Р Е Ш Е Н И Е
№ 899
11.03.2020г., гр.Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд,
гражданско отделение, в открито заседание на дванадесети февруари две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НАДЕЖДА СЛАВЧЕВА
при секретаря Марина
Кондарева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3046 по описа на
съда за 2019 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
В исковата молба от М.Н.К. против Ж.М.Т. и Г.Д.П. се твърди, че на *** ищецът с компания празнували рожден ден на неговата приятелка В. С., в ресторант „***”, където ищецът се запознал с Б. И., познат на един от гостите на компанията – Г. С.. В по-късните часове компанията се преместила в нощен клуб „***”, като дошла голяма част от компанията – ищецът, М. С., Л. Л., Х. Х., В. С., Т. С., Б. В., Г. С. – ***на Т. С.. Ищецът забелязал, че Б. И. бил дошъл с компанията, но ищецът не разменил никакви приказки с него. Около * – * ч. през нощта, след като всички се разотишли, ищецът решил да си ходи, заедно с В. С., Л. Л., Х. Х., М. С.. Тогава видял, че с тях излязъл и Б. И., който разменял реплики с някакви лица, намиращи се на *** до входа на „***”. Ищецът не чул репликите, но тези лица тръгнали да слизат към Б.. Последният бил видимо пиян, като ищецът тръгнал към него, за да предотврати евентуален конфликт. В това време чул стъпки след себе си, обърнал се и видял ответникът Г.П., който почнал да нанася удари по Б.. В този момент се намесил и *** му Х. П., като двамата почнали да нанасят удари и по ищеца. Ищецът не паднал на земята, зашеметил се, подпрял се на стената на заведението. Ударите били в областта на лицето. Ищецът видял, че Л. Л. се приближил, дръпнал за рамото Г.П., за да му каже да спре, отнесъл един удар и паднал на земята. Спрели да бият ищеца, той се освестил и видял, че М. С. е на земята и Г.П. му нанася удари в *** с юмрук. Ищецът станал, придвижил се към телената ограда, на която се подпрял, тъй като не се чувствал добре. В този момент ищецът видял как М.С. получил ритник от Г.П. в областта на ***, като почти цялото му тяло изхвърчало на улицата, където преминавали коли. След което ищецът им казал „моля ви се, момчета, спрете да го биете”, при което момчето Ж. дошъл, замахнал към ищеца с нещо черно, което впоследствие ищецът разбрал, че е чантата на М. С.. След това ищецът казал „стига” и в този момент дошъл и по-големият ***и двамата му нанесли удар едновременно в синхрон от двете страни на ***. След удара от страна на Ж. и Г. ищецът паднал, изгубил съзнание, а след като дошъл в съзнание установил, че бил на земята, в кръв, не си усещал челюстта. В *** ищецът претърпял две интервенции – престоял *** седмица, имал *** на *** на *** места, ***. Към момента имал белег от шевовете, имал поставени ***, които да задържат *** по време на зарастването, отстранени му били ***, за да му направят интервенцията, при което му се затруднило ***. Наложила се и повторна операция, с упойка.
Твърди, че след тази ситуация не могъл да се върне на работа. Работил в ***, но тъй като не се върнал, загубил работата си. Сложени му били ** и ***, не можел да ***, ***месеца се хранил със сламка. Твърди, че през студено време усеща *** си да издава ***, *** му е затруднено, наложило се изграждане на ***и поставяне на ***, който е ***. Свалил * кг. Имал *** от ***страна на ***, *** в ***и болки в областта на ****. Всичко това се отразило на социалните контакти на ищеца, който рядко излизал, имал кошмари за около седмица – две. Твърди, че преди описаната случка не е виждал ответниците, не ги е забелязал и в дискотеката. Във връзка с инцидента било образувано НОХД № ***/***г. по описа на ПРС, като с присъда № *** от ***. Ж. и Г. били признати за виновни в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.54 НК – причиняване в съучастие и по хулигански подбуди на две средни телесни повреди, изразяващи се в *** на *** и *** на ***. С тази присъда предявените граждански искове били уважени, но с решение № ***/***г. по ВНОХД № ***/***г. присъдата била отменена в гражданско-осъдителната част и делото било върнато за ново разглеждане на друг състав на съда. Ищецът предпочел да десезира наказателния съд и да потърси правата си по гражданско правен ред, поради което с определение по протокол от *** по НОХД № ***/***г., в сила от *** производството по делото било прекратено.
Поради изложеното е направено искане за постановяване на решение, с което всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от по 7 500 лв. обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и страдания в резултат на причинени на ищеца две средни телесни повреди, за което престъпление била налице влязла в сила присъда № ***/***, мораторна лихва от датата на увреждането до датата на исковата молба в размер от по 2 590.35 лв., за периода от *** до *** за всеки от ответниците, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от Ж.М.Т., с който се оспорва размерът на предявения иск. Посочено е, че същият е прекомерно завишен, като не съответства на причинените от този ответник на ищеца вреди. Приносът му за настъпване на вредоносния резултат бил по-малък в сравнение с тези на останалите участници в побоя. Освен това от изложената фактическа обстановка било видно, че на ищеца била извършена повторна операция, поради неправилно наместена ***, за което ответникът нямал вина, от което също били причинени болки и страдания. Тези болки и страдания били и в резултат на неговото поведение, тъй като е напуснал самоволно клиниката. Посочено е също, че се възразява и срещу размера на претенцията за мораторна лихва, тъй като същата била погасена по давност. Съдържа се позоваване на разпоредбата на чл.111, ал.1, б. „в” ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК по делото не е постъпил писмен отговор от ответника Г.Д.П..
Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:
По делото е представена присъда № *** от *** по НОХД № *** по описа на ПРС за ***г., с който са признати Ж.М.Т. и Г.Д.П. били признати за виновни в това, че на *** в гр.***, в съучастие като извършители и по хулигански подбуди са причинили на М.Н.К. две средни телесни повреди, изразяващи се в *** на *** и *** на ***, без който се затруднява *** и *** поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 вр. чл.54 НК са осъдени на по три години лишаване от свобода.
С решение № *** от *** на ПОС по ВНОХД № *** по описа за ***г., постановената първоинстанционна присъда е отменена в гражданско-осъдителната част и делото е върнато за ново разглеждане в тази част от друг състав на ПРС. С определение от открито заседание на *** на ПРС по НОХД № *** по описа за ***г., производството по делото е прекратено, поради оттегляне на предявените граждански искове в наказателния процес.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на с.В.С. и Х.С.. Първата с. изяснява, че си спомня инцидента пред дискотека „***“, където празнувала рожден ден с приятели. В *** часа отишли в дискотеката, тръгнали към ** часа. Двете момчета – ответниците ударили М. едновременно в *** много силно. М. се сгромолил на земята в безсъзнание. С. си помислила за най-лошото, никога досега не била присъствала на такова нещо. Преди това боят бил много жесток. М. им казвал да спрат, те продължавали да го удрят. Било животинско, след което той припаднал. Двамата се разбягали. Дошли линейка и полиция. М. си отворил очите в болницата. *** му висяла, с. я придържала с ръка. Той, както и с. били в ***. От спешния център казали, че *** на М. била счупена на ***. М. работил в ***, но останал да се възстановява в болницата доста време и после вкъщи, около *** месеца. Наложило се *** на ***, *** била закрепвана с ***, които впоследствие били махани. М. претърпял *** или ***. В къщи пиел през сламка. Той нямало как да се върне в ***, загубил работата си. Минимум *** месеца останал вкъщи, за да се махнат конците, защото не му се отваряла ***. Животът около тях изцяло се променил. Майка му се разболяла *** и ***. Минали около *** – *** месеца преди М. да се върнел в ***. Там трябвало да започне всичко отначало, да си извади нови документи. За него и с. това останала голяма травма, обръщали се постоянно навън, когато някой започнел да проявява агресия. То не било нормална случка, да удряш някой, който те моли да спреш и който не ти отвръща по никакъв начин. Болката на М. била голяма. В първите дни, почти в безсъзнание, от очите му течали сълзи. Болките продължили около *** месеца, докато започне да раздвижва *** и да говори. М. не си бил оправил липсващите ***, тъй като било скъпо. Минимум седмица и повече стоял М. в болницата. Бил в ***, но ходили и в друго помещение за снимки, както и в други медицински центрове, което било много болезнено за него. С.С. изяснява, че инцидентът станал на ***, присъствала и видяла какво се случи на М.. Той бил със счупена ***. Имало и психически щети. Трябвало да се храни със сламка. Ударите били много, след тях М. паднал на земята. Имало кръв, било грозно и страшно. Повикали „Бърза помощ“, веднага бил приет за ***. Бил ***, обинтован, с *** по ***. Отделно и вкъщи се възстановявал. Със сигурност го боляло. Дълго време се хранил със сламка. С. го посетила веднъж в болницата. Изпитвал страх от случката.
