№ 230
гр. Пловдив, 28.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
закрито заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Доника Ил. Тарева - Пехливанова
като разгледа докладваното от Доника Ил. Тарева - Пехливанова Частно
наказателно дело № 20235330201271 по описа за 2023 година
намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 4 НПК.
Образувано е по Жалба с вх. № 18931/27.02.2023 г. по описа на РС-Пловдив,
депозирана от адв. Д. К. в качеството му на повереник на С. Р. П. срещу
Постановление от 03.02.2023 г. на РП-Пловдив, с което производството по ДП №
203/2022 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР, гр. Пловдив, водено за
престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено.
С жалбата се оспорва правилността и обосноваността на постановения
прокурорски акт, с който е сложен край на воденото наказателно производство и
се иска отмяната му, като делото бъде върнато на РП за продължаване на
разследването.
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Досъдебното производство е образувано с постановление на наблюдаващия
прокурор от 21.06.2022 г. на основание чл. 212, ал. 1 НПК, с оглед данни за
извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, за това че на неустановена дата
през месец април 2022 г. в гр. Пловдив, с цел да бъде набавена за себе си или за
другиго имотна облага, е възбудено и до месец ноември 2021 г. е поддържано
заблуждение у С. Р. П., ЕГН: **********, и с това й е причинена имотна вреда в
размер на 42 000 лева.
В хода на разследването няма лице привлечено в качеството на обвиняем.
По фактите:
1
На 21.12.2005 г. свидетелката С. Р. П. придобила собствеността на
недвижим имот - урегулиран поземлен имот XVIII-255, находящ се в **, с площ
499 кв.м от кв.11 по плана на населеното място, по силата на дарение,
обективирано в Нотариален акт за дарение № 50, том III, per. №4666, дело №
433/2005год. на нотариус Л.Т., вписана в Нотариалната Камара на РБ под **.
През 2020 г., свидетелката С. П. и нейният ** - свидетелят В.Л.П., взели
решение за построяване на къща в горепосочения имот. За целта собственичката
на имота се снабдила с необходимите документи, след което предприела действия
по намиране на изпълнител на строителните дейности. Оказало се, че техният **
– свид. К.В.П. имал познат - свидетелят Й.С.С., който ги свързал с неговия ** -
свидетелят Р.Й.К., тъй като последният се занимавал със строителство.
От своя страна, свидетелят Р.Й.К. се занимавал със строителство от около
10 години, като от 23.02.2018 г. бил собственик и управител на фирма „Кейтинкс“
ЕООД гр. Пловдив, ЕИК:*********, имаща за предмет строителни, транспортни,
ВиК, електрически услуги и други услуги. За нуждите на поетите от него обекти,
наемал и строителни работници, на които изплащал възнаграждения.
Отделно от това, от около две години, свидетелят Р.К. работел като ** към
фирма „Еко Енерджи 2005“ ЕООД гр. София, с управител А.А.Е., която била
упълномощила с права във връзка с дейността на дружеството свидетеля Г.Н.Б..
Фирмата се занимавала със строителство и строително-монтажни работи.
След като семейство П. осъществили контакт със свидетеля Р.К., в началото
на месец април 2021 г. провели среща с него. Тя се състояла на работното място
на свидетеля В.П., **. На тази среща предоставили копие от изготвения им
архитектурен проект и от свидетеля К. разбрали, че той има опит в
строителството, разполага с работници и необходимото, за да реализира обекта.
Впоследствие свидетелят К. и семейството посетили и мястото в с.Войводиново,
където също разговаряли как искат да изглежда бъдещата им къща. След тези
срещи и разговори, свидетелят Р.К. казал, че ще се заеме със строителството на
къщата на свидетелката С. П. и устно дал оферта за сумата от 30 000 лева, която
цена включвала труд за извършване на всички строително-монтажни дейности, с
оглед изграждането на жилищната сграда на гpyб строеж, вкл. с покрив и около 20
000 лева за закупуване на строителни материали, т.е общо 50 000 лева.
