МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № /09.06.2017 г .по НОХД № 33/2015 г. по
описа на РС гр. Дупница
Районна
прокуратура гр. Дупница е повдигнала обвинение против В.И.Ц.,
роден
*** ***, гражданин на РБългария, ЕГН **********, неженен, със средно
образование, безработен, осъждан, за
това че на 08.09.2014г., около 20.30 часа в гр. Дупница, в района на ж.п.
гарата, чрез нанасяне на удари с ръце по тялото е причинил средна телесна повреда
на К.Б.Х. ***, изразяваща се в закрита черепномозъчна травма, линейно счупване
на челната кост в съседство на коронарния шев в дясно, кръвоизлив под твърдата
мозъчна обвивка (субдатарен хематом) в дясно слепоочно, по хода на
голямомозъчния сърп (фалкс церебри) и малкомозъчната палатка, което е довело да
разстройство на здравето, временно опасно за живота му, като така е осъществил
състава на престъплението по чл.129, ал.1 в случаите на ал.2 от НК.
В съдебно
заседание участващият представител на Районна прокуратура -гр. Дупница поддържа
повдигнатото срещу подсъдимия В.И.Ц.
обвинение, счита че то е доказано по безспорен и категоричен начин.
Пледира подсъдимият да бъде признат за виновен и да му бъде наложено наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година,
като предлага да бъде приложена разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК и
определеното наказание да бъде отложено за срок от 3 /три/ години. Също така пледира подсъдимият
да бъде осъден да заплати направените разноски по делото.
Подсъдимият Ц.
е представляван в процеса от надлежно упълномощен защитник - адв. Марин М.. В
пледоарията си адв. М. излага доводи за
невиновността на своя доверител,
представя медицински свидетелства, удостоверяващи наранявания на
подсъдимия в областта на главата, които
твърди че са получени, в резултат на
нанесен удар със стъклена бутилка от св. Х. върху подсъдимия Ц., поради която
причина, счита, че подсъдимия Ц. не е извършил деянието от обективна страна.
Подсъдимият Ц. е дал обяснение, в което твърди, че той не е
нанасял побой на пострадалият Х.. В обясненията си дадени в хода на съдебното
следствие, подсъдимият посочва, че е ударен по главата със стъклена бутилка от
пострадалия Х., след което е припаднал в близост до заведението, и като се е
свестил си е тръгнал към дома.
Подсъдимият Ц. се придържа към защитната теза на адвоката си, като
категорично заявява, че нито е бил пострадалия, нито му е взел парите, нито го
е гонил. Извинява се за грубото си държание по време на съдебния процес.
Съдът, като
прецени събраните по делото гласни и писмени доказателства, прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият В.И.Ц. е роден на ***г***, гражданин на Република България,
ЕГН **********, не женен, със средно образование, безработен, осъждан.
На 08.09.2014
г., около обяд подсъдимия Ц. отишъл в
едно от заведенията, намиращо се на ж.п. гарата, в което работи св. В.Б.. Същият твърди, че не пие, тъй като
спортува активно, но в обратна посока са показанията на св. Д.- негова
приятелка, която твърди че е пил бира. В полза на защитната теза на подсъдимия
е разпитан доведения от него св. Живко Василев, който е дал характеристични
данни за подсъдимия, като твърди, че същия освен, че не пие, тъй като
спортувал, не е бил и агресивен. Напротив, агресивен в нетрезво състояние бил
пострадалия свидетел К.Х., който познавал от преди седем години и често играели на карти. Вечерта около 18.00 ч. след смяната
на св. Н.Д., която е приятелка на подсъдимия се събрали в заведението, като на
тяхната маса седели София Стойчева (която е приятелка и живее на съпружески
начала със св. Живко Василев) и В.Е.. Един час по-късно в заведението отишли
пострадалия свидетел К.Х. с неговия приятел М.Р.. След като св. Х. и св. Р.
влезли в заведението, поръчали си напитки на бара (св. Х. си поръчал бира, а
св. М.Р. –водка, като напитките били наляти в стъклени чаши, доколкото такава е
била дадена и за бирата), св. Р., който се познавал със св. В.Е., решил да
седне на масата, на която седели подсъдимия Ц., неговата приятелка -св. Н.Д.,
София Стойчева и св. В.Е.. Подсъдимият Ц. не желаел компанията им да се увеличи
с новодошлите свидетели и заявил, че не желае на масата му да сядат боклуци. Поради
тази причина, че св. В.Е. е поканил Х. и
Р. да седнат на тяхната маса, В.Ц. и св. В.Е.
