Решение по дело №79/2019 на Административен съд - Ямбол

                                                 Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 124/4.6.2019г.                          гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД   трети административен     състав

На  петнадесети  май                                                                2019 година

В открито съдебно заседание в следния състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ

                                              

Секретар Ст. Гюмлиева

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия В.Драганов

Административно дело № 79 по описа на 2019 година.

          За да се произнесе, взе предвид следното:     

          Производството по делото е образувано по жалба на Е.М.И., ЕГН ********** ***  и съдебен адрес ***, кантора № 306,  чрез адв. Д. Д.  против Решение № 2153-28-4/12.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалба с искане за обявяване на нищожност на  Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. на  ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.

      В жалбата се сочи, че оспорваният административен акт  е постановен при съществено нарушение на административно производствените правила и в нарушение на материалния закон. Твърди се, че неправилно адм. орган е оставил жалбата против Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. без уважение, тъй като същото е нищожно като издадено без наличието на правно основание. Прави искане за отмяна на решението като незаконосъобразно и връщане на преписката на адм. орган за ново произнасяне, като бъдат присъдени  направените по делото разноски.

     В съдебно заседание, оспорващата редовно призована изпраща  процесуалния си представител адв. Д. Д. ***, която поддържа жалбата и направените в същата искания. 

     Ответната страна - редовно призована не изпраща процесуален представител.  От редовно упълномощения такъв  старши юрисконсулт С. са постъпили писмени становища в които са изложени подробни съображения за неоснователност на жалбата. Прави се искане за отхвърлянето й с присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на представляваното учреждение.

        ЯАС, като взе предвид разпоредбата на чл. 168 от АПК и  прецени събраните по делото доказателства, ведно с доводите  и изразените становища прие за установено следното:    

          С Разпореждане № 020122 от 22.01.1993г. на РУ“СО“ –Ямбол на  оспорващата Е.И. е отпусната  пожизнено пенсия за ОСВ, считано от 06.03.1992г. Видно от приетите по делото доказателства пенсията е получавана редовно от И. до м. юни 1997г. От 01.07.1997г. пенсията не е получавана от оспорващата поради отсъствието й от страната. В адм. преписка липсва акт с който пенсията на И. да е спряна.

       След завръщането си в страната Е.И. *** заявление с вх.№ 2107-28-36/06.06.2017г. с искане да бъде възстановена личната й пенсия. По така депозираното заявление от ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е издадено Разпореждане № 2107-28-36#4/21.07.2017г., с което на осн. чл. 97 от КСО пенсията на И. е възстановена, считано от датата на подаването му.

       На 09.05.2018г. ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е издал Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. с което е: 1. Отменил Разпореждане № 2107-28-36#4/21.07.2017г.; 2. Спрял на осн. чл.95, ал.1, т.2 от КСО личната пенсия  за ОСВ на Е.М.И., считано от 01.07.1997г.; 3. Възобновил  на осн. чл. 97, ал.2 от КСО личната й пенсия, считано от 06.06.2017г. по заявлението й подадено на същата дата. Процесното разпореждане е връчено на И. на 16.05.2018г., не е обжалвано по съответния ред и  е влязло в сила.

       На 16.01.2019г. оспорващата чрез процесуалния си представител е депозирала до Директора на ТП на НОИ-Ямбол жалба с вх. № 1012-28-20, с която е направено искане да бъде прогласена нищожността на Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г.,  в частта му с която е отменено Разпореждане № 2107-28-36#4/21.07.2017г. и е спряна личната й пенсия за времето от 01.07.1997г. до 06.06.2017г. Жалбата е оставена без уважение с оспореното в настоящото производство Решение № 2153-28-4/12.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол.

      Оспореното решение е получено с известие за доставяне от процесуалния представител на оспорващата на 27.02.2019г., а жалбата до ЯАС е подадена, чрез адм. орган с вх. № 2103-28-4 от  27.02.2019г.