Свидетелката П. и семейството й приели офертата.
На 07.04.2021 г., в гр. Пловдив били подписани два договора. Първият бил
„Договор за строителство“ между свидетелката С. Р. П.- като възложител, и
2
„Кейтинкс“ ЕООД гр.Пловдив, ЕИК: ********* с управител свидетеля К. - като
изпълнител, за строително- монтажни работи /изграждането/ на етап „Груб
строеж“ на обект - жилищна сграда УПИ XVIII-255, кв.11, **. Договорът бил
подготвен от свидетеля К.. Свидетелката П. и нейния ** го прочели, след което
били положени подписи от страните по договора - свидетелите П. и К.. Вторият
бил „Договор за строителство между свидетелката С. Р. П. - като възложител, и
„Еко Енерджи 2005“ ЕООД гр. София, с управител А.А.Е. - като изпълнител.
Договорът бил предоставен от свидетеля К. с вече положен подпис от с трана на
управителя и след запознаване свидетелката П. също се подписала. За втория
договор свидетелят К. им обяснил, че ще бъде представен в Община „Марица“.
По данни на свидетеля К. бил сключен договор и с „Еко Енерджи 2005“ ЕООД, за
да се узакони строежа и да има Акт 14, защото тази фирма имала лиценз от
Камарата на строителите. От своя страна пълномощникът на „Еко Енерджи 2005“
ЕООД - свидетелят Г. Б., бил запознат с въпросния договор.
Според договореното между страните, строителните работи трябвало да
започнат на 01.06.2021 г. и да приключат за три календарни месеца, освен ако
настъпят обстоятелства, например влошаване на времето, които да наложат
продължаване на срока. С оглед уговорка със свидетеля К., свидетелката П.
следвало да подготви терена за строителство, както и да закупи 30 кубика чакъл,
30 кубика пясък, тръби за ВиК инсталация до първа плоча, хидроизолация,
лепило, фибран 120 кв.м и найлон 100 кв.м.
В телефонен разговор на 11.05.2021 г. свидетелят К. поискал авансово
плащане от 20 000 лева. На 12.05.2021 г., в гр. Пловдив, **, в присъствие на
свидетелите В.П. и К.П., свидетелката С. П. дала сумата от 20 000 лева в брой на
свидетеля Р.К.. При предаването на сумата, последният записал собственоръчно
на гърба на договора с „Кейтинкс“ ЕООД, че получава сумата и се подписал. След
това започнала строителната дейност, като била извършена изкопната дейност с
багер, бил налят подложен бетон, направен кофраж, била положена армировката,
налят бетон в основите. Свидетелят К. работил с наети работници, сред които
свидетелят Л.С.П. и Ю.Х.. Свидетелят К. купувал материали от различни складове
в гр. Пловдив, по негови данни без фактури.
Няколко дни след демонтиране на кофражните елементи, свидетелят К.
поискал сумата от 17 000 лева, като посочил, че се очаквало увеличение па
строителните материали. На 14.06.2021 год., в гр. Пловдив, **, в присъствие на
свидетелите В.П. и К.П., свидетелката С. П. дала сумата от 17 000 лева в брой на
свидетеля Р.К.. При предаването на сумата, последният записал собственоръчно
3
на гърба на договора с „Кейтинкс“ ЕООД, че получава сумата и се подписал.
Заради поскъпване на материали, свидетелят К. поискал и още 5000 лева. На
02.07.2021 г., в гр. Пловдив, **, в присъствие на свидетелите В.П. и К.П.,
свидетелката С. П. дала сумата от 5 000 лева в брой на свидетеля Р.К.. При
предаването на сумата, последният записал собственоръчно на гърба на договора
с „Кейтинкс“ ЕООД, че получава сумата и се подписал. Така общата сума, която
свидетелката П. дала на свидетеля К. била 42 000 лева.