(Румпи) се скарали, като Ц. дори го ударил с юмруци по главата. При
скарването блъснали масата, на която седели
и от бутането шишетата от масите
паднали. Затова св. Х. и св. Р. решили
да попитат подсъдимия на какъв се прави, като не разрешава да се съберат в една
компания и ги обижда, но за да не възникнат скандали излезли да седнат на
масата, която се намира отвън пред заведението. Подсъдимият Ц., св. В.Е.
(Румпи) и двете момичета- Н.Д. и София
Стойчева, останали вътре. След известно време св. В.Е.
(Румпи) и София Стойчева излели и
седнали на масата на, която седели св. Х.
и св. Р.. Не след дълго, около 20.00 ч., от заведението излезли подсъдимия В.Ц.
ударил св. Х. по врата
с шамар излезе, като същият не
очаквал удара, тъй като седял с гръб към
него. Св. Х. станал, взел бутилката, от която пиел бира и я захвърлил по
подсъдимия Ц., уцелил го в лявата част на темето, като от силния удар бутилката
се счупила в главата на подсъдимия, а св. Д., която вървяла след Ц.
инстинктивно се привела, за да не би разпръснатите стъкла да попаднат в очите
й. Разярен подсъдимия Ц. запсувал св. К.Х., подгонил го с нож, а св. Х., който
се уплашил, побягнал в посока към перона
на гарата, в която посока се намират
блокове на ж.к. „Възход” и таксиметрова пиаца, като възнемерявал да се
качи на такси, за да избегне гнева на подсъдимия. За зла негова участ на
стоянката нямало нито един таксиметров автомобил и спрял до една кола. Подсъдимият догонил св. Х. като
през това време две непознати за св. Х. момчета го хванали за ръцете. Той не
успял да ги види, тъй като било и тъмно. Подсъдимия Ц. вече бил дошъл от
другата страна на същия автомобил. Св. Х. успял да се отскубне от единия
непознат, който го задържал, като от дърпането ръба под ръката на якето му било
скъсано от дърпането. Ц. се приближил и го ударил с дръжката
на джобното ножче в областта на главата отзад, по средата на тила. От този удар св. Х. паднал на земята, като
подсъдимия го ритнал в областта на главата. За да се предпази от ритници по
главата св. Х. сложил в предпазна позиция
дланите си върху главата, като
при втория ритник подсъдимия вече го
изритал по ръцете, тъй като ударът му
бил насочен в областта на лицето ми. Ритникът му попаднал във външната част на ръката ми, след това
бръкнал в джоба на якето и му
извади телефона и парите. От ударите
пострадали свидетел изпаднал за около десетина минути в безсъзнание. Чувайки
скандала и виждайки, че битото момче е
било паднало при паркираните коли пред блока и не мърда и не диша, съпругата на
св. Д.Ч. се обадила по телефона, към 20.20 ч., за линейка и полиция. Същите
живеят в непосредствена близост от мястото на събитието, тъй като балкона им се
намирал на 2 метра оттам, на първия етаж от блока. На място се притекли и
младежите, които седели на беседка в непосредствена близост от мястото и казали
на св. Ч. и съпругата му, че няма опасност за живота на св. Х., че ще се
оправи, тъй като св. Х. вече се изправил и седнал на тротоара. През това време
на място отишли и св. Р. и св. Д.. Дошла патрулната полицейска кола, по линия
КАТ, които били най-близо до мястото след като оперативния дежурен се обадил за
възникнал побой в заведение на Предгаров площад. В това време дошъл екип с
линейка от ЦСМП гр. Дупница, който закарал
пострадалия в Спешния център, като св. К.Х. още тогава, преди да бъде
качен на линейката, споделил с полицаите, че подсъдимия Ц. е лицето, което му е
нанесло побой. Същият имал видими белези, че му е нанесен побой. Текло му кръв
от носа. Св. С.С. (полицаят изпратен по
подадения сигнал, който бил на смяна с колегата В.Д.) установили на около
200-300 м., в ж.к. „Яворов”, (квартал, който се намира в близост до ж.п. гара
Дупница) по пътя подсъдимия Ц. с неговата майка и неговата приятелка. Св. С. и
св. Д. го поканили да отиде с тях в сградата на РУП гр. Дупница за изясняване
на случая. Там на подсъдимия, вследствие на
получения удар с чашата по главата, в областта на тила, му прилошало, за
което е повикана линейка за оказване на съдействие. В МБАЛ „Св. Иван Рилски”
ЕООД гр. Дупница бил прегледан и
поставена диагноза „Комоцио церебри”, но поради това, че не е осигурен и е трябвало да заплаща всеки ден за престоя в
болницата, на следващия ден бил изписан.