        По делото е представена цялата административна преписка по издаване на оспорваното решение, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане №№ 2107-28-36#6/09.05.2018г. на  ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол, както и заверени копия от документи касаещи здравно осигурителните права на Е.И. и от: Заявление за напускане на страната чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО от Е.М.И. до ТД на НАП – Бургас; Декларация образец № 7 от Е.М.И. до Директора на ТД на НАП от 10.08.2017 г.; Заявление чл. 40а, ал. 1 от ЗЗО от Е.М.И. до ТД на НАП от 10.08.2017 г.; Митническа декларация от Е. М.И.; Заявка за участие в поклонническо пътуване № 950228 19 от Е. М.И.; информация за подаден документ Заявление за завръщане в страната от Е.М.И. до ТД на НАП – Бургас; Заявление от Е.М.И. до ТД на НАП от 10.08.2017 г.; Декларация по §19п от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за здравното осигуряване от Е.М.И. от 10.08.2017г.

        При така изяснена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:  Жалбата е процесуално допустима, като подадена  срещу акт подлежащ на съдебен контрол, от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 от АПК. Разгледана по същество жалбата се явява  основателна по следните съображения:

        Предмет на осъществявания съдебен контрол е Решение № 2153-28-4/12.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Е.М.И. с искане за обявяване на нищожност на Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. на  ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.

      Проверката за законосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт съобразно разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК следва да бъде извършена на всички основания по чл. 146 от АПК, като липсата на някоя от  посочените предпоставки води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му. Съгласно ал.2 на чл.168 от АПК, съдът обявява нищожността на акта, дори и да липсва искане за това.

       Оспореното решение Решение № 2153-28-4/12.02.2018г.  на Директора на ТД на НОИ-гр.Ямбол е постановено от надлежен орган в кръга на предоставена му с разпоредбата на чл.117 от КСО компетентност, но е незаконосъобразно, като издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила.      

        Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа фактическите и правни основания за издаването му, т.е. следва да съдържа мотиви. Трайната съдебна практика приема, че мотивите могат да се съдържат както в самия акт, така и в друг документ, към който акта препраща и който се намира в административната преписка. Административният акт обаче следва да съдържа ясно изложение на фактическите основания и правното основание, въз основа на които е постановен.   Това е необходимо,  не само за да може адресатът на акта да се защити срещу него, но и с оглед осъществяването на  съдебен контрол относно наличието на предпоставките, респективно законосъобразността на постановеното решение.

     В случая директорът на ТП на НОИ е бил сезиран с жалба, с която е направено искане да бъде прогласена нищожността на влязлото в сила Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. в частта му с която е отменено Разпореждане № 2107-28-36#4/21.07.2017г. и е спряна личната й пенсия за времето от 01.07.1997г. до 06.06.2017г. Кодексът за социално осигуряване, който е специален по отношение на АПК в разпоредбите на чл. 117 и чл. 118 е обявил оспорването по административен ред като предпоставка за допустимост на съдебното оспорване. Това означава, че специалният закон изрично е изключил възможността разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.1 от КСО да бъдат обжалвани направо пред съд, в това число и да се иска и прогласяването им за нищожни от съда. За този вид актове е въведено задължителното оспорване по административен ред. Следователно, щом няма предвидена възможност да се иска директно от съда прогласяване на нищожността на разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.1 от КСО, то следва да се признае възможността на засегнатите граждани и организации да претендират нищожност на този вид актове без ограничение във времето пред съответния по-горестоящ административен орган. Следователно принципно директорът на ТП на НОИ разполага с правомощие да прогласява нищожност на разпорежданията по чл. 117, ал.1, т.1 от КСО.

      В обстоятелствената част на оспореното решение  адм. орган е направил обстоен теоретичен анализ на пороците водещи до нищожност на административните актове, както и на критерийте за разграничаване на нищожността и унищожаемостта на същите. Липсват обаче изложени съображения, кои критерии са приложими в случая, с оглед установената по административната преписка фактическа обстановка и посочените от ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол  фактическо и правно основание за издаване на Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. 

        Съгласно  чл. 95, ал. 1, т. 3 от КСО пенсията се спира, когато пенсионерът не е получавал пенсията си повече от 6 месеца. В случая  факта на неполучаване на пенсията от оспорващата от 01.07.1997г. е безспорен и се установява от данните в електронната пенсионна партида. Както правилно е посочено в обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ Ямбол, материалната незаконосъобразност може да обуслови нищожност на административния акт, когато актът е постановен при пълна липса на условията, визирани в хипотезата на правната норма; когато изцяло е лишен от законово основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон от никакъв орган. Възприетото правно основание за издаване на процесното разпореждане в оспорената част е чл. 95, ал.1, т.2 от КСО, но приложимата за казуса разпоредба към момента на издаване на разпореждането е на тази на чл. 95, ал.1, т.3 от КСО, тъй като т.2 от същия текст е отменен - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г.  При издаване на решението не е отчетено обстоятелството, че КСО е в сила от 1.01.2000 г. - обн., ДВ, бр. 110 от 17.12.1999 г., а с  Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г.,  ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол е спрял пенсията на оспорващата, считано от 01.07.1997г.  Налице е материална незаконосъобразност, но в  Решение № 2153-28-4/12.02.2019г. липсват изложени съображения, дали тази материална незаконосъобразност не се намира в тежка степен на нетърпимост от правния ред и съответно липсва извод, дали същата не е основание за обявяване на нищожност  на разпореждането в процесната му част.  Основния  довод на оспорващата в

жалбата й с вх. № 1012-28-20 против Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. е именно такъв, но в оспореното решение не са изложени съображения в тази насока, което обстоятелство възпрепятства и осъществяване на съдебния контрол.

          По изложените съображения оспореното решение  с което е  оставена без уважение жалбата на Е.М.И. с искане за обявяване на нищожност на Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. на  ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол  се явява незаконосъобразен  административен акт, който следва да бъде отменен. Предвид разпоредбата на чл. 173, ал. 2 от АПК, тъй като естеството на акта не позволява решаването на въпроса по същество от съда, следва да се изпрати преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение.

          С оглед изхода на делото и по правилото на чл. 143, ал.1 от АПК, следва да бъдат присъдени направените разноски от оспорващата страна. Видно от договор за правна защита и съдействие серия Я № ********** от 04.09.2018г. договореното между оспорващия и процесуалния му представител  адвокатско възнаграждение е в размер на 100 лева. По делото липсват доказателства за направени други разходи в производството, поради което ТП на НОИ –Ямбол следва да бъде осъдено да заплати на оспорващата страна разноски в размер на 100 лева.

 

           Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2  и чл. 173, ал.2 от АПК,  ЯАС, трети административен състав

 

                                                  Р   Е   Ш   И:

 

        ОТМЕНЯ по  жалба на Е.М.И. Решение № 2153-28-4/12.02.2019г. на Директора на ТП на НОИ-Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с искане за обявяване на нищожност на  Разпореждане № 2107-28-36#6/09.05.2018г. на ръководителя по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ-Ямбол.

 

        ВРЪЩА преписката на Директора на ТП на НОИ-Ямбол за ново произнасяне по жалба на Е.М.И. с вх. № 1012-28-20 от 16.01.2019г., съобразно задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на настоящото решение.

 

      ОСЪЖДА  ТП на НОИ – Ямбол да заплати на Е.М.И., ЕГН ********** ***  сумата от 100/сто/ лева, представляваща направени по делото разноски.

 

        Решението  подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му.   

 

        Решението да се съобщи на страните по реда на чл. 138, ал.1 от АПК.

 

 

 

 

                                     АДМИНИСТРАТИВЕН   СЪДИЯ:/п/не се чете