В крайна сметка от поетите от страна на свидетеля Р.К. задължения, в
поземления имот в **, било извършено следното: фундамент за къща с размери 11
м/11,5м, с височина 60 см. от нивото на земята, а страните на фундамента - с
широчина 0,38м - напълно запълнен, отгоре и с бял чакъл; от фундамента - на 16
места били поставени железа за колони; ПВЦ тръби за обратна вода; ог горния
бетонен край на хундамента - частично платна за кофраж; поставени 1 платно на
челната стена, 5 платна на източната стена, 5 платна на западната и 2 платна на
южната стена; в предния край на фундамента - изкопана пръст. В източния край
на имота били останали купчина с употребявани кофражни платна, а зад нея -
купчина телескопични подпори за кофраж, както и греди за кофраж. Последно се
работило на обекта на 18.06.2021 г.
В телефонни разговори свидетелят К. заявявал, че ще продължи, но не
спазвал казаното. Междувременно също така, той работил по други обекти, като
вкл. на 04.11.2021 г. свидетелите В. и С. П. го видели да работи на обект в с.
Марково, когато същият им обещал, че ще продължи и техния обект. От месец
май 2021г. и през 2022 г., свидетелят Р.К. поел и извършвал строеж с наети
работници /свидетелите М.К.К. и свид. С.П. и др./ на триетажна къща в ** на
свидетеля И.А.П.. До въпросната къща били стоварени и железни пръти, арматура,
която свидетелят К. закупил и подготвил за къщата на П..
На 09.02.2022 г., С. Р. П. подала жалба до Районна прокуратура гр. Пловдив,
въз основа па която с Разпореждане на Районна прокуратура гр. Пловдив била
възложена предварителна проверка. С Постановление па Районна прокуратура гр.
Пловдив от 21.06.2022 г. било образувано досъдебно производство.
Междувременно имало опити между насрещните страни за контакт с оглед
уреждане на отношенията, но в крайна сметка не се стигнало до договаряне за
уреждане на отношенията.
В хода на досъдебното производство е извършен разпит на свидетелите С.
П., В.П., К.П., Й.С., Г.Б., И.П., М.К., С.П., Л.П.; извършени са огледи на
4
местопроизшествие с приложени фотоалбуми; изискано е съдебно решение от
ПОС; приложени са относими писмени документи.
В хода на разследването била назначена и изготвена строително- техническа
и оценъчна експертиза. За нуждите на експертизата, вещото лице се запознало с
материалите от досъдебното производство, извършило оглед на място, вкл.
измерване на изпълнени строително-ремонтни работи на фундаменти до кота
К+0,00 и материази/заготовка на строителя и инвентар, както и проекта за строеж
на жилищна сграда в УПИ XV1II-255, находящ се в **, с площ 499 кв.м от кв.11
по плана на населеното място, находящ се на адрес: **, ул.“**. В експертизата се
сочи, че вещото лице остойностява положения труд, механизация, доставката на
материали. По данни на свидетелката П. собствениците на терена е трябвало „да
закупят и доставят 30 m3 чакъл, 35 m3 пясък, тръби за ВиК инсталация до първа
плоча, хидроизолация и лепило, фибран 120 m3 и найлон 100 m2. Всичко било
закупено и доставено, съобразно уговореното“. Позовавайки се на свидетелските
показания, вещото лице, в остойностяването на извършените строително-
монтажни дейности от свидетеля Р.Й.К., е направило своите изчисления без да
включва стойността на посочените от свидетелката П. материали. Експертизата не
е остойностила материалите закупени от собственика на парцела. Остойностени са
само материалите, заготвените арматурни елементи и инвентарен материал на
строителя К.. Експертизата сочи, че стойността на извършените строително-
ремонтни дейности от свидетеля Р.К. към момента на тяхното извършване в имота
на свидетелката П. на горепосочения адрес в ** е 24 820.11 лева, в това число
труд и материали. Стойността на металните елементи, подготвени за същия имот,
находяши се до имота на свидетеля И.П. са на стойност 1 911,16 лева.