След като св. Х. ***, бил приет за
лечение в Хирургично отделение на МБАЛ „Св. Иван Рилски” ЕООД гр. Дупница на 08.09.2014 г. и изписан на
16.09.2014г. с диагноза контузио церебри. Фрактура осис фронталис декстра. При
престоя в болницата св. Х. бил разпитван от полицаи за случая. Там му бил
отнесен телефонния апарат, който бил изпаднал при паркираните автомобили на
мястото на което му бил нанесен побой.
От изготвената
съдебно -медицинска експертиза, приета от съда и
неоспорена от страните се установи, че пострадалия К.Х. е получил следните увреждания: -закрита черепно-мозъчна травма:
линейно счупване на челната кост в съседство с коронарния шев в дясно,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) в дясното
слепоочно, по хода на голямомозъчния сърп (фалкс церебри) и малкомозъчна
палатка (тентониум церебели); КТ данни за мозъчен отток; три подкожни хематома
по капилициума и лицева травма: разкъсно-контузно рана с дължина 2 см, обилно
кървяща на горната устна; разкъсно-контузна рана с дължина около 1 см с неравни
ръбове в основата на носа. Установените травматични увреждане са в резултат от
действието на твърди тъпи и/или
тъпоръбести предмети по механизма на удари с или върху такива. Вещото лице д-р
Д. Н. поясни, че нараняванията отговарят да са причинени по време и начин както
съобщава Х., тъй като подкожните хематоми и разкъсано-контузната рана на устата
могат да се причинят от нанасяне на удари със свити в юмруци ръце, и при
нанасяне на удари с ритници, както и че не може да се изключи възможността,
нараняванията да са причинени от удари с предмет имащ в контактуващата си
повърхност изразен ръб, като е установил категорична липса на морфологични
основания за механизъм на причиняване на травмите в резултат от падане на
пострадалия от собствен ръст на терен. Доколкото разкъсано-контузните рани са в
долния лицев етаж, тоест пространството от носа до брадичката, ако се касае за
падане на терена е невъзможно да се получат тези наранявания, тъй като при
падане от собствен ръст се травмират най-издадените части на главата - нос,
брадичка, но не и хлътването в най-ниската част на лицето, в ъгъла между носа и
устата. Вещото лице посочва, че нараняванията отговарят на посочения от пострадалия начин, както и на
изразената фактическа обстановка описана в обвинителния акт. В
заключението си д-р Д. Н. посочва, че закритата черепно-мозъчна травма е
причинила на пострадалия Х. разстройство временно опасно за живота, предвид
липсата на изразен мозъчен оток, който да обуславя постоянна опасност за живота
на пострадалия, а останалите травматични увреждания са му причинили временно
разстройство на здравето, неопасно за живота.
Вещото лице д-р Д. Н. е изготвил съдебно -медицинска
експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, след представяне на
медицински документи от страна на подсъдимия, от която е видно, че на подсъдимия Ц. е причинена
травма на главата изразяваща се в закрита черепно -мозъчна травма: мозъчно
сътресение, като е налице масивен кръгловат оток в областта на
окосената част на тилната област на главата с диаметър 10 см, с охлузване на
кожата с размер 7/5 см. Описаната травма е получена от действието на твърд тъп предмет по механизъм
на удар с такъв, като може да е получен
по начина, по който подсъдимия е посочил – при удар с бутилка с основна посока
на травматичното въздействие отзад напред. Изразеността на клинично описаните
симптоми и морфологията на травмата са основание да се приеме, че уврежданията
отговарят да са получени към момента на
инцидента. Мозъчното сътресение е причинило на пострадалия временно
разстройство на здравето, неопасно за живота, предвид липсата на данни за изпадане в безсъзнателно състояние
(комоционална кома). Мекотъканната травма е причинила на пострадалия болка и
страдание.
