспорно установи
твърдяната в исковата молба договорна връзка между страните – вид договор
по чл.12 от ЗПК във вр. с § 1, т.7 от ДР на ЗПК / 7. "Овърдрафт" е кредитът,
при който кредиторът изрично предоставя на потребителя възможност да
ползва средства, превишаващи наличността по разплащателната му сметка./.
Не се спори между страните по изпълнението на договорните задължения на
ищцовото ТД в качеството му на заемодател - то е предоставило уговорената
сума и съответния електронен платежен документ, позволяващ транзакции в
страната и чужбина, с което е изпълнило точно по смисъла на чл. 63 от ЗЗД
във връзка с чл. 288 от ТЗ договорните си задължения и се явява изправна по
спора страна. По това обстоятелство не се спори, то бе установено и от
приетото като обективно и безпристрастно заключение на в.л. В..В качеството
си на заемател, ответникът е усвоил предоставения му лимит, но не е
изпълнил договорните си задължения да плати полученото, ведно с
договорените лихви, такси и комисионни в съответните срокове и по начина,
4
уговорен в договора и ОУ. По неизпълнението на задължението ответникът не
спори, то също се установи категорично от цитираното експертно заключение.
Съдът констатира, че процесният договор отговаря на минималните
изисквания за съдържание по смисъла на ЗЗП в относимата му към датата на
сключването редакция и не съдържа неравноправни клаузи.
Следва да се обсъди възражението на ответника за погасяване на
задължението по давност. Ищцовото ТД твърди, че ответникът е в просрочие
от 19.11.2010 год., като е обявило от друга страна предсрочна изискуемост на
цялото си вземане на длъжника-ответник чрез отправянето на нотариална
покана на по-късна дата, с оглед на което е инициирало и образуването на
заповедно производство по смисъла на чл.417 ГПК, твърдения безспорно
установени от доказателствата по делото. Практически процесния договор и
действащите към датата на сключването му ОУ предвиждат алгоритъм, при
който на конкретни дати настъпва изискуемостта на конкретно задължение на
ответника по договора-за главница и лихви, както и наказателни лихви.
Датите са определяеми конкретни дати, от които ответникът е в забава както
по отношение погашението на главницата по дълга си-усвоените на части или
изцяло суми по овърдрафта, така и по отношение на задължението му за
заплащане на договорни и наказателни лихви. При положение че срокът за
изпълнение на задължението е определен, или определяем, от съответната
дата ответникът е в забава, като от тази дата тече и погасителна давност за
съответното вземане на кредитора. Договорът не съдържа клаузи, даващи
основание на съда да приеме извод, обратен на горния, нито пък такъв се
обуславя от действащите към датата на сключването му ОУ. Ищецът признава
сам неизгодното за него обстоятелство, че от 19.11.2010 год. ответникът е в
забава, това се установи и от експ.з-ние вх.№ 9449/13.08.2024 год./л.30-39/ на
в.л.М. В., съгласно което към 26.08.2015 год. дългът на ответника е
преоформен със салдо по сметката в размер на 6 995,58 лв., в т. ч. 1 500,00 лв.
главница, 2 176,45 лв. наказателни лихви, 3 241,13 лв. договорни лихви и две
такси по 39 лв. или общо 78 лв., а последното месечно извлечение е от
12.08.2015 г. Подаването на заявление по реда на чл.417 ГПК за това вземане е
следвало да бъде сторено на 12.08.2020 год., ищецът е предприел
необходимото след горната дата, поради което вземането за главница, което се
погасява с 5-годишна давност /чл.110 ЗЗД/ е погасено, а с погасяване на
главницата се погасяват и акцесорните вземания /чл.119 ЗЗД/ за лихви, поради
което на 15.11.2022 год., когато КРС е бил сезиран със заявлението по чл.417
ГПК посочените в него суми са били погасени по давност, възражението на
ответника в тази насока е основателно и предявеният установителен иск като
неоснователен ще се отхвърли.