Вещото лице обобщава в заключението следното: Количествено
стойностната сметка за извършените строително-ремонтни дейности от свидетеля
Р.Й. К. и стойността на металните елементи, подготвени за същия имот е 26731,27
лева. Количествено стойностната сметка за инвентарен материал на строителя К. е
1962,71 лева.
При така установената фактическа обстановка, представителят на РП е
достигнал до извод, че в конкретния случай не може да се обоснове извод за
извършено престъпление, доколкото установената фактическа обстановка сочи
единствено на неизпълнение на гражданскоправно задължение, поради което
воденото наказателно производство било прекратено.
Недоволен от този резултат е останала свид. П., която посредством своя
5
повереник – адв. Д. К. изразява несъгласие с направения извод за липса на
извършено престъпление. Поради това се иска атакуваното прокурорско
постановление, като неправилно и незаконосъобразно, да бъде отменено. В тази
връзка се сочи, че по делото е останало неизяснено дали свид. К. е имал
необходимият образователен ценз да ръководи и извършва строителна дейност.
Като подценено се отчита и обстоятелството, че свид. К. първоначално е посочил,
че ще участва в договора като изпълнител в лично качество, а в последствие
предоставя на свид. П. такъв от името на юридическо лице, представлявано от
него. Оспорва се и начинът на оформяне на плащанията и формалното
оформление на отношенията между страните, като се твърди некоректност в
изисканото от свид. К. частични плащания в брой. Като недостатъчно оценено се
посочва и правната форма на фирмата управлявана от свид. К., а именно тази, за
която законът изисква минимален капитал, за което се твърди, че е сторено
поради липсата на намерение за поемане на отговорност по сключения договор.
Като индиция за измамно намерение се сочи и обстоятелството, че договор е бил
сключен и с трето лице, тъй като управляваното от свид. К. дружество не
разполагало с лиценз за узаконяване на извършеното строителство. Оспорва се и
изводът на прокурора, че строителните материали, намиращи се в двора на друг
имот в **, са били предназначени за влагане в имота на свид. П.. Аргумент за
некоректност в поведението на свид. К. се черпи и от обстоятелството, че в своя
разпит същият е посочил, че е вложил в имота на П. сума от около 25000 лева,
което не кореспондирало с исканите около 50000 лв. за труд и материали. Поради
всички тези обстоятелства се претендира за неправилност на възприетите от
прокурора изводи за липса на данни за извършено престъпление от общ характер,
поради което се иска постановеното в този смисъл постановление да се отмени, а
делото да се върне за извършване на допълнителни действия, с които да се
изяснят изложените по-горе обстоятелства.
Правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, изхожда от надлежна страна
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява
процесуално допустима. В тази връзка съдът констатира, че макар жалбата да
изхожда от повереника на лицето, имащо правен интерес да обжалва, доколкото в
същата изрично е посочено, че се депозира от повереника в качеството на
пълномощник на пострадалото лице, съдът приема надлежност на жалбата в този
смисъл. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да достигне до
този извод, настоящият съдебен състав съобрази следното:
6
На първо място следва да се посочи, че настоящият съдебен състав
възприема изцяло установена от представителя на РП-Пловдив фактическа
обстановка, доколкото е видно, че същата се основава на факти и обстоятелства,
установени на базата на събраните в хода на проведеното досъдебно производство
писмени и гласни доказателства, в това число на заключението на изготвената по
делото строително-техническа и оценъчна експертиза. Видно е, че прокурорът е
извършил правен анализ и оценка на събрания доказателствен материал, обсъден в
мотивната част на атакуваното постановление, които изводи следва да се споделят
от настоящия съдебен състав. Всъщност, анализът на свидетелските показания на
разпитаните по делото свидетели налага извода, че в случая липсва спор по
фактите – същите се установяват по един несъмнен начин както от свидетелските
показания на семейството на жалбоподателката, които се оценят като
добросъвестно пресъздаващи фактите от действителността, така и от показанията
на свид. К., които също се явяват неопровергани от доказателствата по делото,
поради което също следва да се кредитират, така и от останалите разпитани
свидетели, които се явяват независими от така очертания правен спор между
страните. Всъщност видно е, че спорът, който в случая се очертава касае
субективната страна, и по-конкретно имал ли е свид. К. изначално намерение да
не изпълни поетите с договора за строителство ангажименти. Според настоящият
съдебен състав отговорът на този въпрос е отрицателен. За субективните
представи на дееца и намеренията му, се съди от обективните факти, намерили
проявление в действителността. В случая тези обективни факти са били обект на
назначената по делото строително-техническа и оценъчна експертиза, според
заключението на която количествено стойностната сметка за извършените
строително-ремонтни дейности от свидетеля К. и стойността на металните
елементи, подготвени за същия имот е 26731,27 лева, а количествено стойностната
сметка за инвентарен материал на строителя К. е 1962,71 лева. Последното от своя
страна е в подкрепа на извода, възприет и от представителя на РП, че наличието на
установеното макар и частично изпълнение по поетите договорни задължения,
сочи на намерение за изпълнение на тези задължения. Всъщност факт е, че
частичното неизпълнение не се отрича от свид. К..