Горната фактическа
обстановка се установи от събраните по делото гласни и писмени доказателства,
обсъдени както поотделно, така и в съвкупност: показанията на разпитаните
свидетели и прочетените такива по предвидения в закона процесуален ред,
приетите съдебно -медицински експертизи, медицински документи, приложените и
представените като доказателство справки, справка за съдимост на подсъдимия.
В тази връзка
съдът следва да подчертае, че не кредитира обясненията на подсъдимия, в частта,
в която твърди, че след като е бил ударен от бутилката за около 5-10 минути бил
в безсъзнание, като бил паднал под дървото, което се намира на около 4-5 метра
от заведението, в което били преди това, като приема че в тази част обясненията
му представляват негова защитна теза. Всички свидетели твърдят, че Ц. тръгнал
да гони пострадалия Х.. Дори и св. Н.Д.,
като негова приятелка, макар и да свидетелства, че като се изправила след
разпръсването на бутилката не видяла Ц. и започнала да го търси, като го е намерила на 300 м. от
заведението, в близост до детската градина, като преди това той й се обадил, че
си е тръгнал за към тях. Там бил седнал на тротоара й се оплакал, че му се
повръща и му е лошо. От показанията на свидетелката Д. е видно, че отишла на
по-късен етап на мястото на побоя, когато последния вече бил приключил, като е
видяла вече дошлата линейка и, че в нея качват св. Х., но това в никакъв случай
не следва да се тълкува, че през това време, докато е търсила в района на
гарата и не е намерила приятеля си, че той е бил припаднал. Освен от данните
съдържащи се в представените от подсъдимия медицински документи, анализирани от
в.л. д-р Д. Н., който е подчертал в заключението си, че подсъдимия е получил
мозъчното сътресение, но не са налице
данни за изпадане в безсъзнателно състояние (комоционална кома), то съдът
има предвид и обстоятелството, че травматично увреждане на мозъка, известно
също като вътречерепно увреждане, се появява, когато външна сила травматично
уврежда мозъка. Травматичното мозъчно увреждане може да бъде класифицирано въз
основа на тежестта, механизма (затворена или проникваща травма на главата) или
други функции. Мозъчната травма причинява и вторични увреждания - разнообразни
събития, които възникват минути или дни след нараняването. Тези процеси, които
включват промени в церебралния кръвоток и на налягането в черепа, допринасят
значително за вредата от първоначалното нараняване. Симптомите зависят от вида
на травматичното увреждане на мозъка (дифузно или огнищно) и частта от мозъка,
която е засегната. Загубата на съзнание има тенденция да продължи по-дълго при
пострадали с наранявания на лявата страна на мозъка, отколкото при тези със
засегната дясна страна. Симптомите са зависими и от тежестта на увреждането.
При леко травматично мозъчно увреждане пациентът може да остане в съзнание или
може да загуби съзнание за няколко секунди или минути. Други признаци на леките
мозъчни травми включват: главоболие, гадене, повръщане, липса на моторната
координация, замайване, затруднено балансиране, световъртеж, замъглено виждане
или уморени очи, шум в ушите, лош вкус в устата, умора, сънливост, и промени в
режима на съня. Когнитивните и емоционалните симптоми включват: промени в
настроението или поведението, объркване и проблеми с паметта, концентрацията,
вниманието или мисловната дейност. Симптомите на лекото увреждане могат да
присъстват също и в случаи на умерени или тежки наранявания. Което обяснява
възникналите симптоми на гадене и повръщане при подсъдимия, за които се оплакал
на св. Д. и докато бил в сградата на РУП гр. Дупница, за което състояние му
е оказано медицинско съдействие, но не
обосновава защитната теза на подсъдимия и неговия защитник, че вследствие на
удара Ц. е бил в безсъзнание, т.е. той не е извършител на деянието, както и,
ако бъде прието, че той е автор на деянието, то той не е бил във физическа
форма да нанася силни удари, като най-вероятно се касае за побой нанесен на св.