При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
За уважаване на иска с правно основание чл. 45 ЗЗД, по делото следва по несъмнен начин да се установи кумулативното наличие на следните предпоставки - деяние, противоправност, вреда, причинна връзка и вина. С оглед влязлата в сила присъда по НОХД № *** по описа на ПРС за ***г. и предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК, съдът намира, че са налице основания за носене на деликтна отговорност по чл. 45 ЗЗД от преките извършители, като съдът е обвързан да приеме за безспорно, че ответниците виновно са извършили съответното деяние, за което вече са били осъдени. Установена е и причинната връзка между виновното противоправно поведение на ответниците и настъпилия вредоносен резултат - причинените неимуществени вреди, като с присъдата е прието, че дейците са причинили две средни телесни повреди на пострадалия М.Н.К., изразяващи се в *** на ***и *** на ***, без който се затруднява *** и ***. При определяне размера на обезщетението следва да се отчете степента на уврежданията, продължителността на възстановителния период, степента и интензитета на търпените болки и страдания, възрастта на ищеца. От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в резултат на причиненото увреждане ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка с причинените му телесни повреди. Нанесените увреждания вследствие на удар по лицето са наложили спешна оперативна интервенция, като от заключението на съдебно-медицинската експертиза, което съдът намира за компетентно и обективно дадено, се установява, че същата се е изразявала в поставяне на *** *** с ****, а поради невъзстановяване позицията на ***, на *** е извършена и *** на фрагментите посредством ***. Наложил се е и престой в болнично заведение. Пострадалият е изпитвал сериозни затруднения и болки при хранене, като за известен период от време се наложило да се храни със сламка, което довело до отслабването му и до усещане за отпадналост. За ищеца е настъпила една принудителна промяна в установения му ритъм на живот, тъй като за период от около *** месеца след излизането си от болница се е наложило домашно лечение, през който период не е могъл да работи. Съдът възприема събраните по делото гласни доказателства като обективно дадени, от анализа на които се установява, че ищецът е изпитвал физически и емоционален дискомфорт. От друга страна, вещите лица в заключението на съдебно-медицинската експертиза посочват, че фрактурите на *** са заздравели, движенията на ***са нормални, а на мястото на *** е налице дефект, който подлежи на *** лечение. Посочват също, че част от оплакванията на ищеца се дължат на предшестващо травмата на *** заболяване на *** – съществуващи тежко ***, които подлежат на консервативно лечение. Поради това съдът намира, че предявените искове са доказани по основание и за претърпените болки и страдания на ищеца следва да се присъди парично обезщетение, но не в претендирания с исковата молба размер – по 7 500 лв. от всеки от ответниците. В случая ищецът е претендирал разделното осъждане на всеки от ответниците, независимо, че тяхната отговорност е солидарна, като разпоредбата на чл.53 ЗЗД няма императивен характер и солидарността не се прилага служебно от съда, тъй като е уредена в интерес на кредитора. Поради това и като взе предвид събраните доказателства по делото съдът намира, че сумата от по 4 000 лева от всеки от ответниците съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и адекватно репарира причинените от травмата физически и психически дискомфорт с оглед продължителността на оздравителния процес, необходимостта от оперативни интервенции, невъзможността ищецът да работи, психическите и емоционални вреди, вследствие на случилото се. Над посочения размер до пълния претендиран такъв от 7 500 лв. исковите претенции следва да се отхвърлят като неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана, а според чл. 86 ЗЗД, при забава в изпълнението на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва. Тъй като не се касае за мораторна, а за компенсаторна лихва, неправилно на ищеца са били дадени указания за посочване конкретния размер, за който претендира същата от всеки от ответниците. Поради това обезщетението за неимуществени вреди в претендирания размер се дължи ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането –*** г. до окончателното изплащане на сумата. В случая лихвата се претендира с начална дата ***, поради което и с оглед диспозитивното начало в процеса следва да се присъди от този момент по отношение на ответника Г.Д.П. или за периода от *** до окончателното изплащане на сумата, а по отношение на ответника Ж.Т., който формулира възражение за погасяване на вземанията за лихви по давност, лихвата следва да се присъди за период от три години преди датата на предявяване на иска – или от *** /по молба на л.** от делото/ до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и предвид изрично направеното от ищцовата страна искане, на страната следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 746.66 лв. за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковите претенции. На ответника Ж.Т. следва да се присъдят разноски в размер на 345.33 лв., съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция срещу този ответник. Всеки от двамата ответници следва да бъде осъден да заплати в полза на съда държавна такса съобразно уважения размер на иска, или сума в размер на 160 лв., както и да заплати в полза на съда сумата от по 352.80 лв. за възнаграждения на вещите лица по делото.
По изложените съображения съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Ж.М.Т., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от по 4 000 (четири хиляди лева) лева за всеки от тях, представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания в резултат на причинените му средни телесни повреди на *** в гр.***, изразяващи се в счупване на *** и *** на ***, без който се затруднява *** и ***, за което деяние Ж.М.Т. и Г.Д.П. са били признати за виновни с присъда по НОХД № *** по описа на ПРС за ***г., ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от *** до окончателното й изплащане – за Г.Д.П., както и считано от *** до окончателното изплащане на сумата – за Ж.М.Т., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за неимуществени вреди срещу Ж.М.Т. и Г.Д.П. за разликата над уважения размер от по 4 000 лева за всеки от тях до пълния предявен размер от 7 500 лева.
ОСЪЖДА Ж.М.Т., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплатят на М.Н.К., ЕГН ********** *** сумата от 746.66 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и 66 ст./ направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от исковите претенции.
ОСЪЖДА М.Н.К., ЕГН ********** *** да заплати на Ж.М.Т., ЕГН ********** *** сумата от 345.33 лв. /триста четиридесет и пет лева и 33 ст./ направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
ОСЪЖДА Ж.М.Т., ЕГН ********** *** и Г.Д.П., ЕГН ********** *** да заплати в полза на съда държавна такса съобразно уважения размер на иска срещу всяко от лицата, или сума в размер от по 160 лв. /сто и шестдесет лева/, както и сума в размер от по 352.80 лв. /триста петдесет и два лева и 80 ст./ за възнаграждения на вещите лица по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:п/Н.Славчева
Вярно с оригинала.
М.К.