Именно така установената фактическа обстановка и анализът на събрания
по делото доказателствен материал налагат да се споделят изводите на прокурора,
че в конкретния случай установеното по делото поведение на свид. К. е породило
единствено гражданскоправни отношения, свързани с неизпълнението на поето от
него договорно задължение. В този случай за изправната страна по договора
7
съществува възможност да предяви претенциите си пред граждански съд /особено
предвид наличните доказателства, водещи до несъмнен извод за предаване на
процесните суми и липсата на такива, сочещи на връщането им/ и след като
докаже основателността им, да претендира пълно и точно изпълнение на поетото с
Договора за строителство.
Настоящият съдебен състав не споделя наведените от страна на повереника
доводи за извършен състав на престъплението, визирано в нормата на чл. 209, ал.
1 НК, доколкото в този случай следва да се установи с категоричност изначално
намерение да не се изпълни, респ. изначална невъзможност да се изпълни поетото
задължение. В конкретния случай подобен извод не би могъл да бъде направен
предвид данните по делото, че свид. К. все пак е започнал изпълнение съгласно
сключения договор. Тук следва да се посочи, че не се споделят и изложените в
допълнителните мотиви към жалбата съображения, че по делото е останало
неизяснено дали свид. К. е имал необходимият образователен ценз да ръководи и
извършва строителна дейност. На първо място следва да се посочи, че законът не
вменява такова задължение на лицата занимаващи се със строителна дейност.
Разбира се наличието на образователен ценз в тази насока би се оценило като
предимство, но липсата му по никакъв начин не обосновава отрицателни изводи
за процесуалното положение на свид. К.. Така или иначе свид. П. е разполагала с
избор да влезе или не в договорни отношения с лице без образователен ценз в
строителството, като очевидно факта на установените такива сочи недвусмислено
на това, че същата не е имала претенции към образователния ценз на свид. К..
Липсата на образователен ценз не е годно само по себе си да обоснове целените от
повереника изводи, особено на фона на установеното обстоятелство, че свид. К. е
упражнявал тази дейност в един продължителен период от време и именно затова
е бил препоръчан от свид. С.. Не могат да се споделят и доводите в жалбата, че е
подценено и обстоятелството, че свид. К. първоначално е посочил, че ще участва в
договора като изпълнител в лично качество, а в последствие предоставя на свид.
П. договор от името на юридическо лице, представлявано от него. Последното е
било сведено до знанието на свид. П. преди подписването на договора и очевидно
с подписването му същата се е съгласила доброволно да влезе в договорни
отношения с предложеното ЮЛ. Въпрос на свободно договаряне са били и
условията, сроковете и начинът на плащане на авансовите вноски, поради което
доводите за некоректност в това отношение също се явяват несподелими. Що се
касае до правната форма на фирмата управлявана от свид. К., а именно такава, за
която законът изисква минимален капитал, доколкото същата е позволена от
8
закона, изводи в предложения от повереника смисъл, не биха могли да бъдат
споделени, още повече, че тази информация е публична и общодостъпна.