В допълнение следва да се посочи, че неиздаването на кредитна карта, с
оглед естеството на сключения договор, предпоставя невъзможност договорът
за кредит да продължи да се изпълнява. Същевременно, от ОУ – чл.16.1, е
недвусмислено ясно, че задължението на титуляра да извършва погашения е
обвързано с насрещното задължение на банката да издава месечно
извлечение, в което да е посочена минималната погасителна вноска и макар
неполучаването му от титуляра да не го освобождава от задължението за
5
плащане, издаването му несъмнено е вменено в задължение на банката. От
заключението на вещото лице е установено, че последното месечно
извлечение е било издадено от ищеца на 12.08.2015г. След тази дата банката е
преустановила издаването на месечни извлечения, но е начислявана договорна
лихва и това е продължило още около седем години до момента, в който
ищцовото дружество е преценило, че следва да упражни правото си да обяви
задължението за предсрочно изискуемо – около 12 години след последното
погасяване и също толкова след формалното осъществяване на
предпоставките за обявяване на предсрочна изискуемост. Изложеното по-горе
води до няколко съществени извода, а именно - че след 12.08.2015г. банката е
преустановила изпълнението на всякакви задължения по договора, както и, че
изпълнението на договора най-късно на 12.08.2015г. е било невъзможно,
поради липсата на подновена пластика на кредитната карта. По приетата по
делото експертиза е установено, че първа кредитна карта е получена в клон
Кюстендил на Банката на 03.04.2009 г., а втора карта е издадена, поради
изтекъл срок за ползване, но тъй като титулярят не се е явил да я получи
същата е унищожена служебно на 12.09.2012 г. Най-късно към този момент се
установява липсата на действаща пластика, чрез която да се упражняват
правата на кредитополучателя по договора.
Да се приеме, че договорът за кредит е продължил да съществува
автоматично подновявайки се, независимо от липсата на възможност да се
упражняват правата и задълженията по него е правно нелогично, включително
и с оглед обвързаността между договора за кредит – овърдрафт и договора за
издаване на кредитна карта. Да се приеме противното означава да се толерира
недобросъвестното упражняване на права, резултат от което е това, че
възползвайки се от собственото си бездействие, икономически по-силната
страна по договора вместо своевременно да реализира правата си на кредитор
– още при осъществяване на предпоставките за това, е продължила да
начислява лихви и такси, което е довело до многократно увеличение на дълга,
позовавайки се формално на клауза от ОУ, чиято функция е да регламентира
продължаването, но на действащи договори, а не на такива, правата и
задълженията по които обективно не могат да бъдат изпълнявани. В горния
смисъл вж. Решение № 217/08.08.2024 г. по в.гр.д. № 152 по описа за 2024 г. на
Окръжен съд – Кюстендил.
С отхвърлянето на исковете съдът няма да присъжда на ответника
разноски от производствата, защото такива не се претендират.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, бул. „Цариградско шосе“ 111 П, представлявано от
изпълнителните директори С. А. П., Ч. Г. З., Н. Х. Б. и Р. И. Б., против Т. А. Н.,
ЕГН **********, с адрес в гр. *******, ул.“*********“ № ** иск да ДА БЪДЕ
6
ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО ПО ОТНОШЕНИЕ НА ОТВЕТНИКА, че в
полза на ищеца съществуват вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №
955/16.11.2022 год. и изпълнителен лист на 16.11.2022 год. по ч.гр.д.№
2066/2022 год. на Районен съд Кюстендил, произтичащи от Договор за
издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне
на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 66РКО-А-
0390/15.09.2007г в общ размер към 15.11.2022 год. включително в размер на
9 092,58 /девет хиляди деветдесет и два лева и петдесет и осем/лева, в това
число: непогасена главница в размер на 1 500,00 лева; 5 307,87 лева – сума,
представляваща просрочени договорни лихви, дължими съгл. т.7 от Договора
за кредитна карта във вр. с т.8.1.1 от Общите условия на „ПИБ“ АД, за
издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип
MasterCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до 31.10.2022 г., включително; 2
176,45 лева – сума, представляваща просрочени наказателни лихви, дължими
съгл. т.8 от Договора за кредитна карта във връзка с т.11.1 и т.11.2 от Общите
условия на „ПИБ“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни
кредитни карти с чип MasteCard и Visa, за периода от 19.11.2010 г. до
19.07.2015 г. включително; 78,00 лева - сума, представляваща непогасена
годишна такса за поддържане на карта за 2011 г. и 2012 г., дължима съгл. т.10
от Договора за кредитна карта, във връзка с Раздел VII, б.“Б“, чл.4, т.4.1 от
Тарифата на „ПИБ“АД; 6,26 лева – сума, представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва, начислено на осн.чл.86 ЗЗД за периода
01.11.2022 г. до 15.11.2022 г. включително; 24,00 лева – сума, представляваща
сторени от Банката разноски за връчване на покана, с която кредитът е обявен
за изцяло предсрочно изискуем, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 15.11.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -
Кюстендил в 14-дневен срок от съобщаването му на страните чрез връчване на
препис.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7