№ 12
гр. Бургас , 23.03.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и трети
март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен А. Синков
Членове:Галина Т. Канакиева
Благой Г. Потеров
като разгледа докладваното от Благой Г. Потеров Въззивно частно
наказателно дело № 20212000600051 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК и е образувано по жалба от
защитника на лишения от свобода Г. Д. Г. – адв. П.Д. от АК-Бургас, против
определение № 73 от 04.03.2021г. по ЧНД №71/2021г. на Окръжен съд –
Бургас, с което е оставена без уважение молбата им за условно предсрочно
освобождаване.
В жалбата се излагат доводи, че съдебният акт е незаконосъобразен и
необоснован, тъй като от доказателствата по делото, може да се направи
обоснован извод за поправяне на лишения от свобода. Изтъква се, че
осъденият е подал искане за УПО след близо една година след придобивани
на правото за условно предсрочно освобождаване., както и че остават около 4
месеца до изтърпяването на присъдата, т.е. остатъкът от неизтърпяната част
от наказанието лишаване от свобода е малък. Твърди се,че лишеният от
свобода е бил наказван три пъти за допуснат нарушения на дисциплината, но
същевременно е бил награждаван три пъти. Заявява,че пред
първоинстанционния съд са представени доказателства,че при евентуално
предсрочно освобождаване ще бъде ангажиран на постоянен трудов договор в
дружество „Богородица“ ЕООД – гр. Бургас.Моли за отмяна на атакуваното
определение и допускане на условно предсрочно освобождаване.
В становище на административния ръководител на Апелативна
прокуратура - Бургас определението на БОС е оценено като правилно и
законосъобразно и се предлага същото да бъде потвърдено, а частната жалба
срещу него да бъде оставена без уважение. Подчертава се, че не може да се
1
направи извод за постигнато поправяне на осъдения, тъй като не са налице
категорични доказателства за сериозни, съзнателни и цялостни положителни
промени в характера и поведението му.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания, становището на представителя на Бургаска апелативна
прокуратура и материалите по приложеното ВЧНД, намира жалбата за
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството пред Бургаския окръжен съд е образувано по молба на
лишения от свобода Г. Д. Г. за условно предсрочно освобождаване на
основание чл.437, ал.2 вр. чл.438 от НПК вр. чл.70, ал.1 от НК.
В молбата се твърди, че са налице условията по чл.70, ал.1 от НК.
Направено е искане осъденият Г. да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Бургаският окръжен съд е анализирал обстойно и задълбочено
приложените по делото доказателства и е направил обосновани и
законосъобразни изводи, че в казуса не са налице всички основания за УПО
на Г..
Фактите по делото не са предмет на спор. Оспорва се правната им оценка
от първоинстанционния съд, която въззивната инстанция намира за
обоснована на доказателствата, съобразена с материалния наказателен закон
и като такава – за правилна.
С Определение от 04.09.2018г., постановено по ЧНД № 690/ 2018г. по
описа на Окръжен съд-Бургас, в сила от 21.09.2018г., спрямо жалбоподателя
Г.Г. по реда на чл. 306 ал.1 т.1 от НПК, във връзка с чл. 23 и чл. 25 от НК,
било определено общо най-тежко наказание измежду наложените му по
НОХД № 882/ 2018г. по описа на Районен съд-Бургас и по НОХД № 649/
2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас, а именно „лишаване от свобода“ за
срок от 4 години, което да изтърпи ефективно при първоначален „строг“
режим. От срока на наказанието на основание чл.59 ал.1 т.1 от НК бил
приспаднат периодът от 20.11.2017г. до 14.03.2018г. включително, когато
осъденият бил задържан по стража по НОХД № 649/ 2018г„ а на основание
чл. 25 ал.2 от НК било приспаднато времето от 04.07.2018г. до влизане в сила
на определението, през което осъденият изтърпял част от наказанието
„Лишаване от свобода“, наложено му за съвкупността. Със същото
определение било постановено Г. да изтърпи отделно наказанието „лишаване
2
от свобода“ за срок от 4 месеца, наложено му по НОХД № 964/ 2015г. по
описа на Районен съд-Бургас, като на основание чл.25 ал.2 от НК това
наказанието било изцяло приспаднато поради ефективното му изтърпяване в
периода от 14.03.2018г. до 04.07.2018г. включително.
Началната датата на изтърпяване на наказанието е била 04.07.2018г„ когато
Г. изтърпял отделното наказанието по НОХД № 964/ 2015г. по описа на БРС,
и започнал изтърпяването на наложеното му общо наказание по ЧНД № 690/
2018г. по описа на Окръжен съд-Бургас в Затвора- Бургас. На 21.03.2019г. със
заповеди №№38 и 39 от същата дата на началника на Затвора-Бургас,
режимът на изтърпяването на наказанието бил променен от „строг“ на „общ“,
и осъденият бил преместен от корпуса на затвора в ЗООТ „Житарово“, където
се намира по настоящем
От документите, приложени в затворническото досие на Г.Г., и от
изисканата от съда актуална към датата на заседанието справка за съдимост
се установява, че молителят е осъждан трикратно с наложени наказания
„лишаване от свобода“, но е в затвора е за първи път и до момента не се е
ползвал от института на условното предсрочно освобождаване.
Обосновано и законосъобразно решаващият съд е приел, че Г. е изтърпял
фактически повече от половината от наложеното му наказание, поради което
остатъкът от наказанието към 04.03.2021г. възлиза на 4 (четири) месеца и 6
(шест) дни.
В този смисъл безспорно е налице първата изискуема предпоставка за
предсрочно освобождаване по чл.70, ал.1, т.1 от НК. Същевременно анализът
на посочените данни за цялостното поведение на лишения от свобода Г.
обосновава извод, че не е налице втората предпоставка, посочена в закона, за
да бъде освободен осъдения преди изтърпяване на цялото наказание, тъй като
не са налице доказателства за поправянето му, съгласно разпоредбата на
чл.70, ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е приел, че след преместването на Г. от корпуса
на затвора в ЗООТ „Житарово“, същият първоначално полагал доброволен
неплатен труд в района на общежитието. На 24.04.2019г. бил назначен като
общ работник на външен работен обект - фирма „Мони 95“, но през м. май
2019г., поради опит при връщане от работа да внесе по нерегламентиран
начин парична сума, бил спрян от работа и санкциониран дисциплинарно с
„Извънредно дежурство по поддържането на чистотата и хигиената за срок от
3
7 дни“, отложено за срок от 3 месеца (Заповед № 570 от 05.06.2019г. на
началника на Сектор 30 „Житарово“). През м. септември 2019г. бил назначен
на работа като магазинер на затворническата лавка, но през м. октомври
2019г. в обекта била извършена ревизия, която констатирала липса на
парични средства. Поради това, Г. отново бил спрян от работа и
дисциплинарно наказан с „Извънредно дежурство по поддържането на
чистотата и хигиената за срок от 7 дни“ (Заповед № 1198 от 04.12.2019г. на
началника на общежитието). През м. април 2020г. осъденият бил допуснат до
доброволен труд в района на ЗООТ „Житарово“, а през м. юли 2020г. бил
назначен на работа в домакинския щат на общежитието като работник в
затворническата кухня, която работа изпълнява и към момента. На тази
последна работна позиция, Г. проявявал старание и отговорно отношение към
възложените му трудови ангажименти.
Спрямо осъдения Г. са били изготвени общо четири оценки на риска от
рецидив. Според първоначалната му оценка, изготвена на 20.11.2018г„
величината на риска от рецидив и вреди е фиксирана на 50 точки, в долната
част на средните стойности, с идентифицирани проблемни зони - настоящо
правонарушение, отношение към правонарушението и умения за мислене.
При проведената на 12.03.2019г. втора оценка се констатира снижаване на
резултата до 44 точки (в граничната зона между средните и ниските
стойности), което се дължи на отчетено подобрение най-вече в зоните
отношение към правонарушението (от 9 на 6 точки), начин на живот и
обкръжение (от 5 на 3 точки), и умения за мислене (от 9 на 8 точки). На
10.03.2020 г. е извършена поредна трета оценка, при която се установява
задържане на резултата в същата стойност - 44 точки.
На 15.01.2021 г., във връзка с молбата на Г. за условно предсрочно
освобождаване, е извършена последната, четвърта оценка на риска с
постигнат резултат от 43 точки, дължащ се на намалението с 1 точка (от 2 на 1
точка) само в зоната трудова заетост, която обаче, видно от първоначалния
план за изпълнение на наказанието и последващите препланирания, е извън
фокуса на превъзпитателното въздействие. В отбелязаните зони липсва
промяна при втората, третата и четвъртата оценка на риска от рецидив и
вреди.Съдът е отчел и обстоятелството,че до настоящия момент Г. е
награждаван трикратно със заповеди от 23.08.2018г., 08.11.2018г. и от
04.12.2020г. съответно с „Писмена похвала“, „Извънредна хранителна пратка“
4
и „Свиждане с близките извън затворническото общежитие за срок от 8 часа“.
Настоящият съд споделя изводите на първоинстанционния съд, основани на
приложените по делото доклади на затворническата администрация, които не
следва да се преповтарят.При ежедневната работа с осъдения и извършените
четири оценки на риска от рецидив и вреди е констатирано, че Г. формално
приема отговорността за извършеното от него престъпление, но не е осъзнал
вредите от криминалното си поведение, не е осмислил в нужната степен и
факторите,довели до осъществяване на престъплението. Въпреки постигнатия
при изпълнение на присъдата неголям напредък по отношение уменията му за
мислене (само 1 точка), понастоящем отсъстват положителни промени в
мисленето и нагласите на осъдения, които да свидетелстват за устойчивото му
и необратимо поправяне. Напротив - при осъдения все още не е налице
устойчиво целеполагане, ясна оценка и избор на стратегии за преодоляване на
съществуващите дефицити, за идентифициране на проблемите и откриването
на начини за дългосрочното им и съобразено със закона решаване, като е
склонен да допуска импулсивни и необмислени действия. Според последната
оценка, рискът от вреди за обществото в условията на свобода е определен
като среден, той е вероятен, но не е непосредствен и може да бъде активиран
при определени житейски обстоятелства - липса на работа и доходи,
негативно влияние на приятелската среда, или при провокация. При тези
данни е представен извод, че заложените в първоначалния план на присъдата
цели по отношение на осъдения Г. не са изпълнени в желаната степен, и това
налага корекционната работа с него да продължи в условията на ефективно
лишаване от свобода.
Според ПВС №7/75г., изм. с ПВС №8/87г., които не са загубили своята
задължителна сила, констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно
положително отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и
дисциплина. Доказателства за поправянето са всички обстоятелства, които
сочат за положителна промяна у осъдения по време на изтърпяване на
наказанието, като доброто поведение, участието в трудови, образователни,
обучителни, квалификационни или спортни дейности, специализирани
програми за въздействие, общественополезни прояви. Тези доказателства
правилно и законосъобразно съдът е търсил в оценката за осъдения по чл.155
от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
5
чл.156 от същия закон, както и от наличните по делото други източници на
информация за поведението на Г. по време на изтърпяване на наказанието,
както повелява чл.439а, ал.1 и ал.2 от НПК.
В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че анализът на
наличните в затворническото досие на осъдения доказателствени източници и
данните за съдебното му минало не сочат, че осъдения Г. се е поправил и
преосмислил ценностната си система в насока спазване на законите и
общоприетите норми за съвместно живеене. От заключенията на
служителите, натоварени с корекционната работа с осъдения се установява,
че той приема формално отговорността за извършеното престъпление, но без
да осъзнава в пълнота факторите, способстващи престъпното си поведение, да
идентифицира и намира адекватни и съобразени със закона разрешения на
проблемите. Съдът правилно въз основа на изготвените доклади от
администрацията на затвора Бургас е приел, че личността на осъдения Г. се
отличава със социална и емоционална незрялост, с недостатъчно задълбочено
мислене и със склонност към импулсивни и необмислени действия, без да
предвижда последиците от поведението си. Упоменатите личностни
особености в интелектуален, волеви и емоционален план с категоричност не
са достатъчни за извод, че Г. действително е осъзнал и поел напълно
отговорността за извършеното престъпление, че е преосмислил из основи
базисните си ценности и е предприел успешно съзнателни и целенасочени
усилия да ги коригира в социалноприемлива и съобразена със закона насока.
В този аспект следва да се отбележи застоят в установените зони с дефицит
при последните му три оценки на риска от рецидив и вреди, който
свидетелства за липса на напредък в проблемните за личността му аспекти.
Настоящият съд споделя и изводите на проверявания съд, който е приел за
неоснователна тезата на защитника, че поради краткия срок на остатъка от
наказанието, е невъзможно постигането на по-добри резултати в
корекционната работа с осъдения в условията на лишаване от свобода. Този
извод на съда се основава на анализ на поведението на осъдения Г. в
условията на лишаване от свобода, характеризиращо се с несигурност и
противоречивост, което логично намира отражение и при проведените му
периодични оценки на риска от рецидив и вреди.
Липсата на една от изискуемите предпоставки за условно предсрочно
освобождаване – поправяне на осъдения – води въззивната инстанция до
6
извод за неоснователност на подадената жалба и правилност на атакувания с
нея съдебен акт, който следва да бъде потвърден.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 73 от 04.03.2021г. по ЧНД №71/2021г. на
Окръжен съд - Бургас.
Настоящото определение е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7