Сключеният договор и с трето лице, тъй като управляваното от свид. К. дружество
не разполагало с лиценз за узаконяване на извършеното строителство, също не се
оценя като индикиращо на измамно поведение, точно обратното – това е
действие, обезпечаващо узаконяването на бъдещата сграда, което също е в
опровержение на доводите за измамни намерения на свид. К.. Изводът на
прокурора, че строителните материали, намиращи се в двора на друг имот в **, са
били предназначени за влагане в имота на свид. П. не е произволен, а почива на
данните събрани от разпитите на свидетелите по делото, поради което и това
възражение се оценя като неоснователно. По този начин следва да се оцени и
аргументът за некоректност в поведението на свид. К., поради това, че в своя
разпит същият е посочил, че е вложил в имота на П. сума от около 25000 лева,
което не кореспондирало с исканите около 50000 лв. за труд и материали. По
делото няма спор, че проектът е останал недовършен, поради което очевидно е и
защо от претендирани 50000 лв. са вложени около 25 000, последното намиращо
потвърждение и в заключението на експертизата. Няма как да бъдат споделени и
доводите на жалбоподателя, че капиталовата наличност на възложителя, сочела на
липса на достатъчна парична обезпеченост, респ. на невъзможност за справяне с
поетите договрни ангажименти, респ. че последното обосновава умисъл за
измама. По тази логика банковите и кредитните институции би трябвало да
претендират за наказателна отговорност на всичките им некоректни платци.
Очевидно е, че подобна претенция би била неоснователна, защото нормата на чл.
209 НК не защитава неизпълнението на договорни задължения.
Правилен и законосъобразен е при това положение изводът на прокурора,
че в конкретния случай е налице неизпълнение на договорно задължение, тъй като
в случая изначалното измамно намерение /което отличава гражданскоправната
измама от наказателноправната/ не намира каквато и да е опора в наличния по
делото доказателствен материал, поради което производството следва да се
прекрати, тъй като липсват данни за извършено престъпление.
Съдът констатира, че по делото са извършени множество действия по
разследването, разпитани са всички възможни свидетели, които биха могли да
допринесат за изясняването на обективната истина, извършени са проверки,
приобщени са писмени доказателства, назначена е експертиза, изобщо от страна
на прокуратурата са били положени значителни усилия, целящи установяването
на извършено престъпление, които обаче не са довели до обосноваването на
9
подобен извод.
В този смисъл следва да се има предвид, че наказателната отговорност е
най-тежката форма на държавна репресия, която намира приложение само и
единствено в случаите, предвидени в особената част на Наказателния кодекс и
само когато по делото е установено по несъмнен и категоричен начин виновното
извършване на престъпление и това положение е основен принцип на правовата
държава. Както беше посочено по-горе, наличните по делото доказателства не
дават основание да се направи подобен извод, доколкото неизпълнението на
договорно задължение безспорно е некоректно, укоримо поведение, но никога не
е било престъпление по българското право. В тези случаи на гражданите е
предоставена възможност да защитят правата си в най-пълна степен пред
гражданския съд, където същите разполагат с средствата на Гражданския
процесуален кодекс и относимата материална уредба /Закона за задълженията и
договорите/. Това, обаче предполага лична процесуална активност по
установените в държавата правила, а не заемане на пасивна позиция, в която се
разчита единствено и само на деятелността на прокуратурата.
Поради всичко гореизложено, обжалваното постановление следва да се
потвърди, а жалбата, като неоснователна, да бъде оставена без уважение.
Ето защо, Пловдивски районен съд, XXV наказателен състав,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Постановление от 03.02.2023 г. на РП-Пловдив, с което
производството по ДП № 203/2022 г. по описа на 05 РУ при ОД на МВР, гр.
Пловдив, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, е било прекратено.
Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Пловдивски
окръжен съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
10