Х., но от други две непознати лица, които подсъдимия нямало как при
възникналата динамична обстановка да подсигури. Показанията на пострадалия св. Х.,
св. Р., Е., Б., Ч., Й., И., С. и С., са
ясни, последователни и взаимодопълващи, които разкриват по един безспорен начин
установената и описана по-горе фактическа обстановка, подкрепена и от приложените по делото писмени
доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът
прие, че подсъдимия В.Ц. е осъществил
състава на престъплението, в което е обвинен, както от обективна, така и
субективна страна. Съображенията за това са следните:
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
От така събраните
доказателства и след техния анализ, за Съда се налага несъмнения извод,
че от обективната страна са
налице елементите на състава на престъплението по чл.129, ал.1 в сл. на
ал.2 от НК, а именно, че подсъдимия В. Ц.
с действие – нанасяне на юмручни удари с ръце по тялото и главата на К. Х. е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в закрита черепно-мозъчна
травма, линейно счупване на челната кост в съседство на коронарния шев в дясно,
кръвоизлив под твърдата мозъчна обвивка (субдурален хематом) в дясно слепоочие,
по хода на голямомозъчния сърп (фалкс церебри) и малкомозъчната палатка, които
са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота му.
От субективна страна подсъдимият е
извършил деянието действайки при пряк умисъл - Ц. е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал
настъпването им. В практиката на ВС и ВКС, а
и в правната доктрина трайно и безпротиворечиво е изяснено, че за умисъла може
да се съди от средствата, с които е извършено деянието, от насоката и силата на
ударите, от мястото на нараняването, от разстоянието, от което се посяга на
жертвата, и други обстоятелства, каквито в настоящия случай са налице –нанасяне
на удари с юмруци в областта на главата с висок интезитет, на лице което е било
безпомощно и не е могло да се защитава, предвид обстоятелството, че е бил
хванат за ръцете от други две неизвестни лица, а след това от нанесения силен удар в областта
на главата е паднал, през което време подсъдимия продължил да му нанася удари.
ПО
ОПРЕДЕЛЯНЕ ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
В разпоредбата на чл. 129, ал. 1 от НК е предвидено
наказание лишаване от свобода до 6
години.
При индивидуализацията на наказанието по отношение на подсъдимия В.Ц., съдът
отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства, липсата на предходни
осъждания (същият е реабилитиран по право на основание чл. 88а, ал. 1 от НК,
като съдът взе предвид съдебното му минало, а именно че лицето е осъждан преди
това на основание чл. 129 от НК, с присъда на Софийски военен съд, което
обуславя характеристични данни), както и че подсъдимия е бил провокиран от
пострадалия, който отвърнал на удара по тила му със захвърляне на стъклена
бутилка в областта на тилната част на главата, от която и той е пострадал.
Подсъдимият не
е лице с висока обществена опасност, предвид миналите осъждания и липса на
негативни характеристични данни.
Обществената
опасност на деянието не сочи отлика от останалите подобни.
Съдът
отчита като отегчаващо отговорността обстоятелство, че причиняването средната
телесна повреда на пострадалия е станало
чрез нанасянето на няколко удара довел до инкриминирания резултат.
Предвид това,
Съдът приема, че с оглед характера и относителната им тежест е налице превес на
смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, налагащ определяне
на наказание между минималния и средния размер предвиден в закона. Мотивиран
така, съдът приема, че целите на наказанието ще се постигнат с определяне на
наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА” за срок от 6 (шест ) месеца.
Съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.66, ал. 1 от НК, и изпълнението
на така наложеното наказание следва да се отложи за изпитателен срок от 3 /три/ години. Този
срок би въздействал предупредително и възпиращо спрямо дееца и би го мотивирал
за в бъдеще да не допуска свое противоправно поведение.
Съдът счете,
че не е уместно, предвид липсата на негативни характеристични данни относно
подсъдимия да бъдат прилагани възпитателните мерки предвидени в чл. 67, ал.1 -4
от НК.
Съдът счита,
че така определеното наказание е справедливо и съобразено с личната и генерална превенция по чл.36 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Подсъдимият Ц. е осъден, на основание
чл. 189, ал. 3 от НПК, да заплати разноските, направени по време на досъдебното
производство в размер на 70 (седемдесет) лева за изготвяне на експертиза по ОД
на МВР гр. Кюстендил, както и 160,21 лв. (сто и шестдесет лева и 21 стотинки)
по сметката на Районен съд -Дупница, представляващи разноски за възнаграждение
на вещо лице, сторени в хода на съдебното следствие.
Съдът
постанови присъдата си по горните съображения.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: