Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 10.06.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито заседание на двадесет
и девети май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН МИХАЙЛОВ
КРИСИЯН
ТРЕНДАФИЛОВ
при
участието на секретаря Даниела Танева и в присъствието на прокурор Нина Янева,
като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНАД № 1279 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на гл.ХХІ от НПК.
С Решение от
24.10.2018г., постановено от СРС, НО, 98ми състав по НАХД № 17622 по описа за
2016г. съдът е признал обвиняемия В.В.Т. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2015г.,
около 21.00ч., в гр.София, бул.“********, пред сградата на МОЛ „Парадайс“ е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото - псувал и обиждал охранителя на обекта С.С.Г.с
думите: “Ще ********!“, „Тука ще изгниеш в мола!“, след което
нанесъл удар със скейтборда си в областта на главата на С.С.Г.- престъпление по
чл. 325, ал.1 от НК, поради което и на основание чл. 325, ал.1 от НК и чл.78 А,
ал.1 НК го е освободил от наказателна отговорност, като му е наложил
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на 1000 /хиляда/ лева, като е признал
обвиняемия за невинен и го е оправдал по обвинението да е заплашвал и обиждал
охранителя на обекта С.С.Г.с думите:„Ти ли ще ми кажеш, бе?“, „Кой си ти?“, „Ще
те ударя със скейтборда!“.
Срещу така
постановеното решение е постъпила въззивна жалба с която се иска отмяна на
първоинстанционното решение и признаване на обвиняемия за невиновен.
Постъпило е и
допълнение към въззивната жалба в която се сочи, че не се правят искания за
събиране на нови доказателства, нито се твърди, че е налице неизяснена
фактическа обстановка, като се сочи, че при така установената от СРС фактическа
обстановка, обвиняемият следва да бъде оправдан.
В съдебното
заседание по делото адв. М., защитник на обвиняемия поддържа жалбата и не прави
доказателствени искания и искания за отводи.
Прокурорът от своя
страна оспорва жалбата и не прави доказателствени искания.
В хода по същество
адв. М. счита, че деянието, ако изобщо може да се приеме за доказано, попада в
параметрите на УБДХ и не следва да се третира като престъпление по Наказателния
кодекс. Сочи, че става въпрос за младежка постъпка, която, ако е извършена, е
извършена под влияние на емоции и в следствие неправомерно поведение на
охранителя в МОЛ. Защитата излага и съображения, че са налице основания за
прилагането на чл. 9 от НК, като моли да не бъде обвиняемият да не бъде
наказван.
Прокурорът счита,
че по делото са налице достатъчно доказателства, които дават основание да се
квалифицира деянието на Т. като хулиганство от общ характер, като напълно
споделя мотивите на първоинстанционния съд и в този смисъл моли решението да
бъде потвърдено.
Съдът, като обсъди
доводите в жалбата и допълнението към нея, както и изложените в съдебно заседание
от страните, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт,
намери че при
постановяването на решението са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които дават основание за отмяна на първоинстанционния съдебен акт, без
да е необходимо произнасяне по съществото на делото.
Обвиняемият Т. е
бил привлечен към наказателна отговорност с Постановление от 13.05.2015г. за
извършено от него престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК на 04.05.2015г.
С обжалвания
съдебен акт - Решение от 24.10.2018г., постановено от СРС, НО, 98 по НАХД №
17622 по описа за 2016г. съдът е признал обвиняемия В.В.Т. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 04.03.2015г., около 21.00ч., в
гр.София, бул.“********, пред сградата на МОЛ „Парадайс“ е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото - псувал и обиждал охранителя на обекта С.С.Г.с думите: “Ще ********!“,
„Тука ще изгниеш в мола!“, след което нанесъл удар със скейтборда си в областта
на главата на Станислав Стоянчев Гецов.
За разлика от
диспозитива на решението, където СРС е приел за дата на деянието 04.03.2015г., в мотивите си от
фактическа страна съдът е приел, че обвиняемият Т. е извършил деянието на 04.05.2015г., а в мотивите си от правна
страна съдът е посочил, че деянието е извършено на 04.04.2015г.
Отделно от това, в
мотивите си относно наказанието, съдът е приел, че обвиняемият е бил
непълнолетен към момента на деянието, което не отговаря на истината, ако съдът
счита, че деянието е извършено на 04.05.2015г.,
както е посочено в Обвинителното постановление, а не посочената от съда в
диспозитива на решението дата 04.03.2015г.,
тъй като Т. е роден на ***г. и към 04.05.2015г.
вече е бил навършил пълнолетие.
Посочването на три различни дати на деянието
от страна на СРС и излагането на мотиви, че обвиняемият е бил непълнолетен към
датата на деянието, прави мотивите на СРС неясни и противоречиви, което не дава
възможност на втората инстанция да разбере волята на съда, а посочените по-горе
обстоятелства не позволяват на СГС да направи и извод, че се касае за
техническа грешка относно датата на деянието.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 24.10.2018г., постановено от СРС, НО, 98 по
НАХД № 17622 по описа за 2016г.
ВРЪЩА делото на
СРС за разглеждането му от друг състав на съда.
Решението не
подлежи на обжалване и протест
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.